№ 967
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503642 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 276290/27.10.2020 г.,
депозирана от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН **********,
двамата чрез адв. Г.Я. от АК-Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.
„Вл. Варненчик" №55, офис 414, срещу Решение № 260408/28.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен
състав, в частта, в която съдът е:
ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на С. К. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ж.к. “Ч.“ 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, сумата от 4 187.98 лева
/четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в
повреди на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.1.2 в гр. Варна,
ул. “Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и
недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.01.2019г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на В. И. И. с ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. “С.И.“ № 14, вх. А, ет. 3,ап. 6, сумата от 4 187.98 лева
/четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в
1
повреди на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.1.2 в гр.Варна,
ул. “Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и
недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -22.01.2019г.
до окончателното изплащане, на основание чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с
ЕГН ********** срещу В. И. И. с ЕГН ********** и С. К. Д. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС за солидарното
осъждане на ищците да им заплатят сумата от 11 917.49 лева,
представляваща припадащата им се част, възлизаща на 31.3545% от общите
части на сградата, от направените разходи за ремонт на покрива, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението.
Въззивниците намират атакуваното съдебно решение за недопустимо,
поради произнасяне по непредявен иск, както и неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати груби
процесуални нарушения на процеса.
По отношение на твърдението си за недопустимост въззивниците сочат,
че в исковата си молба ищците са претендирали за обезщетение за вреди,
причинени върху апартамента и общите части на сградата, като конкретно са
посочили причинените им вреди, а съдът осъдил ответниците да заплатят на
В. И. И. и С. К. Д., обща сума в размер 8 375,96 лева, представляващи вреди,
изразяващи се в повреди на апартамент с идентификатор 10135.2554.1.2 и
ОЧС, причинени вследствие на некачествени и недовършени ремонтни
дейности в таванското помещение СМР, съгласно приетата по делото СТЕ на
в.л. инж. С.К., които са в пъти над заявените от ищците. Предвид това,
доколкото съдът се е произнесъл по вреди, които не са били претендирани от
ищците или са били претендирани в по-малък размер, то същият е
постановил свръхпетитум, респективно е постановил недопустим съдебен акт.
По повод неправилността на съдебния акт, въззивниците сочат, че съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение, като е допуснал изготвяне на
СТЕ по реда на чл. 207 от ГПК, която е била изготвена и изслушана в съдебно
заседание, като вещото лице е посочило, че не може да установи състоянието
на имота преди СМР, извършени от ответниците. Предвид това съдът не е
приел експертизата и е прекратил производството по чл. 207 ГПК.
Впоследствие по делото е било допусната нова СТЕ с назначено по нея вещо
лице инж. С.К., която съдът е кредитирал и с която е обосновал
окончателните си изводи. Въззивниците сочат, че вещото лице е изслушано в
с.з. на 29.01.2020г., експертизата е оспорена от тях с искане за допускане
провеждането на повторна, евентуално тричленна СТЕ по главния иск и
повторна експертиза по насрещния иск, но съдът е отклонил
доказателственото искане с мотива, че настоящата експертиза представлява
2
повторна такава (въпреки, че експертизата по чл. 207 ГПК не е била приета по
делото, но дори да беше приета, то тя е в пълно противоречие с вече
изслушаната) и без мотиви по искането за тричленна по главния иск.
Въззивниците сочат, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства при анализа на фактическия състав на исковете, като събраните
от тяхна страна доказателства за установяване на твърдените от тях факти по
делото изобщо не са били коментирани. В тази връзка излагат подробни
доводи за установената фактическа обстановка от съда, по отношение на
която изразяват несъгласието си. Твърдят, че ако съдът беше обсъдил и ценил
събраните от тях доказателства, в това число писмени и гласни, то най-
малкото би стигнал до извод за съпричиняване на вредите.
По повод на насрещен иск (предявен от тях в качеството им на
ответници в първоинстанционния процес) въззивниците сочат, че същият е
бил отхвърлен от съда без мотиви за това. Твърдят, че по делото не са били
направени твърдения, нито са събирани доказателства за това, че ремонтът на
покрива е некачествен, че е изграден от друго лице, че е платен/изграден от
Д. и И., че не представлява обща част, че ищците са притежатели на ОЧС,
респ. от покрива. Сочат, че са оспорили оценката на ремонтните дейности
посочена в експертизата, като крайно занижена, правно и житейски нереално
ниска и съотнесена със СМР в апартамента, явно несправедлива, но въпреки
това същата е била приета към доказателствата по делото. Макар това,
единственият мотив на съда, по повод неоснователността на иска е бил, че
ищците по насрещния иск не са доказали, че ремонтът е неотложен.
Въззивниците не споделят тези изводи на съда в тази им част, като
сочат, че дори да не е доказана неотложност на ремонта, то това не е
основание за отхвърляне на иска, доколкото правната квалификация по същия
е задължение на съда.
В заключение молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено в
обжалваната част, а с решението на настоящия състав да бъде отхвърлен
главният иск и уважен насрещният такъв.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от
въззиваемите, в който последните чрез процесуалния си представил излагат,
че не споделят тезата на въззивниците, като считат, че постановеното по
делото решение е валидно, законосъобразно и правилно, поради което молят
същото да бъде оставено в сила.
По повод твърдението за недопустимост на съдебния акт твърдят, че
претенцията им е била за обезщетение за вреди, нанесени в техния
апартамент, които са причинени вследствие на извършвани СМР в таванското
помещение на ответниците, като именно по тази претенция се е произнесъл
съдът в обжалваното решение. Сочат, че вредите, които те са претендирали с
3
исковата молба и уточнителни молби към нея съответстват на вредите,
посочени от вещото лице в СТЕ. Що се касае до СМР, които ще са
необходими за отстраняване на тези вреди, сочат че те са посочени и оценени
от вещото лице в експертизата, а не от тях в исковата молба, като това е така
тъй като нито страните, нито съдът притежават необходимите специални
знания да посочат ремонтните дейности (по вид и обем), извършването на
които ще е нужно за възстановяване на вредите.
В допълнение сочат, че по делото са допуснати две единични и една
тройна експертизи, като изводите и по трите са сходни и между тях не е
налице съществено разминаване.
По отношение на твърденията за неправилност на съдебното решение по
главния иск, въззиваемите сочат, че не са съгласни с интерпретацията на
въззиваемите по повод на събраните по делото гласни доказателства.
Твърдят, че показанията на свидетелите са били непротиворечиви и напълно
кореспондират със събраните по делото. Не споделят и твърдението, че
вредите в собствения им апартамент са причинени вследствие на тяхното
неправомерно поведение, изразяващо се в сезиране на компетентните
институции, доколкото жалбите им са били напълно основателни, а СМР не
са били спрени поради самите жалби, а поради необходимостта от
отстраняване на констатираните нарушения. Твърдят, че неправилният
подбор на строители, които да извършват СМР е довел до причиняването на
щетите, като отговорността за това следва да се носи от възложителя на
работата.
