Р Е Ш Е Н И Е
№ ....................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 2420 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 266038 от 05.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 74631 по описа за 2017 г. на СРС, 124 състав, е отхвърлен предявеният от К.К.Т. срещу „Б.“
ЕООД иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2500 евро, частично от 70 000 евро, представляваща
вреди от публична продан на собствен на ищеца имот /ап. 22, находящ се в гр.
София, кв. **********, подпокривен етаж/ на цена, занижена със 70 000 евро
спрямо реалната пазарна цена на имота.
С решението си
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът възложил в тежест на ищеца сума в размер
на 500 лв. – сторени от ответника разноски по делото.
Недоволен от
постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство, с
оглед което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС, тъй като същото било
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Решението
било бланкетно, не съдържало задълбочени мотиви. Жалбоподателят счита, че в
хода на съдебното дирене е провел пълно и главно доказване на претенцията си,
предвид което искът неправилно бил отхвърлен. Твърди се, че съдебният
изпълнител е допуснал нарушения, довели до продажбата на имота на изключително
занижена цена. Последното ощетило ищеца и довело до обогатяване от страна на
ответника. Сочи, че по изпълнителното дело липсвали молби от взискателя за
провеждането на последващи публични продани, а съдебният изпълнител допуснал
нарушения на процедурата, като не спазил изискванията на закона. Заявява искане
решението да бъде отменено, а предявеният иск – уважен в претендирания размер.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „Б.“
ЕООД, чрез адв. А. В., с който оспорва същата като неоснователна. Заявява становище,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването
му СРС не е допуснал сочените във въззивната жалба нарушения. Подчертава, че
публичната продан /десета по ред/ е била редовно проведена, а постановлението
за възлагане е влязло в сила. Искането до въззивния съд е за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
СРС е сезиран с искова
молба, подадена от К.К.Т., с която е предявен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответника „Б.“ ЕООД за сумата от 2500 евро, заявен като част от претенция за
сумата от 70 000 евро, с която ищецът
счита, че е ощетен, и представляваща разлика между сумата, за която имотът /апартамент
№ **, находящ се в гр. София, кв. „**********, подпокривен етаж/ е възложен на
проведената през 2015 г. публична продан и реалната пазарна цена на имота,
възлизаща в размер на 70 000 евро.
Ответникът е
оспорил предявения иск с доводи, че в резултат от законосъобразно проведена
законова процедура закупил на проведена от ЧСИ Н.М.процесния имот. По силата на
влязло в сила на 13.06.2016 г. постановление за възлагане се легитимира като
собственик на същия. Счита за ирелевантно обстоятелството в настоящото
производство дали оценката е занижена.
Установява се от
приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за продажба на
право на строеж № 45, том I, рег. № 925.
Дело № 45/2006 г., че „С.П.“ ООД е продало на Е.Ю.Т.и К.К.Т. правото на строеж
за изграждането на отделни обекти в жилищна сграда с два входа, с описание
съгласно нотариалния акт, а именно: апартамент № 22, находящ се във вход „А“,
на подпокривния етаж на сградата, със застроена площ от 100,8 кв.м., заедно с
мазе № 22 със застроена площ от 5,4 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен
имот, в който сградата е построена, за сумата от 16 540 лева, както и гараж
№ 28, находящ се в подземния етаж на сградата със застроена площ от 28,6 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който сградата е построена, за
сумата от 19 490 лева.
С нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 15, том I, рег. № 317,
дело № 14 от 2009 г. Е.Ю.Т.и К.К.Т. са учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
договорна ипотека върху собствените им недвижими имот, изградени в груб строеж
и придобити по време на брака им: апартамент № 22, находящ се в гр. София,
район „*******“, на подпокривния етаж във вход А на жилищна сграда на ул. „*******със
застроена площ от 100,8 кв.м., заедно с мазе № 22 със застроена площ от 5,4
кв.м., както и върху гараж № 28, находящ се на подземния етаж в същата сграда
със застроена площ от 28,6 кв.м. Ипотеката е учредена в обезпечение на
предоставен от банката на Е.Ю.Т.и К.К.Т., като кредитополучатели, и „Т.Л.“ ЕООД
и „К. 999“ ЕООД, като съдлъжници, ипотечен кредит, съгласно договор, сключен
между страните на 29.06.2007 г.
