Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 242 30.09.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1901 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 1241 от 08.06.2020 г.
по гр.д. №520/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е изменил на основание чл. 150 вр. с
чл. 143, ал. 2 от СК издръжката, присъдена със съдебно решение № 68 от
13.01.2016г. по гр.д. № 6105/2015г. по
описа на БРС, като е осъдил К.М.Д., ЕГН: ********** да заплаща на
ненавършилото
пълнолетие дете Д.К.Д., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята ***** и законен представител Н.В.Д.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от завеждане на исковата молба – 28.01.2020г. до настъпване на законови
основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за увеличение на издръжката за сумата над 200
лв. до пълния претендиран размер от 300лв., считано от завеждане на исковата
молба – 28.01.2020г. до настъпване на законови основания за изменението или
прекратяването й, като неоснователен. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, БРС е
допуснал предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената
издръжка. Със същото решение съдът е осъдил К.М.Д. да заплати в полза на бюджета
на съдебна власт по сметка на БРС държавна такса върху увеличения размер на
издръжкaтa в размер на 115.20 лв.
С въззивната
жалба обжалваното първоинстанционно решение се оспорва като неправилно,
необосновано и противоречащо на закона. Въззивникът счита, че съдът неправилно
е ценил събраните писмени доказателства - удостоверение от НАП Плевен и
справка- данни за осигурителен доход, от които се установявало, че единствените
му доходи са в размер на 126.49 лева месечно, изплащани от работодателя му „Дисиди-55“
ЕООД. Сочи, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 142,
ал.1 предложение 1 от СК и не е съобразил по – малките възможности за работа, с
които ответникът разполагал в град като Плевен. Възразява срещу изводите на
съда за доказана възможност ответника да дава по – висока издръжка, основаващи
се на непълноценен анализ и оценка на данните за регистрирана на негово име
фирма и налични имоти. Подчертава, че въпросното дружество не осъществява
дейност от 2018 г. , а притежаваните от него имоти се ползвали от него и *****
му за задоволяване на жилищните им нужди, а не за извличане на доходи.
Издръжката, която може да плаща и се явява съобразена с финансовите му
възможности е в размер на 160 лева месечно. Към въззивната жалба са представени
доказателства, а именно: справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
от дата 04.07.2019 г. и самото
уведомление, удостоверение за декларирани данни от 19.06.2020 г. и два броя
справки за осигуряване на самоосигуряващо се лице. Моли за отмяна на
постановеното решение, с което е увеличен размера на издръжката в размер на 200
лева, като вместо него да бъде постановено решение, с което издръжката да бъде
определена в размер на 160 лева месечно. При уважаване на жалбата, моли съдът
да отмени и допуснатото предварително изпълнение за увеличения размер на
издръжката. В проведеното пред БОС
съдебно заседание, въззивникът не се явява, като вместо това депозира писмена
молба, с която заявява, че не може да се яви лично на делото поради финансови
затруднения и желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата
на 11.07.2020 г, като в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е постъпил. В
съдебно заседание Д.Д. се явява лично и със законния си представител Н.Д.,
нейна *****, като заявява, че оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Посочва, че ответникът работи в семейната им
фирма, в която има достатъчно работа, и поради тази причина същият няма интерес
да си търси друга работа. Излагат съображения, че се касае до нежелание за
даване на издръжка в по – висок размер, а не до липса на възможност за това.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същата се явява допустима.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 от СК, с който Д.К.Д., ЕГН **********, действаща със
знанието и съгласието на ***** си Н.В.Д., ЕГН ********** е поискала увеличаване
на издръжката, която ответникът К.М.Д. е осъден да плаща съгласно Решение
№68/13.01.2016 г. по гр.д. №6105/2015 г. на Районен съд Бургас, потвърдено с
Решение №III-51/25.04.2016 г по в.гр.д. №492/2016 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, а именно по 120 лева на месец, като се иска ответника да
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът К.Д.
в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорил
предявеният иск като неоснователен, като не отрича увеличените нужди на детето,
но заявява, че е с ограничени финансови възможности, като единствения доход,
който получава е в размер на 126,49 лева месечно, както и че същият не
разполагал с недвижими имоти или други активи, от които би могъл да реализира
доходи. Счита, че искът е основателен до размер от 160 лева месечно.
По делото са
събрани писмени доказателства, включително социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на които се установява следната
фактическа обстановка.