Сочат, че по делото се е установило състоянието на процесното жилище
преди започване на СМР на покрива, като безспорно е че демонтажът на
стария покрив е бил извършен през есенно-зимния сезон, в който период е
имало валежи, които пък са довели до наводняване на жилището и общите
части на сградата.
Предвид горното, въззиваемите намират съдебното решение по повод на
главния иск за правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззиваемите не споделят твърденията на въззивниците и по повод на
насрещния иск. Напротив, сочат че правилно съдът е приел същия за
недоказан, доколкото по делото не се е установила неотложност на
ремонтните дейности. Твърдят, че демонтажа на покрива е бил част от
изграждането на новия етаж, като по тази причина от протокол от общо
събрание на собствениците е видно, че на 28.07.2017г. се е взело решение да
се разреши на Б.Б. да извърши ремонт, реконструкция и надстройка на
таванския етаж, едва след което е уговорено извършване на смяна на покрива.
Сочат, че видно от протокола от общо събрание, Председател на
Управителния съвет на етажната собственост към този момент е бил Б.Б.,
който е имал правомощията да отпусне средства за ремонт на покрива или
4
респективно ако средства не са налични незабавно да свика общо събрание за
тяхното събиране. Въпреки това, такива действия не са били предприети,
което е допълнителен аргумент в подкрепа на обстоятелството, че ремонт на
покрива на сградата не е бил нито спешен, нито толкова неотложен.
Предвид изложеното въззиваемите молят постановеното съдебно
решение да бъде потвърдено като валидно, законосъобразно и правилно, като
претендират и сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, чрез адв. Я.
поддържат въззивната жалба и молят за уважаването , както и присъждане
на сторените разноски в хода на производството.
Въззиваемите, чрез адвокат В. поддържат отговора на жалбата, като
молят съда да потвърди обжалваното решение. Молят за присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по искове от В. И. И. и С. К. Д. срещу Б.
Д. Б. и Г. Х. Б. с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на всеки от тях сумата от 4 532.78 лева, представляваща обезщетение
за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2554.1.2 в гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29 и на 25 %
ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.2554.1, които вреди
са причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-
ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 600 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, причинени от невъзможността да използва собственото си
жилище, равняващи се на нереализирания приход от наем за периода
15.11.2018г. до 15.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2554.1.2 в гр.Варна, ул.“Ж.в.“ №29, като всеки от тях
притежава по ½ ид.ч. от него. Сочат, че ответниците са собственици на
таванско помещение в същата сграда, разположено непосредствено над
техния апартамент. Излагат, че през 2018г. ответниците предприели
строителни дейности по ремонт и реконструкция на таванското помещение,
от които ищците понесели значителни имуществени вреди. Твърдят, че
ответниците нямали разрешение за ремонта.
5
Вследствие на извършваните ремонтни дейности в таванското
помещение били настъпили вреди по апартамента на ищците, които са
посочени по вид. Посочена е и прогнозна стойност на отстраняването им.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове.
Твърдят, че фактическите СМР по ремонта и реконструкцията на
сградата и подмяна на покрива са започнали преди покупката на апартамента
от ищците и в момента, в който те влезли във владение течал ремонт. Сочи се,
че с решение на ОС на ЕС от 28.07.2017г. Б.Б. бил овластен да изгради в полза
на всички етажни собственици нов покрив на сградата след получаване на
разрешение от Район Приморски при Община Варна. Същият подготвил
инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на собствения си трети
етаж и подмяна на целия покрив на сградата. Било издадено Разрешение за
строеж № 51/11.04.2018г.
Твърдят, че жилището на ищците било в много лошо състояние поради
продължителни течове на покрива на сградата, която била строена през 1978г.
и била в изключително занемарено състояние. След придобиването на
собствеността на 24.10.2018г. ищците започнали да подават жалби до всички
държавни институции относно строителството. При извършваните проверки
строежът бил спиран 15-16 пъти. Въпреки че всички проверки завършили без
да бъдат установени нарушения, същите създавали затруднения, поради което
строителството завършило едва през месец февруари 2019г., когато сградата
била завършена в груб строеж и бил издаден акт обр.14.
Заявените за обезщетяване вреди в апартамента на ищците се оспорват
по размер.
Оспорва се наличието на вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от ремонта на третия етаж и покрива на сградата. Твърди се, че
подмяната на покривната конструкция е била необходим ремонт за сградата.
Излага се, че дори и да е имало дефекти по жилището, то те били към
момента на покупката и всички течове били отстранени в резултат на
извършените СМР от ответниците.
По отношение на претенцията за пропуснати ползи се оспорва същата
като неоснователна и необоснована. Сочи се, че ищците са придобили
владението върху имота на 24.11.2018г., а се претендира наем от 15.11.2018г.
Твърди се, че към момента на покупката жилището е било в много лошо
състояние и е подлежало на ремонт и нямало как да получават наем в размер
на 600 лева на месец. Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.
Ответниците са предявили насрещен иск с правно основание чл. 48,
6
ал. 7 от ЗУЕС за солидарното осъждане на ищците да им заплатят сумата
от 11 917.49 лева, представляваща припадащата им се част, възлизаща на
31.3545% от общите части, от направените разходи за ремонт на покрива,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението.
В насрещната искова молба се твърди, че в изпълнение на решението на
ОС на ЕС от 28.07.2018г. ответниците със свои средства изготвили
инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на сградата и на
11.04.2018г. получили Разрешение за строеж № 51. СМР започнали в края на
месец октомври и завършили през месец февруари 2019г. В табличен вид по
пера и стойности са посочени всички видове СМР по ремонт на покрива.
Общата цена за ремонта възлизала на 38 008.87 лева.
В предоставения срок ищците са депозирали отговор на насрещния
иск, в който е изразено становище за неговата неоснователност. Твърдят,
че не са взели участие при вземане на решението на ОС на ЕС от 28.07.2017г.
, не са били запознати с него при придобиване на собствеността върху
апартамента им и че не са били съгласни с него. Поради тази причина
обжалвали законността на Разрешение за строеж № 51 като по жалбата им
било образувано адм.дело №1023/2019г. по описа на Административен съд-
Варна. Въпреки изричното им противопоставяне покривът на сградата бил
премахнат без да била налице обективна необходимост от това. Считат, че
СМР били извършени единствено за задоволяване на строителните
потребности на ответниците. Сочат, че претенцията на ответниците
обхващали разходи извън разходите за обикновен ремонт на покрива, който
изисквал единствено поставяне на керемиди и евентуално нова
хидроизолация. Считат, че насрещният иск представлявал опит да бъдат
ангажирани със заплащането на цялостния ремонт и реконструкция на
таванския етаж на ответниците, извършени във връзка с техните
инвестиционни намерения. При ремонта на покрива не се налагало цялостния
му демонтаж, извършването на тухлена зидария, направа и разваляне на
кофраж, изработка и монтаж на обикновена армировка, полагане на бетон за
колони и пояси, доставка и монтаж на ПВЦ тръби, ПВЦ олуци, ПВЦ
водосточни казанчета, демонтаж на гредоред и др. Оспорва се да дължат
заплащането на посочените в насрещния иск СМР, тъй като същите не били
извършени с цел ремонт и благоустрояване на общите части и от тях не се
ползвали етажните собственици. Твърди се, че извършените дейности
задоволявали единствено инвестиционните намерения на ответниците и били
свързани единствено с извършените от тях подобрения и преустройство на
таванския етаж.
