Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.11.2020г. гр.София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8363 по описа за 2011г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр.
§2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 01.10.2010г., гр.д.7229/06г., СРС, 46 с-в
осъжда на основание чл.108 ЗС В.К.А. да предаде на „Е.Б.“ ООД владението върху
недвижим имот УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с
„Ботевградско шосе II част“, к-с „Ботевградско шосе –
рамка“, отхвърля предявения от „Е.Б.“ ООД срещу В.К.А. иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за сумата 9 000 лв. и осъжда ответника да заплати на ищеца
сумата 1 386.23 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която е
уважен искът по чл.108 ЗС постъпват въззивни жалби от ответника по него В.К.А. и
от третото лице помагач на ответника – „Н.3“ ООД. Считат, че ищецът не е
собственик на имота, както и неговия праводател. Не се доказва на праводателя
на ищеца да е предоставено право на оперативно стопанисване или управление на
имота, нито да е заприходен в счетоводния му баланс. Договорът за
покупко-продажба в полза на ищеца е нищожен като сключен от праводател
несобственик; при липса на съгласие; от лице, действащо от името на
прехвърлителя без представителна власт; поради неустановена идентичност на
продаваемия имот с документите за собственост; при липса на предмет; неуточнен
предмет поради недостатъчно ясна индивидуализация по местонахождение, граници и
площ; липса на доказателства за предаване владението на имота по сделката и за
счетоводно отразяване в баланса за получена продажна цена. Не е обсъдено
възражението за придобивна давност в полза на ответника. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Е.Б.“ ООД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.197 от ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Въведеното с исковата молба придобивно основание за право
на собственост върху процесния имот УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с „Ботевградско шосе II част“, к-с „Ботевградско шосе – рамка“ по плана на
гр.София, с идентификатор 68134.630.9023 по КККР е покупко-продажба от
праводател „П.Т.“
АД, универсален правоприемник на
държавно предприятие с предоставено оперативното управление на имота, включен в
активите му към момента на преобразуването.
С
констативен нот. акт № 17/14.07.2003г., т.I, д.103/2003г., н-с рег. № 042 НК ищецът
„Е.Б.“ ООД е признат за собственик на основание покупко-продажба
върху процесния поземлен, находящ се в гр.София, ж.к. „Левски“, район
„Подуяне“, пл.№ 49, кв.271, местност „Левски“,
к-с „Ботевградско шосе II част“, к-с
„Ботевградско шосе – рамка“ по плана на София, целият с площ 5000 кв.м. по
легитимиращ акт, а по скица 5978.8 кв.м., при съседи по скица: север – бул.
„Ботевградско шосе“, запад – ул. „Фружин“, юг – ул. „Княз Черказки“ и изток –
ул. „Рилска обител“.
В
подкрепа е договор за покупко-продажба от
14.06.2000г., обективиран в нот. акт № 131, т.II, д.368/2000г., н-с рег. № 258
НК, с който ищецът придобива от „П.Т.“ АД реални части от 1273 кв.м. и 2754 кв.м. Този титул за
собственост е поправен с нот. акт № 104/15.08.2002г., т.I, д.100/2002г., н-с рег. № 142 НК,
като общо придобитата площ е посочена като 4979.90 кв.м. по скица и 5000 кв.м.
по документ за собственост.
С договор за покупко-продажба от
29.12.2000г., оформен с нот. акт № 126, т.I, д.129/2000г., н-с рег. № 142 НК,
ищецът продава на „Аптечно – Сливен“ АД 1094/2754 ид.ч. от реалната част от
имота, с площ 2754 кв.м. Продаваемата част е поправена на реална площ от 2754
кв.м. с нот. акт за поправка № 105/15.08.2002г., т.I, д.101/2002г., на същия н-с.
Имотът е възстановен обратно в
правната сфера на ищеца, като му е продаден от „Аптечно – Сливен“ АД с договор
за покупко-продажба от 13.09.2001г. по нот. акт № 134, т.I, д.151/2001г., н-с рег. № 142 НК.
Индивидуализиран е като 1094/2754 ид.ч. от реална част от имота, с площ 2754 кв.м.
и е поправен като реална площ от 2754 кв.м. с нот. акт за поправка №
106/15.08.2002г., т.I, д.102/2002г. на същия н-с.
Чрез договор за покупко-продажба от
15.08.2002г., материализиран в нот. акт № 107, т.I, д.103/2002г., н-с рег. № 142 НК,
ищецът придобива от Н.Т.З.и съпругата му И.Д.Т.-З.1094/2754 ид.ч. от реална
част от имота, с площ 2754 кв.м. Продаваемата част е поправена на реална площ
от 2754 кв.м.
Неоснователни са възраженията по
жалбите за нищожност на договорите за покупко-продажба, сключени в полза на
ищеца.
С влязло в сила на 24.04.2018г. решение
от 06.12.2016г., гр.д.15406/12г., СГС, I-10 с-в, обвързваща настоящите насрещни страни
съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./, е отхвърлен искът на сегашния ответник срещу „Е.Б.“ ООД с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за
признаване нищожност на договора поради липса на съгласие. В тази връзка е
приета за редовна представителната власт на лицето, действащо от името на
прехвърлителя и за неотносими възраженията за неспазване на правилата от устава
за разпореждане с недвижим имот. Отделно и по настоящото дело се установява, че
прехвърлителят „П.Т.“ АД е бил надлежно представляван от законния си
представител - управителя И. Я.И., вписан като такъв в УАС от 24.01.2000г.,
ф.д.526/1989г., СГС, 1 с-в, т.е. отпреди сделката, противно на оплакванията в
жалбите. Обстоятелствата доколко сделката е сключена
от неправодател собственик и продаваемият имот не е идентичен с документите за
собственост, не е основание за прогласяване на нищожност в никоя от хипотезите
на чл.26 ЗЗД, а подлежи на обсъждане по съществото на спора във връзка с
доказване на активната материалноправна легитимация на ищеца като собственик. В
тази връзка, липсата на съставени АДС и констативен нотариален акт за
собственост в полза на прехвърлителя към момента на сделката по смисъла на
чл.148, ал.2 и ал.3 ППЗДС, не обосновава
нейната нищожност, т.к. и двата акта имат констативен, а не правоподаждащ
характер за собствеността. Реалното предаване на владението на имота по
сделката не е елемент от нейния задължителен фактически състав за валидност. Същото
се отнася и за наличието или не на счетоводно отразяване в баланса за преведена
продажна цена, независимо от констатациите за липса на такива данни по ССЕ на
вещото лице М.. Имотът е достатъчно ясно и изчерпателно индивидуализиран по
регулационен статут, местонахождение, граници и обем на прехвърленото право на
собственост. Евентуални несъответствия в тези основни идентификационни
характеристики в титулите за собственост на праводателя, при това впоследствие
отстранени с нотариален акт за поправка, не водят до изначална нищожност на
договора поради невъзможен предмет или липса на такъв по смисъла на чл.26,
ал.2, предл.1 ЗЗД, а отново касаят доказването на придобитите права. Не се
установява между насрещните страни по сделката да няма постигнато взаимно
съгласие относно нейните съществени елементи – предмет, цена и страни.
Специфичен
способ за прехвърляне на право на собственост от държавата на търговските
дружества е преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества с
държавно имущество. Съгласно чл.17а
ЗППДОП/отм./, при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество с
държавно имущество, правото на собственост върху имуществото, предоставено за
стопанисване и управление на държавното предприятие, се предоставя в
собственост на търговското дружество. От цитираната норма се извежда
фактическия състав за придобиване на правото на собственост. Първият негов елемент
е наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно
имущество. Вторият елемент предпоставя това имущество да е отстъпено за
стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на
преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление
върху него. Третият елемент е с акта на държавния орган за преобразуване,
имуществото да е предвидено като включено в капитала на дружеството, освен ако
в акта на преобразуването не е предвидено нещо друго. С разпоредбата на чл.17а
ЗППДОП (отм.) на практика е възпроизведен чл.1, ал.1 от ПМС № 201/25.10.1993г.
за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. За първи път с
Постановлението са регламентирани вещноправните последици при преобразуването
на държавните предприятия в търговски дружества. Затова установяването на
правото на собственост на търговско дружество изисква установяване на всички
осъществени факти относими към фактическия състав в съотношение на
кумулативност. 3аконът не поставя никакви други изисквания за валидно
осъществяване на вещната транслация. При осъществяването им, по силата на закона правото
на стопанисване се трансформира в право на собственост, която включва цялото
имущество, заведено по счетоводния баланс на предприятието, щом от акта за
преобразуване не следва нещо различно.
Ирелевантно е извършването на други действия като
„осчетоводяване“ или „заприходяване в баланса“ - т.2Г от ТР № 4/14.03.2016г.,
ОСГК на ВКС. Прието е, че осчетоводяването или отразяването в баланс,
инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие,
не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното
имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а ЗППДОбП/отм./
придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.
Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може
да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило
собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка,
придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено
значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и
управление на съответното държавно предприятие.
В случая, при съобразяване на горните постановки се
доказва, че праводателят на ищеца - „П.Т.“ АД е универсален правоприемник на
държавно предприятие, разполагало с право на управление върху процесния имот,
който е бил включен в капитала му към момента на неговото преобразуване в търговско
дружество с държавно участие.
Универсалното правоприемство между държавното
предприятие и праводателя на ищеца се установява както следва: С решение от
16.05.1989г., ф.д.526/1989г., СГС, ФО се регистрира държавна фирма „П.Т.“, със
седалище ***. С решение от 19.02.1992г. по същото фирмено дело се регистрира
преобразуване на държавната фирма в еднолично дружество с ограничена
отговорност и с държавно имущество. Следва преобразуване в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество по силата на решение от 05.12.1995г. по същото
дело. Със съдебно решение от 19.05.1997г. се постановява вписване на промяна в
правноорганизационната форма от ЕАД в АД.
Предоставянето
на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие може да се доказва
със записвания в акта за държавна собственост. Този официален свидетелстващ
документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
удостоверените в него факти, до тяхното опровергаване с други доказателства,
каквито в случая не са представени. (решение
№ 889/21.08.2007г., гр.д.1114/06г., ВКС, ІІІ г.о. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 263/19.07.2010г., гр.д.1157/09г., ВКС, І г.о., решение № 340/15.07.2010г.,
гр.д.1349/09г., ВКС, І г.о., решение № 238/09.08.2010г., гр.д. 685/09г., ВКС,
ІІ г.о, решение № 43/03.08.2010г., т.д.506/09г., ВКС, І т.о., решение № 406/25.11.2010г., гр.д.614/10г., ВКС, ІІ г.о. и
решение № 44/03.08.2010г., т.д.678/09г., ВКС, І т.о.).
В АДС № 4063/02.03.1995г., бившият държавен процесен
имот от 5000 кв.м., пл. № 49, кв.90 /стар/, район „Кремиковци“, кв. „Левски“,
м. „Ботевградско шосе“ е вписан като предоставен за оперативно управление на
държавна организация - „П.Т.“ ЕООД - София.
Според съдебно-техническата експертиза, имотът по
АДС е идентичен с процесния имот, като е проследена регулационната динамика.
Фактът, че
към момента на преобразуване в търговско дружество на държавното предприятие –
държавна фирма „П.Т.“, имотът е включен
в неговия капитал, се установява от първоначалната и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи, приети пред първа инстанция. Заключенията на
вещите лица са основани на представените и по настоящото дело счетоводни
документи на дружеството.
В първоначалната ССЕ, вещото лице Р.В.съобразява
оборотните ведомости за периода м.10 1995г. – м.12.1995г., съответните им
аналитични на сметка 201 – земя, счетоводните баланси и справки за основни
средства през периода 1995г. – 1997г., както и аналитичните ведомости и салда
по сметка № 201 – земя през периода 1996г. – 2000г. Констатира, че в
хронологичната ведомост за м.11.1995г. по сметка 201 – земя е отбелязано
заприходяване на 5000 кв.м. – „Ботевградско шосе“ с партиден № 7, за който има
сметка 1029 – допълнителен капитал. Приема, че включването на счетоводните активи
на дружеството е за сметка на формиране на негов собствен запасен капитал.
При изготвяне на допълнителната ССЕ, вещото лице М. Г.
съобразява още и подробна ведомост на ДМА за м.04.1992г., където за земя с инв.
№ 337 е вписана 1988г.; приложение № 1 - експертна оценка за земя с инв. № 337,
с площ 4 875 кв.м.; оборотни, аналитични и хронологични ведомости за
периода м.10.1995г. – м.12.1995г., където в аналитичната ведомост за
м.12.1995г., имот по сметка 201 - земя е отразен в партида № 7 като земя на
завода и в партида № 9 като земя на ЦУ. Констатира, че имотът по подробна
ведомост на ДМА за м.04.1992г. и приложение № 1 - експертна оценка има еднаква
балансова стойност с тази на имота по АДС, а именно 1 255 510 лв.
