№ 14
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Предмет на подадената от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от
изпълнителните директори Доротея Николаева Николова и Юрий Благоев
Генов, чрез юрк. Г.П., жалба с вх.№ 8892/17.11.2021г., е издаденото от
Помощник - ЧСИ Розина Широкова при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег.
№ 728, район на действие ВТОС, Постановление от 02.11.2021г., с което е
оставена без уважение молба № 8461/28.10.2021г., подадена от длъжника
/жалбоподател по настоящото производство/, с която е поискано намаляване
на присъденото в полза на взискателя по ИД № 20217280400598 - Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
/седемстотин лева/, дължими за образуване и водене на изпълнителното
производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ за
образуване на изпълнителното производство по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане
за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото
постановление. Навеждат се доводи за липса на извършвани действия от
страна на процесуалния представител на длъжника, представляващи по своята
правна същност действия по “водене на изпълнителното производство”. В
тази връзка се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното производство до минималния
предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/, съгласно чл.10, т.1, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Обжалват се и начислените такси по т. 5 и по т.8 от
1
ТТРЗЧСИ с твърдения за недължимост на последните. Поискано е
присъждане на разноските по настоящото производство - държавна такса по
подадената въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от страна на взискателя.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД №
20217280400598, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Дияна Колева -
Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, като в последните се
съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са
аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане
на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито
една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за
разноски по изпълнението. От представеното пълномощно, определящо
рамките на представителната власт на процесуалния представител на
взискателя, недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с
оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на
самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така
заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното производство не се явява прекомерно тъй като същото е в
размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г.
на ВАдв.С, поради което не следва да се намалява. По отношение на таксите,
поддържа, че по изпълнителното дело са изготвени сметки по чл.79 от ЗЧСИ,
в които са разписани всички дължими такси, както и начинът, по който са
образувани. Всичко това обуславя единствено възможния извод за
правилност и законосъобразност на така издаденото постановление, предмет
на настоящото производство, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а
именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на “Банка ДСК”
АД, което дружество се явява длъжник по ИД № 20217280400598 при ЧСИ
Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това,
че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето,
сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените
срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява
процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът
намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или
вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва
да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на
жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20217280400598, е видно,
че с Постановление от 02.11.2021г., издадено на основание чл. 434 ГПК, ЧСИ
е оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото
2
производство/, в частта й, с която е поискано намаляване на претендираното в
полза на взискателя по ИД № 20217280400598 - адвокатско възнаграждение
до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ за образуване на
изпълнителното производство по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ЧСИ му е
възложил в тежест заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв. /седемстотин лева/ за образуване и водене на изпълнителното
производство съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление се
явява правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са
представени доказателства /адвокатско пълномощно и договор/, от които е
видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител,
възнаграждение е в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, за които е направено
надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно
постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на
ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се
осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който
плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за
осъществяване на защита и представителство, сключен между страните и
представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че
претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на
осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните,
обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния
е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу
задължение за образуване и водене на процесното изпълнително
производство /“извършване на всички възможни правни и фактически
действия”/. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на
представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от
реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази
връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение
в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за
осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в
приложното поле на понятието “водене на изпълнително производство”.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на
адвокатското възнаграждение от 700 лв. /седемстотин лева/ е до размер,
близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба №
1/2004г. на ВАдв.С, поради което съответства изцяло на интересите на
страните в изпълнителното производство.
По отношение на обжалване на дължимостта на таксите по т. 5 и по т.8 от
ТТРЗЧСИ, настоящата съдебна инстанция намира, че с молба №
8461/28.10.2021г., подадена от длъжника /жалбоподател по настоящото
производство/, същият не поискал и съответно намаляване на таксите по т. 5 и
т.8 от ТТРЗЧСИ, като изрично произнасяне в тази негова част в обжалваното
Постановление от 02.11.2021г., предмет на настоящото производство, липсва
както в обстоятелствената, така и в диспозитивната му част, но поради
изричната законова възможност длъжника да обжалва разноските по
3
изпълнението, предоставена му на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК, за
настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че същите са
дължими, тъй като начислената такса по т.5 е за връчване на препис от
сезиращия съда акт - жалбата на длъжника срещу Постановлението от
02.11.2021г., на взискателя по изпълнителното дело от призовкар - служител
на ЧСИ, за което има направено изрично отбелязване /л.51 от ИД/, както и
таксата по т.8 за представеното копие от изпълнителното дело за съда.
По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата
инстанция, същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена
съдебна практика, съгласно която с оглед на характера на производството по
чл.435 и сл. ГПК, се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на
общите положения, установени за производството пред въззивната
инстанция, в т.ч. и досежно отговорността за разноски. Предмет на
производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между
страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие,
поради което разноски по него не се дължат.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Постановление
от 02.11.2021г., издадено на основание чл. 434 ГПК от Помощник - ЧСИ
Розина Широкова при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на
действие ВТОС, с което е оставена без уважение молба № 8461/28.10.2021г.,
подадена от длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, с която е
поискано намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД №
20217280400598 - Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/, дължими за образуване и водене на
изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв.
/двеста лева/ за образуване на изпълнителното производство по чл.10, т.1,
ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4