Оспорва се ремонта на покрива да е извършен при наличието на спешна
нужда. Решението за ремонта било взето през 2017г, а ремонтът бил започнал
година и четири месеца по-късно. В случай, че ремонтът бил спешен и
неотложен, същият нямало как да се забави за толкова продължителен период
7
от време. Друга индиция за липсата на спешност и неотложност бил
протокола от ОС, в който липсвали решение за извършване на неотложни
разходи за поддържане или възстановяване на общите части, нито решение да
се упълномощи управителя да приеме решение за извършване на неотложни
ремонти или разходи, които не търпят отлагане. Твърди се, че ремонтът на
покрива изобщо не бил и необходим. Подмяната на покрива била извършена
единствено, за да задоволи инвестиционните намерения на ответниците за
таванското им помещение и поради тази причина той не бил поправен, а
изцяло разрушен. Целта на извършените СМР не била поправка на покрив,
нуждаещ се от ремонт, а осъществяване на цялостно преустройство на
тавански етаж, в резултат на което било променено предназначението на
таванските стаи, притежавани от ответниците в два самостоятелни
апартамента.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
С договори за покупко-продажба, съответно от 14.12.2004г.,
обективиран в НА № 22, том 7, рег. № 16793, дело № 1027 на нот. № 214-
Ж.К., и от 11.10.2006г., обективиран в НА № 103, том 7, рег.№ 15767, дело №
1156 на нот. № 194 А.Г., Б. Д. Б. е придобил собствеността върху таванска
стая с площ от 10.25 кв.м., таванско складово помещение от 14 кв.м.,
таванско подпокривно пространство от 19.76 кв.м. и таванско складово
помещение № 2 с площ от 12.34 кв.м. и таванско подпокривно пространство с
площ от 11.15 кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29, на трети
тавански етаж от жилищна сграда.
От протокол от 28.07.2017г. от общо събрание на собствениците на
етажната собственост на притежателите на вещни права на адрес гр. Варна,
ул. „Ж.в.“ № 29, се установява, че собствениците са решили, да се извърши
ремонт и надстройка на таванския етаж, собственост на Б.Б., като същите се
извършат без странични изменения и в съответствие с разрешение на Община
Варна. В случай на нанесени щети от ремонта в имота на собствениците от
етаж 2 – семейство Ст., Б.Б. следва да заплати за щетите в тридневен срок.
Собствениците са взели решение, че след като бъде извършена
надстройката на таванския етаж, следва да се извърши цялостна смяна на
покрива, като разходите в по-голямата част следва да се поемат от Б.Б.,
защото другите собственици му разрешават надстройката, без да им се дължи
заплащане. Етажните собственици са предвидили, че цялостното
възстановяване на сградата следва да бъде приключено в срок до 20 ноември
2017г. Решенията са взети с 83% мнозинство с глас „за“, тъй като на
събранието не е присъствал един от собствениците.
От договор за покупко-продажба от 24.10.2018г., обективиран в НА №
34, том 1, рег. № 200, дело № 29 на нот. № 619-Ст.Ч., се установява, че В. И.
И. и С. К. Д.а са придобили Апартамент, представляващ самостоятелен обект
в сграда с предназначение –жилище, с идентификатор 10135.2554.119.1.2 с
административен адрес гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29, на втори етаж със
8
застроена площ от 114 кв.м.
От Разрешение за строеж № 51 от 11.04.2018г. /лист 140/ е видно ,че на
Б.Б. е разрешено да извърши следния строеж „преустройство на тавански
жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в УПИ
VIII-3299, кв.19, по плана на 2 микрорайон в гр. Варна.“
По делото е представено Влязло в сила Решение №14642/26.11.2020г. на
ВАС, с което е потвърдено Решение на Административен съд Варна, с което е
оставена без уважение жалба на В.И. и С.Д. против заповед на РДНСК, с
която е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу издадено
разрешение за строеж №51/11.04.2018г.
От Заповед 1 от 01.10.2018г., поместена в заповедна книга за строежа №
3 от 16.07.2018г. за обект „преустройство на тавански жилищен етаж и
ремонт на покрив на жилищна сграда в гр. Варна, 24 м.р. УПИ VIII с
възложител Б.Б.“ е видно, че на 01.10.2018г. са били свалени керемидите на
стария покрив, както и дървените му елементи. Същите са свалени по улеи и
депонирани за изнасяне.
От заповед 2 от 31.10.2018г. се установява, че на обекта е констатирано,
че съществуващата плоча на кота +5.30 м. е хлътнала, вибрира леко и е с
различна височина. С цел закрепване на същата е посочено, че следва да се
изкъртят нездравите участъци, да се обезпраши и да се излее отгоре
допълнителна плоча с дебелина най-малко 5 см.
От заповед № 5 от 22.11.2018г. се установява, че излятата плоча е мокра
и има локви в следствие на падналия дъжд. Плочата е частично покрита с
найлон. Необходимо е да се хидроизолира плочата, за да се спре теча в
помещения отдолу. За да се направи хидроизолацията е необходимо плочата
да е суха.
От заповед № 6 от 15.12.2018г. е видно, че строителният надзор е
констатирал, че възложителят не е изпълнил предходните предписания от
Заповед № 5.
От заповед № 7 от 21.12.2018г. е видно, че вече всички предписания са
били изпълнени, поради което е било разрешено да се продължи
бетонирането на плочата на етаж 3.
От заповед № 9 от 25.01.2019г. е видно, че дървената покривна
конструкция вече е изградена до кота било и може да се положи
хидроизолация и битумни керемиди.
По делото е била допусната Съдебно-техническа експертиза по реда на
чл. 207 и 208 от ГПК, целяща да обезпечи събирането на доказателства в
процеса. В заключението от 27.03.2019г. вещото лице е посочило, че
жилищната сграда е построена преди 40 години по монолитен начин. Същата
е на два етажа – партерен и тавански етаж. Извършено е надстрояване с един
етаж. В момента сградата е на три етажа. При надстрояването е изпълнена
още една стоманенобетонна плоча на трети етаж, като са продължени
носещите стоманенобетонни колони. Частично е изпълнена дървената
покривна конструкция. Монтирани са дървените носещи елементи, изпълнена
е обшивка с OSB плоскости. Не е изпълнена хидроизолацията и покритието с
керемиди. Таванският етаж представлява едно общо пространство. При
9
извършване на надстрояването са извършени СМР, които са били необходими
да се реализират инвестиционните намерения на собственика на третия етаж.
В резултат на извършването на СМР са възникнали щети и повреди в
апартамента на ищците на втория етаж – паднала мазилка от тавана в стаите,
мухъл по таваните в стаите, надут паркет в спалня 1, пробити отвори в тавана
на спалня 2, пукнатина в стоманенобетонната плоча на тавана в хола,
изпръскана с бетон PVC дограма. СМР, свързани с надстрояването на
сградата не са завършени. Надстройката на сградата не е завършена на етап
груб строеж, тъй като не е завършен покрива и не е осъществено
отводняването. При дъжд повърхностните води влизат в сградата и
продължават да мокрят помещенията на втория етаж. Изготвена е
количествено –стойностна сметка на необходимите СМР за отстраняване на
щетите по апартамента на втория етаж, които възлизат в общ размер на 4
498.95 лева по средни пазарни цени, от които 902.12 лева за материали и 3
596.83 лева за труд. Така депозираното заключение е било оспорено от
ищцовата страна, но прието от съда.
По делото е била допусната нова СТЕ, като назначен за вещо лице е бил
инж. С.К.. В заключение, депозирано на 20.01.2020г. вещото лице е изложило
следните отговори на поставените му въпроси: Във връзка с изпълнението на
строителните дейности по преустройство на тавански етаж са нанесени щети
в жилището на долния етаж, които произлизат от изпълнението на мокрите
процеси на горно ниво – полагане на бетон и полагане на замазки. По време
на изпълнението и в частност след демонтажа на покрива е имало условия за
проникване на влага следствие на метеорологичните условия, като видно от
заповедната книга на обекта, дейностите са изпълнявани в зимния период. В
резултат са налице подкожушена мазилка по стените и таваните, разлепени
тапети, мухъл по повърхностите и компроментиран паркет. Запушени са били
и коминските тела със строителни отпадъци.
Вещото лице е изготвило количествено-стойностна сметка на
необходимите СМР за отстраняване на щетите по апартамента на ищците,
които възлизат в общ размер на 8 375,95 лв. Строителните дейности в
таванското помещение продължават. Изграден е един нов етаж и е надграден
нов покрив с ограждащ надзид и стоманенобетонена греда. Съборени са част
от стените на тогавашното подпокривно пространство, изградени и
надградени са нови стени на цялата застроена площ. Променено е
разпределението и функционалността на помещението на етажа. Извършвани
са бетонови дейности за надграждането на таванския етаж. Над
новоизградените помещения е изграден нов тавански етаж и покрив от
дървена конструкция. Изпълнени са предписани земетръсни тухлени шайби,
надзидани са комински тела и одушниците на канализацията са доизградени
до новата височина на покрива. Все още текат строителни дейности по
обособяването на помещенията и вътрешното разпределение на помещенията
в таванския етаж и новоизградения етаж. Стойността на средния пазарен наем
за апартамента за периода 2018г. – 2019г. възлиза на 557 лева. Стойността за
подмяна на покривната конструкция е посочена в размер на 17 453.04 лева.
Изготвена е количествено-стойностна справка за извършените СМР по
подмяна на покривната конструкция. При СМР на покрива са използвани
стари материали в изграждането на грубия строеж-дървени греди,
хидрофобен шперплат. Вещото лице е посочило за стойност на обикновен
ремонт на процесния покрив сумата от 14 385.03 лева, като е изготвило
сметка на необходимите СМР за изграждане на нов покрив. Заключението е
оспорено от ответниците.
10
По делото е допусната и тройна СТЕ със задача да се остойностят
извършените СМР за подмяна на покривната конструкция. Според
заключението на експертите стойността на извършените СМР за подмяна на
покривната конструкция възлиза в размер на 16 220 лева, като видовите
дейности и материали са описани в Приложение №1 към експертизата. Част
от положените дървени столици и попове, както и хидрофобният шперплат са
били използвани като кофражни елементи при изпълнението на грубия
строеж. По преценка на вещите лица е взето като количество използван
дървен материал за носеща конструкция 10% и повторно хидрофобен
шперплат 30 % от общо вложеното количество. Предвиденият ремонт на
покривната конструкция на жилищната сграда, съгласно одобрените проекти
и издаденото разрешение за строеж е „реконструкция“ т.е. цялостно
изпълнение на нова покривна конструкция, за което е било необходимо да се
демонтира съществуващия покрив вкл. покривно покритие, изолации,
конструкция и мазилки. В Приложение №2 към експертизата са описани
видовете дейности по надстройката на таванския етаж.
В производството пред въззивната инстанция е била допусната нова
тройна СТЕ, която да отговори на въпросите от втората единична СТЕ, както
и на част от въпросите, относими към подлежащите на доказване факти по
насрещния иск. В заключението си вещите лица сочат, че към момента на
изготвяне на заключението всички довършителни работи в апартамента на
въззиваемите (ищците) са изпълнени. Плочата между втори жилищен и трети
жилищен етаж е била със сечение 8 см., като в момента сечението е 13 см.
От заповедната книга се е установило, че отливането на бетон се е извършило
през есенно-зимния период, като плочата не е била покрита продължително
време, което е довело до събиране на вода и сняг. Вещите лица са посочили,
че всички увреждания по обекта на ищците вече са отстранени, но това не
означава, че такива не е имало. Предвид това препращат към предходните
заключения на вещи лица по делото, които са констатирали уврежданията.
Експертите не могат да посочат вредите по вид, количество и стойност, тъй
като са скрити от извършените в обекта СМР. Прието е, че вредите са
настъпили поради разкриване на покрива на 04.10.2018г. От 07.11.2018г. до
14.11.2018г. е започнало довършване на доливане на бетон върху плочата,
като не е бил направен временен покрив. Вещите лица са посочили, че
разрешението за строеж не е било за надстройка, т.е. построен е един етаж
повече от разрешеното.
Вещите лица са посочили, че в конкретния случай не се касае за ремонт
на покрива (текущ или основен), а за изцяло премахване на покрива с цел
изграждане на нов етаж и над него изграждане на нова покривна конструкция
и покрив, т.е. става дума не за ремонт, а за ново строителство.
Вещите лица са посочили, че съгласно издаденото разрешение за
строеж на обекта е следвало да бъде извършено преустройство и ремонт на
покрива. Видно на място е, че е извършено строителство на изцяло нов етаж и
над него тавански етаж, което няма нищо общо с разрешението за строеж,
освен адреса на сградата. Установено е, че фугата между процесната сграда и
съседната такава е оставена открита откъм север, което е предпоставка за
проникване на влага при снеготопене, по-обилен валеж от дъжд, както и при
слаб дъжд, придружен с вятър.
По делото пред РС Варна е било допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели за двете страни.
11
В показанията си свидетелката М. И. М.-Д., допусната като свидетел
на ищцовата страна сочи, че работи като експерт оценител във фирма
„Адванс експертни оценки“ ООД. Фирмата била в договорни отношения с
различни банки. Сочи, че е изготвила оценката на процесния апартамент.
Посещението й в имота било септември или октомври 2018г. Сочи, че
жилището е било за ремонт, но било абсолютно годно за живеене, без
необходимост от ремонт първоначално. Не си спомня да е видяла следи от
влага или от течове. Жената, която продавала апартамента, живеела в него.
Преди да започне извънредното положение трябвало да се актуализира
оценката на апартамента. Имало промяна в него- бил правен ремонт. На
самата сграда, на третия етаж, над жилището бил издигнат етаж за живеене.
Жилището имало нужда от осъвременяване. Била сменена дограмата. Било
със стари санитарни плочки, подовете били на паркет, който бил за
изцикляне. В коридора било на латекс- измазано, в стаите имало тапети. В
спалните имало тапети. Направила новата оценка януари или февруари 2020г.
Промяната в апартамента била измазване на стени и тавани, махнати били
подовите настилки на стаите, кухничката се обособявала като сервизно
помещение – в баня, а другите помещения били стаи за живеене. Паркетът го
нямало. Боядисването било в две от спалните, в дневната и коридора.
Оценката била възложена от банката чрез М.М.- кредитен инспектор.
В показанията си свидетелят Г.Н.К. - допуснат до разпит на страната
на ищците, сочи че се познава с ищците от 2000г. Знае, че двамата са купили
етаж от къща в гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29 през есента преди две години.
Лично посетил жилището края на септември, началото на октомври 2018г.
преди да сключат сделката. Жилището било в нормален вид, годно за
обитаване. Свидетелят не забелязал да има следи от течове и мухъл. Тук -таме
имало нужда от боя. След като ищецът влязъл във владение, свидетелят
посещавал многократно апартамента. Ст. му се бил оплаквал, че е започнал
някакъв строеж в сградата над него и са започнали някакви проблеми с
течове и тогава свидетелят отишъл за втори път в жилището през ноември
месец. Имало подпухнали тапети, влага по стените и таваните на доста места.
Този строеж над Ст. вече бил завършен на груб строеж. Жилището било
закупено целево за отдаване под наем. Изтеглили кредит. Имали намерение
да го отдават под наем, за да си плащат вноските. В момента се правел
ремонт в жилището, който започнал поетапно миналата година. Слагал се
гипсокартон на таваните, защото имало течове. Свидетелят видял течовете за
пръв път като по време на второто си посещение в жилището.
Свидетелят Г. Д. Т. – допуснат до разпит на страната на ответниците,
сочи, че се познава с ответниците повече от 10-15 години. Работел с
строителството, били колеги с Б. и приятели. Ходил многократно във Варна,
на ул. „Ж.в.“, където правел покрива. Всички били много доволни и в
момента нито една капка не била капнала. Правили OSB-то, което давало
гаранция в близките 30 години да няма нищо за демонтаж. Грундирал с грунд,
така както е БДС. Това били много трудни и обемни работи, които били
бавни, но за сметка на това били направени качествено. Течове в момента
нямало. Дървената конструкция била нова. Старата била демонтирана и се
направило всичко наново. За направата на един покрив цената за труда
варирала от 80 до 100 лева на кв.м. Отделно трябвало да се закупят материали
и отделно се плащало 50 %, защото се работи горе с въже. На покрива била
излята плоча. Първо бил монтиран гредоредът и след това била излята
плочата. Покривът не бил непокрит, а преди това имало платно, нещо като
покривало. Имало течове, но то било от преди това. Нямало момент, в който
12
покривът е бил на небе. Може би имало някакъв период, в който той не бил
запознат. Когато правел покрива, мисли, че не е нямало валежи, а имало
мъгла. Чакали сутрин да се вдигне мъглата, да се махне росата. Негови колеги
демонтирали покрива. Той като отишъл, заварил покривът демонтиран. Била
направена конструкцията и имало довършителни неща. Преди това в сградата
имало следи от течове и то навсякъде. Това била стара сграда, на която
покривът бил слаб, бил пробит. Имало язви, от които било текло и по сухо
време се виждало по гредите и дъските влага и мухъл и се разбирало, че е
имало теч. Това било по стълбището. По таванските стаи също имало течове,
почти навсякъде, особено в северната част. Мазилката по стените била
жълтеникава, била подпухнала и падала. На покрива били слагани специални
покривала, които не пропускат вода. Свидетелят сочи, че довършителните
работи по покрива били в края на месец септември 2019г.
Свидетелката Бл.П.П. излага, че е осъществявала авторски надзор по
част „Конструкции“ на сградата на ул.“Ж.в.“ № 29. Съставила е Акт 14 и се
съставял Акт 15 и организирала подписването от всички участници в
инвестиционния процес. Не била присъствала на започването на строежа, тъй
като по това време отговарял за конструкцията и авторския надзор на част
„Констрикции“ авторът на проекта. Не била виждала сградата преди да
започне строежа. Можело да се приеме, че ремонтът на покрива бил
необходим и спешен, даже бил закъснял, защото причинявал ред щети. Имало
течове по стълбищната клетка, които имало в годините и си личало, че са
стари течове. За започване на строежа имало издаден протокол Образец 2.
Имало положена допълнителна плоча над тази на втория етаж на сградата.
Проектантът поискал доливането на допълнителна плоча с оглед дефекти,
които можели да доведат до наводняване на долните етажи, ако имало
продължителни валежи. Покривът имал надзид. Имало разлики и те били
констатирани в екзекутивите. По стълбищната клетка трябвало да се направят
парапети, настилки, боядисване. СМР, които били правени за покривната
конструкция били това, което било предвидено по проект- тухлени зидарии,
стоманобетонови конструкции – колони и плоча, дървена конструкция по
покрива, обшивка, изолация и керемиди. Покривът не бил завършен
окончателно. Имало да се правят много неща. Свидетелката сочи, че само
бетонова конструкция не е достатъчно за да е налице хидроизолация. Следва
на покрива да бъдат положени съответните хидроизолационни материали,
както в случая след като е извършена зидарията е положено следващо
покритие на покрива, което е изолация. Поела надзора на сградата около
датата на Акт 14.
В разпита си на следващо съдебно заседание, свидетелят Д.Й.К.,
допуснат на страната на ответниците, сочи, че е извършил демонтажа на
покрива на сградата. Свалили керемидите, ламперията, гредореда и част от
стените, тухлите и направили половината плоча, която била слаба от южната
страна и там излели нова плоча, която уширили малко, армирали и залели
плочата. Сградата била в много лошо състояние, цялата прогнила. Покривът
бил прогнил и видимо имало нанесени щети по стълбището. Влязъл в
апартамента на И., която го поканила на кафе, за да му покаже какво има тя
да прави. В едната стая видимо имало теч по стената откъм калкана, която
била югоизточна и в южната стая, която била в средата плочата била пукната
и леко увиснала. После разбрал защо е увиснала. След като открили покрива
се оказало, че там имало паянтова стена, която нямала никакви подпори
отдолу и плочата била слаба – 6 -7 см оголена, арматурата се виждала и
затова я подсилили. Направили плоча върху плоча с много здрав хубав бетон,
13
който бил водоустойчив и не пропускал вода надолу. Един път валяло дъжд и
малко вода се застояла, но нямало никакви течове надолу. Покривът бил
свален на няколко пъти. Първо свалили от южната част, където керемидите
били като юфка-потрошени. Циглите били поставени на пръст, на ламперия с
кал отдолу, което се срещало рядко. През времето на разкриване на покрива
почти нямало валежи. Имало чак след като излели плочата. Валяли два
дъжда, но те имали три водоустойчиви покривала. Навсякъде било покрито с
временен гредоред и покривалата били поставени много добре. Не били
допускали наводняване отдолу или ако било, то било съвсем малко. Не бил
чувал да е имало оплакване отдолу. Виждал отвън, че по стените имало леко
обливане, но отвътре от жилищата не бил чувал някой да се оплаква.
Последно открили стълбището и веднага след това излели втората плоча и
тогава напуснал. Това било средата на декември. Плочата била излята по
Коледа, като един път тогава валяло леко сняг. Това била плочата над
стълбите. В апартамента на И. преди това имало видимо следи в най-лявата
стая откъм калкана, югоизточната. Това било точно срещу стълбите. Това
било спалня, защото другото било хол, по-голяма стая. На хола по средата
била пукната плочата и имало течове откъм източната стена. Стълбищната
клетка била замазана частично почти догоре. Личало си, че е подпухнала и
обрушена, почти паднала мазилката, особено откъм средата на главната греда,
която била носеща.Там си личало, че текла кафява течност някаква, а циглите
били запушено отгоре с пяна за прозорци, която не можела да предпазва от
вода. Бетонът бил много здрав и се получила една локва и нарочно попитал И.
дали има отдолу теч, но нямало. Първо махнали покрива, свалили
керемидите, след това свалили ламперията и видели изградена стена, която
демонтирали. Демонтирали комина, а средната стена свалили малко. Запазили
около 100 керемиди. Сградата стояла с демонтиран покрив около 40 дни.
Започнали с демонтажа на първи октомври и до началото на декември
откривали на части и закривали, изливали плоча. Близо два месеца било така.
Десетина и повече пъти спирали по вина на собствениците. Нямало
оплаквания от тяхната работа, но те си имали проблеми, идвала полиция.
Разправиите били между Ст. и Б.. По време на строежа И. живеела в
апартамента. Ст. идвал да ги проверява какво строят и как строят. Имало
коментари от негова страна и то лоши. Обиждал ги. Ст. нямал никакви
оплаквания към тях, че има течове в апартамента. За приемането два, три
пъти идвал конструктор, който гледал армировката и имал забележки.
Специално покривали пукнатините, грундирали, наслагали фусове, били
колони. Други забележки нямало. С първата плоча усилили старата плоча.
Питали И. на другия ден дали има някакви оплаквания, когато видели, че има
задържана вода. Първият дъжд бил след като излели плочата. Свидетелят не
присъствал на новата плоча, защото се отказал от ремонта, понеже пет-шест
пъти им спирали работата и не можели да работят нормално.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
14
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
въззивниците, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
по вреди, които не са били претендирани от ищците или са били
претендирани в по-малък размер. Видно от исковата молба, уточнителна
молба и допълнително уточнителна молба, ищците са посочили в какво се
изразяват вредите в жилището им, причинени от извършените от ответниците
СМР. Ищците не са посочили какви ремонтни дейности са необходими за
отстраняване на вредите. Това е било предмет на изследване от страна на
вещите лица по допуснатите по делото експертизи. При постановяване на
акта си съдът е взел предвид изготвената оценка на вещо лице по отношение
на необходимите ремонтни дейности, които следва да се извършат за
отстраняване на вредите. Предвид горното, РС Варна се е произнесъл по
настъпване на претендираните от ищците вреди, както и по стойността на
ремонтите, които следва да се извършат за отстраняването им. Съдът не
разгледал нищо в повече от това, за което е бил сезиран, поради което и не се
е произнесъл плюс петитум. Респективно обжалваното решение не е
недопустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Възраженията изложени във въззивната жалба са свързани с неправилен
анализ на събраната доказателствена съвкупност, който е довел и до
неправилен съдебен акт. В това число е релевирано и твърдение за
съпричиняване на вредите.
Районен съд Варна е бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД. Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест в
процеса, при така предявен иск ищците е следвало в условията на пълно и
главно доказване да установят, че са собственици на увреденото имущество,
до докажат настъпилите в тяхното жилище вреди, изразяващи се в
навлажнена и разрушена мазилка по тавана около 15 кв.м.; увреждане на
мазилката на стените около 25 кв.м.; деформация на паркета с площ от 20
кв.м., както и че външната част на дограмата на апартамента е напръскана със
смола и бетон, противоправност в поведението на ответниците, връзка между
вредите и противоправното поведение, както и да докажат стойността на
нужните ремонти за поправяне на вредите. В тежест на ответниците е да
докажат, че не са действали противоправно или да оборят презумпцията,
предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Доколкото исковите претенции за присъждане на обезщетение за вреди
в общите части на сградата и на обезщетение представляващо пропуснати
ползи, са отхвърлени и няма въззивна жалба по отношение на тях,
настоящият състав няма да изследва установените по тях факти.
15
Видно от представения по делото пред първа инстанция НА № 34, том
1, рег. № 200, дело № 29 на нот. № 619-Ст.Ч., В. И. И. и С. К. Д.а са
придобили Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилище, с идентификатор 10135.2554.119.1.2, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29, на втори етаж със
застроена площ от 114 кв.м.
От изготвените и приети по делото заключения на вещите лица се
установява, че в горепосоченото жилище, собственост на ищците, са
настъпили вреди, които са в следствие на извършените над обекта СМР по
възлагане от ответника. Заключенията на двете вещи лица по единичните
СТЕ не се разминават в частта, в която са изследвали причините за
настъпване на уврежданията в апартамента на ищците. Разликата в
заключенията се състои в оценката и остойностяването на нужните СМР, за
отстраняване на вредите. И двете вещи лица обаче са посочили, че вредите са
настъпили в резултат на ремонтните работи над обекта, над този на ищците.
Вредите са настъпили, тъй като надстройката на сградата не е завършена на
етап груб строеж, не е завършен покривът и отводняването не е осъществено
своевременно. Поради това при дъжд повърхностните води влизат в сградата
и продължават да мокрят помещенията на втория етаж. От доказателствата по
делото, в това число и от показанията на свидетелите на ответната страна, се
установи, че по време на изливането на бетонната плоча над обекта на
ищците, е валял дъжд, който е довел до образуване на локви директно върху
бетонната плоча, която е непосредствено над жилището на ищците.
