и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение от 26.02.2004 г., постановено по гр.д. № 759/2003 г. Кърджалийският районен съд е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 65, том І, рег. № 2429, нот.дело № 245/2003 г. на Нотариус Калин Димитров, с рег. № 020 и район на действие РС – Кърджали. Със същото решение Иван Димитров Солаков е осъден да предаде на Цветан Илиев в качеството му на Председател на Управителния съвет на жил. Блок “Яворов” № 8, ул.”Булаир”, гр.Кърджали, владението на недвижим имот, представляващ гараж № 4, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Булаир”, жил. бл. “Яворов” № 8, със застроена площ 20 кв.м., при граници: горе – ап. № 1; изток – ул”Сан Стефано”; запад – гараж № 3 и север – коридор за обслужване на мазета. Иван Димитров Солаков е осъден също да заплати на Цветан Илиев в качеството му на Председател на Управителния съвет на жил. Блок “Яворов” № 8, ул.”Булаир”, гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 308 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Иван Димитров Солаков, който го обжалва като недопустимо, постановено при необоснованост на правните изводи и в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че съдът недопустимо го бил осъдил да предаде владението без да признае ответника за собственик, поради което постановеното решение било недопустимо. Съдът се произнесъл по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК преди да се произнесе по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Сочи се още, че процедурата по свикване на общото събрание на етажните собственици била опорочена, поради което Председателят на Управителния съвет нямал представителна власт. Нямало доказателства за правото на собственост върху процесния гараж. Договорът за наем бил сключен без представителна власт, тъй като нямало решение на общото събрание на етажните собственици за това. В негова полза била изтекла придобивна давност върху самостоятелен обект. Моли съда да обезсили обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като недопустимо и прекрати производството по делото или да върне делото за ново разглеждане за произнасяне в съответствие с предмета на делото. Прави алтернативно искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, като предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемият лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. В представено писмено становище сочи, че въззивникът ползувал гаража и бил единствено държател, а не владелец. Въззивният съд, при извършената проверка на атакуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от въззивниците констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото заверени копия от Удостоверения изх. № 66/02.07.2004 г. и изх. № 142/29.05.2000 г., издадени от “Гарант-инвест” АД – гр.Кърджали се установява, че общи части в жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир”, гр.Кърджали са помещенията за колички, гаражите, коридорите в сутерена, стълбищни клетки, сушилните и коридорите на таванския етаж. Установява се също, че в жилищния блок са обособени 33 броя апартаменти с прилежащи към тях избени помещения. Като общи части за целия блок са структурирани 3 броя помещения за колички и 4 броя гаражи, изградени в крайните секции. С договор за наем от 06.05.1993 г. Управителният съвет на жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир” № 8, гр.Кърджали е предоставил под наем на ответника Иван Димитров Солаков гараж № 1 срещу заплащане на определен месечен наем. С друг договор от 01.01.1997 г. Председателят на Домсъвета на жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир”, гр.Кърджали в това си качество е предоставил под наем на ответника процесния гараж № 4 срещу заплащането на определен месечен наем. По делото е представено като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 65, том І, рег. № 2429, нот. Дело № 245/2003 г. на Нотариус Калин Димитров с район на действие РС – Кърджали, както и копие от нотариална преписка по посоченото нотариално дело, от които се установява, че на 13.05.2003 г. ответникът Иван Димитров Солаков се е снабдил с нотариален акт за процесния гараж по обстоятелствена проверка. На свои събрания етажните собственици на жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир”, гр.Кърджали, проведени на 05.05.2001 г. и 21.09.2003 г. са взели решения, с които са избрали Цветан Янкулов Илиев за Председател на УС на етажната собственост. С решение от заседание, проведено на 13.07.2003 г., етажните собственици са взели решения за упълномощаване на Председателя на УС на Домсъвета Цветан Янкулов да ангажира адвокат за предявяване на искове за освобождаване на процесния гараж. По делото са представени като доказателства 30 бр. заверени копия от нотариални актове на етажните собственици на бл.”Яворов”, ул.“Булаир”, гр.Кърджали. От показанията на разпитаните по делото свидетели Бъчваров, Хорсикян и Масалджиев, разпитани от Нотариус Калин Димитров при извършената обстоятелствена проверÛа, се установява че ответникът ползувал гаража от 10-15 години, като не установяват на какво основание Солаков ползува процесния имот. От показанията на свидетелите Радичев, Петров, и Букев се установява, че ответникът държал имота като наемател от 1992 г., като не заплащал наем. От писменото заключение на вещото лице Марушка Бобекова по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че съществува запазен архитектурен проект на жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир” № 8, гр.Кърджали,, съгласно който има обособени 4 броя гаражи в двата края на блока по два. Установява се също, че гараж № 4 съществува като такъв, разположен е в източния край на блока, представлява самостоятелен обект и се ползува по предназначение като гараж. При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за допустим, основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск, тъй като Председателят на УС на общото събрание на етажните собственици на бл.”