Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Русе, 15.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети април през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
секретаря ГАЛЯ Г.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7496 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът И.А.С. твърди, че на 08.06.2016г. в гр.Русе с
ответника ЕТ„Нефес-Нуршен
Акиф”, гр. Русе подписали договор за наем на земеделска земя. По силата на този
договор и в качеството си на наемодател, предоставил за временно и възмездно ползване
земеделска земя — имот №022002 в местността О. Б., землището на с.Ю., с площ
39.009 дка, за срок от една година, считано от 01.10.2016г. Договорили наемна цена
50 лева на декар - общо 1950.45 лева, която сума наемателят следвало да му заплати
до 01.10.2017г.
Заявява, че и към днешна дата дължимата наемна цена от
1950.45 лева все още не му е изплатена от търговеца - ответник по настоящото дело.
Моля да ни призовете на съд и след като установите
изложеното в исковата молба, да постановите решение, с
което да осъдите
Претендира съдът да осъди
ответника Едноличен търговец „НЕФЕС-НУРШЕН
АКИФ" със седалище и адрес на управление: Р., ул.”С.” .. вх.. ет.., ЕИК *********, представляван от собственика Н.С. А., ЕГН
**********, да му заплати сумата 1950.45 лева, представляваща
дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 08.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът ЕТ„Нефес-Нуршен Акиф”, гр. Русе счита предявения иск за неоснователен и моли
съда да го отхвърли.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.06.2016 г. между И.А.С. и ответника бил сключен договор за преотдаване на земеделска земя, по силата на който той
отдал под
наем на ответника имот– имот № 022002 с
площ 39,009 дка, в местн. „О. Б.”, в землището на с. Ю.,
за срок от 1 година, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. срещу задължение
на наемателя за плащане на наемна цена в размер на 50 лв. за един декар за една стопанска година, обща
стойност за плащане 1950.45 лв., който трябвало да се изплати до 01.10.2017г., но не по-късно от 25.12.2017г.
По делото е представен РКО №14 от 29.11.2017г., от
който е видно, че на внука на ищеца Белгин Бедри И. е изплатена сумата от
1950.45 лева с посочено основание за изплащането й – рента за стопанската
2016/2017г.
Във връзка с открито производство по чл.193 ГПК предвид
направено оспорване от ищеца на подписа, положен в ред „подпис” за получил
сумата в РКО №14/29.11.2017г., са назначени две съдебно-графологични
експертизи, като от заключението на първата (л.20) е видно, че подписа за
получил сумата в описаното РКО не е изпълнен от Белгин Бедри И.. Заключението, дадено от вещото лице по втората
СГЕ (л.35), назначена на осн.чл.201 от ГПК, е в
положителен смисъл, т.е. че подписа за получил сумата в РКО №14/29.11.2017г. е
изпълнен от лицето Б. Б. И..
От св.показания на Б. Б. И. е видно, че дядо му И.А.С.
не го е упълномощавал да получава наем от негова земеделска земя. Свидетеля
заявява, че не е получавал пари от ответника ЕТ„Нефес-Нуршен Акиф”, представляващи наем на земеделска земя на
дядо му за процесната сума от 1950.45 лева. След
запознаване с предявения му РКО №14/29.11.2017г. св.И. отрича да е негов подписа, положен в
графата „получих сумата“. Уточнява, че освен заплати , други пари не е
получавал от ответника.
От св. показания на работещата по граждански договор
при ответника И.К. Д.а, става ясно, че същата знае за наличието на сключен
между страните договор за наем, тъй като лично изготвя договорите на ответника.
Д. уточнява, че Б. И. е работел в ЕТ„Нефес-Нуршен Акиф като водач на селско-стопански машини, като
след изготвяне на договора за наем от името на дядо му, го е дала на внука на ищеца (св.Б. И.), който
го е върнал подписан. Свидетелката е изготвила РКО и в нейно присъствие Белгин И.
е подписал ордера и му е изплатила сумата, посочена в него.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От приобщените по делото писмени доказателства –
ангажирания с исковата молба Договор за преотдаване
на земеделска земя от 08.06.2016 г. съдът прави извод, че твърденията и на
двете страни за възникване на облигационна връзка са несъмнено установени и
доказани. Установено е по делото,
въз основа на приложения Договор, че на дата 08.06.2016 г. между ищецът и
ответника е възникнала облигационна връзка, обективирана в цитирания договор.
По силата на така възникналата облигационна връзка двете страни са встъпили в
договорно правоотношение, като правата и задълженията им са подробно разписани
в общо 20 члена. Видно от чл.1 от договора а и от самото наименование на
договора – страните по договора, страни и по спора, са постигнали съгласие ищецът
да отдаде под наем на ответника описаните в чл.1 от Договора за земеделски земи
, находящи се в землището на с.Ю., обл.Русе, с обща
площ от 39.009 дка. – с предназначение за земеделско ползване. В чл. 15, ал.2
страните са постигнали съгласието срещу предоставеното ползване наемателят /
ответното дружество / да заплаща наемна цена в размера и при условията, уговорени
в договора.
Безспорно се установява че договорът между наемодателя
и наемателя е бил със срок от 1 една стопанска година, считано от 01.10.2016 г.
