Решение по дело №90/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….                                    22.02.2021 г.                  гр. С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и шести януари                                                   2021 година

в открито заседание, в следния състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: Даниела Калчева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 90 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.

 

Образувано е по искова молба от Г.Р.М. *** против ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК ***, с цена на предявения иск 151 580 лв.

 

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 24.11.2019 г., на път І-5, при км. 221 + 100, обл. С.З., водачът Ф.А.М., на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № ***, нарушава правилата за движение и реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадала Г.Р.М. - пътник на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № ***. Посочено е, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12841/2019г. и е образувано досъдебно производство № 236/2019 г., по описа на Сектор „ПП“ - С.З.. След злополуката Г.М. е транспортирана до Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „***“ АД - С.З., където с приета в тежко общо състояние. Оплаква се от нетърпими болки в дясната гръдна половина, дясната ръка, врата и корема, недостиг на въздух, главоболие, ограничена подвижност на дясната ръка и болки в цялото тяло. Назначени са й различни изследвания и прегледи, от които са установени: Фрактура на ребра 3,4,5,6,7,8,9,10, 11 в дясно; Фрактура на дясна клавикула; Срединно разположена интерхемисфериална фисура; подкожен емфизем в дясно цервикално и спраклавикуларно; въздушноеквивалентна и хеморагична колекция в голямата плеврата кухина в дясно; консолидация на паренхима в дорзалните белодробни полета вдясно; подкожен емфизем в дясно по средна аксиларна и медиклавикуларна линия отзад; Хемопневмоторакс в дясно; минимален десностранен плеврален излив и други увреди. На ищцата е поставена диагноза: Пневмоторакс травматика декстра; Фрактура клавикуле декстра; Фрактури косте - серия декстра от 3-то до 11-то ребро; Хемоторакс травматика декстра; Контузио торацис латери декстра ет контузио пулмонис декстра и други. След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на медикаментозно и оперативно лечение. На 24.11.2019г. е извършена торакоцинтеза в дясно и е поставен дренаж, поради получените хемоторакс и пневмоторакс. Поради фрактурата на дясната ключица е поставена митела за имобилизация на ключицата. На 02.12.2019 г. Г.М. е изписана от лечебното заведение, като са й дадени препоръки за намалена физическа активност и хигиенно-диетичен режим.Изложено е, че видно от Епикриза към ИЗ № 490/2020 г., Г.М. е приета на 26.01.2020г. в Отделение по ортопедия и травматология, МБАЛ - Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД - клон С.З. с оплаквания за болки в областта на дясната ключица и подутина в същата област, които са последица от уврежданията й при настъпилото на 24.11.2019г. ПТП. След диагностично-консултативни процедури и консултация с ортопед се пристъпва към оперативно лечение поради закрито счупване на дясна ключична кост с дислокация на фрагментите. На 27.01.2020 г. под анестезия е извършена оперативна интервенция, при която е направена репозиция на фрагментите на счупването и са фиксирани с плака и винтове. Изписана е на 29.01.2020 г., като са й дадени указания за смяна на превръзката на оперативната рана на три дни. Наведени са твърдения, че по повод получените увреждания от ПТП и проведеното лечение, ищцата е претърпяла и имуществени вреди, като е заплатила сума в общ размер па 1 580 лева - за закупуването на стоманена заключваща плака за фиксация на акромиоклавикуларна фрактура /комплект със заключващи, кортикални и спонгиозни замонарезни винтове/, видно от Фактура № **********/05.02.2020 г. и Приемо-предавателен протокол № **********/05.02.2020.Сочи се, че пътният инцидент е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно е ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от нетърпимите болки в гръдния кош. При заемането на определено положение на тялото изпитва болезненост и бързо умаляване. Задъхва се лесно и изпитва болки и лесна уморяемост при минимална физическа активност. Трудности има и при дишане, като се оплаква oт остри болки. Има нужда и е зависима от грижите на своите близки. Трудно се придвижва сама и не може да стои изправена поради счупените множество ребра в дясно, като чувства дискомфорта. Оплаква се от замайване и световъртеж, които затрудняват придвижването й. Не може да се храни нормално и да се обслужва поради счупването на ключицата и засягането на по-активната дясна ръка. Поставена й е митела на дясната ключица за обездвижване, с което са силно ограничени движенията на крайника. Последващата операция също е затруднила нормалното функциониране на крайника. Не може сама да задоволява хигиенните си потребности. Поради получените увреждания по цялото тяло, счупванията на ребра и получения хемопневмоторакс вдясно Г.М. е плаха и предпазлива. Изпитва затруднения при обличане, къпане и други битови дейности. Срамува се от натъртванията, изсиняванията и охлузванията по тялото. Загрозяването на външния й вид я прави срамежлива и затворена. Не желае да излиза от дома си сама. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.Посочено е, че изживеният стрес от произшествието, рефлектира върху общото й емоционално състояние. В резултат на ПТП е станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Изпитва неувереност и страх от МПС. Тревожна е и напрегната, като се разплаква всеки път, когато се сети за инцидента, при който е пострадала. Вглъбена е в себе си. Изолирана е и се е затворила в себе си. Притеснява се от необходимостта някой да полага по-големи от обичайните грижи за нея, включително за елементарни битови дейности. Притеснява се, че е в тежест на близките си. Избухва без причина и се натъжава, когато не може да свърши нещо сама поради болките. Чувства неудобство поради невъзможността да върши домакински задължения. Не може да спи спокойно и сънува кошмари. Оплаква се от непрестанни болки и дискомфорт в областите на травмите.Твърди се, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването й все още не е приключило.Сочи се, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № ***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със срок на валидност от 02/04/2019 до 01/04/2020 г. Съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането, ищцата на 19.12.2019г. е отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л.И.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 16837/19.12.2019 г.. Сочи се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред. Заявено е, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 19.12.2019г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Ищцата прави искане да се осъди ответника да й заплати сумите, както следва:

обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП настъпило на 24.11.2019 г., при което са й причинени телесни повреди, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествието с молба-претенция - 19.12.2019г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;

обезщетение в размер на 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева - за претърпените имуществени вреди - разходи за лечение, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на депозирането на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата.

 

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема следното становище: Счита подадената искова молба за нередовна, а предявените искове по същество неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба накратко е посочен механизма на ПТП. Заявява, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията па чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:Намира, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването па правото на обезщетение факти. Липсва описание па процесното ПТП, в резултат на което ищцата твърди, че са й причинени неимуществени вреди. Счита, че ищцата не е посочила механизма на настъпване на ПТП, колко автомобила са участвали в процесното ПТП, кой в каква посока и къде се е движил, какво е било поведението на всеки един от водачите на МПС, между кои МПС е имало сблъсък, разположението на пътниците в автомобила, в който е пътувала ищцата, както и дали последният е бил оборудван с обезопасителни колани и дали са били поставени от пасажерите и конкретно от самата пострадала и т.н. Според ответника, липсва посочване и на други относими факти, като например в коя част на купето на автомобила се е ударила пострадалата, за да получи твърдените травматични увреждания. Намира, че исковата молба не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът и в тази посока посочва практика на ВКС. Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно релевантните факти, на които ищцата основава правото си. Сочи, че този порок в исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира в пълнота представа за търсената от ищеца защита.

Счита, че исковата молба е нередовна, поради което, моли, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци. Заявява, че не оспорва обстоятелството, че за управляваното от водача Ф.А.М. лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** , към датата на ПТП - 24.11.2019 год., е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при застрахователно дружество ЗК „Л.И.“ АД, по застрахователна полица №BG/22/l ********** 1, с начална дата на покритие 02.04.2019 г. и крайна дата на покритие 01.04.2020 г. Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Намира, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения: Твърди, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Посочва, че увреденото лице - ищец по настоящото дело - Г.Р.М., не е изпълнило визираните в чл. 498, ал.2 от КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Сочи се, че по подадено от ищцата заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка щета № 0000-1000-03-19-7957 от 19.12.2019 г. Заявено е, че поради непредставяне от страна на ищцата на документи удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП от 24.11.2019 г. МПС и застраховано в ЗК „Л.И.“ АД, е попречило на застрахователя окончателно да се произнесе по щетата. Счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като отговорността на ответното дружество е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. Посочено е, че в процесния случай няма данни водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - Ф.А.М. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка, оспорва изключителната вина па водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - Ф.А.М.. Твърди се, че с предявената искова молба отново не са представени доказателства, установяващи виновността на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Метан“, с peг. № *** и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗК „Л.И.“ АД. Счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП моторно превозно средство и застраховано при ответното застрахователно дружество. Отделно от това, ответникът сочи, че в представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12841/2019 г. не е посочено по отношение на кой участник в ПТП е взето отношение, като е отразено само, че се води ДП № 236/24.11.2019 г., което обстоятелство поставя под въпрос наличието на виновен на настъпване па ПТП водач на ППС. Посочва, че без каквито и да било данни и доказателства, Ф.А.М. предварително е обявен от ищцата за виновния водач, станал причина за настъпването на процесното ПТП. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно­транспортно произшествие от 24.11.2019 г. /доколкото такъв въобще е описан в исковата молба/, като оспорва и твърдението транспортния инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - Ф.А.М.. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача па лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** Ф.А.М. за настъпването на твърдените в производството вреди. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от Ф.А.М. - като водач па лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - граждански деликт спрямо ищцата. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно-транспортно произшествие от 24.11.2019 г., на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалата. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически характер. Счита, че липсват доказателства в тази насока. Твърди, че не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и/или посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние па ищцата, което води до извод, че такива не са настъпвали и не са налице. Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на ищцата относно настъпване на травми при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - Ф.А.М.. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Г.Р.М. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползвано на предпазен обезопасителен колан. Ответникът счита, че с това си поведение, поради липсата па обезопасяване, в нарушение на разпоредбата па чл. 137а от ЗДвП, ищцата е създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Намира, че съпричиняването от нейна страна е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания. Сочи, че се касае за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалата съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътнотранспортно произшествие. Посочва, че всеки возещ се пътник в МПС следва да вземе мерки за собствената си безопасност, като спази задължението си да постави предпазен колан, за което носи самостоятелна административно наказателна отговорност по ЗДвП. Поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП, като са получени по причина от липсата на обезопасяване по време на превоз посредством поставяне на предпазен колан и представляват самоувреждане. Сочи, че съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Според ответника, поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени телесни увреждания. Ответникът счита, че посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла па чл.51, ал.2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника. Посочена е практика на ВКС. Ответникът счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищцата поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в настоящия случай е противоправно и степента на неговата вина. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Наведени са твърдения, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г.) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца. Излага съображения по чл.52 от ЗЗД и посочва съдебна практика. Поддържа, че претендираната от ищцата парична сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира лихвата по претенцията за неимуществени вреди - от 19.12.2019 г., при основателност и доказаност на главния иск. Отбелязано е, че когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Сочи, че същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай, ответникът посочва, че дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция. С предявената извънсъдебно претенция, ищцата е представила единствено Епикриза към ИЗ № 24021/2019 г. на Клиника по гръдна хирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД - С.З. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12841/2019 г., от който става видно, че към датата на представянето му /а и към настоящия момент/ липсва установен виновен за настъпилото ПТП водач, спрямо който да е налице влязъл в сила съдебен акт. Ето защо счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съда. Счита, че и предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Твърди, че не е налице причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди и процесното ПТП. Оспорва иска за присъждане на лихва и по претенцията за имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Моли, съда да се произнесе с решение, е което да отхвърли изцяло предявените искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счетат за основателни исковите претенции на ищцата, то да се намалят размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването от страна на ищцата. Моли, да се осъди Г.Р.М. да заплати на ответника Застрахователна компания „Л.И.“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.

 

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът прави искане да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, полица № BG/22/119000961011, валидна от 02.04.2019 г. до 01.04.2020 г. Твърди се, че при предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество, ищцата е представила всички документи, които са били в нейно държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие. Счита, че в тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл. 106, ал. 5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това, ищецът сочи, че на основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, застрахователят е имал възможността служебно да изиска необходимите му документи, поради което намира, че направеното оспорване от страна на ответника в тази връзка е напълно неоснователно. Счита за напълно неоснователни възраженията на ответника относно механизма на процесното ПТП и относно наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача Ф.А.М., управлявал лек автомобил марка „Рено“, марка „Метан“, с peг. № ***. Посочва се, че с исковата молба е представено писмено доказателство, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12841 от 26.11.2019 г., който по своята същност представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г„ ТК, I т. о. на ВКС. Изложено е, че официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че Фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В този смисъл е посочена практика на ВКС. Посочено е, че за категоричното установяване механизма на ПТП и противоправното поведение на деликвента, с исковата молба са направени доказателствени искания, които ищецът поддържа. По отношение оспорването от страна на ответника на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания на пострадалата Г.Р.М., се посочва, че с исковата молба са направени доказателствени искания, които поддържа, а именно за назначаване на СМЕ.За неоснователни и недоказани намира оспорванията на ответника относно вида, характера, обема и продължителността на получените увреждания от ищцата в резултат на процесното ПТП, като се сочи, че в тази връзка е поискано назначаване на СМЕ. Счита, че изведените съждения от страна на ответника относно наличието, характера, степента и вида на телесните увреждания, получени от ищцата вследствие на ПТП, са напълно несъстоятелни. Посочено е, че за установяване на нанесените на ищцата телесни наранявания, вида и характера им, дали същите са в резултат на злополуката от 24.11.2019 г., процеса на възстановяване, настоящото й здравословно състояние, и претърпените от същата болки и страдания, са поискани с исковата молба доказателствени искания, които поддържа.

Категорично възразява срещу наведеното от процесуалния представител на ответника възражение, че поради липсата на писмени доказателства при ищцата не са настъпили болки и страдания от психологически характер в резултат на пътния инцидент. Сочи се, че след настъпване на пътния инцидент, ищцата не е консултирана с психиатър или психолог, но това не би променило характера на случилото се и негативните последици, които е оказал върху психоемоционалното състояние на ищцата. Посочено е, че липсата на специализирана намеса би могло да се обясни със социокултурните особености, а не с липсата на травми от психологически характер. Моли да се назначи съдебно-психиатрична експертиза /СПсЕ/, която да бъде изготвена от вещо лице психолог, което след като се запознае с документите по делото и направи личен преглед на ищцата, даде отговор на конкретни въпроси. Категорично оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалата Г.Р.М., като се твърди, че същата с поведението си е допринесла за настъпването и размера на вредите. Оспорва изцяло всички твърдения в този смисъл изложени от ответника в отговора на исковата молба, в това число, че пострадалият е нарушил изискванията на ЗДвП, изразяващо се в „неизползване на обезопасителен колан". Намира, че същите са напълно безпочвени, не са подкрепени с абсолютно никакви доказателства по делото и почиват изцяло на предположения. Моли, във връзка с направеното от ответника възражение, да се допусне на ищцата един свидетели при режим на призоваване, с оглед оборване твърдението на ответника за съпричиняване. Заявява, че имена и адрес за призоваване ще посочи след запознаване с материалите от образуваното за случая досъдебно производство. Намира за неоснователно и оспорването от страна на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият е прекомерно завишен и неотговарящ на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка е заявено, че поддържа подадената искова молба в предявения й размер, като са изложени аргументи по чл.52 от ЗЗД. Счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси. За акцесорният иск за присъждане на законна лихва, ищецът счита, че следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния. Посочено е, че отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор “Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Сочи, че това изрично е предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според който застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В този случай, според ищеца, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявено е, че с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496, ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл. 380 от КЗ. Сочи се, че тези норми установяват отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Отбелязано е, че тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл. 497 във вр. с чл. 492 от КЗ. Според ищеца, при изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя.

 

По делото е постъпил от ответника допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който изцяло поддържа възраженията, твърденията и доказателствените искания, всички подробно изложени в отговора на исковата молба. Намира, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер. Поддържа твърдението си, че ЗД „Л.И.“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Твърди, че увреденото лице - ищец по настоящото дело, сне е изпълнило визираните в чл. 498, ал.2 от КЗ свои задължения. Намира за напълно неоснователно твърдението на ищцата в допълнителната искова молба, че застрахователят нямал право да изисква от пострадалото лице доказателства, с които ищцата не може да се снабди поради съществуващи административни пречки. Счита, че няма пречка, ищцата в качеството си на пострадало при процесното ПТП лице, да се снабди с влязло в сила наказателно постановление, решение или присъда, установяващи виновността на водач на участващо в ПТП автомобил. Счита, че напълно неоснователно е и твърдението на ищцата, че установяването на вината на участващо в ПТП МПС нямало съществено значение за установяването на основанието и размера на претенцията. Сочи, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12841/2019 г. в процесното ПТП са участвали четири МПС, т.е. вина за наситилото ПТП би могъл да има водачът на всяко едно от тях. Посочва, че съгласно КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността па застрахования при него за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, а не отговорността на всеки участващ в ПТП. Отбелязано е, че отговорността на ЗК „Л.И.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. Наведени са твърдения, че в процесния случай няма данни водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - Ф.А.М. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. Посочено е, че с искова молба, по повод на която е образувано настоящото производство, както и с допълнителната искова молба отново не са представени доказателства, установяващи виновността на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗК „Л.И.“ АД. Ответникът счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП моторно превозно средство и застраховано при ответното застрахователно дружество. Поддържа оспорването на твърдяния в исковата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие от 24.11.2019 г., като поддържа и оспорването па твърдението транспортния инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията па водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ - Ф.А.М.. Поддържа оспорването на твърдението за изключителна вина на водача па лек автомобил марка „Рено“, модел „Метан“ - Ф.А.М. за настъпването на твърдените в производството вреди. Поддържа оспорването на твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно-транспортно произшествие от 24.11.2019г., на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди. Поддържа оспорването на твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като поддържа оспорването и на твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Поддържа оспорването на твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Сочи, че представените с исковата молба медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Счита, че не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние па пострадалата.

Поддържа оспорването на твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически характер. Твърди, че липсват доказателства в тази насока. Според ответника, с исковата молба и с допълнителната искова молба не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и/или посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищцата, което води до извод, че такива не са настъпвали и не са налице. Следвало да бъде отчетено и това, че е изминал близо едногодишен период от датата на ПТП, период през който ищцата е преработила преживяното. Ответникът счита, че изложеното дотук дава основание да твърди, че изпитаните от ищцата стрес и негативни емоции при ПТП, са нормална реакция и с течение на времето са отшумяли. От друга страна сочи, че съгласно разпоредбата па чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие па телесно увреждане или смърт. Твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания от психологически характер - по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягат нейната психо - емоционална сфера. Заявява, че с оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежат па репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поддържа твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение но пътищата, изразяващо се в неизползвано на предпазен обезопасителен колан. Сочи се, че с това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата е създала предпоставките за настъпването па претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Ответникът счита, че съпричиняването от нейна страна е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания. Посочено е, че за доказване на това твърдение с отговора на исковата молба е поискал да бъде допуснат до разпит един свидетел - очевидец на ПТП при режим на призоваване, както и допускането и назначаването на съдебномедицинска и съдебно- автотехническа експертизи, които искания изцяло поддържа.

Изцяло поддържа оспорването на размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Намира, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства на изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г.) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид представените доказателства, ответникът заявява, че поддържа, че претендираната от ищцата парична сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Изцяло поддържа оспорването на иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Поддържа оспорването на началния момент, от който се претендира лихвата, като сочи, че когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Посочва, че същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай, ответникът сочи, че дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция. С предявената извън съдебно претенция ищцата е представила единствено Епикриза към ИЗ № 24021/2019 г. на Клиника по гръдна хирургия при УМБАЛ „***“ АД - С.З. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р- 12841/2019 г., от който става видно, че към датата на представянето му /а и към настоящия момент/ липсва установен виновен за настъпилото ПТП водач, спрямо който да е налице влязъл в сила съдебен акт. Ето защо, ответникът счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съда. Изцяло поддържа изразеното становище в отговора на исковата молба във връзка с предявения иск за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, както и становището по иска за присъждане на лихва и по претенцията за имуществени вреди. Поддържа основното си искане, с което моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищцата, то да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери не кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако все пак настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл.51, ал. 2 от ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването от страна па ищцата. Моли, да се осъди ищцата да заплати на ответника Застрахователна компания „Л.И.“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Образуваното за процесното ПТП ДП №1228-зм-263/2019 г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр. № 4861/2019 г. по описа на РП - С.З. е спряно, тъй като виновния водач Ф. М. е причинил двустепенна телесна повреда на съпругата си – ищцата по делото.

 

Налице е застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/119000961011, валидна от 02.04.2019 г. до 01.04.2020 г., за процесния автомобил, сключена с ответника.

 

От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че местопроизшествието е настъпило на републикански път I - 5 при км 221 + 100 при ляв завой , като пътното движение е двупосочно с по две ленти за движение в двете пътни платна разделени с еластична метална ограда мантинела. Същите са с ширина по 3,80 м всяка. Лентите са разделени с прекъсната разделителна линия, като пътя е с лек наклон в посока С.З.. Южно от местопроизшествието има пътен знак А 15 „Опасност от хлъзгане“, а северно от местопроизшествието пътен знак В-26- "Забранено е движение със скорост, по-висока от 60 км/ч" и пътен знак АЗ9 - „Внимание! Други опасности.“ Пътното платно е било мокро при слаб дъжд. Скоростта на лек автомобил Рено Меган в предвид на това, че се е ударил в средната елестична ограда на около 75 м северно от доп.ориентир 01 след което движението му е продължило неконтролируемо от водача по мокро асфалтово покритие и наклон на спускане. Това движение е продължило до момента на удара с лек автомобил Опел Корса, като на около 60 м северно от 01 рено се е ударил в Ауди, но тъй като този удар е бил лек страничен/приплъзващ при него е погасена много малка част от кинетичната енергия на Рено. Скорост на Волво при удара с Рено е 0 км/ч тъй като е бил в покой Скоростта на Волво непосредствено преди удара с Рено е 0 км/ч тъй като е бил в покой. Скоростта на Ауди А4 непосредствено преди удара е била равнозакъснителна и но-ниска от максимално разрешената в този участък от пътя - 60 км/ч тъй като водачът му не е загубил контрол върху управлението на автомобила. Скоростта на КИА след удара е 0 км/ч.Скоростта на Киа преди удара в мантинелата е била по-висока от максимално разрешената - 60 км/ч. Посоката на всеки един от автомобилите участващи в процесното ПТП е била на юг към С.З.. След удара лек автомобил КИА се е насочил в посока югоизток и се е установил в покой върху пътното платно в източния край на източната лента за движение с предни състави сочещи на юг/ югозапад. Лек автомобил Волво след удара от Рено се е изместил напред като масовия му център е изминал около 2 м. Лек автомобил Опел Корса преди удара се е намирал на пътното платно с предни състави сочещи посока към гр.Ст.Загора, а след удара от Рено Меган се е завъртял около вертикалната си ос прекарана през МЦ на 180°, като същевременно се е придвижил на юг около 5 м. Лек автомобил Ауди А4 преди удара от Рено се е движил в посока С.З. /на юг, а след удара се е отклонил на ляво спрямо посоката си на движение и е застанал в покой до източния край на асфалтовото покритие на пътното платно в източната лента за движение. Лек автомобил Рено Меган първоначално се е движил в посока С.З. в западната лента за движение, след като е завъртял волана се е отклонил на ляво спрямо посоката си на движение и се е ударил в предпазната метална ограда /средната елек което се е насочил на югозапад където е контактувал с л.а Ауди и описвайки дъга на запад се е ударил в задните състави на Опел Корса, след което описвайки нова дъга е ударил лек автомобил Волво като същото се е придвижило в посока югозапад, а Рена Меган се е установил в покой на мястото на удара с Волво с предни състави сочещи югозапад. Ударът на Лек автомобил Рено Меган с металната еластична ограда разделяща двете пътни платна на път 1-5 ,км 221 +100 е настъпил на около 75 м северно от ориентира 01 и на около 7,60 източно от него след което се е отклонил на ляво е контактувал/ударил лек автомобил Ауди, в спрелите Опел Корса и Волво. Ударът на Кия Рио в металната предпазна ограда се намира на около 31 м северно и на 7,60 м източно от 01. Лек автомобил Рено Меган се е ударил в средната еластична ограда разделяща двете пътни платна с десните си състави, като при преминаването през бордюра двете леви гуми са се спукали, след това с предния ляв край на предната си броня е ударил лек автомобил Ауди в задната дясна част на спиращото в лявата лента Ауди на около 60 м северно и на 4,20-4,40 м източно от ориентира 01, след което преминавайки отдясно на него плъзгайки се неконтролирано описвайки зигзагообразна траектория е достигнал до спрелия Опел Корса на около 38 м северно и на около 4,20-4,40 м източно от 01 където се е ударил с десните си състави в задната му част. След удара с Опел Корса който се е завъртял на около 180° придвижвайки се на юг, Рено е преминал покрай десните му състави и достигайки до спрелия автомобил Волво на около 27 м северно и на около 3,40-3,60 м източно от ориентира 01 го е ударил в зоната на заден ляв ъгъл на задната броня с неговия преден си десен ъгъл на предната си броня. След настъпването на процесното ПТП всеки от процесиите автомобили се е установил в платното за движение в посока С.З. както следва: .Лек автомобил Киа Рио — Предно дясно колело отстои на около 5,15 м южно и на около 6 м източно от ориентира 01. Задно дясно колело отстои на около 3,10 м южно и на 6,Ом източно от 01; Лек автомобил Волво - Предно дясно колело на около 21,20 м северно и на 1,4 м източно от 01. Задно дясно колело на около 24,10 м северно и 1,4м източно от ориентира 01; Лек автомобил Рено Меган - Предно дясно колело на около 25,90 м северно и на 3,7 м източно от 01 . Задно дясно колело на около 28,40 м северно и 4,45м източно от ориентира 01; Лек автомобил Опел Корса - Предно ляво колело на около 32,55 м северно и на 2,82 м източно от 01. Задно ляво колело на около 30,10 м северно и 2,80м източно от ориентира 01 - ориентиран с предна част на север към гр.Казанлък; Лек автомобил Ауди - Предно дясно колело на около 52,35 м северно и на 7,55 м източно от 01 . Задно дясно колело на около 55,05 м северно и 7,53 м източно от ориентира 01. Според данните по делото и досъдебното производство видимостта е била в условията на дневна светлина, при облачно и дъждовно време. Видно от приложения снимков материал видимостта е била в зоната на ПТП около 100-150 метра. Произшествието е възникнало на път 1-5, км 221 + 100 около 12,25 часа. Пътя е двупосочен с две пътни платна за движение. Двете пътни платна са разделени с еластична метална ограда - двойна. Всяко платно има по две ленти за движение които са разделени с прекъсната разделителна линия. Регулирането на движението в процесния участък е с пътни знаци като има такива преди мястото на ПТП и непосредствено до него. Преди това място има поставени пътни знаци за ограничаване на скоростта на движение до 60 км/ч и пътен знак „Внимание“. Непосредствено до мястото на ПТП има поставен пътен знак за „Опасност от плъзгане“. Пътно-метереологичните условия по време на ПТП са били - слаб дъжд, дневна светлина, мокра асфалтова настилка, облачно време. На горепосочената дата и час в посока от гр. Казанлък към гр. С.З. последователно един зад друг на неопределена дистанция помежду си са се движили: Лек автомобил марка КИА РИО с рег.№ СТ1808 РК с водач Мария Дечева Георгиева която изгубва контрол върху управлението на автомобила и се удря в елестичната предпазна ограда между двете платна за движение на пътя след което се е установил в покой върху пътното платно. В един по-следващ момент зад Киа Рио е спрял лек автомобил Волво С80 с рег. ***с водач С.Д.С.. След това зад него спира лек автомобил Опел Корса с рег№ *** с водач Георги Николаев Желязков. Зад Опел Корса спира лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *** с водач Р.В. И.. В този момент Рено Меган с рег.№ *** с водач Ф.А.М. който се е движил в същата посока изгубва контрол върху управлението на автомобила си и се удря в еластичната разделителна ограда между двете пътни платна, след което е ударил последователно спрелите непосредствено преди него леки автомобили : Ауди А4, Опел Корса и Волво С80. Лек автомобил Рено Меган с рег.№ ***, в която е пътувала ищцата е оборудван серийно с триточкови инерционни предпазни колани за всички пътници и водача, предни въздушни възглавници, АБС система, както при заявка от страна на клиента допълнително се оборудват с въздушни завеси и странични възглавници и други екстри / от снимковия материал не може да се определи дали процесния автомобил има тези допълнителни екстри/. Ищцата се е возела на предна дясна седалка до водача на автомобил Рено Меган. Траекторията на движението на тялото на Г.Р.М. вследствие на поредицата удари с предпазната еластична ограда и останалите три автомобила Ауди, Опел Корса и Волво е извършило сложни движения в купето на автомобила. Първоначално се е устремило напред и наляво при удара в еластичната предпазна ограда, в последствие от ротацията по часовата стрелка и ударът в задната броня на Ауди този ефект се е засилил, след което вследствие на ротацията на автомобила по посока обратна на часовата стрелка се е устремило на дясно като при удара с Опел Корса се е долепило/ударило в предната дясната врата вътре в купето на автомобила. След което при движението и удара с лек автомобил Волво се е устремило напред и вдясно. От техническа гледна точка получените от Г.Р.М. телесни увреждания, кореспондират на механизма при процесното ПТП, без пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан. В световната практика е доказано ,че при ПТП при което пасажерът е с поставен предпазен обезопасителен колан пораженията върху тялото на същия са значително по-леки — средно от 40 до към 70% - по изследвания на научните институти занимаващи се с тази проблематика. Експертизата не може категорично да отговори на така зададения въпрос тъй като поставения обезопасителен колан не гарантирана 100% безопасността на пътника който го е поставил. Въпроса така зададен е от компетентността на медик.