Яворов” няма представителна власт. На свои събрания, проведени на 05.05.2001 г. и 21.09.2003 г. общото събрание на етажните собственици са избрали за Председател на етажната собственост Цветан Янкулов Илиев. Същият е упълномощен изрично от общото събрание на етажните собственици на събрание, проведено на 13.07.2003 г. да предяви иск за собственост на процесния гараж против Иван Солаков. Но дори и да приемем, че към момента на предявяване на иска Цветан Янкулов не е имал представителна власт да завежда искове с правно основание чл.108 от ЗС, то в по-късен момент - събранията от 21.09.2003 г. и 13.07.2003 г. са валидирали всички извършени до този момент действия. Председателят е бил избран за нов две годишен мандат като същия изрично е упълномощен да предяви иск с правно основание чл.108 от ЗС против ответника Иван Димитров Солаков. Що се отнася до твърдението, че цитираните събрания, респ. взетите на тях решения са незаконосъобразни, то следва да бъде посочено, че въззивникът като член на етажната собственост е имал възможността да обжалва тези решения по реда на чл.13 от ПУРНЕС във вр. с чл.49, ал.1 от ЗС. Това той не е сторил като по този начин е пропуснал възможността да обжалва решенията на общото събрание на етажните собственици и същите са придобили пълен стабилитет. При съществуването на специален ред за отмяната на решенията на общото събрание на етажните собственици е недопустимо да се търси тяхната отмяна по пътя на възражението в настоящия процес. По съществото на спора, то обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно етажните собственици притежават правото на собственост върху процесния гараж, което е обща част от жилищен блок “Яворов” по предназначението си. Това се установява от приетите като доказателства по делото удостоверения № 142/29.05.2000 г. и № 66/02.07.2004 г. и двете на “Гарант-инвест” АД – гр.Кърджали. Посоченото дружество има задължението да съхранява цялата строителна документация, приета от Община Кърджали, което обстоятелство е известно на съда. Безспорно е и обстоятелството, че въззивникът упражнява фактическа власт върху процесния гараж, което обуславя допустимостта на иска по чл.108 от ЗС. На следващо място от събраните по делото доказателства не може да бъде установено намерението за своене и упражняване на трайна фактическа власт върху веща от страна на Солаков, продължило повече от десет години. Този извод се подкрепя на първо място от сключения между Управителя /Председателя на Домсъвета/ на жилищен блок “Яворов” и Иван Димитров Солаков договор за наем на процесния гараж с дата 01.01.1997 г.(л.9 от гр.д. № 759/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд). Сключвайки този договор, въззивникът е манифестирал не намерение за своене, а за държане на веща от името на собственика - Общото събрание на етажните собственици. Т.е. към този момент - 01.01.1997 г. не е налице един от елементите на фактическия състав на придобивната давност, поради което владението не е могло да започне от тази дата. Респ. ако е било установено намерение за своене до този момент – 01.01.1997 г., то придобивната давност е прекъсната, като не е налице непрекъснатост на владението върху веща. От показанията на свидетелите Бъчваров, Хорсикян и Масалджиев, разпитани и от Нотариус Калин Димитров при съставянето на нотариален акт № 65/13.05.2003 г., не може да бъде установено намерение за своене от въззивника. Посочените свидетели твърдят единствено, че са виждали Солаков да ползува процесния гараж като заявяват, че не знаят на какво основание последният държи имота (л.53 от гр.д. № 759/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд). Освен това свидетелите Бъчваров и Хорсикян не живеят в жилищен блок “Яворов” и техните възприятия не биха могли да бъдат непосредствени и продължителни. От друга страна свидетелите Радичев, Петров и Букев, които са етажни собственици в жилищен блок “Яворов”, по несъмнен начин установяват, че Солаков е държал процесния гараж като наемател и, че не е заплащал редовно дължимия наем, за което бил предупреждаван многократно. Ето защо обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че процесния гараж е собственост на етажните собственици на жилищен блок “Яворов” и се владее без правно основание от Иван Солаков, осъждайки последния да предаде веща. Неоснователни са в тази връзка доводите на въззивника за липса на произнасяне относно правото на собственост. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си и установителен иск за правото на собственост, каквито съображения е изложил първоинстанционния съд. Като последица от уважаването на главния иск с правно основание чл.108 от ЗС, Кърджалийският районен съд правилно е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 65, том І, рег. № 2429, нот.дело № 245/2003 г. на Нотариус Калин Димитров, с рег. № 020 и район на действие РС – Кърджали. В този смисъл въззивният съд не споделя доводите, изложени във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като диспозитива на обжалваното решение за отмяната на нотариалния акт предхожда този по главния иск. Несъмнено нотариалният акт следва да бъде отменен в това производство, дори и в случаите когато няма изрично искане за това, а изписването на диспозитива на решението е въпрос на процесуална техника. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение с дата 26.02.2004 г. г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 759 по описа за 2003 г. на същия съд. При този изход на делото следва в полза на въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение с дата 26.02.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 759 по описа за 2003 г. на същия съд. ОСЪЖДА Иван Димитров Солаков от гр.Кърджали, ул.”Булаир” № 8, бл.”Яворов”, вх.”А”, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** да заплати на Цветан Янкулов Илиев от гр.Кърджали, ул.”Булаир” № 8, бл.”Яворов”, вх.”Б”, ап.17, с ЕГН **********, в качеството му на Председател на УС на жилищен блок “Яворов”, ул.”Булаир”, гр.Кърджали направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ н 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |