№ 313
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100607362 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.01.2024г., постановена по НОХД № 2940/2021г., по
описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав е признал подсъдимата А. Н.
Т. за виновна в това, че на 19.05.2020г., в гр. София, кв. „Редута“, ул. ****,
офис № 2 – кабинет по дентална медицина „Уан Дентъл Клиник“, отнела
чужди движими вещи – 1 бр. медицински екип /горнище и долнище/ марка
“Dikis” на стойност 35.00лв., 1 бр. фотоапарат марка „Sony nex 3k“ на
стойност 219.80 лв. и 1 бр. карта памет на стойност 6 лв., или всички движими
вещи на обща стойност 260, 80лв., от владението на Й. В.И., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК й е наложил наказание
„пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година;
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимата А. Н. Т. да заплати разноски по делото в общ размер на 2 687,71
лв., от които 432,11 лв. по сметката на СДВР и 2 255,60лв. по сметката на
1
Софийски районен съд.
Срещу така постановената присъда, е постъпила жалба от подс. А. Н. Т.,
чрез адв. Х. Ч. – САК. В жалбата се излагат съображения, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, нецелесъобразна, противоречаща на морала,
добрите нрави, на законодателството на Република България и трайната
съдебна практика в страната и ЕКПЧ. Сочат, че в хода на съдебното дирене, не
са събрани достатъчно доказателства относно здравословното и психическото
състояние на подсъдимата. На следващо място, според защитата, събраните и
кредитирани гласни и писмени доказателства, не са довели до единствения
категоричен и безспорен извод, че е извършено престъплението, за което е
повдигнатото обвинение на Т. и, че, ако е извършено, то е било от наказателно
отговорно лице. Изтъкват се, допуснати, според защитата, множество
процесуални нарушения, сред които: отмяната на определение, в последното
заседание по делото, с което е била допусната и назначена КСППЕ;
събирането единствено и само на доказателства, които подкрепят тезата на
държавното обвинение; не е бил допуснат нито един свидетел във връзка с
характеристичните данни на подсъдимата; не са били удоволетворени всички
искания на подсъдимата и на защитата за събиране на писмени доказателства
и присъдата не е била съобразена с нито едно от представените от
подсъдимата и защитата писмени доказателства. Цитират се паралелни
наказателни производства, касателно подсъдимата, по които инкриминираният
период е бил сходен, а от назначените СППЕ и КСППЕ е установено, че
същата не е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 33 от НК. В
заключение, се моли за отмяната на присъдата и оправдаването на
подсъдимата.
С оглед инвокираните във въззивната жалба доводи, касателно
психичното състояние на подсъдимата, съдът счете за необходимо
провеждането на въззивно съдебно следствие, в хода на което беше допусната
и изслушана СППЕ, която да установи дали подс. Т. страда от психично
заболяване, това психично заболяване позволявало ли е към инкриминираната
дата 19.05.2020г., както и към настоящия момент, същата да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно приетото заключение на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, дадено от вещите лица, при подс. А. Т., е налице
диагнозата „F 31.3 Биполярно афективно разстройство. Леко изразен
депресивен епизод“. Към периода 19.05.2020г. психозата при подс. Т. е била
обострена, със симптоматика, характерна за пореден маниен епизод, при който
тя не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Посочено е, че биполярно афективно разстройство по
време на маниен, смесен и тежък депресивен епизод представлява психично
заболяване, което се приравнява към „продължително разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК. Към момента, на фона на
поддържащата терапия, са се установили клинични данни за леко изразена
депресивна симптоматика, която не нарушава психическите й годности за
участие в наказателното производство.
2
В хода на съдебната прения, прокурорът посочва, че подсъдима страда
от такъв тип заболяване, което безспорно обуславя това, че в определени
моменти тя може да носи наказателна отговорност, а в други не. Изтъква, че и
на първата инстанция и с оглед приетото заключение пред настоящата
инстанция, вещите лица са доста разнопосочни в изводите си относно дали е
била подсъдимата вменяема на инкриминираната дата и дали е била вменяема
и може да носи наказателна отговорност след извършване на деянието.
Посочва, че ако се приеме като напълно обоснована съдебно-психиатричната
експертиза, която е изслушана и приета пред настоящата инстанция,
безспорно не е налице годен субект и, съответно, същата следва да бъде
призната за невиновна. Прокурорът обръща внимание на инкриминирата дата,
а именно 19.05.2020г. и повдигнатото обвинение на подсъдимата по смисъла
на чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК. В този смисъл, счита че към настоящият
момент е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Изтъква,
че подсъдимата може да изяви желание наказателното производство да
продължи, но следва да се направи изрично волеизявление от нея в тази
насока. Според прокурора, въззивната жалба се явява основателна по
отношение на това, че първоинстанционният съд не е изследвал в достатъчна
степен доколко подсъдимата е била вменяема към инкриминирата дата. С
оглед изявлението на подсъдимата дали желае да се възползва от разпоредбата
на чл. 24, ал.1, т.3, прокурорът предоставя на съда дали да прекрати
наказателното производство с оглед изтеклата абсолютна давност или
съответно, ако счета, че съдебно-психиатричната присъда е обоснована, да
постанови оправдателна присъда, тъй като Т. не може да носи наказателна
отговорност.
Подс. А. Т. и нейната защитничка адв. С. изразяват желанието си делото
да бъде прекратено поради изтеклата абсолютна давност за реализиране на
наказателната отговорност.