 

От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че при ПТП на 24.11.2019г ищцата Г. Р.М. е получила травми като пасажер на предна дясна седалка в ЛА. На местопроизшествието е дошъл екип на Спешен център с линейка и екип на Пътна полиция. Ищцата, която е била най-тежко пострадала е откарана с линейката в ЦСМП на УМБАЛ “***“ АД - С.З. и там след извършване на спешни реанимационни мероприятия, изследвания, рентгенографии е хоспитализирана в Клиниката по гръдна хирургия на същата болница. От Епикриза към ИЗ № 24021/19г на Г. М. издадена от Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ - С.З. е видна окончателна диагноза: Пневмоторакс травматика декстра. Фрактура клавикуле декстра. Фрактура косте - серия декстра от 3-то до 11-то, хемоторакс травматика декстра. Контузио торацис латери декстра ет контузио пулмонис декстра. Статус пост торакоцентезис декстра ет дренаж. Описаните травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в констативния протокол за ПТП с пострадали лица №12841/26.11.2019г и в Протокола за оглед на пътно транспортно местопроизшествие от 24.11.2019г. Контузията на гръдния кош - счупването на серия ребра, хемоторакс, пневмоторакс, контузия на десния бял дроб е причинила трайно затруднение на движенията на снагата в едно с разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността не е реализирана благодарение на своевременно оказаната медицинска помощ. Това е средна телесна увреда с временно застрашаване живота на пострадалата. Счупването на дясната ключица е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Това е средна телесна увреда. При правилно протичане на оздравителния процес, възстановителния период на счупванията е около 2-3 месеца. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени при процесното ПТП. Счупването на серия ребра е също средна телесна увреда, но в комбинация с пневмо и хемоторакс и при наличието на контузионен бял дроб е травма с голяма степен на риска за живота на ищцата. Възстановителния период при серийното счупване на ребра е от 2 до 4 месеца, но като се има предвид, че често следствие от хемоторакса са пристенните сраствания на белодробна тъкан към плеврата, удебеляването на плеврата и намаляне на локалната и еластичност може да се предположи, че за по-голям период биха могли да останат бодежи при дихателните екскурзии, то този период може да се удължи. Интензивността на болковия синдром при фрактурата на ключицата е около 14-20 дни, но същата при серийните счупвания на ребра надхвърля 30 дни. След тези периоди локалната болка отслабва. Още на 24.11.2019г след извършване на подробни лабораторни изследвания, рентгенографии, КАТ, ехографии, консултации с ортопед, неврохирург, коремен хирург, кардиолог, анестезиолог е извършено оперативно лечение /Оп. протокол № 221/: Торакоцинтезис декстра ет дренаж. В хода на лечението е назначена трайна следоперативна вакуум-аспирация, аналгин 3 по 1 амп, лидол 3 по 50 мг, лидокаин 2%, медаксон 2 по 2гр, фраксипарин по 0,4, бромхексин 3 по 1амп. По отношение на фрактурата на дясната ключица е поставена митела за имобилизация на същата. Неколкократно в процеса на стационарното лечение са правени контролни рентгенографии и КАТ на гръден кош и бял дроб за преценка на резорбцията на подкожния емфизем в дясно, резорбция на хематома и възвръщане на разгънатостта на белодробния паренхим.

Следоперативният период е протекъл гладко, с хемодинамичнастабилност, с афебрилитет, с овладяване на болковата симптоматика. При първично заздравяваща рана и без усложнения на 02.12.2019г. Г. М. е дехоспитализирана. Препоръчани са два контролни прегледа - на 09.12.2019г. и на 16.12.2019г. Поради персистиране на болките в областта на фрактурата на дясната ключица и след консултация с ортопед на 26.01.2020г ищцата е хоспитализирана в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ - Мед. комплекс “Св.Иван Рилски“ ЕООД - клон - С.З. /ИЗ № 490/. Окончателната диагноза е: Счупване на ключицата - закрито. На 27.01.2020г е извършено оперативно лечение: /Оп. протокол № 44/- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация под обща инхалационна анестезия, след щателно почистване на оперативното поле, през прав достъп се достигна до фрактурата на ключечната кост. Осъществи се репозиция на фрагментите и се фиксираха с плака и винтове. Лаваж. Дренаж, Послоен шев. Стерилна превръзка. По време на лечението е включена терапевтична схема. Продължителността на лечебния и възстановителния период по отношение на счупването на дясната ключица е бил около 3 месеца. Същият период по отношение на фрактурата на серия ребра в дясна гръдна половина е бил около 4 месеца. През първите 20 дни ищцата е търпяла остри прорязващи болки в областта на фрактурите при дихателните екскурзии. При така уточнения механизъм на случилото се ПТП ищцата е получила енергийни удари -последователно, от различни посоки. В момента на удара на нейния автомобил в лявата мантинела, който е бил с кос характер тя е получила умерено отклонение на тялото си напред и на ляво, но в последващия момент, когато колата започва ротационно въртене около вертикалната си ос и центробежните сили изтласкват тялото и към дясната предна врата, тялото и се накланя на дясно. В този момент идва последващия високоенергиен удар, който е с посока перпендикулярна на предната дясна врата. Този удар е почти равностоен на удара на тялото и в дясната врата. При този втори високоенергиен удар са се получили травматичните увреди и фрактури по торса на ищцата. От механизма на описаното ПТП може да се заключи, че всички фрактури са в дясната гръдна половина и в десния раменен пояс. След така описания инцидент на местопроизшествието е дошъл екип на Спешен център с линейка и екип на Пътна полиция. Между процесното ПТП и претърпените от ищцата увреждания е на лице пряка причинно следствена връзка. Механизмът на процесното ПТП обяснява травматичните увреди, получени от ищцата Г. Р.М. при същото. След извършен преглед на ищцата на 6.01.2021 г. експертизата установява, че здравословното състояние на ищцата е възстановено. Изминали са приблизително 14 месеца след травмата. Всички травматични увреждания като фрактури на кости, контузия на меки тъкани и бял дроб са възстановени. При обективния преглед не се установяват отклонения от нормалния статус на гръден кош и бял дроб. Единствено видими остават цикатриксите (белезите) от извършените оперативни процедури: видим цикатрикс на предна аксиларна линия 4-то междуребрие от извършената торакоцентеза и видим цикатрикс върху дясна ключица от извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Поради това, че тъканите надлежащи над ключичната кост са малко (само подкожна фасция и кожа) металната плака поставена пред ключичната кост за фиксирането и е видима, рязко над нивото на околните тъкани и кожата е чувствителна на това място. Ищцата съобщава за лесна и бърза уморяемост след физически усилия, но това не може да се свърже с претърпените травматични увреждания, поради дългия период след травмата. За осъщественото оперативно лечение на фрактурата на дясната ключица ищцата Г. М. е заплатила 1580 лв. /фактура №**********/05.02.2020г/ за закупуване на стоманена заключваща плака за фиксация на акромиоклавикуларна фрактура - комплект със заключващи кортикални и спонгиозни самонарезни винтове. Този ортопедичен консуматив не се финансира от НЗОК. Заплащането се извършва от пациента. Заключение: Счупването на дясната ключица и заплащането на остеосинтезното средство - плака с винтове, необходими за оперативното лечение са в пряка причинно-следствена връзка. Травматичните увреждания, които е получила ищцата Г. Р.М. при процесното ПТП са резултат от високо енергиен удар в/от твърдо тяло или повърхност на твърдо тяло. Осмисляйки ударите, които е понесъл автомобила, в който е пътувала тя, тяхната последователност и сила, може да се обясни механизма на получаването им. При така уточнения механизъм на случилото се Г1ТП ищцата е получила енергийни удари - последователно, от различни посоки. В момента на удара на нейния автомобил в лявата мантинела, който е бил с кос характер тя е получила умерено отклонение на тялото си напред, но в последващия момент, когато колата започва ротационно въртене около вертикална ос и центробежните сили изтласкват тялото и към дясната предна врата, тялото и се накланя на дясно. В този момент идва последващия високоенергиен удар, който е с посока перпендикулярна на предната дясна врата. Този удар е почти равностоен на удара на тялото и в дясната врата. При този последен, високо енергиен удар на тялото на ищцата в предната дясна врата са се получили травматичните увреди. Непосредствено в последния момент преди този удар, тялото и се е движило със скоростта на колата, дори и в странична - дясна посока. При страничното блъскане на нейния автомобил в ЛА „Опел Корса“ тялото на ищцата е получило внезапен стоп-удар с епицентър дясната гръдна клетка и десния раменен пояс. Счупванията на серия ребра/ от 3-то до 11-то, вкл./ на дясната гръдна половина и дясна ключица е резултат от силово блъскане на торса и раменния пояс в дясната предна врата на ЛА. Този удар е предизвикан от страничното блъскане на нейния автомобил /в който е пътувала тя/ в задната част на спрелия ЛА „Опел Корса“. Счупването на серия ребра - от 3-то до 11-то на дясната гръдна половина и счупването на дясната ключица на ищцата Г. Р.М. са поотделно средни телесни увреди, но в конкретния случай се касае за 10 фрактури. Това говори за тежка, множествена травма. Отделно погледната гръдната травма с фрактурите, насложена с пневмоторакс, хемоторакс, голям, разширен подкожен емфизем и контузионен бял дроб, определят състояние с висока степен на риск за живота. От това следва, че фрактурите на ребрата заедно с увредите в гръдната клетка са средна телесна увреда, която е причинила трайно затруднение на движенията на снагата и е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на дясната ключица е средна телесна увреда, довела до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Счупванията на серия ребра / от 3-то до 11-то, вкл./ на дясната гръдна половина и дясна ключица е резултат от силов удар на торса и раменния пояс в дясната предна врата на ЛА. Този удар е предизвикан от страничното блъскане на автомобила, в който е пътувала ищцата, странично в задната част на спрелия ЛА „Опел Корса“. В приложената медицинската документация към ТД № 90/'2020г на Старозагорски окръжен съд няма директно описани следи и белези от предпазен колан по торса на ищцата. Данни за това има в свидетелските показания на Ф.А.Мулла - водач на ЛА-Рено Меган, и на самата ищца, включени в ДП №236/19г. В епикризите от двете болнични лечения в разделите обективен статус няма описаниотпечатаци от предпазен колан по раменната или гръдната област. При така уточнения механизъм на случилото се ПТП ищцата е получила енергийни удари - последователно, от различни посоки. В момента на удара на нейния автомобил в лявата мантинела, който е бил с кос характер тя е получила умерено отклонение на тялото си напред и на ляво, но в последващия момент, когато колата започва ротационно въртене около вертикалната си ос и центробежните сили изтласкват тялото и към дясната предна врата, тялото и се накланя на дясно. В този момент идва последващия високоенергиен удар, който е с посока перпендикулярна на предната дясна врата. Този удар е почти равностоен на удара на тялото и в дясната врата. При този втори високоенергиен удар са се получили травматичните увреди и фрактури по торса на ищцата. Трябва да се има предвид, че триточковите предпазни колани предпазват телата на пътниците при екстремни, челни или леко коси челни удари. При странични удари тези колани предпазват таза, но не и торса. В конкретния случай силовият енергиен удар е дошъл с посока от дясно към тялото на ищцата. При този удар гръдната клетка и раменният пояс не са в положение на абсолютна защитеност. В този смисъл ищцата би получила травматичните увреждания и без поставен колан и при условие на поставен колан. Травматичните увреждания, които е получила ищцата Г. М. са резултат от високо енергиен удар откъм нейната страна — дясна страна на ЛА Рено-Меган и те биха се получили и при поставен и при непоставен обезопасителен колан. От медицинска гледна точка нормалния оздравителен период на всички травми, особено разкъсванията се смята че физически завършват за една година и два месеца. Това е периода, в който следва да отминат всички оплаквания. В областта на дясната фрактура, където е сложена метална плака е възможно при голямо застудяване да има болка. Това обикновено се случва първата и втората есен –зима, след това изчезва.

