Определение по дело №1218/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260133
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100501218
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….07.2020 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН  И.

                                                             ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия   

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 1218 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 3226/25.02.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 16689/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прието възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 81319/05.11.2019 год., подадено от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу издадената по делото заповед № 8005/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 325 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски, от които: 25 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

           В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в атакуваната от жалбоподателя част е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което възражението на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна по чл. 414а, ал. 2 ГПК  срещу издадената по делото заповед № 8005/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта и́ за разноските да бъде отхвърлено като неоснователно, след което делото се върне на РС-Варна с указания да издаде в полза на жалбоподателя изпълнителен лист съобразно влязлото в сила изпълнително основание – заповедта за изпълнение, с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя (настоящ жалбоподател) разноските за заповедното производство. Претендират се и разноските за настоящото частно производство.

           В писмен отговор насрещната страна счита жалбата за неоснователна и настоява да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.

           При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, че същата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

           Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и в случаите, изрично посочени в закона (т. 2). 

          Обжалваното определение, с което съдът е приел (счел е за основателно) възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК категории.

           На обжалване по реда на глава ХХІ-ва от ГПК подлежи разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист (чл. 407 ГПК), вкл. и за разноските за заповедното производство, който акт на съда е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл.

414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство.

          Съобразно изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван по реда на частното обжалване, поради което е и процесуално недопустима.

            Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

           При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.

           Ответникът по частната жалба с писмения си отговор е направил искане за присъждане на разноските за настоящото частно производство, като е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

          Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно.

          Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Разноски се следват и по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материално правния спор, или макар и да не са такива, след тях не следва продължаване на съдебния спор, т. е., не се налага извършване по – нататък на съдопроизводствени действия. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, съответно, когато следва да се извършват съдопроизводствени действия /какъвто е и настоящият случай/ разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните в зависимост от това, в чия полза е решението по материалния спор.

           Водим от  горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 1218/2020 год. по описа на ОС-Варна.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

 

 

Председател:

 

 

 

    Членове:1.    

 

 

 

                    2.