Ищцата е
непълнолетно дете, родено на *** г. от брака, сключен между Н.В.Д. и ответника К.М.Д.,
прекратен с развод, съгласно влязло в сила съдебно решение № 253 от 11.10.2007
г. по гр.д. №2059/2007 г. по описа на РС Плевен. По силата на одобреното с това
решение споразумение по чл. 51 от СК, сключено между съпрузите, родителските
права върху детето Д.Д. са предоставени на *****та, а бащата се е задължил да
заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева.
С Решение
№68/13.01.2016 г. по гр.д. №6105/2015 г. на Районен съд Бургас, потвърдено с
Решение №III-51/25.04.2016 г по в.гр.д. №492/2016 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, съдът е увеличил издръжката от 80 лева на 120 лева месечно.
От писмено
уверение № РД-30-10 от 15.01.2020 г. се установява, че за учебната 2019/2020 г.
детето Д.Д. е записана в 9- ти клас в ПГТ
„Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Бургас и посещава редовно учебните занятия.
Нейната ***** –Н.Д. работи като „старши експерт“ в Отдел „Държавен архив“
Бургас към ДА „Архиви“, като получаваното от същата брутно трудово
възнаграждение към м. декември 2019 г. е в размер на 775.00 лева. По данни на
ищцовата страна, заявени и пред служителя на „Социално подпомагане“, изготвил
социален доклад по делото, ищцата и нейната ***** живеят в жилище, на техни
близки, за което не плащат наем и което представлява гарсониера, находяща се в
гр. Бургас, к.с. Меден Рудник. Пред съда, детето заявява, че й е необходима по
– висока издръжка с оглед потребностите й за посещаване на уроци по математика
и волейбол, както и за покриване на ежедневните й разходи за транспорт, който
използва, за да ходи на училище и джобни пари.
По делото са
събрани доказателства и относно имущественото състояние на ответника, като от
справка – данни за осигуряване на ответника, издадена за периода от 01.01.2019
г. до 31.01.2020 г. се установява, че същия се осигурява от дружеството
„Дисиди-55“ ЕООД, като през първите три месеца от 2019 г. осигурителния доход е
изчисляван за положен труд в рамките на 8 часа работно време на ден, а считано
от месец юли, 2019 г., лицето е осигурявано за 2 часа отработено време на ден,
в резултат на което осигурителния доход на лицето е определен в размер на
126,49 лева на месец. При извършена справка в Търговския регистър се
установява, че дружеството – осигурител „Дисиди-55“ ЕООД, ЕИК ********* е
регистрирано от Д. С. Д., за която от съдържанието на Нотариален акт № 136 от 0*.0*.20**
г. на Нотариус Соня Панчева, се установява, че е ***** на ответника К.Д..
Приложени са
нотариални актове, изискани служебно от първоинстанционния съд, от които е
видно, че ответникът притежава недвижим имот, представляващ апартамент № 13, в
бл. 333 в к.с. Дружба в гр. Плевен, със застроена площ от 103,37 кв.м., върху
който е учредена договорна ипотека, обезпечаваща потребителски кредит в размер
на 29 000 лева, със срок на издължаване 240 месеца. Наред с това по делото
е приложен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, собственост на *****та на ответника, представляващ апартамент № 14, с
посочен адрес: гр. Плевен, ж.к. Дружба, блок 333, вх. В, ет. 4 и площ от 42,80
кв.м., предоставен като обезпечение на целеви кредит, отпуснат на
кредитополучателя „Деси и Краси“ ЕООД за закупуване на микробус, по който
кредит като съдлъжник се е съгласил да отговаря и ответника К.Д., при условията
на чл. 121 и сл. от ЗЗД.
От представена
справка от ОДМВР Плевен е видно, че ответникът притежава лек автомобил марка
Фолксваген, модел Пасат.
От извършени в
Търговския регистър справки се установява, че на името на ответника е
регистриран едноличен търговец с фирма „Дида- К. Миланов“, както и че същият за
един месец през 2018 г. е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
„Деси и Краси“ ЕООД, след което дяловете са прехвърлени на ***** му Д. Д..