Изпълнително дело
№ 20108410403034 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано въз основа на молба, вх.
№40548/03.09.2010 г., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е.Ю.Т., К.К.Т., „Т.Л.“
ЕООД и „К. 999“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в полза на
взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 28.07.2010 г., издаден по ч.гр.д.№
28292/2010 г. по описа на СРС, 60 състав. С молбата взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да насочи изпълнението чрез налагане на възбрана,
насрочване на опис, извършване на оценка и публична продан на ипотекираните в
полза на банката недвижими имоти, сред които и процесния апартамент № 22.
По разпореждане на
органа по изпълнението от 03.09.2010 г. е наложена възбрана върху апартамент №
22.
На 29.09.2010 г. в
присъствието на страните по изпълнителното дело и вещо лице е извършен опис на
процесния недвижим имот апартамент № 22. Съгласно съставения протокол от
посочената дата, апартаментът се намира на подпокривния пети етаж от пететажна
стоманобетонна жилищна сграда с тухлени стени. Сградата е завършена на етап
груб строеж – с външни ограждащи стени и без вътрешни преграждащи стени. Подът,
стените и таванът – на стоманобетонна плоча. Сградата е без вътрешна и външна
дограма. Идентично е състоянието и на прилежащото към апартамента мазе – под,
стени и таван – на стоманобетенна плоча, без вътрешни преграждащи стени. С
протокола за описа е определен срок на вещото лице да изготви експертно
заключение за стойността на имота.
В хода на
изпълнителното производство на 04.11.2010 г. е изготвено заключение на
съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.Ц., съгласно което справедливата
пазарна стойност на недвижимия имот, представляващ апартамент № 22, е
определена на 134 000 лева. Със същото заключение вещото лице е определило
и цената на гараж № 28, находящ се в същата сграда в размер на 26 000 лв.
На 05.11.2010 г.
по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, с която
от съдебния изпълнител е поискано да бъде проведена публична продан на
посочените в молбата имоти, в това число и на процения апартамент № 22.
С постановление от
05.11.2010 г. органът по изпълнението, като в взел предвид заключението на
вещото лице по СТЕ, на основание чл. 485 ГПК е определил цената на апартамент №
22 и гараж № 28 в общ размер на 160 000 лв., като е постановил началната
цена от която да започне наддаването на публичната продан да е в размер на
120 000 лв. С разпореждане от същата дата е насрочена публична продан,
която да се проведе в периода от 16.11.2010 г. до 16.12.2010 г., а на
17.12.2010 г. е предвидено съставянето на протокол по реда на чл. 492 ГПК в
присъствието на явилите се наддавачи. Страните са уведомени за насрочената
продан, за оценките на имотите, както и за началната цена, от която започва
наддаването.
Изготвени са
обявление за проданта и актове за разгласяването й, които актове са поставени
на съответните места, предвидени в разпоредбата на чл. 487, ал. 2 ГПК. На
12.11.2010 г. е съставен протокол, удостоверяващ извършена проверка за
редовното разгласяване на насрочената публична продан, а на 15.11.2010 г. е
внесено искане за регистриране на протокола за редовното разгласяване на
проданта в служба „Регистратура“ на СРС.
Видно е от
съдържанието на приемо-предавателен протокол № 2227/2010 г. от 17.12.2010 г.,
че по време на насрочената по изпълнителното дело публична продан на имота за
времето от 16.11.2010 г. до 16.12.2010 г. не са постъпили наддавателни
предложения. С протокол от същата дата съдебният изпълнител е обявил
насрочената първа публична продан на апартамент № 22 за нестанала, поради
неявяването на купувачи. Съобщения за това са изпратени до страните по
изпълнителното дело.
