№ 1091
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500980 по описа за 2022 година
С Решение № 917 от 12.05.2022г., постановено по гр. дело №
250/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
делото, че Община Бургас дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
следните суми: 470, 88 лева, представляваща стойност на ползвани ВиК
услуги за периода 26.05.2017г. – 25.08.2021г., изразяващи се в доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен номер ***, ведно със законната лихва
от 18.11.2021г. до окончателното й изплащане, 57, 45 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 25.05.2019г. до 12.03.2020г. и за периода
14.05.2020г. – 16.11.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3291 от
19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 8076/2021г. по описа на БРС.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Община Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново
решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано, а изложените мотиви на съда опорочават
постановения съдебен акт. В жалбата се посочва, че Община Бургас е
собственик единствено на дворно място – цялото с площ от 1 590 кв.м., което
е видно от съставения Акт за частна общинска собственост №
2571/22.05.2000г. и в размер с правната и житейска логика е да се приеме, че
Община Бургас следва да носи отговорност за плащане на потребени ВиК
услуги, ползвани от трети лица въз основа на неправомерно открити партиди,
като напълно се игнорира и не се изследва действащата нормативна уредба за
предоставянето на тези услуги.
В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства се
установява, че Община Бургас няма облигационна връзка с ищеца по
отношение на процесния поземлен имот, вкл. и по отношение на изградената
в имота сграда и в този смисъл няма и качеството на потребител по партида
№ ***. В жалбата се твърди, че общото препращане на съдебното решение
към общата разпоредба на чл. 92 от ЗС води до погрешни правни и
фактически изводи, тъй като по делото се налага извода, че ищцовото
дружество не е спазило законоустановената процедура за откриване на
партида за предоставянето на ВиК услуга и е предоставил ВиК услуги на
трето лице без знанието и съгласието на ответната община в постройка, която
не е общинска собственост. Посочва се, че лицето, което ползва ВиК услугите
– К. С. Й. има открита и водена и към настоящия момент партида с абонатен
номер *** и именно тя има връзка с ищцовото дружество, а не ответната
община, тъй като Община Бургас не е сключвала договор с ищеца за
предоставяне на ВиК услуги. Твърди се, че атакуваното решение води до
незаконосъобразния извод, че ВиК оператор може да открива партида на лица
в гр. Бургас без документи, за което – след това на основание чл. 92 от ЗС да
се изисква от Община Бургас да заплаща ВиК услуги, а съдът изцяло е
игнорирал, че ищцовото дружество не доказа наличието на валидно
облигационно отношение с ответната община и не установи вземането си на
претендираното договорно основание.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
2
В съдебно заседание въззивната страна – Община Бургас не
изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността
на въззивната жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмено
становище, в което посочва, че жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като не е налице нито едно от основанията за
неправилност. Посочва се, че обжалваният акт на първоинстанционния съд е
постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на
съдопроизводствените правила и е обоснован. Претендира се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В отговора се посочва, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че именно Община Бургас като собственик на поземления имот се
явява страна по облигационната връзка с доставчика на ВиК услуги, а в
конкретния случай ответникът не установява да е учредил право на ползване
или право на строеж в полза на трето лице, въз основа на което да се приеме,
че извършеното върху имота строителство – предмет на водоползване е за
сметка на трето правоимащо лице.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба –
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас не изпраща
представител и не взима конкретно становище по основателността на
жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас, с които
се претендира да бъде прието за установено, че ответната община дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 470, 88 лева, представляваща дължима
3
сума по издадени фактури за периода от 24.04.2019г. до 27.09.2021г. с отчетен
период от 26.05.2017г. до 25.08.2021г., както и да бъде прието за установено,
че ответната община дължи сума в размер на 57, 45 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от
25.05.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че Община Бургас е собственик на
общински терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабден обект –
гр. Б., кв. П., ул. Ц. И. В. * и със заведена партида в базата данни с абонатен
номер *** с титуляр К. С. Й.. Твърди се, че в полза на ответната община е
възникнало качеството на потребител на ВиК услуги от момента на
придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, а
отчитането на поставения водомер се е осъществявало по електронен път.
Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път са издавани за
процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените
водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както
и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги –
вода, канал и пречистване, но ответната страна не е заплатила своевременно
дължимите суми, а вследствие на тяхното неплащане в срок възниква
задължение и за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
Ответната страна по предявените искове – Община Бургас
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че общината не е страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет –
предоставяне на ВиК услуги и не е възникнало качеството „потребител на
ВиК услуги“ за имот с адрес – гр. Б., кв. „П.“, ул. „Ц. И. В.“ № *.
За да уважи предявените искове и да приеме за установено, че
Община Бургас дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище
гр. Бургас претендираните суми, първоинстанционният съд е приел, че
водоснабденият имот е сграда, която се намира в имот, общинска
собственост. Съдът е приел, че по делото не е установено друго и следва да се
приеме, че Община Бургас е собственик на сградата с идентификатор
07079.661.353.2. Предвид обстоятелството, че не се установяват каквито и да
е наемни отношения с лицето, което живее в сградата и потребява
4
доставената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас
вода, Районен съд – Бургас приема, че при неплащане на потребената вода
няма как собственика на имота, респективно – на сградата да бъде освободен
от отговорност и е приел, че за ответната община е възникнало задължение да
заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е отчетена.
По делото не се спори, че първоинстанционното производство е
образувано след постановена Заповед № 3291/19.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело №
8076/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и постановено Разпореждане №
9607/17.12.2021г., постановено по частно гр. дело № 8076/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на
представител на Община Бургас на дата – 22.12.2021г., а установителния иск
по реда на чл. 422 от ГПК е предявен на дата – 17.01.2022г., поради което и
настоящата инстанция намира, че искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е и допустим.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че се касае
за водоснабден обект, представляващ едноетажна масивна сграда в поземлен
имот с идентификатор 07079.661.353.2 и тази сграда е изградена в поземлен
имот с идентификатор 07079.661.353. От заключението на допуснатата
5
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда е
водоснабдена и има открита партида в програмата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас с абонатен номер *** и титуляр К.
С. Й.. Установява се и обстоятелството, че процесният имот е присъединен
към водоснабдителната и канализационна мрежа и ползва всички услуги,
които могат да се предоставят с тях – доставка на питейна вода, канализация
и пречистване на отпадни води. От извършената по делото експертиза се
установява и обстоятелството, че процесната партида е заверена служебно с
количества консумирана питейна вода за съответните периоди поради факта,
че няма монтирано измервателно устройство, като са спазени изискванията на
Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Изрично вещото лице в своето заключение посочва, че в имота няма
монтирано измервателно устройство, процесният имот е свързан с градската
водопроводна мрежа, и има питейна вода.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че за поземления
имот с идентификатор 07079.661.353, в който е изградена водоснабдената
сграда с идентификатор 07079.661.353.2 има съставен Акт за частна общинска
собственост № 2571 от 22.05.2000г. от Община Бургас на основание § 42 от
ЗИД на ЗОС и чл. 156, ал. 3 от ППЗДС. Изрично в съставения Акт за
общинска собственост се посочва, че не са предоставяни права върху имота,
няма разпореждания с имота или с части от него и имота не е включен в
капитала на търговско дружество. По делото не са и представени
доказателства, от които да се направи извод на какво основание е изградена
процесната сграда в имота, собственост на Община Бургас, поради което и
съдът приема, че постройката е изградена без собственикът на имота да е
учредил право на строеж или по някакъв друг начин да е предоставил права за
изграждането на процесната сграда. При тези данни – от страна на Община
Бургас в първоинстанционното производство се отправя възражение, че
сградите, които се намират в процесния поземлен имот не са собственост на
общината.
На основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
конкретния случай е безспорно, че разпоредбата на чл. 92 от ЗС установява
6
оборима презумпция, която от своя страна е и правно основание за
придобиване правото на собственост по отношение на построеното. Когато
строежът е извършен от трето лице, то правото на собственост по отношение
на построеното се предполага (ако не е уговорено друго), че е на
собственикът на терена. Оборването на презумпцията е в тежест на този,
който твърди, че собствеността по отношение на постройките възниква в
патримониума на друго лице, а не в патримониума на лицето, собственик на
терена, върху който е изградена сградата и това следва да бъде направено
чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно, тоест в
настоящия случай е в тежест на ответника Община Бургас да опровергае
презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи при условията на пълно доказване,
че процесната сграда е собственост на трето лице. Съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че в производството не се е установило кой е
собственикът на водоснабдената сграда, изградена в имота на ответната
община и по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази
насока. При това положение, настоящата инстанция намира, че с оглед на
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че именно Община
Бургас е собственик на изградената в имота сграда с идентификатор
07079.661.353.2.
С оглед събраните доказателства и твърденията на страните,
настоящата инстанция намира, че спорен между страните остава въпроса дали
Община Бургас има качеството на потребител на доставяните от страна на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас услуги и
съответно – дали има задължението да заплаща услугите, които се
предоставят от страна на ищцовото дружество по отношение на имоти, за
които се твърди, че са собственост на ответната община.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявани имоти.
На основание § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на
ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или
7
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят В и К услуги.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че е безспорно, че
собствениците на водоснабдените имоти имат качеството на „потребител на В
и К услуги“ и следва да се приеме, че с така посочените разпоредби са
нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният
договор за доставка на В и К услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи
условия на доставчика на В и К услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост „общи условия“, се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите. В този смисъл и Решение № 152 от
6.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че
потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че нормативната уредба
еднозначно приема, че за да може едно лице да има качеството на
„потребител“, това лице следва да бъде собственик на водоснабдения имот,
или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно
8
предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното
облигационно отношение по повод на предоставяне на водоснабдителни
услуги между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Община Бургас,
последната следва да е собственик или да има съответно вещно право на
ползване върху водоснабдената в имот с идентификатор 07079.661.353
сграда. При това положение следва да се посочи, че въпросът за
собствеността досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за
вземането на ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода, тъй
като собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори
и да не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. Дори и
собственика на имота да не е реалния ползвател на В и К услугите, същият
отново е обвързан в отношенията си с В и К оператора, но след заплащане на
услугата би могъл да търси заплатеното от него от реалния ползвател на В и
К услугите на извъндоговорно основание. Следва да се отбележи, че е без
значение обстоятелството, че за процесния абонатен номер е открита партида
при В и К оператора на името на отделни физически лица. Според закона и
наредбата облигационното отношение възниква и се развива между В и К
оператора и потребителя на услугата и не зависи от титулярството на
партидата открита при оператора. По делото не са представени доказателства,
които да установяват основанието за откриване или промяната на партидата.
За да бъде уважен предявения иск за заплащане стойността на
потребената доставената, отведена и пречистена вода в тежест на ищцовото
дружество е да установи, че ответната община е потребител на В и К услуги
за процесния имот въз основа на възникнало между страните валидно
облигационно правоотношение.
Следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството, че за
процесните абонатни номера са открити партиди при ВиК оператора на името
на отделни физически лица. Както бе посочено по-горе облигационното
отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя на
услугата и не зависи от титулярството на партидата открита при оператора.
По отношение на начисляваното количество вода следва да се посочи, че е
спазена изцяло процедурата, регламентирана в чл. 21 от Общите условия на
ВиК и е отчетено действително потребеното количество вода. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което
9
подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В този смисъл са и
констатациите на вещото лице по приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, в които изрично е посочено, че цените, по които са остойностени
предоставените услуги по процесните фактури, са утвърдените от КЕВР цени
за водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сума в размер от
470, 88 лева, представляваща стойността на ползваните услуги за периода от
26.05.2017г. до 25.08.2021г., ведно с претенцията за забавено плащане
предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия в размер на 57, 45
лева за периода от 25.05.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от 14.05.2020г. до
16.11.2021г.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответната страна – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 917/12.05.2022г., постановено по гр.
дело № 250/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул.
„Александровска“ №26, представлявана от Димитър Николов да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
10
Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11