до 01.10.2017г. включително / чл.2 от договора /, а наемното плащане е
разписано в чл. 15. Съгласно договореността между страните, визирана в чл. 15,
ал.4 от договора - за отдадения под наем
имот по чл.1 наемателят се е задължил да заплати наемна цена дължима единствено
в пари – 1950.45 лева – дата на плащане до 01.10.2017 г. , но не по-късно от
25.12.2017г.
Фактът, че договорът е сключен между страните и че
имотът е отдаден под наем не се оспорва, а и видно и от приобщеното по делото
заверено за вярност с оригинала копие на договор за отдаване под наем на
земеделска земя – на дата 08.06.2016 г. е възникнала валидна облигационна
връзка между тях .
В настоящото дело не е спорно и обстоятелството, че Наемодателят
е изпълнил точно задължението си по договора, като е предоставил на Наемателя и
настоящ ответник владението върху земеделската земя, предмет на договора.
Безспорно се установи също, че ответникът е заплатил наема, но сумата е
изплатена на лице, без представителна власт по договора.
Съгласно чл.
75, ал. 1 от ЗЗД, „Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.“. Разпоредбата
на чл.
75, ал. 2 от ЗЗД пък предписва, че „Длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.“.
Ответникът, в конкретния случай, не установи при условията на пълно и главно
доказване, че е платил процесните суми на овластено
да получи плащането лице, поради което не може да се позове на нормата на чл.
75, ал. 2 от ЗЗД и да се освободи от задължението си да плати на истинския
си кредитор, в случая ищеца И.А.С..
В тежест на
ответника е да установи изпълнение на задължението му като наемател, да заплати
уговореното наемно плащане в уговорените срокове и размер. Дори и съдът да даде
вяра на показанията на св.Донева, в частта им относно твърдението, че процесната сума е изплатила на Белгин И. (въпреки неговия
категоричен отказ за получаване на същата сума), то липсват доказателства да е
извършено плащане на наемната цена на надлежният кредитор, през процесната стопанска година – 2016/2017 г., поради което
искът се явява изцяло основателен и доказан по размер, поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1950.45 лв.,
представляваща неизплатено наемно плащане за стопанската 2016/2017 г. по
Договор за преотдаване на земеделска земя от 08.06.2016
г .
Законосъобразното разрешаване на казуса в случая
предполага прилагането на принципа, познат още от римското право „който плаща
зле, плаща два пъти“.
Предвид основателността на главницата, следва да се
уважи акцесорната претенция за законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските на делото
направени от ищеца са в тежест на ответника. Ищецът е
направил деловодни разноски в размер общо на 558.02 лева, за които е представил
и списък по чл.80 от ГПК. В настоящия случай разноските на ищцовата
страна представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че
е изплатено на процесуалния представител на ищеца (според договора за правна
защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното
възнаграждение в размер на 480.00лв. е изплатено „в брой“ - т.1 от Тълкувателно
решение №6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също и ДТ – 78.02лв. В т.3 от Тълкувателно
решение №6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната
фактическа е правна сложност на делото, но в размер на не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от
ЗА, която разпоредба препраща именно към Наредба №1/2004г. минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация,
регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите
органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това правилото на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага (Решение
№14820/10.12.2014г. по адм.дело №10395/2014г. на ВАС
е прогласило за нищожна нормата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил ЗА, но не може да нормотворства
по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това, при
прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до
регламентирания с наредбата минимум (Определение №74/07.02.2011г. по
ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС; Определение №269/04.05.2011г. по ч.гр.дело
№155/2011г. - IVг.о.
ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7
ал.2 т.2 от наредбата при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. е 300.00лв. + 7%
за горницата над 1000.00лв., би бил 370.00лв. Съгласно представения пред РРС
договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. Осъществената от пълномощника
на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално
представителство в съдебно заседание, включително със защита срещу възраженията
на ответника, направени в отговора на исковата молба, както и явяване в три
съдебни заседания ( отчитайки разпоредбата на чл.7, ал.8 от Наредба
№1/9.07.2004г, съгласно които при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00лв.),
като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно,
за да се определи минимално възнаграждение. Това определя сложност на спора в
средно висока степен. Т.е. следва да е
налице съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на казуса, както изисква Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. - ОСГТК ВКС. Съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 480.00 лв. е в рамките на минимално регламентирания в
наредбата размер, като е абсурдно да се твърди, че е прекомерно и не следва да
бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл, като се вземе предвид уважения размер на
иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същия има право на сумата в размер на 558.02 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЕТ„Нефес-Нуршен Акиф”, седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. С., № ., вх. ., ет. ., представлявано от собственика Н.С. А., ЕИК:********* да заплати на И.А.С., ЕГН ********** ***, сумата 1950,45 лева, представляваща дължима наемна
цена по договор за преотдаване на земеделска земя от 08.06.2016 год. за имот №
022002 с площ 39,009 дка, в местн. „О. Б.”, в
землището на с. Ю., обл.Р., ведно със законната лихва върху
главницата от 06.11.2018 год. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 558.02 лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: