Р Е
Ш Е Н
И Е № 197
гр.Кюстендил,
15.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№202/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Р.Г.Й., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол оспорва заповед
№Л-1757/13.04.2020г. на зам.главния директор на ГД „ИН“ - София, с която е
отказано преместване на лишения от свобода от затвора гр.Бобов дол в затвора
гр.София за доизтърпяване на наказанието. Претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбоподателят изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години в затвора гр.Бобов дол,
считано от 10.04.2014г. /срав. справка за правното му положение/.
Административното
производство по издаването на оспорената заповед е започнало
по молба вх.№23/14.01.2020г. на Р.Й., с която прави искане за преместване в
затвора гр.София, поради факта че родителите му са разведени, баща му живее в
гр.Етрополе и му е трудно да го посещава в затвора в гр.Бобов дол.
По делото са приобщени като доказателство билети за
свиждане, от които се установява, че през 2019г. и м.01 и 02 на 2020г.
жалбоподателят е провел свиждания с майка си, сина си, сестра си, племенница и
позната. Представено е и копие на личната карта на бащата на оспорващия - видно
от същата е, че лицето е с постоянен адрес ***.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен съд.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и
на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
оспорената заповед №Л-1757/13.04.2020г. на зам.главния директор на ГД
„ИН“ - София е
индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по см. на чл.62,
ал.1 във вр.с ал.4 от ЗИНЗС и заповед №Л-145/31.01.2020г.
Изхождайки
от изложените мотиви, съдът счита, че заповедта се явява издадена в нарушение
на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото не съдържа изложение на
фактически и правни основания, относими към сезиращото искане на Р.Й., а именно
искане за преместване в друг затвор при хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Посочвайки разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС като правно основание за
издаване на заповедта е допуснато нарушение, тъй като същата е относима за
разпределянето при първоначалното настаняване на осъдените лица за изтърпяване
на наложеното им наказание лишаване от свобода, а релевантната норма за
постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг е тази на чл.62, ал.1, т.1 – 5 от ЗИНЗС. Не са изложени и
мотиви във връзка с наличието или не на предпоставките на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
а крайния извод на органа почива на анализ на неотносими към казуса правни
норми. Визираните от съда пороци на акта възпрепятстват преценката на
материалната му законосъобразност. Неточното и непълно мотивиране на административния
акт не може да бъде преодоляно едва в хода на съдебното производство,
посредством решаващата дейност на съда. По смисъла на чл.145, ал.1 от АПК съдът
упражнява контрол върху
законосъобразността на актовете на администрацията, на основанията по чл.146 от АПК, като при извършване на преценката за спазване на материалния закон,
проверката му се изчерпва с анализ доколко посочените в акта фактически и
правни основания действително обуславят упражненото от административния орган
правомощие по издаване на заповедта. При съдебното обжалване на акта съдът не
може да запълва пропуските на администрацията и дописвайки съдържанието му да
изследва наличието на непосочени от административния орган фактически
основания, поради което в конкретния случай съдът няма нито правото, нито
задължението да преценява доколко е налице някоя от визираните в чл.62, ал.1 от ЗИНЗС хипотези.
С оглед
гореизложеното съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна при констатирано
основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК, поради което ще бъде отменена.
Предвид
изхода от делото на жалбоподателят се дължат разноски в размер на 10 лв.
държавна такса на основание чл.143143, ал.1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №Л-1757/13.04.2020г. на зам.главния директор на ГД „ИН“ - София, с
която е отказано преместване на лишения от свобода Р.Г.Й., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол от затвора гр.Бобов дол в затвора
гр.София за доизтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ –
София да заплати на Р.Г.Й., ЕГН **********, понастоящем в затвора гр.Бобов дол
съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: