№ 1493
гр. Варна, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500743 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97625/29.12.2023 г. по описа на РС-Варна,
уточнена с молба входящ № 5996/23.01.2024 г., подадена от „Бранд хотели“ ЕООД, ЕИК:
*********, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу решение №
3846/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, в частта му
с която РС-Варна е осъдил „Бранд Хотели“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. Ж. Х.,
ЕГН **********, сумата в размер на 999 лева, заявена като частична претенция от цялата
сума в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на трудова злополука,
настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „Златни пясъци“, пред х-л „Енканто“, на основание чл.200,
ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 17.09.2022г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателят - „Бранд хотели“ ЕООД счита първоинстанционното решение в
обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определената в
мотивите на обжалваното решение сума, в размер на 25 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е прекомерно завишена и несъобразена с
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че получаването на обезщетение от
пострадалото лице в подобен размер, би довело до неоснователното му обогатяване. На
следващо място счита, че от страна на пострадалата - Р. Х. е налице съпричиняване, тъй като
същата е подходила с груба небрежност при предприемане на придвижването си към
превозното средство. Небрежността й се изразявала в тичане по чехли, по тъмен и хлъзгав,
поради валял дъжд, участък от пътя, в резултат на което е паднала и е получила травмата.
Счита, че несъобразяването на Р. Х. с пътната и атмосферната обстановка е причината,
поради която е настъпила трудовата злополука.
Mоли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като
неправилно, и вместо него да бъде постановено решение, с което исковата претенция за
неимуществени вреди да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Р. Ж.
Х., чрез процесуалния й представител адв. М. Т. от АК-Варна, с който оспорва въззивната
жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
1
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че присъденият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е прекомерно завишен, а е
справедлив и съответства на претърпените от нея болки и страдания. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Същата има
необходимото съдържание и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна и допустима, и следва да бъде приета за разглеждане и
разгледана по същество в открито съдебно заседание.
Постъпила е частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г., подадена от Р. Ж. Х., чрез
процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу определение № 37/02.01.2024 г.
постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без
уважение молбата на Р. Х., с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане до съда
да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че на
основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. М. Т. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
в размер на 9450 лева по иска за неимуществени вреди. Моли обжалваното определение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на адв. М. Т. да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 от Задв. в размер на 9450 лева, по
иска за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Бранд хотели“ ЕООД,
чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, с който оспорва подадената частна
жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във
вътрешните отношения между представител и представляван и определеното по този ред
адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в
производството. Моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба входящ № 22798/20.03.2024 г., подадена от „Бранд хотели“
ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу определение №
2130/20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, с което
съдът е оставил без уважение молбата на „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, с която, на основание
чл. 248 от ГПК, е отправено искане за изменение и допълване на постановеното по делото
решение, в частта за разноските.
Счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че размерът на определеното от съда, по реда на чл. 38 от ЗАдв., възнаграждение на
адв. М. Т. – процесуален представител на Р. Х., е прекомерно завишен. Счита, че същото
следва да бъде намалено до справедливия размер от 400 лева. В този смисъл цитира
практика на СЕС, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно
фактическата сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. В условията на евентуалност счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде допълнено, в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски в
размер на 8250 лева, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база разликата между
претендирания в исковата молба общ размер на дължимото според ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от 120000 лева и приетия от съда размер на дължимото й
обезщетение в размер на 25000 лева. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Р. Ж. Х., чрез процесуален
2
представител адв. М. Т. от АК-Варна, с който оспорва подадената частна жалба и счита
същата за неоснователна. Счита, че присъденото му адвокатско възнаграждение в общ
размер на 3165 лева не е прекомерно завишено, нито несправедливо. Счита, че на основание
разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, определеното му адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени
вреди следва да бъде в размер на 9450 лева. Моли депозираната частна жалба да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 97625/29.12.2023 г. по описа
на РС-Варна, уточнена с молба входящ № 5996/23.01.2024 г., подадена от „Бранд хотели“
ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу
решение № 3846/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна,
в частта му с която РС-Варна е осъдил „Бранд Хотели“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Р. Ж. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 999 лева, заявена като частична претенция от
цялата сума в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на
трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „Златни пясъци“, пред х-л „Енканто“,
на основание чл.200, ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
17.09.2022г. до окончателното плащане.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 13.05.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3