№ 1989
гр. С., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110108858 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от К. Л. Б., ЕГН ********** против А. с. -
С., ЕИК ********* за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в общ
размер на 1 417 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирано от
разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което
реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението
му според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2024 г. /датата
на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че от 2015г. заема длъжността „чистач“ на 1/2 работно
време във Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов договор №
809от 15.09.2015 г., при уговорено основно трудово възнаграждение 198,00
лева и ранг 12,50 лева, като с допълнително споразумение към договора,
считано от 01.01.2020 г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 585,75
лева и ранг 56,25 лева. Твърди, че считано от 15.07.2020 г. всички служители
по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр.
С.“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са
прехвърлени в А. с. – С. въз основа на Решение на Пленума на ВСС от
30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в
гр. С., р-н Т., бул. В. № *, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Т., кв. 253, заедно с
построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя
на Върховен касационен съд и стопанисването е възложено на председателя
на А. с. – С., като никой от прехвърлените служители от структурата на ВКС
към административната структура на А. с. – С., включително ищецът, не е
сключил нов трудов договор с административния ръководител на А. с. – С.,
поради което всички права и задължения по сключените такива се запазват,
включително и трудовите възнаграждения, получавани във ВКС. Твърди, че
1
след прехвърлянето надлъжността при А. с. – С. не е извършвана дължимата
индексация на трудовото възнаграждение на ищеца, като при извършвани
индексирания са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, а не колони 5 и 6, които се твърди да са
приложими по отношение на съществуващото правоотношение. С оглед на
това се претендира разликата между дължимото възнаграждение, в случай, че
е била извършвана такава индексация и реално получените от ищцата трудови
възнаграждения.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на твърдяното
трудово правоотношение, както и че към момента се явява работодател на
ищеца. Счита, че след преминаването на длъжностите при ответника
трудовото правоотношение на ищеца, както и на другите служители в отдел
„Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. С.“, с Върховния
касационен съд са прекратени. По силата на Правилата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата,
възнагражденията на тези служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната
група, съгласно Класификатора. Ответникът се позовава на решение по т. 4, т.
1 от протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към
СК на ВСС, с което е отхвърлено предложение на председателя на А. с. – С. за
изменение на Правилата, което решение е обосновано с мотивите на решение
на Комисията по протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, касаещи прилагането на
колони 5 и 6 от Класификатора. При индексирането на възнаграждението не е
прилагана колона 6 от Класификатора, тъй като в такъв случай трудовото
възнаграждение на ищеца би надвишило размера на това, което получава
служител, работещ в А. с. на същата длъжност и за същото работно време. В
условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата във
възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., тъй като
Класификаторът, приет с протокол № 27/17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г.,
а не от 01.01.2023 г., както и до размера на претендираните от ищеца 40
%начисление за ТСПО за исковия период. Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.05.2024 г., поради частично оттегляне
на иска, на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено за
разликата над 1405 лв. до предявените 1417 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на дължима част от трудово възнаграждение за посочения период,
изчислена при прилагане на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи
заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За
основателността на предявения иск по чл. 128 КТ е необходимо да се
установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по което служителят е престирал работната си сила и
възмездяването на положения труд не е извършено в цялост, в случая
съобразно приложимата нормативна уредба.
2
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на заплащане
на дължимото трудово възнаграждение, съответно основанията, изключващи
дължимостта му.
Не е спорно по делото, че между ищцата и ВКС е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 15.09.2015 г., по който
ищцата заемала длъжността "чистач" с място на работа – Върховен
касационен съд, при работно време 4 часа дневно. Съгласно допълнително
споразумение от 15.02.2020 г., БТВ възлиза на 693,36 лв. при ¾ работно
време.
С Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., съгласно приложения
кратък протокол № 10 от същата дата, е отнето стопанисването на недвижим
имот, находящ се в гр. С., р-н Т., бул. В. № *, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Т., кв. 253,
заедно с построената в него административна сграда – Себна палата, считано
от 15.07.2020 г., от председателя на ВКС, и е възложено на председателя на А.
с.-С..
С Решение на СК на ВСС от 09.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8
ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31
щатни бройки в А. с. С., считано от 15.07.2020 г. за посочените длъжности,
между които и 15 щ. бр. за длъжността "чистач". Съгласно мотивите към
решението, увеличаването на щатната численост на АС-С. чрез намаляването
на щатната численост на ВКС е в изпълнение решението на Пленума по
протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на имота със
Съдебната палата на административния ръководител АС-С., като е изразено
становище административните ръководители на ВКС и АС-С. да приложат
процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на
възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Това е
потвърдено и с решение на СК на ВСС по т. 7. 6. от 10.11.2020 г. Със Заповед
№ А-1102/01.12.2020 г., издадена от председатела на АС-С. във връзка с
решение на СК на ВСС по протокол № 18/09.06.2020 год., с който от
15.07.2020 год. е увеличена щатната численост с 31 щатни бройки, на
основание чл. 19, ал. 1 от ПАС е утвърдена структура на администрацията на
А. с.-С., като Отдел "Стопанисване и управление на съдебно имущество" е с
38 щатни бройки, между които 18 щатни бройки за длъжността "чистач".
Съгласно извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието
на Комисия "Съдебна администрация" към СК на ВСС е взето решение, с
което е отхвърлено предложението на председателя на А. с.-С. за изменение
на чл. 11 от Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата и прилагането на колони 5 и 6 от
Класификатора за служителите на А. с.-С.. В мотивите е прието, че съгласно §
1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не
следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи
длъжности за съответната група, съгласно Класификатора.
С Решение по Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от
01.01.2020 г. Съгласно Класификатора, възнагражденията на служителите от
Раздел IV "чистач" във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6,
като са предвидени ранг от V до I, а за съдилищата от първа група в диапазон
3
от 7 до 8, с ранг V-I.
С Решение по Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от
01.01.2021 г. Съгласно Класификатора, възнагражденията на служителите от
Раздел IV "чистач" във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6,
като са предвидени ранг от V до I, а за съдилищата от първа група в диапазон
от 7 до 8, с ранг V-I.
Следващият Класификатор е одобрен с решение по Протокол №
15/11.4.22 г. и е в сила от 1.1.2022 г., в който е прието, че възнагражденията на
служителите от Раздел IV "чистач" във ВКС и ВАС се определят в диапазона
от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8, като
рангът е от V-ти до III-ти. Аналагочно е предвиденото с Класификатора, приет
с решение по протокол № 27/13.8.23 г., в сила от 1.4.23 г.
С допълнителни споразумения към трудов договор, от 26.2.21 г., 15.4.22
г. и 21.8.23 г., подписани между Председателя на АС-С. и ищцата, на
основание актуализиране на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, е изменяно трудовото правоотношение
меужду тях, като работното време е 3/4, а БТВ увеличавано, последно до
размера от 1049,09 лв.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изплатеното възнаграждение на ищцата за периода 1.1.2021 г. -
31.12.2023 г. е определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата и възлиза на 30421,69 лв.
брутен размер, съответно 27379,62 лв. нетен размер. Разликата в трудовите
възнаграждение на ищцата за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и
6 от Класификатора, и съгласно колони 7 и 8 от Класификатора, е в размер на
960,61 лв. – брутен размер, и 864,45 лв. - нетен размер.
При така установените по делото обстоятелства, първият извод, който
следва, е че ищцата има качеството съдебен служител по силата на трудово
правоотношение с орган на съдебната власт, като за процесния период нейн
работодател е А. с.-С..
Съгласно чл. 340 ЗСВ, служителите в администрацията на органите на
съдебната власт са съдебни служители. Правоотношението възниква въз
основа на сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като
за определени категории служители /чл. 343, ал. 1 ЗСВ/ е предвидено
провеждането на конкурс. Приложими към правоотношението са както
общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и специалните на ЗСВ и на актовете,
приети от ВСС. На Висшия съдебен съвет е възложено извършването на
подзаконова нормотворческа дейност, каквато е и приемането според
разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор на длъжностите в
администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите,
минималната образователна степен и други изисквания за съответната
длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и
възнаграждение за ранг. Касае се до акт, който притежава отличителните
признаци, присъщи на нормативен акт – отнася се до неопределен брой
адресати и има многократно правно действие, т. е. представлява подзаконов
нормативен акт.
4
В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е предвидена особена хипотеза на
изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен
служител в друг орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС, НИП/. Това води
до изменение на работодателя, на конкретното място за полагане на труд,
възможно е и на длъжността. Същевременно обаче се запазват придобитите
към този момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации
и възнаграждение.
В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано от
15.07.2020 г. ищцата е преназначена на същата длъжност в друг орган
съдебната власт, т. е. възникналото трудово правоотношение в системата на
съдебната власт се е запазило, но се е изменила едната страна в лицето на
работодателя.
Твърденията на ищцата за продължаващо трудово правоотношение с
ВКС са несъстоятелни, тъй като щатовете за заеманата от нея длъжност са
съкратени във ВКС. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 123 КТ, и по-
конкретно на т. 7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото функциите й
в първия орган са прекратени, нито на имущество, защото съдебната палата не
се притежава от нито един от двата органа. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че трудовото правоотношение с ищцата е променено в
специалната хипотеза на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при запазване на достигнатото в
предишния орган трудово възнаграждение – пар. 1 от ПЗР на Правилата за
прилагане на КДВС.
Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се
разпределят в групи, като администрацията на ВКС и ВАС е дадена в отделна
група, а администрациите на апелативните съдилища са в първа група.
Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в Класификатора се определят от
административния ръководител в диапазона "от-до".
Следователно, след като от 15.07.2020 г. ищцата е служител в
администрацията на АСС., то трудовото й възнаграждение следва да бъде
това, определено в Класификатора, както и да бъде индексирано съобразно
длъжността, която заема при ответника, в диапазон от колони 7 и 8, със
съответния ранг. От момента на промяната приложими за определянето му са
само и единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на
дейността в орган на съдебната власт от първа група. След като ищцата е
служител на САС, е недопустимо трудовото й възнаграждение да се определя
и индексира по правилата за служители във ВКС, тъй като те са неприложими.
Предвид характера на Класификатора на подзаконов нормативен акт и
правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на трудовите
възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от служителите
възнаграждение може да е само в рамките на одобрените за съответните
длъжности средства и на предвидените минимални и максимални размери.
Предвид изложеното, за процесния период приложими за определяне на
възнаграждението на ищцата са само размерите по колони 7 и 8 от
Класификатора.
Установи се по делото, че ответникът е изплатил дължимото,
нормативно определено, на ищцата трудово възнагражедине, поради което
искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен в цялост.
5
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ищцата няма право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Л. Б., ЕГН **********, постоянен адрес
гр. С., ж. к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу А. с. - С., ЕИК ********,
адрес гр. С., бул. В. № *, иск за заплащане на основание чл. 128, т. 2 КТ, на
сумата от 1405. 00 лева, представляваща незаплатена разлика за периода от
01.01.2021 до 31.12.2023 г. между трудовото възнаграждение, което е
получила ищцата, и това, което би се дължало при индексация според
диапазона по колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
ОСЪЖДА К. Л. Б., ЕГН **********, постоянен адрес гр. С., ж. к. Д. *,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ НА А. с.-С., ЕИК ********, адрес гр.
С., бул. В. № *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100. 00 лв. разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 07.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6