С молба от 21.01.2011
г. взискателят по делото „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 494 ГПК е поискал от
съдебния изпълнител да извърши нова публична продан по изпълнителното дело на
имотите, собственост на длъжниците, в това число и на апартамент № 22.
С
разпореждане от 21.01.2011 г. съдебният
изпълнител е насрочил нова продан на същия имот, която да се проведе в периода
от 08.02.2011 г. до 08.03.2011 г. Предвидено е наддаването на проданта /за
апартамент и за гаража/ да започне от начална цена 96 000 лева. Страните
са уведомени за насрочената продан, както и за началната цена, от която е
предвидено да започне наддаването.
На 01.02.2011 г. е
изготвено обявление за тази продан, а на 04.02.2011 г. - актове за
разгласяването й, които актове са поставени на съответните места, предвидени в
закона. На 04.02.2011 г. е съставен протокол, удостоверяващ извършена проверка
за редовното разгласяване на насрочената публична продан. На 07.02.2011 г. е
внесено искане за регистриране на протокола за редовното разгласяване на
проданта в служба „Регистратура“ на СРС.
На 09.03.2011 г. е
съставен приемо-предавателен протокол № 580/2011 г., в уверение на това, че за
периода на проданта от 08.02.2011 г. до 08.03.2011 г. не са постъпили
наддавателни предложения.
С протокол от
09.03.2011 г. ЧСИ Н.М.е обявил насрочената публична продан за нестанала поради
неявяването на купувачи по същата.
Взискателят е уведомен
за правата му по чл. 494 ГПК, като с молба от 13.04.2011 г., подадена от „ДСК“
ЕАД, е поискано от органа по изпълнението да насрочи опис, да определи нова
оценка и да насрочи нова публична продан по изпълнителното дело на собствените
на длъжниците недвижими имоти в това число и на апартамент № 22.
С разпореждане от
13.04.2011 г. е насрочен нов опис на апартамент № 22. На 03.05.2011 г. е
извършен опис на недвижимия имот, като помощник ЧСИ С.Р.е констатирал, че не е
налице промяна във фактическото състояние на имота в сравнение с констатираното
при извършения на 29.09.2010 г. опис.
С ново
постановление от 03.05.2011 г. на основание чл. 485 ГПК е определена цена на
недвижимия имот, представляващ апартамент № 22 с прилежащото към същия мазе №
22 в размер на 120 000 лв.
С молба от
29.02.2012 г. взискателят е поискал да бъде насрочена публична продан на
собствените на длъжниците имоти, включително и на апартамент № 22.
С разпореждане от 06.03.2012 г. съдебният изпълнител е
насрочил нова продан на имота, която да се проведе в периода от 22.03.2012 г.
до 23.04. 2012 г. Предвидено е наддаването на проданта за апартамент № 22 да
започне от начална цена 90 000 лева. Страните са уведомени за насрочената
продан, както и за началната цена, от която е предвидено да започне
наддаването.
На 06.03.2012 г. е
изготвено обявление за проданта и страните са надлежно уведоми за същата.
Изготвени са актове за разгласяването й.
На 21.03.2012 г. е
внесено искане за регистриране на протокола по чл. 487, ал. 3 ГПК за редовното
разгласяване на проданта в служба „Регистратура“ на СРС.
На 24.04.2012 г. е
съставен приемо-предавателен протокол № 1776, в уверение на това, че за периода
на проданта от 23.03.2012 г. до 23.04.2012 г. не са постъпили наддавателни
предложения.
С протокол от 24.04.2012
г. ЧСИ Н.М.е обявил насрочената публична продан за нестанала поради неявяването
на купувачи по същата.
На 03.07.2012 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, с която е поискано насрочване на
нова публична продан на ипотекираните в полза на банката имоти.
С разпореждане от
04.07.2012 г. е насрочена публична /четвърта поред/ продан на апартамент № 22,
която да се проведе в периода от 24.07.2012 г. до 24.08.2012 г. Съобщения за
това са изпратени на страните по делото, а на 10.07.2012 г. е изготвено
обявление за проданта, в което е посочено, че наддаването ще започне от начална
цена 72 000 лв. Изготвени са актове за рзгласяване на проданта.
