№ 201
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900454 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537
ТЗ.
Ищецът „Лекс интерконсулт“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ап.104, представлявано от Я.А.Д., чрез
пълномощник адв.Н. П., твърди, че е издаден запис на заповед от 24.08.2021 г. с падеж
31.12.2021 г., с който ответното дружество неотменимо и безусловно се е задължило да
заплати на „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, сумата 80 000 лв.
Твърди, че плащане на падежа не е извършено от страна на длъжника по записа на заповед,
както и, че поемателят се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№7766/2022 г. по описа на РС Пловдив. Ответникът е възразил против заповедта в
срока по чл.414 ГПК, поради което са дадени указания от заповедния съд за предявяване на
вземането по реда на чл.422 ГПК. Твърди също така, че с договор за цесия от 06.07.2022 г.
заявителят „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД е прехвърлил на ищеца всички свои
главни и акцесорни вземания, произтичащи от гореописания запис на заповед, като
длъжникът е уведомен за цесията от цесионера, който допустимо е бил упълномощен да го
стори от своя прехвърлител. Твърди, че уведомлението е връчено чрез ЧСИ. При условията
на евентуалност, претендира, че длъжникът е уведомен за цесията чрез получаване на
препис от исковата молба, към която е приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Въз
основа на така изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулирано искане
вземането за сумата 80 000 лв. по процесния запис на заповед да бъде установено по реда на
чл.422 ГПК, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 31.05.2022 г.,
до окончателното плащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
1
деловодни разноски, в т.ч. тези от заповедното производство.
Ответникът „СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“ №9, ет.2, ап.4, представлявано от П.А.Ц.,
оспорва иска. Прави възражение за неистинност на представения от ищеца документ – запис
на заповед (същото оплакване се съдържа и в подаденото по ч.гр.д.№7766/2022 г. на ПРС
възражение от длъжника). В тази връзка се изтъква, че ръкописният текст в записа на
заповед и подписа, положен за издател, не са изпълнени от законния представител на
ответното дружество П.Ц.. Възразява се още, че управителят на дружеството – заявител, е
оттеглил заявлението си пред РС Пловдив, както и в нарочно писмо до ответника е заявил,
че оттегля всякакви изявления за предявяване на записа на заповед, както и, че няма каквито
и да е било претенции спрямо ответника по същия запис на заповед. Възразява се още, че
липсва каузално правоотношение между страните като причина за издаване на записа на
заповед. Посочва се, че единствената сделка между двете дружества е продажба на
недвижим имот, документирана с нотариален акт от 24.09.2021 г., по който е извършено
плащане изцяло по банков път в същия ден. По изложените съображения ответникът моли
искът срещу него да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№7766 по описа за 2022 г. на РС Пловдив, І гр.с., в
полза на „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, гр.София, е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 80 000 лв., ведно със законна лихва от датата
на заявлението – 31.05.2022 г., до окончателното плащане, дължима по запис на заповед с
падеж 31.12.2021 г., срещу ответника „СТРОЙПРОГРЕС4БГ“ООД като издател на записа на
заповед. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова
молба.
По ч.гр.д.№7766/2022 г. на ПРС е приложен оригинален документ – запис на заповед
от 24.08.2021 г., издаден в гр.Пазарджик. Като издател в записа на заповед е посочено
„СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД, представлявано от П.А.Ц., което дружество според документа
неотменимо и безусловно се задължава да заплати на „Техносоле груп България“ЕООД,
ЕИК *********, сумата 80 000 лв. на падеж 31.12.2021 г.
Предвид направеното в срок (с отговора на исковата молба) от ответника възражение
за неистинност на горния документ, по делото е открито производство по реда на чл.193 и
чл.194 ГПК. В рамките на това производство е допусната и приета съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че ръкописният текст в записа на
заповед от 24.08.2021 г. не е изпълнен от лицето П.А.Ц., ЕГН **********, както и, че
подписът след думите подпис на издател в същия запис на заповед не е изпълнен от П.А.Ц.,
ЕГН **********.
Няма спор и се установява, че с договор за продажба на вземане от 06.07.2022 г.
2
вземането в размер 80 000 лв., произтичащо от горния запис на заповед, обективирано в
заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№7766/2022 г. на ПРС, е цедирано от поемателя
„ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД в полза на ищеца „Лекс интерконсулт“ЕООД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва до окончателното му плащане. Към исковата
молба е приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което цесионерът по горния договор,
като пълномощник на цедента, уведомява ответника за извършеното прехвърляне.
Приложено е и пълномощно за уведомяване на л.22, изходящо от законния представител на
„ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД.
Приет е като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот №101 от
24.09.2021 г., том ІV, рег.№6940, дело №585/2021 г. на нотариус с район на действие РС
Пазарджик, с който „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД продава на
„СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД свой поземлен имот в гр.Пазарджик, ведно с построената върху
него сграда на ул.“Верила“, за сумата 150 000 лв., която сума ще се изплати на продавача по
банков път в деня на подписване на договора. Видно от платежния документ на л.43, сумата
150 000 лв. е наредена от ответника по сметка на „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД
на 24.09.2021 г.