В предоставената й последна дума, подс. Т. отново изразява желанието
си делото да бъде прекратено поради изтеклата абсолютна давност.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на
изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционният
съд:
Подс. А. Н. Т., ЕГН **********, е родена на ****г. в гр. София, българка,
българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с
адрес: гр. София, ул. ****.
Свидетелите Й. В.И. и Р.Й.Б. работили в частна стоматологична клиника
3
„Уан Дентъл Клиник“, ноходяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. ****. Св. И.
бил управител на поликлиника и работел като лекар по дентална медицина, а
св. Б. била хигиенистка. Задълженията й включвали почистването на
кабинетите преди началото на работния ден – 8:30ч. и след неговото
приключване около 20:00ч. Стоматологичната клиника била оборудване и с
камери за видео наблюдение.
На 19.05.2020г. малко преди 8:00ч., св. Б. отключила вратата на
клиниката и започнала да почиства стоматологичните кабинети.
В същото време подс. Т. забелязала, че вратата на клиниката е отворена и
решила да погледне дали в кабинетите има нещо, което може да открадне, а
впоследствие да препродаде. Тя се насочила към кабинет № 2 и след като
влязла забелязала на бюрото фотоапарат марка „Sony nex 3k“ с карта
флашпамет. Според подсъдимата фотоапаратът бил с висока стойност и лесно
можело да бъде продаден. Затова го взела и го сложила в джоба на блузата си.
Минавайки покрай друг кабинет, забелязала оставен медицински работен
екип, марка „Dikis“ и със същото намерение решила да вземе и него. При
излизане от кабинета била забелязана от св. Б., която я попитала дали работи в
клиниката, но подсъдимата напуснала клиниката без да й отговори нищо.
Св. И. дошъл в клиниката около 8:20ч. След като св. Б. го уведомила за
случая с непознатата жена, той проверил дали няма нещо откраднато от
кабинета му. Установил, че липсва професионалният фотоапарат „Sony nex
3k“ с карта флашпамет. Свидетелят прегледал записите от охранителните
камери и видял, че непозната жена влиза в клиниката, обикаля помещенията и
взима неща.
Св. И. уведомил органите на СДВР и били проведени съответните
процесуално-следствени действия.
Крайният извод, застъпен в присъдата на първоинстанционният съд, е
мотивиран въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване и направения от него техен
анализ, а именно: показанията на свидетелите Радка Б. /приобщени по реда на
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Й. В.И. /приобщени по реда на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ и В.Т.В. /; протокол за доброволно предаване,
протокол № 815/10.08.2020г. за извършена видео-техническа експертиза;
заключения на съдебно-оценителна експертиза и на комплекс съдебно-
психиатрична и психологична експертиза; справка съдимост.
Настоящият състав на Софийски градски съд намира обаче намери, че в
конкретния случай са налице основанията за отмяна на първоинстанционната
присъда и прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. Т.
поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване, предвидена в НК.
В разпоредбата на чл. 194, ал.3 от НК, законодателят е предвидил
наказание до една година „лишаване от свобода“, „пробация“ или „глоба“ от
сто до триста лева. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК давността
за наказателно преследване в конкретния случай се изчислява на три години,
4
доколкото предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“ до една година.
Давността е била прекъсвана неколкократно с привличането на А. Т. в
качеството на обвиняемо лице, с внасянето на обвинителен акт и с
извършването на съдебно-следствени действия със същата от първата
инстанция и от въззивния съд. Логично, в конкретния случай, приложение
следва да намери нормата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
установяваща абсолютния давностен срок, след изтичането, на който
държавата губи правото наказателно да преследва едно лице,извършило
престъпление, освен ако самото то не се възползва от изрично даденото му
законово право да поиска наказателното производство спрямо него да
продължи, изводимо от нормата на чл. 24, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. В
настоящият казус е налице изрично изявление от подс. Т. и служебния й
защитник адв. С., направено в съдебно заседание пред въззивната инстанция
от 31.03.2025г., че желаят наказателното производство спрямо подс. Т. да бъде
прекратено поради изтеклата абсолютна давност, предвидена в закона.
В разпоредбата на чл.81,ал.3 НК е посочено, че независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.
В конкретния случай, видно от обвинителния акт, въз основа, на който е
образувано първоинстанционното производство, като дата на
инкриминираното деяние е посочена датата 19.05.2020г. Следователно, с
изтичането на период от четири години и шест месеца, считано от 19.05.2020г.,
т.е на 20.11.2024г., е настъпила абсолютната давност за наказателно
преследване спрямо подс. Т. за осъществен състав на престъпление с правна
квалификация по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК по внесения срещу нея
обвинителен акт.
Ето защо присъдата, постановена от Софийски районен съд, НО,6-ти
състав, по НОХД № 2940/2021г. следва да бъде отменена на основание чл. 334,
т.4, вр. с чл.24,ал.1,т.3 от НПК, а наказателното производство водено срещу
подс. А. Т. за престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК следва да бъде
прекратено, на основание чл. 24, ал.1,т.3 от НПК, поради изтичане на
предвидената в разпоредбата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1,т.5 от НК,
абсолютна погасителна давност за наказателно преследване.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.4, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК,
Софийски градски съд, 16-ти въззивен състав,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 29.01.2024г., постановена по НОХД № 2940/2021г., по
описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу подсъдимата А. Н.
Т. за престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК, по внесен обвинителен акт
на СРП по ДП № 847/20г.,по описа на 1 РУ-СДВР, пр.пр. № 19397/20г., по
описа на СРП, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност
за наказателно преследване.
Решението подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6