На 12.07.2012 г.
ЧСИ Н.М.е съставил протокол, с който е констатирал, че насрочената публична
продан е надлежно разгласена, като на 23.07.2012 г. в служба „Регистратура“ на
СРС е внесено искане за регистриране на протокола по чл. 487, ал. 3 ГПК.
С оглед липсата на
постъпили в срока на проданта наддавателни предложения с протокол от 27.08.2012
г. и тази публична продан е обявена от съдебния изпълнител за нестанала.
С молба от
30.08.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала
да се насрочи опис и да се извърши нова оценка на недвижимите имоти,
собственост на длъжниците по делото, след което да бъде извършена следваща
публична продан. Съдебният изпълнител е уважил постъпилата молба и с
разпореждане от 30.08.2012 г. е насрочен нов опис на имотите.
На 24.09.2012 г. в
присъствието на ищеца К.Т. органът по изпълнението е извършил нов опис на
апартамент № 22, за който е съставил протокол. Съдебният изпълнител е
удостоверил, че състоянието на имота е идентично с това, което е било
констатирано при предходните два огледа, като в допълнение е посочил, че не са
изградени електро и В и К инсталации. Протоколът е подписан от ищеца и от
помощник частния съдебен изпълнител.
На 15.05.2013 г.
по делото е постъпила нова молба от взискателя, с която е поискано да се
определи нова начална цена и да се насрочи публична продан на имота.
С постановление от
27.05.2013 г. съдебният изпълнител е определил цена на описания недвижим имот,
представляващ апартамент № 22 в размер на 125 100 лева, съответно начална
цена, от която да започне наддаването на публичната продан – в размер на
93 825 лева. Проданта е насрочена с разпореждане от същата дата, като е
предвидено да се проведе в периода 18.06.2013 г. – 18.07.2013 г. Страните са
уведомени за насрочената продан с нарочни съобщения.
На 17.06.2013 г.
по изпълнителното дело е изготвено обявление за насрочената публична продан.
Същата е надлежно разгласена, за което са съставени нарочни актове. С протокол
от същата дата съдебният изпълнител е констатирал това обстоятелство и е внесъл
същия в служба „Регистратура“ на СРС по реда на чл. 487 ГПК на 17.06.2013 г.
С протокол от
19.07.2013 г. и тази публична продан е обявена от ЧСИ Н.М.за нестанала с оглед
липсата на постъпили в срока на проданта наддавателни предложения.
С молба от
26.07.2013 г. взискателят е поискал извършването на нова публична продан на
апартамент № 22.
С разпореждане на
съдебния изпълнител от 07.08.2013 г. е насрочена шестата поред публична продан
на имота, която да се проведе в периода от 10.09.2013 г. до 10.10.2013 г. Предвидено
е наддаването да започне от 75 060 лева. За насрочената продан страните са
уведомени с нарочни съобщения.
На 05.09.2013 г. е
изготвено обявление за проданта, което е поставено на предвидените в
разпоредбата на чл. 497 ГПК места, като за удостоверяване на поставянето на
обявленията са съставени нарочни актове за разгласяване на проданта. С протокол
от 09.09.2013 г. органът по изпълнението е констатирал редовност на процедурата
по разгласяване и на 09.09.2013 г. същият е внесен в служба „Регистратура“ на
СРС с искане за регистриране.
С протокол от
11.10.2013 г. публичната продан на апартамент № 22 е обявена за нестанала
поради липсата на постъпили наддавателни предложения за неговото закупуване.
С молба от
25.10.2013 г. банката е поискала насрочването на нов опис, извършването на
оценка и следваща продан на имотите, собственост на длъжниците по делото.
С разпореждане на
съдебния изпълнител от 28.10.2013 г. е насрочено извършването на нов опис на
имота. Същият се е състоял на 22.11.2013 г. в присъствието на ищеца Т. и вещо
лице. Органът по изпълнението е констатирал, че няма промяна в състоянието на
апартамента. Определен е срок, в който вещото лице да даде заключение за
стойността на имота.
Заключението на
назначената СТЕ е постъпило по изпълнителното дело на 27.03.2014 г. и със
същото пазарната стойност на апартамент № 22 е определена на 100 000 лева.
С постановление от
04.04.2014 г. съдебният изпълнител е определил цена на недвижимия имот съгласно
заключението на СТЕ и е постановил наддаването при новата публична продан да
започне от 75 000 лв. Проданта е насрочена с разпореждане от 07.04.2014
г., като е предвидено да се проведе в периода 25.04.2014 г. – 26.05.2014 г. За
насрочената продан страните по изпълнителното дело са редовно уведомени.
На 22.04.2014 г. е
изготвено обявление, което е поставено на съответните места съгласно
изискването на чл. 487 ГПК, като за тези действия са съставени актове за
разгласяване на проданта. С протокол от 24.04.2014 г. е констатирано надлежното
разгласяване на насрочената публична продан и на 24.04.2014 г. протоколът по
чл. 487, ал. 3 ГПК е внесен с искане за регистрирането му в СРС. Поради липсата
на постъпили в срока на проданта наддавателни предложения с протокол от
27.05.2014 г. същата е обявена за нестанала.
С молба от
17.07.2014 г. „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на взискател по делото е поискала
извършването на нова публична продан на процесния апартамент № 22.
Нова продан, която
да се проведе в периода от 08.08.2014 г. – 08.09.2014 г., е насрочена от
съдебния изпълнител с разпореждане от 23.07.2014 г. Страните по делото са
уведомени за насрочената продан с нарочни съобщения.
На 06.08.2014 г. е
изготвено обявление за насрочената нова продан, като в същото е записано, че
началната цена, от която започва наддаването е сумата от 60 000 лв. На
07.08.2014 г. са изготвени актове за разгласяване на проданта, като с протокол
от същата дата е констатирано редовност на процедурата по разгласяване.
Искането за регистриране на протокола по чл. 487, ал. 3 ГПК е внесено в СРС на същия
ден.
С протокол от
09.09.2014 г. и тази публична продан е обявена от органа по изпълнението за
нестанала с оглед липсата на постъпили наддавателни предложения през периода на
проданта.
С молба от 01.10.
2014 г. банката е поискала от ЧСИ Н.М.да насрочи опис на имотите, собственост
на длъжниците по изпълнителното дело, да определи нова оценка и да насрочи следваща
публична продан на същите.
С разпореждане от
17.03.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на имота, който е извършен
на 21.04.2015 г. в присъствието на ищеца Т., като е съставен протокол, съгласно
който не е констатирана промяна в състоянието на недвижимия имот. Определена е
оценка на имота в размер на 85 800 лева. Насрочена е продан на имота в
периода 16.06.2015 г. – 16.07.2015 г. Определена е началната цена, от която да
започне наддаването – 64 350 лева. Протоколът съдържа констатация, че
длъжникът Т. е отказал да подпише протокола при съставянето му.
За насрочената
девета поред публична продан страните са надлежно уведомени, видно от
намиращите се в кориците на изпълнителното дело съобщения.
На 12.06.2015 г. е
изготвено обявление за проданта. Видно от актовете за разгласяването й
обявлението е поставено на предвидените в процесуалния закон места. С протокол
от 15.06.2015 г. е констатирана редовност на процедурата за разгласяване и този
протокол е внесен с искане за регистрирането му в СРС на 15.06.2015 г.
С протокол от
17.07.2015 г. публичната продан на апартамент № 22 е обявена за нестанала
поради липсата на постъпили в срока на проданта наддавателни предложения.
На 27.07.2015 г.
„Банка ДСК“ ЕАД е поискала извършването на нова публична продан /десета поред/
на процесния апартамент № 22.
С разпореждане от
04.08.2015 г. е насрочена публична продан, която да се проведе в периода
28.08.2015 г. – 28.09.2015 г. До страните са изпратени съобщения, с които са
уведомени за проданта, както и че наддаването ще започне от първоначална цена
51 480 лв.
На 27.08.2015 г. е
изготвено обявление, което е поставено на съответните места, като за
поставянето са съставени актове за разгласяване на проданта. Съставен е
протокол, с който е констатирана редовност на процедурата по разгласяване на
проданта и същият е внесен с искане за регистриране в СРС.
На 29.09.2015 г. е
съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по
насрочената публична продан на апартамент № 22, като в присъствието на явилия
се управител на дружеството наддавач „Б.“ ЕООД е отворен плик с постъпило
наддавателно предложение. Констатирано е внасянето на задатък и за купувач е
обявен „Б.“ ЕООД, предложил най-високата цена в размер на 55 009 лева.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 14.10.2015 г. процесният апартамент № 22 е
възложен на ответника „Б.“ ЕООД. Постановлението за възлагане е влязло в сила
на 13.06.2016 г. Всички жалби, подадени от длъжниците Т. срещу процедурите по
провеждане на публичните продани, в това число и оценките на недвижимия имот да
оставени без разглеждане от съда.
С писмо, рег. №
АБ9400-3117/9/23.09.2015 г. СО, район „*******“ уведомява за жилищна сграда с
подземни гаражи по плана на гр. София, местност „*******“, ул. „*******районната
администрация е издала констативен протокол на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ от
14.01.2008 г. за завършен груб строеж по смисъла на параграф 5, т. 46 ЗУТ. Не е
налична информация за въвеждането в експлоатация на обекта.
Писмо с идентично
съдържание, издадено от Направление „Архитектура и Градоустройство“, Столична
община, е постъпило по изпълнителното дело на 25.11.2015 г.
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключението на СТОЕ, изготвена от
вещото лице инж. С. К.. Експертът е посочил, че към момента на извършване на
публичните продани сградата е била завършена на етап груб строеж, тъй като
строителят е бил в невъзможност да изпълни задълженията си и сградата е била
без разрешение за ползване. Като е взел предвид посочените обстоятелства
експертът е посочил, че пазарната стойност на процесния апартамент е в размер
на 68 832 лева.
Прието
е заключението на тройна СТЕ, съгласно което пазарната стойност на процесния
имот по метода на пазарните аналози е в размер на 68 295,40 лв. , а по
метода на вещната стойност – 63244,98 лв.
При така установената фактическа обстановка, съставът
на въззивния съд приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми, нито процесуалното нарушение, сочено
в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно, и съответства на
приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:
При така
възприетата правна квалификация на предявения иск по чл. 59 ЗЗД правилно
районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора,
като е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на сума, възлизаща в размер на
процесната, като реално дължима цена на закупения имот, както и своето
обедняване под формата на ненамаляване на пасива на имуществото си от факта, че
процесният имот е продаден на ответника за сумата от 55 009,00 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи –
1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обогатяване е налице
не само при увеличаване имуществото на друго лице. Имуществените облаги имат
материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване
актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или
пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват
изгледи за тяхното връщане.
Обедняването на
едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване на
права/; 2/. увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и
3/. извършване на разходи.
В конкретния
случай ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е установил по
делото твърденият общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт
/възлагането на имота на десетата публична продан за сумата от 55 009 лева
на ответника/ да е породило едновременно обогатяване за последния и обедняване
на ищеца.
Както правилно е
приел с решението си първият съд, не се установява основателността на
твърденията, че имотът е продаден на крайно занижена цена. В тази връзка
въззивният състав на съда намира за необходимо да посочи, че в хода на
съдебното дирене, проведено в първоинстанционното производство, са изслушани
заключенията на единична и тройна съдебно-технически и оценителни експертизи,
които правилно са кредитирани като обективни и отговарящи в пълнота на стоящите
пред експертното изследване задачи. Изготвени са от специалисти в съответните
области, притежаващи необходимия набор от специални знания, като не е налице
основание съдът да се съмнява в обективността и верността на заключенията.
В подкрепа на този
си извод, въззвиният съд намира за необходимо да посочи, че проследявайки
хронологията на развитие на изпълнителното производство, впечатление прави неговата
продължителност и повтарянето на едни и същи действия от органа по изпълнение,
насочени към удовлетворяване на вземането, предмет на производството. Същото е
образувано през 2010 г., като непосредствено след образуването му действията на
съдебния изпълнител са били насочени към събиране на вземанията по
изпълнителния титул посредством насочване на изпълнение върху собствените на
длъжниците недвижими имоти. Конкретно по отношение на апартамент № 22, като е
ползвано заключение на вещо лице, е дадена оценка в размер на 134 000 лева, от
която действията са започнали и на която ищецът се позовава и в настоящото
производство. Тук е мястото да се подчертае, че в трайната съдебна практика на
върховната инстанция по граждански и търговски дела е застъпено становището, че
с оглед принципите на непосредственост и установяване на истината, съдът не
може да използва доказателства, събирани в други производства и при изграждане
на изводите си относно фактите да кредитира заключения на вещи лица по
експертизи, които не са приети в рамките на текущото производство /така напр. решение
№ 133/04.04.2012 по гр.д. № 1243/2011 ВКС, Второ ГО, решение № 214 от
29.05.2014г. по т.д.№992/2012г. на ВКС, Първо ТО и др./. Ето защо както първият
съд, така и въззивният състав на съда не е обвързан и не може да кредитира това
заключение, прието в хода на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен
състав приема, че по делото не се установява дадената първоначално по
изпълнителното дело оценка на имота да е представлявала реалната пазарна цена
на същия към момента на определянето й /2010 г./, което пък да е довело до
имущественото неравновесие при продажбата на имота за сумата от 55 009 лв.
Видно е от материалите, намиращи се в кориците на изпълнителното дело, че
имотът, собственост на ответника и неговата съпруга, представляващ процесния
апартамент № 22, е бил обект на десет процедури по публична продан, проведени в
периода от 16.11.2010 г. до 28.09.2015 г., т.е. в период от почти пет години. След
извършените огледи на имота, осъществени след всяка нестанала втора по ред
публична продан, съдебният изпълнител е давал нова оценка на апартамента, като ясно
личи стремежът на органа по изпълнението, апартаментът да бъде продаден на
висока цена. Следва да се посочи обаче, че с изключение на последната продан
/вследствие на която е възложен на ответника в качеството му на купувач/ към недвижимия
имот не е проявяван интерес, доколкото не е постъпило нито едно наддавателно
предложение в регистратурата на съда.
След неуспешното
извършване на всяка следваща публична продан и при спазване правилата,
установени в разпоредбите на чл. 483 – чл. 488 ГПК, съдебният изпълнител е
насрочвал нова публична продан. Като неизбежна последица от липсата на
наддавателни предложения и преминаването към нова продан, оценката на имота е
вървяла в посока надолу. Заложеният от законодателя механизъм по определяне на
оценката на продавания в хода на принудителното изпълнение имот е насочен
именно към постигане на реална и справедлива цена на имота, макар същият да се продава
не на свободния пазар, а на публичен търг в хода на принудителното изпълнение.
Ако определената от органа по изпълнението оценка е ниска, интересът на
потенциалните купувачи ще бъде висок и при преминаване към търг с явно
наддаване /по реда на чл. 492 ГПК/ ще се достигне до нейното повишаване,
какъвто настоящият случай не е с оглед липсата на интерес към продавания имот в
един значителен период от време. Ако оценката пък е прекалено висока, това
обстоятелство намира изражение в липсата на интерес и предложения за
закупуването му, а процесуалният закон предвижда наддаването на следващата
продан да започне от по-ниска първоначална цена, за да се достигне ефектът на
механизмите на пазарните принципи.
Ето защо
неоснователни са доводите на въззивника-ищец, че цената, на която имотът е
продаден, не съответства на реалната пазарна цена. В тази връзка и при
кредитиране на заключенията на вещите лица по СТОЕ съдът намира, че не е налице
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с оглед което да е настъпило и
твърдяното имуществено неравновесие. Средната пазарна цена на имота съгласно
заключенията на СТЕ е в размер на 65 800 лв./ тройна СТЕ/ и в размер на 68 832
лв. /единична СТЕ/ или средноаритметично 67 316 лв. към 2015 г. При
съобразяване на правилото на чл. 485, ал. 1, вр. чл. 468, ал. 1 ГПК в
редакцията, действаща към 2015 г., и на така получената средна пазарна цена, то
наддаването на публичната продан при тази оценка би следвало да започне от
сумата 50 487 лева. Като е закупил имота за предложената цена от
55 009 лева, ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, с оглед което
предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
В отговор на
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съставът на съда намира за необходимо да посочи и следното:
Във връзка с оплакванията,
че представените от ищеца доказателства не са кредитирани и обсъдени от СРС,
следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд не е взел предвид
същите при изграждане на изводите си за фактите по спора. Същите са представени
несвоевременно, а именно след настъпване на преклузия за приемането им като
писмени доказателства по делото. В първото по делото съдебно заседание ищецът
не е ангажирал доказателствени искания за приемането им, а ги е представил едва
в последното съдебно заседание. Не се установяват предпоставките на
процесуалния закон за наличието на обективни пречки за несвоевременното им
ангажиране като доказателства по делото /чл. 147 ГПК/.
Единствено за
пълнота и без да обсъжда същите в качеството им на писмени доказателства по
делото, въззивният състав намира за необходимо да подчертае, че тези документи имат
характеристиките на частни диспозитивни и частни свидетелстващи документи. Същите
не кореспондират с намиращите се между кориците на делото доказателства и материалите
по изпълнителното дело, в това число с протоколите за оглед на недвижимия имот
и констатациите на органа по изпълнението, отразени в тези протоколи. В тази
част съставените протоколи за оглед на имота имат качествата на официални
свидетелстващи документи, които установяват по делото, че при извършените
огледи състоянието на имота е било такова, каквото е отразено в тях – завършен
на етап груб строеж, без вътрешни преграждащи стени, без дограма и т.н. Ето
защо и доколкото материалната доказателствена сила на тези протоколи не е
оспорена /и оборена/ от страна на ищеца по реда на чл. 193 ГПК, то за съда не е
налице основание да приеме нещо различно от фактите, отразени в тези протоколи.
Ищецът не е
доказал в производството да е извършил подобрения в имота, които да са довели
до повишаване на неговата цена, до момента на закупуването му от страна на
ответника на последната проведена публична продан. В тази връзка следва да се
посочи, че на 21.04.2015 г. в присъствието на ищеца Т. е извършен оглед на
апартамент № 22, за което процесуално действие на органа по изпълнението е
съставен протокол, наличен в кориците на изпълнителното дело, съгласно който не
е констатирана промяна в състоянието на недвижимия имот, т.е. същият е
продължавал да се намира в състояние на груб строеж , без да са били извършени
подобрения.
Не се констатира
основателност и на доводите, наведени с въззивната жалба за допуснати от съдебния
изпълнител нарушения на процесуалните правила, които да рефлектират върху
оценката на имота, а оттам и върху цената, на която същият е закупен от
ответника. Обратно от намиращите се между кориците на изпълнителното дело и
обсъдени и по-горе в настоящото решение материали се установява, че взискателят
„Банка ДСК“ ЕАД е изисквал след всяка нестанала продан, производството да
продължи, като в зависимост от поредността на съответната нестанала продан от
съдебния изпълнител е искано или извършването на опис и оценка на имота, или
насрочването на втора /след нестанала първа/ публична продан. Напълно
неоснователни в тази връзка са твърденията във въззивната жалба, че от 2011 г.
взискателят не е искал от ЧСИ да извърши следваща публична продан, като в тази
връзка с нястоящото решение молбите, с които тези действия са поискани, бяха
обсъдени.
Ето защо
въззивната жалба е напълно неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено по изложените в настоящото решение съображения.
По разноските:
Тъй като въззивната
жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се следват само на
въззиваемата страна. Във въззивното производство обаче не са представени
доказателства, от съдържанието на които да се установява извършването на
разноски от „Б.“ ЕООД, с оглед което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266038 от 05.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 74631 по описа за 2017 г. на СРС, 124 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.