За да уважи
частично предявеният в настоящото производство иск и да присъди месечна
издръжка в размер на 200 лева, Бургаският районен съд е приел, че ответникът е
ангажиран по трудово правоотношение с фирма „Дисиди-55“ ЕООД, осигурителния
доход, по което е в размер на 262 лева месечно. Приел е, че ответника има
регистриран в търговския регистър едноличен търговец и търговско дружество
„Деси и Краси“ ЕООД, че притежава едно МПС, както и че има изтеглен кредит,
обезпечен с чуждо имущество. Съдът е обсъдил също така и доходите, които
получава *****та на детето, а именно трудово възнаграждение в размер на 800
лева.
След анализ на
установените по делото данни, касаещи нуждите на детето, съобразени с
навършената от него 16- годишна възраст, съдът е приел, че същото се нуждае от
месечна издръжка в размер на 400 лева, половината от която следва да се заплаща
от бащата. В резултат на това, съдът е уважил предявения иск до размер от 200
лева месечна издръжка, като за разликата над 200 лева месечно до пълния
претендиран размер от 300 лева месечно е отхвърлил иска като неоснователен.
Настоящият
въззивен състав след като извърши самостоятелна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и съобрази заявените във въззивното производство
възражения и становища на страните, намира, че решението, постановено от
Районен съд Бургас е правилно и следва да бъде потвърдено като съображенията за
това са следните.
Въззивникът
оспорва изводите на БРС относно получаваното от него трудово възнаграждение
като твърди, че единствените му доходи възлизат на сумата в размер на 126,49
лева месечно. В тази връзка представя доказателства, от които е видно, че
считано от месец юли, 2019 г. получаваното от Д. брутно трудово възнаграждение
от дружеството „Дисиди-55“ ЕООД е в размер на 150 лева месечно.
Оспорват
се и констатациите на районния съд относно притежавани от ответника дялове в
търговски дружества, като се посочва, че регистрирания на негово име едноличен
търговец не извършвал дейност от повече от 10 години, а дружеството „Деси и
Краси“ ЕООД, което е притежавано от неговата ***** Д. С. Д. също не извършвало
търговска дейност.
Съдът
намира, че направените от въззивника възражения не опровергават извода на
районния съд, че заплащането на издръжка в размер на 200 лева месечно не би
довела до финансови затруднения на бащата, за който се установява, че е в
работоспособна възраст и за който не са налице данни да страда от заболявания,
които биха представлявали пречка за евентуално по – голяма трудова заетост.
От
представените доказателства може да се направи извод, че ответникът е зает в
дружеството на своята ***** Д. Д. –„Дисиди 55“ ЕООД, което се занимава с
търговска дейност и в което същият се осигурява върху осигурителен доход,
изчислен за декларираното работно време от два часа на ден. В тази връзка съдът
намира, че данните за осигурителен доход, който се декларира с оглед
изчисляване на дължимите осигурителни вноски и осигурителен стаж, не изключва
възможността, ответникът Д. да получава
доходи в по – голям размер, още повече с оглед обстоятелството, че същият е
ангажиран в семейния бизнес на своята *****. Дори да се приеме, че получаваният
от ответника доход в размер на 126.49 лева, платим за отработвано от него
работно време по два часа на ден, е недостатъчен за да обезпечи изплащането на
увеличения размер на издръжката, то но не може да бъде подценен факта, че
ответникът е в работоспособна възраст и би могъл при полагане на необходимата
активност да потърси и други възможности за работа, от които да реализира
допълнителни доходи. Ответникът не е оспорил изявлението на ищцата, че връзката
между тях е прекъсната, като същият не полага грижи за детето дори по време на
определения от съда режим на лични отношения. Липсват данни бащата да
предоставя допълнителни средства или да осигурява част от необходимите за всяко
дете дрехи, храна, учебни пособия, лекарства и др.
При
съобразяване на изискванията на чл. 142 и чл. 143 от СК, и като съобрази и
размера на минималната работна заплата към настоящия момент, съдът намира, че
определената от районния съд издръжка в размер на 200 лева на месец е
съобразена както с нуждите на детето, така и с възможностите на бащата да
осигури необходимата за неговото отглеждане издръжка.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд относно
общия размер на издръжката, от който детето се нуждае, както и разпределението
на същата между *****та и бащата на детето, а именно по 200 лева за всеки от
тях, съдът препраща към същите на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид
горното, съдът намира постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно,
което налага то да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата
страна, но същата не е отправила искане за присъждане на такива, поради което
съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1241 от 08.06.2020г., постановено по гр. дело № 520/2020г. на Районен
съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.