РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Плевен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105747 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Постъпила е искова молба от В. Д. Д. от *** против Г. В. И. и М. Х. И.,
и двамата от ***. В молбата се твърди, че с нотариален акт № ***, том ***,
дело № ***/ *** год. от *** *** год. и нотариален акт № ***, том *** , дело
№ ***/ *** год. от *** *** год. *** е прехвърлил на своите *** и *** чрез
покупко-продажба два обособени обекта, находящи се на *** етаж на ***
/настоящ адрес ***/, образувани от неговия собствен недвижим имот- ***
етаж на къща /ведно с идеални части от поземления имот/. Твърди се, че
преди прехвърлителните сделки е бил изготвен архитектурен проект, с който
са обособени двата обекта, предмет на посочените нотариални актове от ***
год. Твърди се, че обособеният обект, визиран в нот. акт № ***, том ***, дело
№ ***/ *** год., към настоящия момент собственост на В. Д. Д., е записан
като „***, представляващ *** част от *** етаж, на жилищната сграда в това
дворно място, който *** се състои от две стаи, кухня, коридори, заедно с
входа, стълбището и площадките, които са за този вход - входа откъм запад.”
1
Твърди се, че обособеният обект, визиран в нот. акт № ***, дело № ***/ ***
год., към настоящия момент собственост на Г. В. И. и М. Х. И., е записан като
„***, представляващ *** част от *** етаж, на жилищната сграда в това
дворно място, състоящ се от една стая, кухня, хол, килер и коридор." Твърди
се, че в посочените нотариални актове, извършени в един и същ ден- *** ***
год., *** е прехвърлил два обособени имота от неговия собствен имот,
разположен на ***/***/ етаж, съответно „*** в *** част" на *** си *** и „***
в *** част” на ***си ***. Твърди се, че прехвърлителят *** е запазил правото
„да живее в кухнята с нишата /в обекта в *** част/ срещу задължението на
купувачката да полага всестранни грижи за издръжката на продавача”.
Твърди се, че на втората страница от нот. акт № ***/ *** год., а в нот. акт №
***/ *** год. на първа страница, е записано „да направят всичко необходимо
да отделят електрическата мрежа- така, че всеки *** самостоятелно в
ползването на ел. енергия”. Твърди се, че с нот. акт № ***, том ***, дело №
***/ *** год. е учредено право на пристрояване на *** етаж и надстрояване на
*** и *** етаж в полза на ***, собственик към този момент на обособения
имот в *** част. Твърди се, че по архитектурен проект е пристроена стая към
имота на *** на *** етаж до помещение, означено като хол. Твърди се, че от
представените с възражението нотариални актове е видно, че очертанията на
двата обекта на *** етаж за пръв път са изменени вероятно през *** год.,
като в нот. акт № ***, том ***, peг. № ***, дело №***/ *** год. е записана и
квадратура на *** . Твърди се, че при това това разделителната линия е
изравнена и част от *** /една стая/ е придадена на *** , което противоречи на
нот. акт № ***/ *** год. и нот. акт № ***/ *** год. Твърди се, че няма данни
на какво основание е извършена тази промяна, както и кое правоспособно
лице е извършило измерването на площта на двата *** и уведомени ли са
засегнатите лица. Твърди се, че от изложеното по- горе очевидно се
установява, че неправомерно, вероятно през *** год., са изменени контурите
на двата обособени обекта- *** и *** , без да са спазени изискуемите от
закона процедури. Твърди се, че предходните собственици на *** /записан
като *** в „***” в нот. акт № ***/ *** год./, до момента на закупуване на
недвижимия имот от ответниците Г. и М. И., не са предявявали претенция за
собственост върху част от ***. Твърди се, че претенциите на настоящите
собственици И. са мотивирали ищцата В. Д. да възложи на правоспособно
лице по кадастър да изготви проект за изменение на кадастралната карта,
2
засягащо самостоятелни обекти с идентификатори - *** и ***, съобразно
действителното и законово положение, установено още през *** год. с
нотариални актове за покупко-продажба с №***/ *** год. и № ***/ *** год.
Твърди се, че изготвеният проект за изменение на кадастралната карта е
внесен и приет от *** със заповед № *** год. Твърди се, че след уведомяване
на собствениците на посочените по-горе самостоятелни обекти- *** и *** на
първия етаж от кооперацията, ответниците са подали възражение, което
обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцата моли съда: да признае за установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на реална част от 13, 41 кв. м.,
отразена в схема- проект от *** год. за изменение на кадастралната карта на
съществуващ ***- самостоятелен обект с идентификатор *** с обща площ 77,
78 кв. м., находящ се на *** етаж на жилищна сграда с идентификатор ***,
както и че посочената по- горе реална част е погрешно заснета и нанесена
като част от ***- самостоятелен обект с идентификатор *** в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** год. на *** на
***, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект- *** год.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищцата В. Д. Д. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. По отношение на същата и уредения с
нея специфичен иск за разрешаване на спор за материално право е налице
изобилна и непротиворечива практика на ВКС на РБ, основните положения на
която са обобщени в тълкувателно решение № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк.
дело № 8/ 2014 год., ОСГК. В последното е посочено, че искът по чл. 54 ал. 2
от ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане
в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че не е
заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка за допустимостта му е
наличието на спор за материално право на собственост върху неправилно
заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на
собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по
административен ред съгласно чл. 53 ал. 1 от ЗКИР. При наличие на отказ
3
следва да се премине към предявяване на иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Неподписването на протокол между собствениците на съседни имоти е
достатъчно, за да се обоснове отказ и наличието на спор, като причината за
това е без значение. Петитумът към съда по този иск съдържа две части-
установяване правото на собственост за ищците върху спорната площ към
момента на влизане в сила на кадастралната карта и установяване на
грешното й заснемане. Пасивно легитимирани по този иск са собствениците
на имота, към който е присъединена неправилно заснетата площ според
твърденията на ищците. Административните органи, ангажирани с
правилното заснемане на имотите, не са страни по спора за материалното
право на собственост, но са обвързани от съдебното решение по силата на чл.
297 от ГПК. Въз основа на съдебното решение при уважаване на иска
кадастралната карта се привежда в съответствие с установеното право на
собственост от съда, защото заснемането на имот в плана е производно на
правото на собственост. Кадастралната карта трябва да отразява
пространствените предели на материалното право на собственост. Предмет на
доказване и установяване на иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е правото на
собственост на спорната площ към посочения момент- одобряване на
кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по предходните
планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за
придаваемо место. Ако се докаже правото на собственост се изследва въпроса
дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота в
кадастралния план/, или че е заснета погрешно в очертанията на имота на
ответниците /при грешка в кадастралния план/. При съобразяване на
изложеното по- горе става ясно, че предявеният от ищцата В. Д. Д.
установителен иск е процесуално допустим: същият е обусловен от съответен
правен интерес /наличието на отказ на ответниците да подпишат документите
за промяна на контура на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
*** и ***, находящи се в ***, ***, и издадената въз основа на това заповед №
*** год. на *** на *** с която е отказано изменение в кадастралната карта и
кадастрални регистри на ***/ и е заведен срещу надлежни пасивно
легитимирани страни. Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен.
В настоящото производство основните въпроси, които следва да се
изяснят, са два: 1/ била ли е ищцата собственик на процесните 13, 41 кв. м.
4
към момента на одобрение на кадастралната карта на *** и към настоящия
момент и 2/ допусната ли е грешка в кадастралната карта на ***, одобрена със
заповед № *** год. на *** на ***, изразяваща се в заснемането и нанасянето
на спорната реална част като част от собствения на ответниците
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Съгласно разпоредбата
на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. В конкретния случай на
основата на издадените нот. акт за покупкопродажба № ***, том ***, дело №
***/ *** год. на *** при *** народен съд и нот. акт за дарение № ***, том
***, дело № ***/ *** год. на *** при *** районен съд ищцата В. Д. Д. се
легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, който съобразно заключението на *** С. С. се състои от
две стаи, кухня, коридори и санитарен възел и е със застроена площ от 64, 09
кв. м. От своя страна ответниците са собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, който съобразно заключението на вещото лице
се състои от две спални, кухня, баня с тоалетна и коридор, със застроена
площ от 72, 60 кв. м. Видно е, че в нотариалния акт за покупкопродажба №
***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ *** год. по описа на *** с район на
действие *** районен съд имотът на ответниците е отразен с площ от 83 кв.
м., т. е. налице е несъответствие от 10, 40 кв. м. между закупената и
действително притежаваната площ. В заключението на вещото лице е
посочено, че контурите и площта на ***ите на страните не са променяни от
*** год. до настоящия момент, като при изготвянето на кадастралната карта
на ***, одобрена със заповед № *** год. на *** на ***, е допусната грешка,
произтичаща от факта, че не са измерени отделните самостоятелни обекти на
етаж ***, а са ползвани данни от документите за собственост. При тези
обстоятелства се налага изводът, че предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за 10, 40 кв. м., като бъдат признати за
установени правото на собственост на ищцата върху описаните по- горе
реални част и допуснатата грешка в кадастралната карта на ***. В останалата
му част- за разликата до претендираните 13, 41 кв. м.- искът следва да се
отхвърли.
Независимо от този изход на делото в полза на ищцата не следва да се
присъждат деловодни разноски, доколкото искане в тази насока, ведно с
приложен списък по чл. 80 от ГПК, е направено едва след приключването на
5
съдебните прения по делото с допълнителна писмена молба /срв.
разясненията, дадени в т. 11 от тълкувателно решение № 6/ 2012 от 06. 11.
2013 год. по тълк. дело № 6/ 2012 год., ОСГТК/. На основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 150 лв. Няма основания за освобождаване
на ответниците от тази имуществена отговорност, доколкото както с
извънсъдебното си поведение /отказ да подпишат документите за изменение
на кадастралната карта/, така и с процесуалното си такова /оспорване на
предявения иск/ същите са станали причина за тези деловодни разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г. В. И.
от ***, ЕГН **********, и М. Х. И. от ***, ЕГН **********, че ищцата В. Д.
Д. от ***, ЕГН **********, е собственик на 10, 40 кв. м. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: ***, ***, ***, ***, които поради
грешка в кадастралната карта на ***, одобрена със заповед № *** год. на ***
на ***, са заснети и нанесени като част от самостоятелен обект с
идентификатор ***.
ОБЯВЯВА схемата към заключението на *** С. С. на л. *** от делото
за неразделна част от настоящото съдебно решение.
В останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. В. И. от ***, ЕГН **********, и М. Х. И. от ***, ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 50 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150
лв.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на
*** и СГКК *** за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7