Разпитана е като свидетел Р.А.. Същата е присъствала при преговорите по повод
горната покупко-продажба, както и на изповядване на нотариалната сделка. Уговорена е
била цена за „парцела“ в размер 150 000 лв., които свидетелката, която работи като
технически секретар в „СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД тогава и понастоящем, наредила по
банкова сметка на продавача.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство,
имащо за предмет същото вземане. Съгласно т.10б от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило
в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. В конкретния случай се установява, че
ищецът е придобил вземането след издаване на заповедта за изпълнение, поради което е
легитимиран да предяви установителния иск вместо праводателя си. По възраженията на
ответника за това, че заявлението по чл.417 ГПК е било оттеглено от заявителя – в кориците
на ч.гр.д.№7766/2022 г. на ПРС не се намира молба, подадена от заявителя в тази насока,
която да има сезиращ ефект за съда. Препис от такава молба, заверена от длъжника, е
приложена към възражението на последния, но по този начин съдът намира, че заповедният
съд не е бил надлежно сезиран. За целта е било необходимо по делото да се входира молба
от заявителя в оригинал, каквато липсва в кориците на същото. Ето защо липсва надлежно
сезиране по реда на чл.232 и чл.233 ГПК, липсва и произнасяне на заповедния съд в тази
насока. Заповедта за изпълнение не е обезсилена и с оглед подаденото в срок възражение по
3
чл.414 ГПК, установителният иск, с която настоящият съд е сезиран, е допустим.
По същество на претенцията, съдът намира следното:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да докаже
фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно
несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално
правоотношение.
В аспекта на горното, първата преценка, която съдът извършва, проверявайки дали
претендираното вземане съществува, е наличието на валидно издаден запис на заповед.
Досежно валидността на ефекта, необходимо е от формална страна същият да
съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ. В конкретния случай такива реквизити се съдържат в
процесния запис на заповед. Проведено е, обаче, успешно оспорване на истинността на
същия документ, като по делото се установи по несъмнен начин, че същият е неистински –
подписът за издател не изхожда от лицето, подписало записа на заповед като законен
представител и представляващ дружеството-издател на същия. Съдът кредитира изцяло
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която е компетентно и обективно
изготвена и неоспорена от страните. Според заключението й с категоричност може да се
твърди, че представляващият ответното дружество не е подписал записа на заповед.
Последното лишава документа от формалната му доказателствена сила – да установи, че
визираното в него изявление е направено от лицето, посочено за негов автор. И по-
съществено, лишава записа на заповед от необходимата валидност и го прави
недействителен като сделка поради липса на съществен реквизит – подпис на издателя,
следователно същата сделка не поражда правата и задълженията, които законът свързва с
нейното възникване – не поражда задължение за определено лице, сочено за издател, да
заплати определена сума пари на друго на определената падежна дата. Следователно, не се
доказва възникването на валидно менителнично правоотношение и пораждането в резултат
от това на задължение за ответника да заплати сочената от ищеца сума в полза на
правоприемника на поемателя по същото правоотношение. Това според съда е достатъчно за
отхвърлянето на предявения иск, без да е необходимо да се обсъжда съществува ли или не
каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава, и погасени ли са
задълженията по същото. В тази връзка следва само да се отбележи, че ответникът навежда
твърдения за това, че между страните по записа на заповед е съществувало правоотношение
по продажба на недвижим имот, което се установява от доказателствата по делото –
приложения нотариален акт, задължението за плащане на цената по който е изцяло
изпълнено от купувача, ето защо основателно би било и правопогасяващото възражение на
4
ответната страна. В обобщение искът се явява изцяло недоказан и неоснователен и следва да
се отхвърли.
При този изход на делото ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3
ГПК. Ответникът претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер
3 000 лв., платени изцяло в брой според приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв., общо 3 300 лв., които
с оглед пълното отхвърляне на исковата претенция следва да бъдат присъдени изцяло в
тежест на ищцовата страна.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Лекс интерконсулт“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ап.104, представлявано от Я.А.Д.,
предявен против „СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“ №9, ет.2, ап.4, представлявано от П.А.Ц., за
признаване за установено, че последното дружество дължи на „Лекс интерконсулт“ЕООД,
ЕИК *********, в качеството му на правоприемник на поемателя „ТЕХНОСОЛЕ ГРУП
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, гр.София, сумата 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева)
по запис на заповед от 24.08.2021 г. с падеж 31.12.2021 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 31.05.2022 г., до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7766 по описа за 2022 г. на РС Пловдив, І
гр.с.
ОСЪЖДА „Лекс интерконсулт“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ап.104, представлявано от Я.А.Д., да
заплати на „СТРОЙПРОГРЕС-БГ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“ №9, ет.2, ап.4, представлявано от П.А.Ц., сумата 3 300
лв. (три хиляди триста лева) – деловодни разноски в производството по т.д.№454/2022 г. по
описа на ПОС, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5