Образуването на локви върху плочата над обекта на ищците се
установява по категоричен начин и от приложените към заповедната книга на
строителния обект, като в Заповед № 5 от 22.11.2018г. лицето осъществяващо
надзор е констатирало, че излятата плоча е мокра и има локви в следствие на
падналия дъжд. До това се е стигнало, тъй като плочата е била само частично
покрита с найлон.
В заключението на вещото лице К. е посочено, че във връзка с
изпълнението на строителните дейности по преустройство на тавански етаж
са нанесени щети в жилището на долния етаж (собственост на ищците), които
произлизат от изпълнението на мокрите процеси на горно ниво – полагане на
бетон и полагане на замазки. По време на изпълнението и в частност след
демонтажа на покрива е имало условия за проникване на влага, вследствие на
метеорологичните условия, като видно от заповедната книга на обекта,
дейностите са изпълнявани в зимния период. В резултат са налице
подкожушена мазилка по стените и таваните, разлепени тапети, мухъл по
повърхностите и компрометиран паркет. Запушени са били и коминските тела
със строителни отпадъци. Настоящият състав на съда намира заключението за
компетенто изготвено, като същото дава пълни, точни и конкретни отговори
на поставениет задачи. Констатациите на вещото лице са базирани както на
извършен личен оглед на сградата и строителните работи, така и на
представената по делото строителна документация.
Аналогично по смисъл е и заключението на вещите лица, назначени във
въззивната инстанция по допуснатата нова тройна СТЕ. Експертите сочат, че
към момента на изготвяне на заключението всички довършителни работи в
апартамента на въззиваемите (ищците) вече са изпълнени. Плочата между
втори жилищен и трети жилищен етаж е била със сечение 8 см., като в
момента сечението е 13 см. От заповедната книга се е установило, че
отливането на бетон се е извършило през есенно-зимния период, като плочата
16
не е била покрита продължително време, което е довело до събиране на вода и
сняг. Експертите не са могли да посочат вредите по вид, количество и
стойност, тъй като са отсранени чрез ремонтни работи, но са приели, че
вредите са настъпили поради разкриване на покрива на 04.10.2018г. От
07.11.2018г. до 14.11.2018г. е започнало довършване на доливане на бетон
върху плочата, като не е бил направен временен покрив. Вещите лица са
посочили и, че при надстрояване на сградата от отвениците е била
неправилно изпълнена фуга между двете сгради. Същата е оставена открита
откъм север, което е предпоставка за проникване на влага при снеготопене,
по-обилен валеж от дъжд, както и при слаб дъжд, придружен с вятър и
съответно до проникване на влага в апартамента на ищците.
От събраните по делото доказателства се установява и, че вредите
посочени в исковата молба, в уточнителна молба към нея и допълнителната
уточнителна молба не са съществували към момента на закупуване на
жилището от ищците. Това се установява от заключението на вещото лице К.,
което и в съдебно заседание сочи, че вредите не са били налице преди
реконструкцията на тавата, като изводите му за това се основават на снимки
на жилището отпреди ремонта и на опита който има в строителството.
В същата насока са твърденията на свидетелите Д. и К., които сочат, че
лично са възприели състоянието на жилището преди започване на
реконструкцията. Д. е оценявала имота преди същият да бъде закупен от
ищците, а К. е посетил жилището преди ищците да го закупят. И двамата
сочат, че не са възприели в апартамента да има следи от течове.
От целия събран по делото доказателствен материал, единствено в
показанията на свидетеля Д.К. се съдържат твърдения за по-голяма давност на
вредите в жилището на ищците. Свидетелят сочи, че преди да започне да
разкрива и демонтира покрива, е влизал в апартамента под таванския етаж,
като там е видял следи от влага и мухъл. Тези показания противоречат на
доказателствената съвкупност по делото, като същите не се подкрепят от нито
едно от останалите доказателства. Предвид това съдът счита, че показанията
на свидетеля в тази част не следва да бъдат кредитирани.
От изготвената СТЕ в производството пред първа инстанция се е
установило и количеството и вида на необходимите ремонтни дейности,
които следва да бъдат извършена в обекта на ищците, за да се възстановят
причинените вреди в жилището. Същите са остойностени, като вещото лице е
изчислило, че СМР, необходими за пълното възстановяване на щетите,
възлизат на 8 375,95 лв. с ДДС.
В заключение следва да се изложи, че по делото по недвусмислен начин
се установява, че в жилището на ищците са настъпили претендираните от тях
вреди. Установява се, че същите са пряка и непосредствена последица от
извършваните от ответната страна ремонтни дейности по преустройство на
таванския етаж, като се установи е стойността на необходимите СМР, за
отстраняване на вредите.
При така установение обстоятелства по делото, в тежест на ответниците
е било да докажат, че не са действали противоправно и виновно. В тази
връзка по делото е представено Разрешение за строеж № 51 от 11.04.2018г.,
от което се установява, че на Б.Б. е разрешено да извърши „преустройство на
тавански жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се
в УПИ VIII-3299, кв.19, по плана на 2 микрорайон в гр. Варна.“ Представено е
17
и представено влязло в сила Решение №14642/26.11.2020г. на ВАС, с което е
потвърдено Решение на Административен съд Варна, с което е оставена без
уважение жалба на В.И. и С.Д. против заповед на РДНСК, с която е
отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу издадено разрешение за
строеж №51/11.04.2018г.
Макар за извършваните СМР да е имало надлежно издадено разрешение
за строеж, това обстоятелство по никакъв начин не гарантира, че самите
строителни работи са извършени правилно, законосъобразно и без да
причинят вреди. Напротив, от заключението на вещите лица по допуснатата
пред въззивната инстанция СТЕ се установи, че в процесната сграда не е
изпълнен обекта, за който е било издадено горепосоченото разрешение за
строеж, респективно не е извършено преустройство на тавански етаж, а
надстройка. Вещите лица са посочили, че в конкретния случай не се касае и
за ремонт на покрива (текущ или основен), а за изцяло премахване на покрива
с цел изграждане на нов етаж и над него изграждане на нова покривна
конструкция и покрив, т.е. не е извършен ремонт, съобразно с разрешението
за строеж, а изцяло ново строителство.
От заповедната книга на обекта се установява, че при изливане на
плочата е бил разкрит покрива над нея, като не е било осигурена
хидроизолация на цялата плоча. Това бездействие е довело до образуване на
локви върху плочата над обекта на ищците, респективно и до проникване на
вода и влага в жилището им.
От изложеното по горе следва извода, че поведението на ответниците,
изразяващо се в разкриване на покрива, изливане на бетонна плоча и
неподсигуряване на отводняване на обекта, е противоправно, доколкото не е
съобразено както с разрешението за строеж, така и с нормативните
изисквания за изпълнение на строителни работи.
Следва да се има предвид и, че отговорността на ответниците е
обусловена и от взетото решение на общо събрание на етажните собственици
на сграда, съгласно което в случай на нанесени щети от ремонта в имота на
собствениците от етаж 2 – семейство Ст. (праводатели на ищците), Б.Б. следва
да заплати за щетите в тридневен срок. Както беше посочено по-горе, такива
вреди са настъпили, поради което и следва да бъдат репарирани.
