№ 17800
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110115474 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, за признаване за установено, че ищецът В. Р. Б. не дължи на
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, чрез принудително изпълнение сумата от 3096 лв.,
предявен като частичен от 43902 лв., представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден от ищеца на 21.09.2004 г., с падеж 21.01.2004 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 28058/2008 г. по описа на СРС, 57 с-в,
за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20168510402203 по
описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851.
Ищецът В. Р. Б. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2008 г. по ч.гр.д.№
28058/2008 г. по описа на СРС, 57 състав, издаден в полза на ответното дружество за
сумата 43902 лв., представляваща главница по 15 броя записи на заповед, издадени от
ищеца, ведно със законната лихва от 16.09.2018 г. до окончателното плащане, срещу
ищеца е било образувано изпълнително дело № 20168510402203 по описа на ЧСИ
Мариян Петков, рег. № 851. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано
на 27.06.2016 г., като от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на
образуване на изпълнителното дело е изминал период от повече от 7 години, поради
което счита, че още към онзи момент вземането на ответното дружество е било
погасено по давност. Поддържа, че по отношение на процесното вземане е приложима
кратката 3-годишна давност с доводи, че вземането произтича от запис на заповед, за
който в чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидена 3-годишна давност от падежа. Евентуално сочи,
че дори да се прилага 5-годишната давност, то вземането е било погасено още на
26.09.2013 г. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен за
предявената част и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил бланкетен отговор на исковата молба
от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК с вх. № 28058817.09.2208 г. , запис на заповед, издаден от ищеца на дата
21.09.2004 г. в полза на поемателя „Мегатрон Холдинг Груп“ АД за сумата от 3096 лв.,
джиро от дата 22.02.2008 г. за прехвърляне на везането па записа на заповед на
ответника и Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2008 г., издаден по
ч.гр.д. № 28058/2008 г. по описа на СРС, се установява, че въз основа на подадено от
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение в полза на същия е издадена
процесната заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищцата за сумата от
43902 лв., въз основа на записи на заповед от 21.09.2008 г., сред които и запис на
заповед за сумата от 3096 лв., както и изпълнителен лист.
От приобщения препис на изпълнително дело № 20168510402203 по описа на
ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на КЧСИ се установява, че въз основа на посочения
изпълнителен лист ответникът на дата 27.06.2016 г. е подал молба за образуване на
изпълнително дело, с която е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18
ЗЧСИ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника-ищец по реда на чл. 47 ГПК на
06.10.2016 г.
На 25.05.2018 г. са наложени запори върху банковите смети на ищеца, открити в
„Банка ДСК“АД и „Централна кооперативна банка“ АД.
На дата 04.06.2018 г. ответникът – взискател по изпълнителното дело е подал
молба до съдебния изпълнител, в която е обективирано искане за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника – ищец.
На 08.05.2019 г. е наложени запор върху банковите смети на ищеца, открити в
„Райфайззенбанк България“АД
На дата 04.05.2020 г. ответникът – взискател по изпълнителното дело е подал
молба до съдебния изпълнител, в която е обективирано искане за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника – ищец, запор върху банкови сметки и
опис на движим вещи, находящи се на адреса на длъжника.
На дата 05.03.2021 г. ответникът – взискател по изпълнителното дело е подал
молба до съдебния изпълнител, в която е обективирано искане за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника – ищец и запор върху банкови сметки.
На 01.03.202 г. са наложени запори върху банковите смети на ищеца, открити в
„Банка ДСК“АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
2
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротИ.речива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Видно от приложената разписка за връчване на поканата за доброволно
изпълнение, заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на
06.10.2016 г., от който момент е започнал да тече срока за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, който според действащата редакция на ГПК към онзи момент е
двуседмичен срок. Доколкото страните не твърдят, и липсват доказателства да е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 20.10.2016 г.
Доколкото производството по чл. 439 ГПК е уредено като особен ред за защита
на длъжника в изпълнителното производство, в което последният може да оспори
изпълнението, позовавайки се факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, респективно влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът не би могъл да
обсъжда факта на изтекла погасителна давност за вземането преди приключване на
съдебното дирене, респ. влизане в сила за заповедта за изпълнение, т.е. за периода до
20.10.2016 г. В настоящото производство е допустимо съдът да изследва факта на
изтекла погасителна давност за вземането единствено за периода след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, а именно след 20.10.20016 г. Доводите на длъжника,
обуславящи недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение преди
нейното влизане в сила е следвало да бъдат релевирани чрез възражение по чл. 414
ГПК и чл. 423 ГПК – последното в хипотеза на нередовно връчване на заповедта за
изпълнение. Ето защо преценката за погасяването на вземането по процесната заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да преценява единствено за периода
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, което в случая е 20.10.2016 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
3
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Така за първи път погасителната давност е била прекъсната с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД и „Централна
кооперативна банка“ АД на 25.05.2018 г., след това с запор върху банковите сметки на
длъжника, открити в „Райфайзенбанк България“ АД на 08.05.2019 г., след това
последователно на 04.05.2020 г. и на 05.03.2021 г. с молбите на взискателя за
извършване на изпълнителни действие и накрая с налагането на запор върху Б. сметка
на длъжника, открита в „Банка ДСК“ АД на дата 01.03.2022 г.
Предвид изложеното може да се обоснове извод, че след влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 20.10.2018 г. е започнала да тече пет годишна давност за
вземането, която периодично е била прекъсвана с предприетите действия по
принудително изпълнение и искания на взискателя за предприемане на такива,
съответно на 25.05.2018 г, на 08.05.2019г., на 04.05.2020 г., на 05.03.2021 г. и на
01.03.2022 г., като към момента на приключване на съдебното дирене давността за
вземането не е изтекла.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за признаване за установено, че ищецът В. Р. Б. не
дължи на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, чрез принудително изпълнение сумата от 3096
лв., предявен като частичен от 43902 лв., представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден от ищеца на 21.09.2004 г., с падеж 21.01.2004 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 25.09.2008 г. по ч.гр.д. № 28058/2008 г. по описа на СРС, 57 с-в,
за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20168510402203 по
описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851.
ОСЪЖДА В. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски
в производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4