Решение по дело №3022/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на И.Д.Т., ЕГН **********, чрез адв.Н., против Принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол /КП/ за принудително блокиране Серия № 0111097 от 06.10.2022 г., издаден от блокиращ екип С.Д.А.и х.к.г.към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е извършено принудително блокиране на автомобил марка Шкода, модел Октавия с рег. № ***.

Според жалбоподателя, въпросният Констативен протокол е постановен при липса на компетентност, неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в КП не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Жалбоподателят посочва, че е с увредено здраве, за което има издадена карта – знак „Д21- Инвалид“, позволяваща безплатно паркиране на МПС-то му, която карта била поставена по нормативно уредения начин. Твърди се, че действията на служителите не са в синхрон със закона. Изложени са доводи, че налагането на санкция в размер на 40 лв. е сериозна щета за жалбоподателя, тъй като е 14% от пенсията му за цял месец. Иска се отмяна, алтернативно обявяване нищожността на наложената принудителна административна мярка.

В съдебно заседание адв.Н. поддържа жалбата и изрично посочва, че не претендира имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответниците-С.Д.А.и Х.К.Г., изразяват становище за неоснователност на жалбата, като по-конкретно посочват, че представеният инвалиден талон е бил валиден до 07.02.2022г., а скобите са поставени на 06.10.2022г.

За допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът след преценка на събраните доказателства прие за установено следното:

Настоящото разглеждане е в изпълнение на решение №12198/08.12.2023г., АД № 4148/2023г. на ВАС, Седмо отд. Към доказателствения материал са приобщени събраните по АД № 2690/2022г. по описа на АдС-Пловдив документи.

На 06.10.2022г. в 13,15 часа в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка Шкода, модел „Октавия“ с рег. № *** е приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 0111097 от същата дата. По делото са представени: пет броя снимки; Заповед № 22ОА-2347/05.10.2022г. на кмета на Община-Пловдив, с която са определени поименно длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“, на които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците - С.Д.А.и Х.К.Г.; допълнителни споразумения към трудови договори и длъжностни характеристики, връчени на С.Д.А.и х.к.г.за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“; таблица за отчитане явяването и неявяването на работа; Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община-Пловдив; Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив; схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на улица „Кап.Райчо“ в участъка от бул.“Цар Борис III Обединител“ до ул.“Родопи“, включително и сигнализацията, обозначаваща обхвата на „Синя зона“ и обозначените с пътен знак Д 21 „Инвалид“. Представено е и писмо на директора на ОП „ОКТ“ – община Пловдив, според което на съседни на ул. “Кап.Райчо“ улици в обхвата на „Синя зона“ са обозначени паркоместа за хора с увреждания както следва: ул.“Петър Парчевич“ – 1 бр., ул.“Леонардо Да Винчи“ – 1 бр., на паркинга в междублоковото пространство на ул.“Кап.Райчо“ № 62 – 3 бр., и на ул.“Антон Тайнер“ – 2 бр. Според справка на директора на ОП „ПР“ на територията на град Пловдив в обхвата на зоната за платено паркиране (Синя зона) са обособени 247 паркоместа за безплатно паркиране до 3 часа за автомобили, обслужващи хора с увреждания. Представено е и писмо на изп.директор на Агенцията за хората с увреждания до кмета на община-Пловдив с изх.№ 0023-3444 от 24.06.2022г., според което агенцията съгласува без забележки проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община-Пловдив.

От страна на жалбоподателя са представени: Експертно решение на ТЕЛК № 1447 от 23.08.1999г.; копие от фискален бон; копие от карта за паркиране за хора с увреждания със срок на валидност 10.10.2025г.; разпореждане на ТП на НОИ – Пловдив № 15223209705/01.07.2022г., копие от свидетелство за регистрация част I за МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ***; книжка за военноинвалид; епикриза, амбулаторен лист № 22279404CD64/06.10.2022г.

В с.з. от 15.12.2022г. е разпитан свидетелят Георги Богоев Богоев – съсед на жалбоподателя, който заявява, че познава жалбоподателя от 10 години и понякога, когато Т. го помоли му се налага да го кара с неговата кола. Посочва, че причината да го кара е, че Т. не се чувства добре и има физически проблеми – не вижда с едното око и има проблеми със сърцето. Според свидетеля, в града Т. не се придвижва нормално.