Настоящият състав намира за неоснователно твърденито на въззивника,
че по делото има достатъчно доказателства в насоката, че е налице
съпричиняване на вредите, доколкото ищците с неоснователните си жалби са
причинили спиране на строителните работи. На първо място това възражение
сочи, че въззивната страна признава, че е налице виновно поведение от нейна
страна, което е довело до настъпване на вредите.
От друга страна следва да се има предвид, че за да е налице института
на съпричиняването на вредите, то за съпричинителя следва да се установи
същият фактически състав като този на главния деликвент – противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка и вина. Не би могло да се
приеме, че подаването на жалба или сигнал на пряко заинтересовани лица до
контролна институция, е противоправно поведение. Напротив, конкретен
кръг от лица имат признатото и гарантирано от закона право да сезират
институциите, когато считат, че правата и интересите им са пряко засегнати.
Също така от доказателстата по делото (Заповедна книга) се установява, че
строителните работи са спирани от надзора на обекта, поради отклонения от
18
нормативните изисквания. Доколкото не се установява противоправност в
поведението на ищците, то и не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване на вредите, тъй като не е налице съществен елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност.
Поради всичко изложено, настоящият състав намира предявения
иск за основателен и доказан по размер, поради което същият следва да
бъде уважен.
По отношение на насрещния иска:
Ответниците са предявили иск с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС,
съгласно който ако разходите, извършени от собственик, не бъдат
възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите
собственици. За да бъде основателен този иска, ищецът следва в условията на
пълно и главно доказване да установи, че е собственик на обект от етажната
собственост, че е извършил ремонт на обект на етажна собственост, който
ремонт има качеството на необходим, както и че той е заплатил за тези
разходи.
Между страните не е налице спор, а и от представените по делото
актове за собственост се установява, че и ищците и ответниците са
собственици на обекти в режим на етажна собственост. Не е спорно и, че
покривът представлява обект на етажна съсобственост, съгласно нормата на
чл. 38 от ЗС. Спорно между страните е било обстоятелството дали ремонтът е
бил необходим.
Видно от представеното по делото Решение на общото събрание на
собствениците от 28.07.2017г. е че собствениците са решили, да се извърши
ремонт и надстройка на таванския етаж, собственост на Б.Б., като същите се
извършат без странични изменения и в съответствие с разрешение на Община
Варна. Собствениците са взели решение, че след като бъде извършена
надстройката на таванския етаж, следва да се извърши цялостна смяна на
покрива, като разходите в по-голямата част следва да се поемат от Б.Б.,
защото другите собственици му разрешават надстройката, без да им се дължи
заплащане.
Макар по време на това общо събрание ищците още да не са били
собственици на втори жилищен етаж, решението ги обвързва, доколкото
същото е прието законосъобразно и е обвързало техните праводатели към
момента на приемането му. Ищците-въззиваеми в настоящия процес са
правоприемници на лицата, от които са закупили жилището, а праводателите
им са били обвързани от горепосочено решение на общото събрание на
етажните собственици.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че
фактическата обстановка по делото не може да се подведе под обхвата на
нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, доколкото ремонтът на покрива е бил
планиран от етажните собственици, като същите са предвидили, че разходите
по него ще бъдат за Б.Б.. Последният е присъствал на това събрание, като
също е гласувал „за“ приемане на това решение.
От друга страна, по делото не се установи да е налице необходимост на
ремонта. От заключението на вещите лица по изслушаната в настоящата
инстанция тройна техническа експертиза се установява, че в случая не се
19
касае за ремонт на покрив, а за изграждане на нов етаж, над който се изгражда
изцяло нов покрив. Предвид това не би могло и да се говори за необходимост
или спешност на ремонта, а за извършване на същия, въз основа на взето
решение на общо събрание на собствениците и във връзка с инвестиционни
намерения на ответника.
В §1, т 8 и т 9 от ДР на ЗУЕС са посочени легалните дефиниции на
необходим и неотложен ремонт. "Необходим ремонт" е дейност за
привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея.
Дори да се приеме, че извършените от ответниците СМР на покрива са
ремонт по смисъла на закона, а не изцяло изграждане на нов такъв, както и че
същият не е осъществен в съответствие с взетото решение на Общо събрание
на етажните собствениците, то същият не би могъл да бъде окачествен като
необходим за всички съсобственици, по смисъла на § 1, т. 8 от ЗУЕС. Това е
така, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
изведе такова заключение. По делото не са ангажирани нито твърдения, нито
конкретни доказателства, сочещи на съществени пречки или неудобства за
собствениците да ползват по предназначение обектите от сградата. В
действителност пречки и неудобства очевидно са съществували само за
ответниците, които са имали намерението да преустроят таванския етаж в два
отделни самостоятелни жилищни обекта, но това не значи, че ремонтът има
качеството на необходим за всеки от обектите в етажната собственост.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда намира
предявеният насрещен иск за неоснователен, и като такъв същият следва да
бъде оставен без уважение.
Поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да се
потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна има
право на компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба. Същият претендира разноски
в размер на 1 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 21.04.2021г. Видно от договора, разноските са
платени само от С. К. Д.. Доколкото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззивниците изрично е изразил становище, че не възразява
по размера на разноските, същите следва да бъдат присъдени така, както са
претендирани в полза само на С. К. Д..
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260408/28.09.2020г., постановено по гр.
20
д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен състав, в частта, с
която ОСЪЖДА Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. Варна, ул. „И.“ № 40, ет. 2,ап. 2, да заплатят на В. И. И. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.И.“ № 14, вх. А, ет. 3,ап. 6, сумата
от 4 187.98 лв. /четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на
загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор
10135.2554.1.2 в гр. Варна, ул. „Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени
вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в
таванското помещение, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260408/28.09.2020г., постановено по гр.
д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен състав, в частта, с
която ОСЪЖДА Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. Варна, ул. „И.“ № 40, ет. 2,ап. 2, да заплатят на С. К. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“ ....., сумата от 4 187.98 лв.
/четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в
повреди на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.1.2 в гр. Варна,
ул. „Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и
недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, на
основание чл. 45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260408/28.09.2020г., постановено по гр.
д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен състав, в частта, с
която ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с
ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Варна, ул. „И.“ № 40, ет. 2, ап. 2,
срещу В. И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.И.“ № 14, вх. А,
ет. 3,ап .6 и С. К. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“ ....., иск с
правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, за солидарното осъждане на
ищците да им заплатят сумата от 11 917.49 лв. /единадесет хиляди
деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща припадащата им се част, възлизаща на 31.3545% от общите
части, от направените разходи за ремонт на покрива, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на решението.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. Д. Б. с ЕГН
********** и Г. Х. Б. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. К. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. “Ч.“ 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, , сумата в
размер на 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22