Съдът кредитира взаимно допълващите се заключения на
двете вещи лица, които след задълбочен анализ и съпоставяне на счетоводната
документация установяват вписани данни за местонахождение, площ и балансова
стойност на имот, принадлежащ на завода още към 1888г., съвпадащи с вписванията
в АДС. В тази връзка следва да се зачете и обвързващата доказателствена сила на
официалния свидетелстващ документ по чл.143, ал.1 ГПК/отм./, какъвто е писмо от
14.12.1994г. на министър (наименованието на съответното министерство не се чете). С писмото се иска кметът на община „Кремиковци“ да
актува имота като държавен предвид
започналата през 1993г. процедурата по приватизация на „П.Т.“ ЕООД, в чийто
баланс е зачислен терен от 4875 кв.м., кв.90, к-с „Ботевградско шосе“,
съобразно правния анализ, разделителен протокол, приложен към писмото, заедно с
извлечение от баланса за ДМА през 1992г. В тази връзка не следва да се кредитира
заключението на вещото лице Г.М. в частта, че процесният имот не е бил включен
в баланса за 1993г. и 1995г. Отделно, както вече се посочи, заприходяването не
е елемент от фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./.
Достатъчно за проведеното успешно доказване на
релевантния факт, че имотът е бил предоставен за управление на държавното
предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество с държавно
участие, в какъвто смисъл е извършеното вписване в акта за държавна
собственост, чиято материална доказателствена сила е потвърдена с обсъдените доказателствени
средства.
Налага се извод, че държавата
като титуляр на собствеността върху имота, предоставя същия за оперативно
управление на държавно предприятие „П.Т.“.
При преобразуване през 1992г. на последното в
еднолично ООД с държавно имущество и участие, в неговия капитал са включени всички дълготрайни
материални активи на преобразуваното предприятие, обхващащи и имота, предмет на
впоследствие съставения АДС № 4063/02.03.1995г.
Затова намира приложение чл.17а ЗППДОП/отм./, предвиждащ за преобразуваните
държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, което
им е предоставено за стопанисване или управление с акта на преобразуването, да се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго, каквото изключение не се установява. Отделно чл.2, ал.4 ЗДС изрично
изключва държавната собственост върху имущества прехвърлени на търговски
дружества, дори и държавата да е била единствен техен собственик. При
преобразуването, правото на оперативно стопанисване и управление се
трансформира в право на собственост и настъпва вещно транслативен ефект в полза
на „П.Т.“ ЕООД по силата на чл.17а ЗППДОП/отм./. Неговият универсален
правоприемник „П.Т.“
АД чрез валиден договор за покупко-продажба от 14.06.2000г. по нот. акт №
131/2000г. прехвърля правото на
собственост в полза на ищеца „Е.Б.“ ООД. Доказана е неговата активна
материалноправна легитимация по ревандикационния иск.
Неоснователно е възражението на ответника В.К.А. за придобиване
на имота по давност.
Установява се използване на имота
от ответника за сервиз на спортни автомобили през периода от 1986г. до
2006г.-2007г., когато сервизът е затворен, според свид. М., съсед и през
периода от 1984г.-1988г. до 1997г.-2002г. според свид.В., който заявява,
че през този период е работил там, а след това работят други хора, наблюдавани
от ответника. Единствено опосредените впечатления на свид. Д., базирани на
предоставена му информация от заинтересования управител и законен представител
на ищцовото дружество, че ответникът бил настанен в имота от СБА, както и
запознаването му с писмо, според което имотът се предоставя на СБА, са
недостатъчни за пълно доказване на упражнявано държане въз основа на наемно
правоотношение, което да изключва намерението за своене.
Същият свид. Д., обаче въз основа
на непосредствените си възприятия като консултант на ищеца, установява, че има
наблюдения от външната страна на имота през периода 2002г.-2005г., защото е
заключен. При посещение през 2003г.-2004г. вътре заварва масивен навес, без
стени, заемащ площ около 200 м., който може да е работилница, предвид наличието
на стари коли около него. При запитване за ответника, хората там са отговаряли,
че го няма. Заявява, че останалата свободна част от имота е занемарена, в лошо
състояние, пустееща, покрита с чакъл, храсти и треви, като постройките са към
бул. „Ботевградско шосе“, далече от навеса. Във връзка с обсъдените показания
на тримата свидетели, показанията на свид. Г., основани на впечатления при
двукратни посещения и при преминаване край имота с автобус през периода
1996г.-1997г., че теренът е свободен и зает от разрушена стена, зелена площ и
камъни, следва да се кредитират дотолкова, доколкото от общо 5000 кв.м. площ, действително
заетата от ответника реална част е едва около 200 кв.м.
Спрямо процесния имот изобщо не е
текла придобивна давност докато имотът е държавна собственост до 01.06.1996г. Пречка за течене на давността е забраната на чл.86 ЗС (редакции преди изм. ДВ бр.33/1996г.,
в сила от 01.06.1996г.) за придобиване по давност на вещ, която е държавна
собственост. По аргумент на противното основание, черпен от последната законова
редакция на чл.86 ЗС, след 01.06.1996г. започва да тече придобивна давност по
отношение на имоти частна държавна или частна общинска собственост. Давността е
спряна на основание § 1 ЗР на ЗД на ЗС, считано от 31.05.2006г. и
последователно срокът на мораториума е продължаван до 31.12.2022г. (последна
ред. ДВ бр.7/2018г.), в какъвто смисъл е и ТР
№ 3/14.02.2018г., ОСГК на ВКС.
Ограничението в последната
действаща редакция на чл.86 ЗС е неприложимо спрямо имот, включен в капитала на търговско дружество,
включително еднолично държавно или общинско дружество, тъй като този имот вече
не е държавна или общинска, а корпоративна собственост. Разрешението следва от
нормата на чл.2, ал.4 ЗДС (в сила от
01.06.1996г.), според която не са държавна
собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговските дружества и на
юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество (решение №89/09.07.2018г., гр.д.2740/17г., ВКС, II г.о.; решение №
6/25.04.2012г., гр.д.502/11г., ВКС, І г.о. и решение № 976/17.03.2010г.,
гр.д.2769/08г., ВКС).
През периода след 01.06.1996г.,
ответникът упражнява фактическа власт, но само върху реална част от около 200
кв.м., заета с навес, без стени и използвана като сервиз за спортни автомобили.
Обстоятелството, че около навеса има паркирани стари коли, по никакъв начин не
обосновава извод за установено владение върху целия спорен имот от 5000 кв.м. с
намерение за своене. Владяната реална
част от около 200 кв.м. не е обособена и ограничена на място по някакви
фактически данни и белези, така че да е годен обект за придобиване на
собственост по давност. Отделно, не отговаря на изискванията на чл.200, ал.1
вр. 19, ал.1, т.1 ЗУТ за минимално определени части от поземлен имот в границите на населено място,
за да бъде придобита чрез сделка или по давност, а именно: в градовете
най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, което изключва възможността за
придобиване на имота по давност.
Независимо от всичко, започналият на тече 10-годишен давностен
срок от 01.06.1996г. е прекъснат при условията на
чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД вр. чл.84 ЗС с предявения на 24.08.2005г. настоящ
иск по чл.108 ЗС срещу ответника. Теклият до този момент срок е недостатъчен по
смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, т.к. би следвало да изтече на 01.06.2006г.
Оборени са доказателствената сила и легитимиращият
ефект на констативен нот. акт № 49/05.05.2006г., т.II, д.226/2006г., н-с рег.
№ 030 НК, с който ответникът е признат за собственик на имота по давностно
владение и констативен нот. акт № 59/29.12.2006г., т.VI, д.1184/2006г., н-с рег. № 030 НК, с който е признат за собственик
по давностно владение и наследство. Отделно, даже
не са релевирани твърдения, нито са представени доказателства за придобиване на
имота от ответника по силата на наследствено правоприемство.
Безспорно е и от
показанията на свид. Д. се установява, че към настоящия момент ответникът заема
около 200 кв.м. от имота, който изцяло е ограден със зидана стена и мрежа.
Предвид недоказването на упражнявана
фактическа власт, произтичаща от годно правно основание, основателен е искът по
чл.108 ЗС на собственика за предаване на владението.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.208, ал.1, изр.I ГПК/отм./ следва да се остави в сила в частта, с която
е уважен искът.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Въззивният съд констатира, че обжалваното решение
съдържа единствено произнасяне с отхвърлителен диспозитив по осъдителния иск с
правно основание чл.108 ЗС. Липсва постановен отделен установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца,
съгласно разясненията на т.2А от ТР № 4/14.03.2016г., ОСГК на ВКС, въпреки
формираната воля в тази насока от първоинстанционния съд в мотивите на
решението. След приключване на производството с влязло в сила на решение,
делото следва да се върне на Софийския районен съд за процедура по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидната фактическа грешка, след призоваване на
страните.
Въззиваемият пред настоящата инстанция реализират
разноски за 1 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 01.10.2010г., гр.д.7229/06г.,
СРС, 46 с-в в частта, с която се осъжда на основание чл.108 ЗС В.К.А. да
предаде на „Е.Б.“ ООД владението върху недвижим имот УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с „Ботевградско шосе II част“ к-с „Ботевградско шосе – рамка“.
ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.Б.“
ООД, *** сумата 1 000 лв. – разноски за въззивна инстанция.
ВРЪЩА делото на
Софийския районен съд, 46 с-в за процедура по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, след приключването
му с влязло в сила решение. Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника по иска – „Н.3“
ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на преписа за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.