Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря Антония Тенева, като
разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 339 по описа на РС – Харманли за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Т.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Д.А.,
против наказателно постановление № 19-0271-000917 от 15.07.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ
- Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При съставяне на
АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до незаконосъобразност и на
издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган и не
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Поддържа се недоказаност на
твърдяното нарушение и липса на признаците от изпълнителното деяние на
нарушението, като се изтъква противоречие между описанието и правната
квалификация, която била неточна, неправилна и непълна. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Изтъква
се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на императивно предвидените в чл.
57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се липса на изложение на обстоятелствата от
значение за правната квалификация и съставомерните признаци от обективна и
субективна страна. Възразява се срещу вмененото на жалбоподателя нарушение,
като липсвали доказателства, установяващи извършването му. Нарушени били
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не
е маловажен или малозначителен. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят Т.К.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила
е молба от адв. Д.А., като пълномощник на жалбоподателя, в която е изразено
становище по съществото на спора с подробно изложени съображения за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 11.06.2019 г. в 15:40 часа в гр.
Харманли по ул. „Алеко Константинов“ в посока към ул. „Никола Петков“
жалбоподателят Т.К.Т. управлявал автобус марка “Мерцедес 0-303“ с рег. № Х5890ВМ,
собственост на ЗКПУ – Коларово. По време на движението си, до дом № 33Б, със
странична дясна част на управлявания от него автобус жалбоподателят ударил
странична лява част на паркиран лек автомобил марка „БМВ Х3” с рег. № Х3444КМ,
собственост на Те В Я , с което му
причинил материални щети. На мястото били изпратени полицейските служители –
свидетелите С.Ю.А. и Х.А.А.. Същите установили, че страничното ляво огледало на
лекия автомобил било счупено, като имало и задирания, причинени от уплътнението
на вратата на автобуса. Водачът Т. ***, където свидетелят А. съставил АУАН №
917/11.06.2019 г., който му бил връчен лично и подписан от него без възражения.
На 15.07.2019 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление № 19-0271-000917, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП за това, че предприемайки маневра, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях, ПТП, за което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните свидетели С.Ю.А. и Х.А.А., които еднопосочно
описват завареното от тях при посещение на мястото и причинените щети. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи
на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда фактически положение
се установяват и посредством събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страната,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът установи,
че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Видно от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са
полицейските служители на длъжност „полицейски инспектор” с функционални
задължения по контрол на пътното движение, а за издаване на наказателни
постановления по ЗДвП – началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
В случая АУАН е съставен от служител, заемащ длъжността полицейски инспектор
„Пътен контрол” при РУ – Харманли, а НП – от ВПД Началник на РУ – Харманли при
ОД на МВР - Хасково. По тази причина е неоснователно направеното в жалбата
възражение, че съответните актове изхождат от некомпетентни органи.
Настоящият
съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и накърняващи правото на
защита на жалбоподателя по следните съображения:
На първо място,
съставеният АУАН и обжалваното НП не
отговарят на формалните изисквания относно задължителните реквизити по чл. 42,
т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тези разпоредби изискват пълно и точно описание на
нарушението и всички обстоятелства, при които е извършено. Съдържанието на акта
е пестеливо и по същество се изчерпва с посочване на следното, а именно, че със странична дясна част на управлявания от него автобус
жалбоподателят Т. удря в странична лява част паркирания лек автомобил, с което става
причина за ПТП с материални щети. В текста на наказателното
постановление е възпроизведено същото описание на нарушението, като е добавено,
че жалбоподателят, предприемайки маневра, създава
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, ПТП. Както
актосъставителят, така и административнонаказващият орган посочват, че е
нарушен чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който обаче не предписва като съставомерен
признак настъпването на ПТП. В тази разпоредба е предвидено общото задължение
на водачите на МПС при извършване на каквато и да била маневра да се
съобразяват с останалите участници в движението, като съдържа примерно
изброяване на различни видове маневри. Съгласно чл. 76 от ППЗДвП „маневра” е изменение на положението на пътното превозно
средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне,
преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни. От тази дефиниция
е видно, че маневрирането е различно от простото управление на МПС. В случая нито в АУАН, нито в НП е дадено описание на извършените
действия, съставляващи конкретната маневра, която жалбоподателят е предприел,
без да се съобразява с останалите участници в движението. Още повече, че при
някои маневри съдържанието на това „съобразяване” е уредено в специални
разпоредби на закона, които изключват приложението на общото правило. При това
положение липсата на надлежно посочване на предприетата маневра води до
невъзможност за извършване на преценка по отношение на точната квалификация на
нарушението. Дори да се приеме, че същото попада в обхвата на общото правило по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, липсата на елемент от състава на нарушението представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което неминуемо засяга правото на защита на нарушителя.
На следващо място, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, без посочване на конкретната хипотеза, към която се
отнася извършеното нарушение. В чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Според чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на
150 лв. От съдържанието на обжалваното НП не става ясно кое от посочените в
цитираната разпоредба различни предложения наказващият орган е приел за
нарушено. Това обстоятелство не може да бъде изведено и от описанието на
извършеното нарушение, което от своя страна е непълно по гореизложените
съображения. Неконкретизирането в достатъчна степен на приложимата санкционна
разпоредба съставлява нарушение на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на НП.
По съществото на
настоящия спор съдът намира, че е налице недоказаност на извършеното нарушение.
Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предмета на нарушението принадлежи на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по
спорните факти, което в настоящия случай не е направено. От събраните по делото доказателства не може да се направи
безспорен и еднозначен извод, че именно жалбоподателят е виновен за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. В АУАН и НП не се съдържа ясно описание на
механизма на ПТП, предприетата от жалбоподателя маневра, както и местоположението
на двете превозни средства. По делото няма приложен нито протокол
за ПТП, нито заявления за ПТП, нито скици и схеми. От показанията на
полицейските служители се установява, че не са били очевидци на произшествието,
а са пристигнали на мястото впоследствие и са възприели единствено причинените
материални щети. Недоказаността на нарушението е самостоятелно основание за
отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде
отменено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0271-000917 от 15.07.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Т.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: