РЕШЕНИЕ
гр.София, 23. 07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Таня Георгиева и в присъствието на
прокурора Теодора Златева след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД
№ 1684 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда постановена
на 19.09.2018г. по НЧХД № 18238/2017г.,
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав е признал подсъдимия
К.Г. И. за ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 14.05.2017г. около 14.30ч. в гр. София, ул. „********е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - В.Д.С.ЕГН **********, а
именно: опипал с ръка гърдите й, като употребил за това сила - притиснал я с
тяло към входната врата, хванал я за ръката с другата си ръка, като в същото
време й казвал „Искам да те гушкам, колкото и да викаш няма кой да те чуе“;
„Ох, курво, ти си го просиш“, поради което и на
основание чл. 150, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К.Г.И. е осъден да заплати разноските по делото в размер на
203,42 лева .
Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319,
ал.1 от НПК е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия И., с искане отмяна
на съдебния акт като неправилен,
незаконосъобразен и несправедлив и постановяване на нова присъда от въззивната
инстанция, с която подсъдимият К. С.Л.да
бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл.150, ал.1 от НК. След запознаване с мотивите е постъпило допълнение към
жалбата, с изложени съображения в подкрепа на направеното искане за отмяна на
първоинстанционната присъда, като се твърди недоказаност на престъплението. В
тази връзка се посочва, че в мотивите си съдът е кредитирал показанията на
пострадалата С., с изключение на тези отнасящи се до времето на започване и
приключване на отчитането на електромерите и употребата на сила от подсъдимия,
като именно тези обстоятелства е било необходимо да бъдат разгледани и
съобразени с оглед преценка на достоверността на заявеното от свидетелката,
предвид че същите са съществени и са от
значение за доказване на състав на престъплението.
Не е отчетено и противоречието между показанията на С. и свидетеля П., а именно че на последния
пострадалата е разказала подробно случилото се, а с оглед заявеното от свидетеля същия има
бегли представи относно фактите. Неоснователно е игнорирано, според защитата, и
безспорно установеното поведение на С.
при отчитане на показателите на електромера на подсъдимия, като не е обсъдено
същите не са ли били повод за формиране на конкретни представи у И., различни
от заявеното от пострадалата. В жалбата се съдържа и оплакване за
несправедливост на присъдата, предвид наложеното наказание, като се счита, че
същото е несъобразено с личността на подсъдимия.
В разпоредително заседание 27.05.2020г., въззивният съд
по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата
на подсъдимия поддържа жалбата с изложените в нея доводи за недоказаност на
обвинението, като алтернативно навежда оплаквания и за несправедливост на
присъдата.
Представителят на СГП
намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, с оглед на
което пледира за потвърждаването й.
Подсъдимият К.И., редовно призован не се явява и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства, както следва: показанията на свидетелите В.С., К.К.,
Б.П., Б.М., Т.Ц., приобщените от досъдебното производство показания на
горепосочените свидетели в хипотезите на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля Й.М.,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени в цялост по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК; заключението на техническата експертиза -
протокол № 26; заключението на съдебнопсихиатричната експертиза; протокол за
разпознаване; писмо от „Национална система 112”, ведно е приобщени 1 и бр. CD; справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на доказателствената
съвкупност намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е
обоснована и изградена след вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по
делото доказателства, както не намира основание за промяна на изложените в мотивите към присъдата
фактически изводи, които изцяло споделя.
Подсъдимият
К.Г.И. е роден на ***г***, български, българки гражданин, женен, не работи,
неосъждан, със средно образование, ЕГН **********.***.
Към
2017 г. поде. И. имал вилно място в местността „Смърдана” на ул. „********
На
14.05.2017г. подсъдимият бил на вилата си сам.
Към
посочената дата В.Д.С.работела в „МБМ” ООД като отчетник на електроенергия.
Задълженията й се изразявали в отчитане на електромерите в местността „Смърдана“, включително и на тези на имотите,
находящи се на ул. „Фортов път”. В.С. отчитала този район от около две години и
никога нямала проблеми с живущите там.
Около
12.30ч. на 14.05.2017г , С. била в местността „Смърдана”, за да отчита
електромерите. Стигнала до къщата на Й.М., който бил съсед на подсъдимия И..
След като отчела показанията на електромера на М., тя го попитала дали съседът
му И. си е в имота. Той й казал, че си е там, викнал го и двамата със С. влезли
в двора на подсъдимия. С. отчела показанията на електромера в имота на И.,*** и
тъй като било топло, помолила подсъдимия да си остави на един стол на терасата
връхната си дреха и след като приключи отчитането, да си я вземе. Междувременно
С. се заговорила с М., изпушила една цигара и изпила една чаша бира, с която я
почерпил подсъдимия. Самият той и М. пиели ракия. След това С. излязла от имота
на И. и продължила работата си по отчитането на електромерите на останалите
имоти в района.
Около
14.30ч., свидетелката се върнала в имота на подсъдимия. Видяла, че последният е
на терасата, а М. го няма. Влязла в двора, за да си вземе връхната дреха.
Подсъдимият, който вече бил пиян, й казал, че дрехата й е вътре в къщата и тя
влязла в нея, за да си я вземе. С лявата си ръка държала апарата за отчитане на
електромерите. Подсъдимият влязъл след нея в къщата и й показал, че дрехата й
се намира в една от стаите. С. отишла в стаята, взела си дрехата и когато
излизала от нея, видяла, че подсъдимият заключва външната врата на къщата.
Тогава тя се развикала да я пусне да излезе, но подсъдимият отишъл и затворил
прозореца. Казал й, че колкото и да вика, няма кой да я чуе. През това време
свидетелката отишла до външната врата на къщата, но подсъдимият стигнал до нея,
казал й, че иска да я гушка и да я целува. Хванал едната й ръка, притискайки я
към вратата с тялото си и започнал да я опипва с другата си ръка по гърдите. В
това време й казал: „Ох,****, ти си го просиш”. Опитал се да я опипа и надолу
по тялото, но не успял, тъй като му пречела чантата на С., която била пред
тялото й. Свидетелката продължила да вика да я пусне да си ходи. Споменала му,
че по устройството за отчитане могат да я открият къде се намира. В един момент
подсъдимият отключил вратата и свидетелката излязла от къщата и после на
улицата.
С. се
обадила на приятели си - свид. Б.П. по телефона и плачейки му казала, че един
мъж се опитал да я изнасили. Казала му къде се намира и той тръгнал към нея с
рейса. Свидетелката се обадила и на началника си - свид. К.К., който също се
запътил към мястото, където се намирала пострадалата.
Свидетелят
К. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На място пристигнал
свидетелите Б.М. и Т.Ц., полицаи в 08 РУ-СДВР. Пострадалата описала на
полицейските служители какво се е случило и им показала къщата, в която бил И..
Полицейските служители установили самоличността й и се опитали да влязат в
двора на И., но металната врата на оградата била заключена. Тогава започнали да
викат на подсъдимия да излезе. В един момент подсъдимият се показал и казал, че
никога няма да отвори. Полицаите докладвали на ОДЧ и влезли в двора,
прескачайки оградата. Започнали да тропат по входната врата на къщата, казали,
че са от полицията и мъжът следва да отвори вратата веднага, но той не го
направил. Тъй като не получили разрешение от ОДЧ да влязат в къщата,
полицейските служители излезли от двора.
Междувременно
на място пристигнал и приятелят на В.С., който заварил приятелката си да плаче.
Полицейските
служители насочили пострадалата към 03 РУ-СДВР за подаване на жалба. Въз основа
на нейната жалба било образувано досъдебно производство № 227 ЗМК -2061/2017г.
В хода
на досъдебното производство било извършено разпознаване, при което
процесуално-следствено действие свид. В.С. посочила поде. К.Г.И. като лицето,
което се опитало да я насили.
Съгласно
заключението на техническата експертиза:
Предоставеният
за изследване един брой оптичен носител на данни - „DVD-R”, марка „Maxell”, е с
капацитет 4.7 GB,
с обозначение „4022443-REC13774“, съдържа 3 броя „JPEG“ изображения с наименования:
„**********“, и „********** “ и „police” и 1 брой
„.wav“ файл с наименование„**********“.
Съдържанието
на направените изкази от лицата в записа е свалено дословно така, както е чуто
и възприето.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия К.И.:
При К.И.
не се установяват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване
(психоза), което може да бъде приравнено към “продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието” в смисъла на закона.
Като е спазил принципа за
преценка достоверността на доказателствата, състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
разгледал делото като първа инстанция, е коментирал с необходимата
задълбоченост и прецизност целия доказателствен материал. Преценявайки
доказателствената съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че същата
правилно е послужила за фактическа
основа на присъдата, като споделя изцяло
направения доказателствения анализ в мотивите.
За да обоснове решаващите
си фактически изводи относно релевантните
обстоятелства първата инстанция е поставила в основата на фактическите
си изводи показанията на свидетелката В.С., дадени в хода на съдебното
следствие, с изключение на тези относно часа, в който са се развили събитията и
обстоятелството, че подсъдимият е бил
хванал за дете й ръце. Основание за отхвърляне на показанията на пострадалата в
посочените части е наличието на несъответствие между тях и показанията на С.,
дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда на
чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на които съответно съдът е дал вяра, предвид , че спомените на
свидетелката относно фактите са били много по-ясни и кореспондират със заявеното от нейния приятел пред съда
/свид. П./ и св. К., а именно, че едната ръка на пострадалата в областта на
предмишницата е била зачервена. Съдът е
преценил и липсата на спомен относно конкретната дата на деянието и относно
част от думите, които подсъдимият е отправил по отношение на нея с изтеклия
близо две годишен период от време от
датата на събитията до разпита на С. в съдебна зала, като правилно е посочено,
че възпроизвеждане на фактите непосредствено след случилото се е много по-ясни.
В
съответствие с заявеното от свидетелката е и протокола за разпознаване, което
правилно е констатирано, че е извършено по предвидения в закона ред .
По
делото безспорно се установява датата на деянието, освен от приобщените
разпитите от досъдебното производство по предвидения процесуален ред и от писмо
от „Национална система 112”, ведно с 1 бр. CD, съдържащ запис на разговора, проведен от свид. К. с оператора
на тел. 112 именно на посочената дата.
Изводът
за достоверността на показанията на С. в останалата им част се извежда от
тяхната логичност, последователност и конкретика, което позволява формиране на категорични изводи относно
значимите фактите. Първата инстанция е
съпоставила показанията на свидетелката относно инцидента и авторството на
деянието с тези на останалите свидетелите / К.К., Б.П., Б.М. и Т.Ц./, които
установяват състоянието на С. непосредствено след случилото се. Чрез тях се
установява състоянието на С., което
безспорно съответства на да е
резултат от преживяното, както и се потвърждава, че пострадалата е съобщила за конкретно
извършени спрямо нея блудствени действия, като правилно СРС в тази връзка е
посочил, че показанията на изброените по- горе свидетели макар производни са
допустими от закона и няма пречка да бъдат ползвани при преценка на изхода на
делото по същество.
Въззивната
инстанция намира за необходимо да посочи, че в събрания по делото
доказателствен материал не се констатират противоречия, които да налагат
обсъждането на доказателствата отделно или преповтаряне на същия в настоящото
решение , както и предвид обстоятелството, че настоящият състав е изразил
съгласието си с направения доказателствен анализ от първостепенния съд.
Неоснователно
е възражението на защитата относно противоречие на показанията на С. и
свидетеля П., тъй като същият в разпита си не съобщава детайли за
инкриминираното деяние, каквито пострадалата твърди, че му е разказала. Липсата
на спомен е преодолян с прочитане
показанията на свидетеля от досъдебното производство, които са потвърдени от
него.
Съвсем
правилно районният съд е отчел и обстоятелството, че нито пострадалата, нито свидетелите се явяват
заинтересовани от изхода на делото лица. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че С.
съобщава и за обстоятелството, че заедно
със подсъдимия и свидетеля М. е останала
в дома на И. около 10 минути, за да изпие чаша бира, което изключва
преднамереност на дадените от нея сведения и съответно обосновава извода за
тяхната достоверност
Правилно
са кредитирани от първата инстанция и заключенията по приобщените по делото
експертизи, като такива изготвени от компетентни вещи лица и сдържащи отговори
на поставените задачи.
При това положение, щом фактическата обстановка е изведена
при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила и не е допуснато превратното тълкуване на
доказателствата, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е
правилно формирано и не дава основание да бъде променяно или замествано.
В същото време пред въззивния съд не са ангажирани нови
доказателства, които биха могли да бъдат основание за промяна на приетата
фактология. Оттук нататък в съгласие с
материалния закон първостепенния съд е приел, че подс. К.Г.И. е осъществил престъпление
по чл.150 ,ал.1 от НК,
като от обективна страна на 14.05.2017г,
в гр. София,ул. ********,около 14.30чс е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата, която към
този момент е била на 32 години - казал й, че колкото и да вика няма кой да я
чуе, хванал я за едната ръка, притискайки я в същото време с тялото си към
входната врата на къщата, а с другата си ръка я опипал по гърдите, като й
казвал, че иска да я гушка, и че е курва и си го проси.
Районния
съд правилно е посочил, че опипването по гърдите има характер на блудствени
действия, като действията на подсъдимия се осъществени с употреба на сила.
Налице е било изразено категорично несъгласие на пострадалата с действията на И.,
заради което последният, хващайки я за едната ръка и притискайки я към входната
врата на къщата, е сломил съпротивата, която е оказала.
В тази
връзка неоснователни са развитите от защитата съображения в жалбата, че по-рано
през деня С. е пила бира в дома на подсъдимия. Посоченото обстоятелство не може
да послужи за извод относно изразеното съгласие от пострадалата за интимен
контакт с И.. С. ясно и категорично е изразила волята си, като именно поради
това и подсъдимият е употребил сила спрямо нея, чрез която й е била причинено
нараняване, факт потвърден от свидетелите К. и П., възприели състоянието и
зачервяването на ръката на С.
непосредствено след случилото се.
Деянието
е извършено от подсъдимия И. с пряк
умисъл и това е така, тъй като същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял именно тях. Подсъдимият е съзнавал, че
действията, които предприема по опипване на гърдите на пострадалата са от
естество да възбудят полово желание и е целял именно този резултат. Съзнавал е
също така, че за тези действия пострадалата не е била съгласна, но въпреки това
ги е извършил, като хващайки я за едната ръка и притискайки я към входната
врата с тялото си, ще намали съпротивата й относно блудствени действия, като е
целял да ги улесни по този начин.
Настоящата
инстанция намира, че наложеното наказание на подс. И. „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години е определено правилно. СРС е индивидуализирал същото
при условията на чл.54 от НК, като е
приел, че по делото не са налице основанията за налагане на наказание по
отношение на И. под предвидения в закона минимум. Като обстоятелства относими
към определяне размера на наказанието, съдът е посочил чистото съдебно минало
на подсъдимия и блудствени действия, които са осъществени през самите дрехи на
пострадалата, с което е намалена обществената опасност на конкретното деяние,
както и обаче, че подсъдимият е заключил вратата на къщата, чрез което е лишил
пострадалата от възможност да избяга от мястото на инцидента, с което е
завишена в определена степен обществената опасност на конкретното деяние.
Именно отчитайки смекчаващи обстоятелства и отегчаващото обстоятелства, които
се споделят от настоящият състав, съдът е приел, че наказание в предвидения от
закона минимум от две години лишаване от свобода ще изиграе своята поправителна
и превъзпитателна роля. При изложеното въззивната съд намира за неоснователна
претенцията на защитата за несправедливост на присъдата относно размера на
определеното наказание, като счита, че наказание „Лишаване от свобода“ в
минималния, предвидено в закона, размер, а именно една две години е справедливо и е в съответствие с целите,
посочени в чл. 36 от НК. Изпълнението на посоченото наказание е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок
от три години.
Първоинстанционният
съд е спазил принципите при
индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на
мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да
бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в
чл.36 от НК, като е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така
и данните за личността на подсъдимото
лице .
В заключение, след извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното
и на основание чл.334, т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.09.2019г., постановена по НОХД №
18998/2018г., по описа на СРС, НО, 100-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.