ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1923
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АХМ. Х. АХМ. от гр.Карнобат, чрез
пълномощника му - адв. К.К., против определение № 437/19.10.2021г. по гр.д.№ 1117 по
описа за 2021г. на Районен съд- Карнобат, с което е прекратено производството по делото и
исковата молба е върната на адв.К.ацарски.
Жалбоподателят сочи, че е изпълнил указанията на съда за представяне на
доказателства за отправено към застрахователя искане за заплащане на обезщетение.
Същото било входирано на 9.07.2021г. По него била образувана щета № 0410-090-
0910/2021г. С писмо изх.№А3 15-8628/17.09.2021г. застрахователят изискал допълнителни
документи от ищеца. Така, същият бил поставен в положение, в случай че изчака решението
на застрахователя дали да му плати обезщетение или не, да изтече давностния срок за
вземането му. Сочи, че освен това в писмото си до него застрахователят се е позовал на
изтекла давност, без да се отчете, че с оглед Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и преодоляване на последиците, срокът е бил продължен с три
месеца.
Моли определението да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна предвид разпоредбата на
чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.
След като прецени становището на жалбоподателя въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Предявена е от пълномощник на лице, което има правен интерес от
1
обжалването. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо
съдът я намира за допустима.
Производството по гр.д.№ 1117/21г. по описа на РС- Карнобат е образувано по иск с
правно основание чл.432 КЗ /правната квалификация на иска следва от датата на ПТП, която
е след приемането на действащия КЗ/, предявен от жалбоподателя против ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1600
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие настъпило
ПТП на 27.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2018г. до окончателното
заплащане на задължението. Към исковата молба са приложени постановле4ние за
прекратяване на наказателно производство, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, наказателно постановление, автотехническа експертиза.
С разпореждане №666 от 28.09.2021г., като е счел исковата молба за нередовна,
районният съд я е оставил без движение, като е задължил ищеца да представи доказателства,
че е предявил претенцията си пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ и са налице
предпоставките на чл.498, ал.3 от КЗ за предявяване на иска. В мотивите на разпореждането
е посочено, че не са били представени доказателства относно предявена пред застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, което съгласно чл.498, ал.3 КЗ е
задължителна предпоставка за предявяването на иска пред съда. Дадени са и указания за
посочване на банкова сметка на ищеца.
В дадения му едноседмичен срок, ищецът, чрез пълномощника си е представил данни
за банковата си сметка, както и доказателства, че е предявил застрахователната си претенция
пред застрахователя. Представено е искане от 7.09.2021г. /без входящ номер на
застрахователя/ срещу ответника за заплащане на обезщетение в размер на 1600 лв. за
претърпени имуществени вреди от ПТП на 27.09.2016г., извършено от водач, притежаващ
валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „ОЗК- Застраховане” АД, а именно-
тотална щета на автомобила на ищеца. Че искането е получено от застрахователя се
установява от писмо изх.№А3 15-8628/17.09.21г. на ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД до адв.К.
и ищеца АХМ. Х. АХМ.. В него е посочено, че по депозираната от тях претенция е
образувана щета №0410-090-0190/2021 с цел установяване основателността на искането. В
него е отправена молба към заявителя да представи по- пълна и точна информация кога и
къде може да бъде извършен оглед на автомобила на ищеца за установяване на нанесените
вреди от комисия на застрахователя или да бъде предоставен снимков материал за вредите.
Направено е искане за представяне на свидетелство за регистрация на автомобила, както и
документи за правоуправление на водача. Приложена и е молба от А.А. до застрахователя, в
която е посочено, че същия представя копие от СУМПС, заявява, че в момента не притежава
свидетелство за регистрация на МПС, както и че още през 2016г. е бил извършен оглед на
автомобила от представител на застрахователя в гр.Карнобат, но страната не разполага с
копие от протокола за оглед. Посочено е още, че автомобила е бил предаден за скрап.
С обжалваното определение № 437 от 19.10.2021г., постановено на основание чл.130
ГПК, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца.
Изложил е подробни съображения, че правната уредба, а именно: 1/ чл. 498, ал.3 от
2
КЗ, която разпоредба изисква увреденото лице да предяви претенцията си заплащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение, както и 2/ чл.380 КЗ, която норма изисква изтичането на тримесечен
рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя, имат императивен
характер, поради което съдът следи служебно за спазването на този срок- така Определение
№165 от 24.03.2017г. по ч.т.д.№306/2017г. на II гр.о. на ВКС. Посочил е още, че за
допустимостта на иска е достатъчно процедурата по доброволно уреждане на отношенията
между страните да е започнала и да е изтекъл 3- месечния срок от предявяване на
претенцията, а така също и че изтичането на 3- месечния срок обуславя допустимостта на
иска независимо дали има писмен отказ или няма никакъв отговор на претенцията. Като е
констатирал, че от датата, посочена в искането на ищеца до ответника, а именно 7.09.2021г.
до датата на предявяването на иска пред РС- Карнобат- 24.09.2021г. /виж пощенското
клеймо на плика, с който книжата са изпратени на съда/, както и към момента на
постановяване на определението на съда този срок не е изтекъл, а същият ще изтече след
7.12.2021г., районният съд е приел, че не е възникнало правото на увреденото лице да
предяви иск за заплащане на обезщетение пред съд, поради което е приел, че иска е
недопустим.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че
макар и към датата на постановяването на обжалваното определение фактическите и правни
изводи на първоинстанционният съд да съответстват на данните по делото, а крайният му
извод за недопустимост на иска да е обоснован предвид цитираните норми на закона и
разрешенията, възприети от трайната съдебна практика по въпроса за условията за
допустимостта на иска по чл.432 КЗ и дължимата служебна проверка от съда,
определението следва да бъде отменено.
Още към момента на постъпване на частната жалба в районния съд- 31.12.2021г.
тримесечният рекламационен срок по чл.380 КЗ е бил изтекъл, поради което посочената от
съда процесуална предпоставка за допустимостта на иска вече е налице. Според
установената трайна съдебна практика, дори ако към момента на подаването на исковата
молба да са съществували процесуални пречки, респективно- да са липсвали процесуални
условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, въззивният съд,
който извършва самостоятелна проверка по въпроса за допустимостта на иска, следва да
съобрази отпадането на процесуалните пречки за разглеждането на иска. В този смисъл е
например определение №224 от 15.05.2019г. по ч.т.д.№805/2019г. на ВКС, Първо търг.отд.,
определение №179 от 15.04.2019г. по ч.т.д.№859/2019г. на ВКС, Първо търг.отд. и др.
Ето защо и на основание чл.235, ал.3 ГПК, като констатира, че срокът по чл.496 КЗ е
изтекъл преди постъпването на жалбата във въззивната инстанция, Бургаският окръжен съд
приема, че констатираната от районния съд пречка за допустимостта на исковото
производство е отпаднала, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 437/19.10.2021 г. по гр.д.№ 1117 по описа за 2021г. на
Районен съд- Карнобат.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4