Номер 14131.07.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело №
20204000500183 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от М. Н. Ф. против Решение № 575/ 06.12.2019 г. по
В. гр. дело № 563/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен в частта, имаща характер на
определение, с която подадената от него въззивна жалба против Решение № 809/
08.05.2019 г. по Гр. дело № 8051/ 2018 г. на РС – Плевен в частта за прекратяване на
производството по иска с правно основание чл.424 ГПК е оставена без разглеждане
като просрочена и въззивното производство по нея е прекратено. Счита за
незаконосъобразно приетото от съда, че срокът за обжалване на решението в частта за
прекратяване на производството е едноседмичен, вместо двуседмичен. В жалбата са
изложени и съображения за неправилност на формирания от първоинстанционния съд
извод за процесуална недопустимост на предявения от него иск по чл.424 ГПК. Моли
обжалваният акт да бъде отменен и въззивната му жалба да бъде разгледана по
същество.
Насрещната страна „Про лего“ АД е подала отговор, в който заема становище в
смисъл, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно и излага доводи по същество на двата предявени от Ферадов иска –
по чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, с които той е сезирал РС – Плевен. Изложените
съображения са изцяло неотносими към предмета на настоящия спор, а са относими
към въззивното производство по обжалване на решението на РС – Плевен пред ОС –
Плевен, като действително се установява, че отговорът на частната жалба почти изцяло
преповтаря отговора на въззивната жалба, подаден от „Про лего“ АД по пред ОС –
Плевен по В. гр. дело № 563/ 2019 г.
Съдът установи следното: М. Н. Ф. е предявил пред РС – Плевен два обективно
съединени иска – по чл.424 ГПК и по чл.439 ГПК. По образуваното Гр. дело № 8051/
2018 г. по описа на съда е постановено Решение № 809/ 08.05.2019 г., с което съдът е
прекратил производството по иска с правно основание чл.424 ГПК като процесуално
недопустимо, а иска по чл.439 ГПК е отхвърлил като неоснователен. Съдът е указал на
страните, че решението в частта за прекратяване на производството подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, а в останалата му част – в двуседмичен срок, считано
от връчването му. Решението е връчено на Ферадов чрез процесуалния му
представител на 20.05.2019 г. На 03.06.2019 г. той е подал въззивна жалба срещу
решението в неговата цялост. По образуваното В. гр. дело № 563/ 2019 г. по описа на
ОС – Плевен съдът се е произнесъл с Решение № 575/ 06.12.2019 г., с което е приел, че
въззивната жалба срещу първоинстанционния акт в частта на иска по чл.424 ГПК има
характер на частна жалба срещу прекратително определение и като такава е
просрочена предвид депозирането й след изтичане на законоопределения
едноседмичен срок, указан и от съда. На това основание е оставил същата без
разглеждане и е постановил прекратяване на въззивното производство по нея. Предмет
на обжалване пред ВТАС е този акт на ОС – Плевен, който има характер на
определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и поради
постановяването му от окръжен съд като въззивна инстанция на основание чл.274 ал.2
ГПК подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд.
Настоящата инстанция намира изводите на ОС – Плевен за правилни.
Решението на РС – Плевен за прекратяване на производството по иска по чл.424 ГПК
има характер на прекратително определение по чл.130 ГПК, защото съдът е оставил
без разглеждане исковата претенция като процесуално недопустима, т.е. не се е
произнесъл по същество на заявения иск. За естеството на акта е ирелевантно как той е
наименован, а преценката на съда за недопустимост на иска може да бъде направена по
всяко време в хода на производството, включително и след приключване на устните
състезания. Съгласно чл.275 ал.1 ГПК определенията подлежат на обжалване в
едноседмичен срок, считано от съобщаването им на страните, и затова указанието на
съда, че актът му за прекратяване на производството може да бъде обжалван в
едноседмичен срок, е в съответствие с нормата на закона. Жалбоподателят не се е
съобразил с дадените му указания, приемайки субективно, че те са неправилни, и е
подал жалба срещу решението на съда в неговата цялост в двуседмичен срок. Жалбата
срещу решение в отхвърлителната му част на иска по чл.439 ГПК е въззивна жалба и
подаването й в двуседмичния срок покрива изискванията на закона, но жалбата срещу
прекратителното определение по иска по чл.424 ГПК има характер на частна жалба и
същата се явява просрочена. Тя подлежи на връщане на основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК
вр. чл. 275 ал.2 ГПК и въззивно производство по нея е недопустимо.
С оглед законосъобразността на обжалваното определение, то следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/ 06.12.2019 г. по В. гр. дело № 563/ 2019 г. по
описа на ОС – Плевен в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без
разглеждане въззивна частна жалба на М. Н. Ф. против Решение № 809/ 08.05.2019 г.
по Гр. дело № 8051/ 2018 г. на РС – Плевен в частта за прекратяване на производството
по иска с правно основание чл.424 ГПК и възвивното производство по нея е
прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________