Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 16.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на десети
април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. А.
при секретаря Д.М. и в присъствието на
прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1827 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от
Семейния кодекс
ИЩЦАТА
– Т.Д.К. ***, чрез пълномощника си адвокат Ж.Д. от Хасковска АК, твърди в
исковата си молба, че с ответника З.М.Г. са сключили граждански брак на 27.11.1985
г. в гр. Варна. От брака си имат родено едно дете – Мирослав, понастоящем
пълнолетен. Сочи, че в началото съвместният им живот протичал сравнително
спокойно, но с течение на годините между тях се появили сериозни и непреодолими
различия и отношенията им охладнели. Твърди, че ответникът е изпаднал под
влияние на своята майка, създавал дрязги, не я уважавал като човек и съпруга,
не полагал усилия за осигуряване благополучието на семейството си и установил
извънбрачна връзка с друга жена. Излага, че през
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Ж.Д., поддържа
иска за развод.
ОТВЕТНИКЪТ
– З.М.Г. ***, редовно призован, заяви в първото заседание по делото, че не
желае прекратяване на брака и оспорва твърденията, изложени в исковата молба.
Не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 12 от ГПК, приема за
установено следното:
Видно от
представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак № 23213 от 27.11.1985 г., издадено от ОбщНС – гр. Варна,
страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 27.11.1985 г., за
което е съставен акт № 2495. От брака си имат родено едно дете – Мирослав,
понастоящем пълнолетен.
Не
се спори по делото, че от повече от една година съпрузите, страни в настоящия
процес, живеят фактически разделени, като ищцата се е установила трайно да
живее и работи в Република Италия, а ответникът живее в гр. Бяла Черква, Община
Павликени. От свидетелските показания на Димитринка Борисова Атанасова и Кирил
Димитров Кирилов, преценявани от съда по реда на чл. 172 от ГПК и кредитирани
като обективни, последователни, кореспондиращи и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал, се установи обстоятелството, че от дълго време
ответникът е установил извънбрачна връзка с жена, която работи в гр. Бяла
Черква; че не се интересува от съпругата си Т.К.; не я уважава като човек и
двамата имат твърде много различия в своите възгледи и разбирания за живота. Не
се сочи за поведение на ищцата, което да е в разрез с нормалните съпружески
взаимоотношения, както и за вина от нейна страна за настъпилата фактическа
раздяла между двамата, напротив, двамата свидетели говорят за ищцата като за
грижовна съпруга, добра домакиня и майка, отдала си изцяло на семейството си.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по
същество същият се явява основателен и доказан.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за
допускане на развод. Установената трайна извънбрачна връзка на ответника,
неуважителното му отношение към съпругата си, дългата фактическа раздяла между
двамата са онези факти от живота им, довели до разкъсване на брачната връзка. Налице
е дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено доверието,
разбирателството между съпрузите, взаимното уважение и общите грижи за
семейството. Между тях липсва взаимност, привързаност и не съществува близост
от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като
съпрузи не намира отражение визираното в чл. 15 от СК съдържание на
съпружеските отношения. Бракът им съществува формално и е изпразнен от онова
съдържание, което влагат в него законът и моралът. Съдът приема, че разстройството
в брачните отношения между страните е и непоправимо, тъй като не може да бъде
преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между тях. Последното
намира израз в настъпилата и продължаваща от година фактическа раздяла между
съпрузите, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално
отчуждение помежду им. Описаното състояние на брачните отношения между страните
се е породило вследствие поведението на ответника, който е съзнавал, че руши
устоите на брачната връзка и е способствал за отчуждаването помежду им, за
прекъсването на физическата и духовна близост между тях, поддържайки
извънбрачна връзка с друга жена, проявявайки неуважително отношение към ищцата
като човек и съпруга. По делото не се доказа вина на ищцата. Не се доказа нейно
поведение, с което да е съзнавала, че разрушава семейната общност. Анализирайки
поведението на съпрузите, страни в настоящия процес, съдът приема, че
разстройството на брачните отношения се дължи на виновното противоправно брачно
поведение на ответника. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният
иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като обяви, че вина
за разстройството на брака има мъжът, ответник по делото.
По
отношение ползването на семейното жилище и фамилното име между страните по
делото не съществува спор.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 329, ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 175,00 лева – платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Наред
с това, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса
за допускане на развода в размер на 40,00 лева, както и 05,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл. 99, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен
на 27.11.1985 г. с Акт № 2495/27.11.1985 г. на ОбщНС – гр. Варна, между Т.Д.К., ЕГН ********** *** и съдебен
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет. 1, адв. Ж.Д. от
Хасковска АК и З.М.Г., ЕГН **********,***,
като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните
отношения има мъжът З.М.Г..
ОСЪЖДА З.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бяла Черква, Община Павликени, ул. „Георги Калчев” № 10 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.К., ЕГН **********
*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет. 1,
адв. Ж.Д. от Хасковска АК сумата от 175,00
/сто седемдесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски
– платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бяла Черква, Община Павликени, ул. „Георги Калчев” № 10 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 40,00 /четиридесет/ лева - окончателна
държавна такса за допускане на развода, както
и 05,00 /пет/ лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок, считано от връчването на негов препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: