Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 5638 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото
е иск на П.Ж.П., ЕГН**********,
правно
основание чл.422 ГПК за установяване
между страните, че П.С.Х., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 1350.00лв.
– претендирана за
обезщетение за неизпълнен писмен договор от 28.09.2018г. за изработка, монтаж и доставка на ПВЦ дограма (1 бр. плъзгаща врата; 2 бр. врати; 3 бр.
отваряеми прозорци; заграждане пред помещение; покривна конструкция (козирка) от 3 бр. части;
фиксова част) в имот на ищеца
в ***, като това
обезщетение е формирано от
платените от ищеца-възложител суми от: 950.00лв. за
закупуване на материали, платени на 28.09.2018г.; 80.00лв. за закупуването на алуминиев профил,
платени на 19.10.2018г.; както и 320.00лв. за
закупуването на поликарбон, платени на 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 28.01.2019г. до пълното й изплащане,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №1249/2019г.
на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
исковете.
Твърди, че на дата 28.09.2018г.
сключил с ответника договор за изработка, доставка
и монтаж на ПВЦ дограма, включващ дейности по 1бр. плъзгаща врата;
2 бр. врати;
3 бр. отваряеми
прозорци; заграждане пред помещение; покривна конструкция (козирка) от 3 бр.
части; фиксова
част) в имот на ищеца, находящ се в ***, срещу възнаграждение на изпълнителя в размер на общо 2850.00лв., включващ и материалите и труда. Крайният срок за пълното изпълнение на възложеното бил до 22.10.2018г. В изпълнение на договореното
ищецът платил на ответника сумите
от: 950.00лв. за
закупуване на материали, платени на 28.09.2018г.; 80.00лв. за закупуването на алуминиев профил,
платени на 19.10.2018г.; както и 320.00лв. за
закупуването на поликарбон, платени на 19.10.2018г., или общо 1350.00лв. Както до падежа, така и впоследствие, не било изпълнено
абсолютно нищо от уговореното. При опитите на
ищеца да разговаря с ответника ищецът разбрал от бащата на
ответника, че последният е „изчезнал“ и не се знаело къде
живее, а на телефона си не
отговрарял. По думите на бащата и други хора го търсели
за подобни „измами на дребно“.
Предвид твърдяното пълно неизпълнение (и без да е развалил
договора, по изричните му твърдения,
защото не можел да открие
ответника), ищецът сочи да има
право на обезщетение по чл.79 ЗЗД, формирано в размер на всички платени от ищеца
суми на ответника
за материали, общо в от 1350.00лв.
Тези обстоятелства,
на които се основава иска, са уточнени окончателно, с последната уточняваща
молба от 31.07.2019г. (л.28 от делото). Със същата тази уточняваща молба
изрично е посочено,че се „оттегля претенцията по евенутално
предявения иск за признаване дължимостта на сумите на отпаднало основание“.
В първото о.с.з.,
след даването ход на делото, ищецът поддържа тези свои твърдения и оспорва
подадения отговор. След това по отношение на изготвения именно с оглед на тези
твърдения и основания на иска проект за доклад, ищецът изрично посочва, че няма
възражения, а докладът е обявен за окончателен.
По същество ищецът моли за уважаване на така заявения иск
и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, депозира писмен отговор.
В него той
оспорва иска, като недоказан. Оспорва ответникът да е страна по договора
с ищеца. Оспорва предмета на договора. Възразява, че не се сочат в писмения
договор конкретните дейности по изработката
и че не се
сочат коректно сумите за заплащането
на същите. Оспорва и
твърдяните за платени от ищеца парични
суми. Евентуално оспорва връзката
им с договореното. Оспорва и начина на формиране
на исковото обезщетение.
В о.с.з. поддържа отговора и становището си. По същество
моли за отхвърляне
на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми. За това няма
спор и между страните.
Конкретно видно от
цялото приложено заповедно дело, по подаденото от заявителя-ищец заявление
съдът е дал указания по редовността и с уточняващата си молба от 04.02.2019г.
(л.14 от заповедното дело) заявителят изрично уточнил, че тъй като „не е в
състояние да прекрати договора“, сумата 1350лв. се търси за „обезщетение
вследствие неизпълнение“. Сочено е евентуално основание, което в производство
по чл.410 ГПК е абсолютно недопустимо. Съответно е издадена заповед по чл.410 ГПК за сумата 1350лв. –
обезщетение за неизпълнен договор.
На л.8-9
от делото е приет ръкописен докумет, който макар в
някои части нечетливо, а в други с известни задрасквания, все пакт съдържа
общата воля на П.Ж.П. и П.С.Х. за това вторият да изработи и монтира на място ПВЦ
дограма, включващ дейности по 1бр. плъзгаща врата;
2 бр. врати;
3 бр. отваряеми
прозорци; заграждане пред помещение; покривна конструкция (козирка) от 3 бр.
Части, в
имот на ищеца,срещу възнаграждение на изпълнителя в размер на общо
2850.00лв., включващ и материалите
и труда.
Не са оспорени за автентичност поставените в края на договора подписи на двете
страни, няма възражения и за бланкет, поради което
документът обвързва двете страни и има белезите на писмен договор за изработка
по ЗЗД.
Видно от
приетите на л.7 „ордери“ ответникът П.С.Х. е издал срещу подпис три броя разписки за получаване на
сумите 950.00лв. на 28.09.2018г.; 80.00лв. на 19.10.2018г. и 320.00лв. на
19.10.2018г. от П.Ж.П., като възражения за
неавтентичност на разписките няма с отговора.
Показанията на св. С. С. съдът цени като обективни и
преки по въпроса за не/изпълнението на договорените доставка и монтаж на
дограма. От тях се установява, че след сключването на договора за доставка и
монтаж на дограма между П.Ж.П. и П.С.Х., последният не е извършил абсолютно нищо от
договореното, както в срока по договора, така и изобщо и до момента на
настоящото производство. Лятната кухня, която следало
да се „покрие“ и до днес не е дори започната. П.П. опитал да намери П.Х., но не успял. П.х.
„избягал“. П. намерил само баща му.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
предмета на делото и правната квалификация: Както вече се посочи и е видно
от материалите по делото, след подаване на исковата молба същата беше
многократно оставена без движение, с ясни и точни указания на съда, тъй като в
исковата молба се съдържаха противоречиви твърдения за основанието на иска.
С
втората уточняваща молба от 19.06.2019г. беше препотвърдено, че искът се предявава на главно основание „обезщетение за неизпълнен
договор“, защото се сочеше, че ищецът не е успял да развали договора с
ответника, запото той се е укрил; и на евентуално
основание – отпаднало такова по чл.55 ЗЗД. Тъй като по реда на чл.422 ГПК
евентуални установителни искове са недопустими, предвид характера на
производството, обстоятелствтото че то е продъжение на заповедно такова и абсолютното процесуално
изискване за пълен идентитет между спорно исково право и заявено такова по
чл.410 ГП съдът даде последни указания.
С
последната уточняваща молба от 31.07.2019г. (л.28 от делото) отново и изрично
беше препотвърдено, че искът се предявава на
основание „обезщетение за неизпълнен договор“, като със същата тази уточняваща
молба изрично беше изрично посочено и че се „оттегля претенцията по евенутално предявения иск за признаване дължимостта на
сумите на отпаднало основание“. С което беше и по окончателен начин определен
от ищеца предметът на разглеждане по делото. А прочее от пълномощното на л.6 е
видно и правото на адвоката за оттегляне.
Трайно
установено в съдебната практика по приложението на чл.129, ал.2 от ГПК е, че
меродавни за предмета на делото са твърденията в последната по дделото уточняваща молба на ищеца, тъй като с нея
окончателно се отстраняват нередовностите и съдът провежда процедурата по
чл.131 – 133 ГПК. И след като с последната си уточняваща молба ищецът е
препотвърдил, че търси по делото „обезщетение за неизпълнен договор“, а
реституирането на даденото по чл.55 от ЗЗД „е оттеглено“, за съда няма съмнение
в договорното основание на иска по правилата на чл.79 ЗЗД вр.
чл.82 ЗЗД (аргумент в тази насока и в
мотивите на Определение № 332 от 9.08.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 242/2010
г., II г.о, както и на Определение № 457 от 6.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4997/2016 г., III г. о, относно уточняването предмета на иска).
Показателно в същия
смисъл е и това, че че видно от цялото приложено
заповедно дело, по подаденото от заявителя заявление, съдът е дал указания по
редовността и с уточняващата си молба от 04.02.2019г. (л.14 от заповедното
дело) заявителят изрично уточнил, че тъй като „не е в състояние да прекрати
договора“, сумата 1350лв. се търси за „обезщетение вследствие неизпълнение“.
Сочено е евентуално основание, което несъмнено в производство по чл.410 ГПК е
абсолютно недопустимо. Съответно е издадена заповед по чл.410 ГПК именно за
сумата 1350лв. – като обезщетение за неизпълнен договор.
При тези данни
всъщност ищецът по чл.422 ГПК не би могъл и да сочи и да претендира друго, предвид
характера на производството, обстоятелствтото че то е
продъжение на заповедно такова и абсолютното
процесуално изискване за пълен идентитет между спорно исково право и заявено
такова по чл.410 от ГПК.
Точно по този начин
(разбира се при отчитане установителния характер на производството по реда на
чл.422 ГПК) съдът е изготвил и проекта за доклад по делото, като е разпределил
и съответната на чл.79 ЗЗД доказателствена тежест. В първото о.с.з., след хода
на делото, ищецът поддържаше отново тези твърдения и оспорваше подадения
отговор. А по отношение на изготвения именно с оглед на тези твърдения и
основания на иска проект за доклад, ищецът изрично посочва, че няма възражения,
а докладът е обявен за окончателен.
От изложеното
следва несъмнения извод, че правното основание на така предявеното вземане е
чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, а на обезщетението – чл.82 ЗЗД (с оглед, че нормите на
чл.258 и сл. ЗЗД не въвеждат специални от общите норми по въпроса за
обезщетението при пълно неизпълнение).Следователно предмет на разглеждане
категорично не е вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр.
с упражнено право по чл.87 ЗЗД. Позоваване на това едва в устните състезания е
без значение.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД се
свързват с пълното и главно доказване от ищеца на:
Твърдяната си облигационна
връзка с ответника по делото; договорените
чрез нея предмет на задълженията
на ответника, цена за тях
и падежна дата; извършените от ищеца плащания по договора, в сочените размери и на сочените дати;
факта на настъпване на крайния
падеж за изпълнение по договора;
правото си ищецът и възложител
да бъде обезщетен
поради неизпълнението
на ответника, в размер на платеното
по сделката; размера и основанието на иска.
В тежест на ответника
е да докаже
своята изправност за задълженията си по договора
и евентуално
фактите, на които основава възраженията си.
За доказаността на
иска: Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението по чл.79, ал.1 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Обезщетението по чл.82 ЗЗД
е обезщетение за нарушаване
на интереса на страната да сключи договора с цел да
получи от него определено благо.
Тоест обезщетението по чл.82 ЗЗД цели обезвреда на това, че страната не е
получила изпълнение. Поради това и вредите са предвидими и във връзка с
неизпълнението само ако произтичат от него,т.е. ако компенсират липса на
резултат. Защото всеки граждански договор е за резултат. Концептурално
при това положение вземането по чл.82 ЗЗД се различава и отграничава от правото
на реституиране на даденото при разваляне или унищожаване на договор. То е с
цел възстановяване на положението отпреди договора. Тоест то цели репариране
само на неоправданото разместване на блага, не репариране липсата на очакван от
договора резултат. Тези иманентни и ключови разлики между двете вземания са
еднозначно приети в дългогодишната правна доктрина и в съдебната практика за
причина те да е изключено да се отъждествяват. Напротив – те дори биха могли да
се кумулират при определени условия, доколкото чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД предвижда
това. Поради което и в заключение обезщетението по чл.82 ЗЗД по никакъв начин
не може да се отъждестви с правото по чл.55 ЗЗД за върщане
на на даденото, след упражнено право по чл.87 ЗЗД или
по чл.27 и сл. ЗЗД. И затова предявен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на
вредите от неизпълнението на договор, чрез стойността на престираното
от изправната страна, е изначално неоснователен. Точно както предявения по
делото иск.
По тези причини в
заключение искът следва да се отхвърли изцяло.
За пълнота съдът
намира за нужно да отбележи, че на база материалите по делото правото по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД изглежда съвсем доказано
пред съда, а самото разваляне можеше да се заяви изрично с исковата молба. Но
въпреки указанията на съда по редовността ищецът не предяви такъв иск, което
беше вече подробно изяснено, а предяви иска по чл.79 ЗЗД вр.
чл.82 ЗЗД. Затова и съдът няма как да уважи иначе доказаната претенция по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД, защото това би означавало да се произнесе по непредявен иск. Но
няма пречка надлежното право на ищеца да се предяви отново пред друг съд.
По разноските – с
оглед изхода по спора и защита на ответника от особен представител разноски на
същия не следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска на
П.Ж.П., ЕГН**********, за установяване между страните, че П.С.Х., ЕГН**********,
дължи в
полза на ищеца сумата 1350.00лв.
– претендирана за обезщетение за
неизпълнен писмен договор от 28.09.2018г. за изработка, монтаж и доставка на ПВЦ дограма (1 бр. плъзгаща врата;
2 бр. врати; 3 бр. отваряеми прозорци;
заграждане пред помещение; покривна конструкция (козирка) от 3 бр. части;
фиксова част) в имот на ищеца
в ***, като това
обезщетение е формирано от
платените от ищеца-възложител суми от: 950.00лв. за
закупуване на материали, платени на 28.09.2018г.; 80.00лв. за закупуването на алуминиев профил,
платени на 19.10.2018г.; както и 320.00лв. за
закупуването на поликарбон, платени на 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 28.01.2019г. до пълното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№1249/2019г. на
ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………