 

По делото са приети като доказателства Фактура № **********/05.02.2020 г. и Приемо-предавателен протокол № **********/05.02.2020., във връзка предявения от ищцата иск за имуществени вреди.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: свидетелката М.Ф.И. - дъщеря на ищцата установява, че пътния инцидент с майка й се случил на 24.11.2019 г. Обадили й се по телефона и отишла в Спешна помощ в С.З.. Сочи, че майка й била легнала, цялата подута. В първия момент не могла да я познае. На ръката си имала шина и на врата също, за да е обездвижена. Установява, че майка й не можела да говори от викане и от реване. Имала много счупени ребра, белия дроб бил пълен с вода и кръв, ключицата й била счупена. Останала осем дни за лечение. В болницата имала нужда от придружител. Свидетелката била плътно до нея, а също и брат й идвал. Хранела я, тъй като не  можела да мърда. Била на подлога, което за нея било голям срам. Не можела да се преоблича сама. Давали й болкоуспокояващи и й слагали някакви системи. Имала маркучи, които влизали в белия дроб и които махнали предпоследния ден. От болницата я изписали с количка я пренесли до колата и до вкъщи. Два месеца не можеше да става от леглото. Шината и колана в къщи пак ги използвали около два месеца. Не можела да става сама. Пак била на подлога. Изпитвала болки в цялото тяло и особено ключицата, не можела да диша. Изпила много обезболяващи. В къщи също не можела да се обслужва сама. След около пет, шест месеца започнала  сама да се оправя. След втория месец  започнала да става и спрели подлогата. След махането на превръзката на ръката състоянието станало още по – зле и затова ходили на контролен преглед. Направили й операция. Около три дни била в болницата в С.З.. След втората операция имала постоянни болки и била на болкоуспокояващи. Не можела да си движи ръката. Твърди, че инцидента се отразил на майка й психически. Преди него била активен човек - обичала да излиза сред хора, да говори. След това се затворила в себе си, страхува се да пътува с в кола. Не излиза никъде, почти не говори с никого. Не може да върви бързо, изморява се. Сочи, че майка й повече от 10-15 години работила като баничар.  От инцидента до днес не работи, защото не може да си вдига ръката, за да прави закуски. Установява, че ищцата претърпяла две операции - първата операция на белия дроб, а втората на ключицата, която е направена в последствие.

 

Свидетелката Я.М.Я. син на ищцата сочи, че катастрофата с майка му станала на 24.11.2019 г.. След инцидента я видял в болницата - не можела да мърда и само охкала. Имала превръзки на ръката, на гърдите и на врата, за да не се движи. Давали й лекарства. От болницата я изписали след една седмица. В къщи й помагали, защото не можела да мръдне. Било я срам да ходи на подлога. Четири, пет месеца била на легло. След този период започнала леко да се движи. Сочи, че към момента майка му станала напрегната жена. Основно тя се грижела за къщата пред инцидента, а след инцидента даже не готвила както трябва. Слагали й пластина. В резултат на операциите има белези по тялото. При промяна на времето я болят ребрата, ключицата.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

 

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 24.11.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

 

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу

него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение.

 

Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ с молба № 16837/19.12.2019 г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която претенция в законоустановения срок няма произнасяне. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.                                                                                                                    

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

 

При спиране на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

 

От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП, като може да се направи извод, че водачът Ф. М. не е контролирал МПС, което управлява, и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.  

 

Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на САТЕ и СМЕ е установено, че между процесното ПТП и претърпените от ищцата увреждания е на лице пряка причинно следствена връзка. Механизмът на процесното ПТП обяснява травматичните увреди, получени от ищцата Г. Р.М. при същото.

 

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.

 

От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила: контузията на гръдния кош - счупването на серия ребра, хемоторакс, пневмоторакс, контузия на десния бял дроб е причинила трайно затруднение на движенията на снагата в едно с разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това е средна телесна увреда с временно застрашаване живота на пострадалата. Счупването на дясната ключица е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Това е средна телесна увреда. При правилно протичане на оздравителния процес, възстановителния период на счупванията е около 2-3 месеца. Счупването на серия ребра е също средна телесна увреда, но в комбинация с пневмо и хемоторакс и при наличието на контузионен бял дроб е травма с голяма степен на риска за живота на ищцата. Възстановителния период при серийното счупване на ребра е от 2 до 4 месеца, но може да се предположи, че за по-голям период биха могли да останат бодежи при дихателните екскурзии. Интензивността на болковия синдром при фрактурата на ключицата е около 14-20 дни, но същата при серийните счупвания на ребра надхвърля 30 дни.

 

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена двустепенна средна  телесна повреда.  Това се установява както от СМЕ, така и от свидетелските показания, съгласно които периодът приблизително съвпада. Към настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния и социален си живот.

 

           При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. Процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното състояние, негативни емоционални преживявания вследствие на описаният в делото инцидент.

 

Съдът, като отчете вида и характера на вредите,  интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата, заключението на СМЕ която сочи, че към настоящия момент здравословното състояние на ищцата е възстановено намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 60 000 лв., като за останалия претендиран размер от 150 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен доказан, тъй като представените медицински документи са именно във връзка с лечението на ищцата вследствие претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Счупването на дясната ключица и заплащането на остеосинтезното средство - плака с винтове, необходими за оперативното лечение са в пряка причинно-следствена връзка. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1580 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди.

 

Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц. представител на ответника, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без предпазен колан. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

 

           В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв начин. Вещите лица по съдебномедицинската експертиза сочат, че травматичните увреждания, които е получила ищцата Г. М. са резултат от високо енергиен удар откъм нейната страна — дясна страна на ЛА Рено-Меган и те биха се получили и при поставен и при непоставен обезопасителен колан. Следователно съдът приема, че ищцата по никакъв начин не е допринесла за увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. 

 

Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 19.12.2019г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния на 19.12.2019 г., ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 19.12.2019 г. до датата на окончателното плащане.

 

Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. Р.М., същата претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА и следва да й се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 2189,35 лв. с ДДС.

 

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2463,20 лева.

           

            При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. По направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения /1500 лв./. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер на 2295,15 лв. като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 1377,09 лв..

 

Водим от горните мотиви С. окръжен съд,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК *** да заплати на Г. Р.М. ***, ЕГН **********, сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 24.11.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за останалия претендиран размер до 150 000 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК *** да заплати на Г. Р.М. ***, ЕГН **********, сумата от 1580 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 24.11.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК ***, чрез адв. Г.Б. да заплати на адв. Р.М. - САК, сумата 2189,35 лв./две хиляди сто осемдесет и девет лева и 35 ст./ с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.

 

ОСЪЖДА Г. Р.М. ***, ЕГН **********, чрез адв. Р.М. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК ***, чрез адв. Г.Б. сумата 2189,35 лв./две хиляди сто осемдесет и девет лева и 35 ст./, разноски по делото.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД - гр. С., ЕИК *** да заплати сумата от 2463,20 лв. /две хиляда и четиристотин шестдесет и три лева и 20 ст./, представляваща държавна такса по сметка на ОС С.З..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………