О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
............../…………..…...2018
г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито
заседание, проведено на двадесети и шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
МЛ.С.
МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия М. Николова
въззивно гражданско дело № 369 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Г.Д., подадена чрез
процесуален представител адв. К.М. ***, срещу решение № 5211/13.12.2017 год.,
постановено по гр. дело № 4386/2017 год. по описа на РС - Варна, в частите, с
които са отхвърлени предявените от въззивника Д.Д. против „Булминерал” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28,
искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ
Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми на основание чл. 128, т. 2 КТ: 1) 574,26 щатски долара – дължимо брутно трудово възнаграждение за
месец април 2015 год.; 2) 2873,45 щатски
долара – дължимо брутно трудово възнаграждение за месец май 2015 год.; 3) 3000 щатски долара – дължимо брутно трудово
възнаграждение за месец юни 2015год.; 4) 300
щатски долара – дължимо брутно трудово възнаграждение за месец юли 2015 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 631,05 щатски долара – сбор от
обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода
от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните
части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане,
както и в превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано. Настоява се за отмяната му и за постановяване
на друго, с което исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми
за трудови възнаграждения и мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.
Твърди се още в жалбата, че в резултат на допуснати нарушения на
процесуалните правила съдът е лишил ищеца от възможността за докаже твърдени от
него релевантни за спора факти - отхвърлил е искането по реда на чл. 190 ГПК да
бъде задължен ответникът „Булминерал“ АД да представи тристранно споразумение
между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Текнолоджи С.А.“ и „Еурокуест Шипинг“ от
06.01.2012 година и друго такова между „Булминерал“ АД, „Еурокуест Шипинг“ и
„Шипинг Лоджистик С. А.“ от 07.05.2013 година, както и издаваните въз основа на
тях заповеди за периода от 31.05.2013 г. и 30.11.2015 г.; отхвърлил е искането
за разпит на свидетели, от чиито показания да се установи, че „Булминерал“ АД е
действителното юридическо лице, което е експлоатирало м/к „Батя“.
Направени са следните доказателствени искания:
1.Да се допуснат
до разпит трима свидетели, от чиито показания да се установи, че м/к „Батя“ е
експлоатиран от „Булминерал“ АД, а не от третото за спора дружество „Шипинг
Лоджистик С.А.“; че екипажите са били задължавани да носят работни облекла с
надписите на „Булминерал“ АД; че на борда е имало представител на „Булминерал“
АД, който да наблюдава работата на кораба и че забавянето на трудовите
възнаграждения е било обяснявано с финансови затруднения на „Булминерал“ АД;
2.Да се представят тристранно споразумение между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Текнолоджи
С.А.“ и „Еурокуест Шипинг“ от 06.01.2012 година и друго такова между
„Булминерал“ АД, „Еурокуест Шипинг“ и „Шипинг Лоджистик С. А.“ от 07.05.2013
година, както и издаваните въз основа на тях заповеди за периода от 31.05.2013
г. и 30.11.2015 г., с които да се установи, че „Шипинг Лоджистик С. А.“ не е
извършвало реални плащания по договорите за пренаемане на кораба и по договора
за корабен мениджмънт;
3.Да се извърши
служебна справка по партидите на ответниците в ТР за установяване на
твърденията за свързаност на ЮЛ – ответници и „Шипинг Лоджистик С.А.“;
4.Да се приемат
писмени доказателства – протокол от 24.04.2013 г. на К.Иванова; удостоверение
за представителство на „Енерджетик минерал интернешънъл С.А.“; протокол от
събрание на Борда на директорите на „Енерджетик минерал интернешънъл С.А.“; договор
за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014 г.; декларация по чл.6 от
ЗИФОДРЮПДРСЛТДС и протокол от решение на „Енерджетикс минерал интернешънъл“ от
06.04.2012 година (последно посоченият протокол не е приложен към въззивната
жалба).
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемото дружество не е подало писмен
отговор.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По направените от въззивниците доказателствени искания, съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл. 266 ГПК, във въззивното производство могат да
се събират само две групи доказателства. Първата
са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но
страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното
дирене в първа инстанция. Втората
група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция,
поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
Настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение, като е отказал допускане на гласни
доказателства и е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника „Булминерал“ АД да представи поисканите два броя
тристранни споразумения, поради това, че фактите, които страната се домогва да
установи чрез исканите доказателства, са неотносими към спора. Следователно
доказателствените искания по т. 1 и т. 2 не попадат в хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК и следва да бъдат оставени без уважение.
Останалите искания, посочени в т.3 - 4 не са поискани пред първата
инстанция, като нито са такива които са съществували, но страната не е могла да
узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция,
нито са за установяване на новооткрити или новонастъпили обстоятелства.
Последните не попадат в нито една от хипотезите на чл. 266 ГПК, поради което
също следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащите се
във въззивната жалба на Д.Г.Д. искания за събиране на
доказателства във втората инстанция, а именно:
1. Да се допуснат
до разпит трима свидетели, от чиито показания да се установи, че м/к „Батя“ е
експлоатиран от „Булминерал“ АД, а не от третото за спора дружество „Шипинг
Лоджистик С.А.“; че екипажите са били задължавани да носят работни облекла с
надписите на „Булминерал“ АД; че на борда е имало представител на „Булминерал“
АД, който да наблюдава работата на кораба и че забавянето на трудовите
възнаграждения е било обяснявано с финансови затруднения на „Булминерал“ АД;
2. Да се
представят тристранно споразумение между „Булминерал“
АД, „Индивидуал Текнолоджи С.А.“ и „Еурокуест Шипинг“ от 06.01.2012 година и
друго такова между „Булминерал“ АД, „Еурокуест Шипинг“ и „Шипинг Лоджистик С.
А.“ от 07.05.2013 година, както и издаваните въз основа на тях заповеди за
периода от 31.05.2013 г. и 30.11.2015 г., с които да се установи, че „Шипинг
Лоджистик С. А.“ не е извършвало реални плащания по договорите за пренаемане на
кораба и по договора за корабен мениджмънт;
3.Да се извърши
служебна справка по партидите на ответниците в ТР за установяване на
твърденията за свързаност на ЮЛ – ответници и „Шипинг Лоджистик С.А.“;
4.Да се приемат
писмени доказателства – протокол от 24.04.2013 г. на К.Иванова; удостоверение
за представителство на „Енерджетик минерал интернешънъл С.А.“; протокол от
събрание на Борда на директорите на „Енерджетик минерал интернешънъл С.А.“;
договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014 г.; декларация по чл.6
от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС и протокол от решение на „Енерджетикс минерал интернешънъл“
от 06.04.2012 година.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.03.2018 г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
НАПЪТВА на
основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.