При първото разглеждане на основание чл.176 от ГПК вр. с чл.144 от АПК са били допуснати обясненията на жалбоподателя, който заявява, че има проблеми с очите и начинът по който е възникнало увреждането. При настоящото разглеждане жалбоподателят обясни, че не е от Пловдив и на 06.10.2022г. е имал час за преглед при д-р Яхобян, в района на ТЦ „Гранд“ на ул. „Кап.Райчо“ и пред блока нямало места за паркиране и паркирал личното си МПС, където имало свободно място, за да не закъснее за прегледа. Представиха се доказателства, че на 06.10.2022г. е имал час за д-р Яхобян, срещу полицията на „Св.Петка“.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от закона, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В чл.27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е посочено, че поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на Кмета на общината, на основание чл.167 ал.2,т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В случая, Кметът на община Пловдив е издал Заповед № 22ОА-2347/05.10.2022г., с която са определени поименно длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“, на които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците - С.Д.А.и Х.К.Г.. Видно от приложените по делото длъжностни характеристики именно лицата, заемащи длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“ осъществяват блокиране колелата на неправилно паркирали автомобили с техническо средство тип "Скоба“ за принудително задържане и на автомобили, чиито водачи не са заплатили таксата за платено паркиране. От изложеното следва, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност.

В ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство за принудително задържане. В този смисъл е неоснователно възражението и за неспазване на установената форма.

Жалбоподателят не оспорва, че не е паркирал на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а е спрял на друго място на ул.“Кап.Райчо“ поради липсата на свободно такова със знак Д21 на ул.“Петър Парчевич“ и на ул.“Кап.Райчо“ пред Търговски център „Гранд“ (така както заявява в дадените пред съда обяснения).

Според чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според ал.2, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно ал.3 общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

С Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. Общински съвет Пловдив е приел Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на град Пловдив (наричана за краткост наредбата). Според чл.10, ал.1 от цитираната наредба, на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /"Синя зона"/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа, като таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране. Според ал.2 на същата разпоредба, за паркиране в "Синя зона" се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. А ал.3 гласи, че обхватът на "Синя зона" се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба, като условията и редът за паркиране в зоната, се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр.Пловдив.

В цитираното Приложение № 1 "Списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)" към Наредбата, под т. 39 е включена ул. "Кап. Райчо", гр. Пловдив.

В чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е посочено, че във всяка "Синя зона" и "Зелена зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, като на тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак "Инвалид" и трябва да бъде поставена в долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.

Според чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.

В случая, видно и от приложения по преписката снимков материал на предното стъкло на процесния блокиран автомобил, е била поставена именно такава карта, чиято валидност не е оспорена от ответника.

Необходимо е да се отбележи, че по своята същност извършеното принудително блокиране е принудителна административна мярка, чийто фактически състав, съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. За установяване законосъобразността на мярката е необходимо по несъмнен начин да са установени всички елементи на фактическия й състав. В случая, съставеният по приложената мярка констативен протокол № 0111097/06.10.2022г. не съдържа конкретни и коректни данни за мястото на извършване на нарушението. Посочено е бул./ул. "***", Евмолпия, като не става ясно в коя част на улицата е установен автомобилът на жалбоподателя, посоченото място „Евмолпия“ не може да внесе яснота, понеже обект с такова име не съществува от дълго време в гр.Пловдив. Според представената по делото схема на "Синя зона" на гр. Пловдив, в действителност, на ул. „***“, в участъка от ул. „Петко Д.Петков“ до ул. „Родопи“ е установена територия за платено паркиране и то само от едната ѝ страна. В случая липсва, яснота дали автомобилът на Т. е бил паркираран от южната страна на ул. „Кап.Райчо“, там където е зоната за платено паркиране.

На следващо място, а и доколкото жалбоподателят посочва, че е паркирал в района на "Синя зона" град Пловдив следва да се отбележи, че за вертикалната сигнализация по делото е представена схема на "Синя зона", но от снимковия материал към констативния протокол не се установява хоризонтална маркировка на "Синя зона", а според чл. 10, ал. 3 изр. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, условията и редът за паркиране в "синя зона", се указват с хоризонтална и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на община Пловдив. Т. е. не може да се установи дали автомобилът е бил на очертаните места за паркиране или е бил паркиран така, че да е в друго нарушение на правилата за паркиране, което пък да касае хипотеза на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, която изключва действието на пътен знак В28 спрямо ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност.

От снимките към констативния протокол се установява, че жалбоподателят е поставил на предното стъкло на автомобила картата за инвалидност. От страна на контролния орган не е установено, а и не се твърди на процесната дата и място автомобилът да е бил използван за нужди, различни от тези на лицето с трайни увреждания.

По възражението на ответника за изтекъл срок на талона за инвалидност, същото настощият съдебен състав намира за неотносимо в случая. Първо санкцията на процесния автомобил е била наложена, защото се твърди от ответника, че е бил позициониран на неозначено място в рамките на действащата в този ден и часови диапазон система за платено паркиране "синя зона", поради което само по себе си обстоятелството за изтекъл срок на картата няма отношение към установяване законосъобразността на мярката, след като и органът наложил ПАМ не твърди, че превозното средство се е намирало върху специално обозначено място за паркиране на лица с трайни увреждания, онагледено със съответен знак и различно оцветяване на съответното парко-място.

Изложеното налага да се приеме, че на процесната дата ползваният от жалбоподателя автомобил не е бил паркиран на някое от местата, предназначени за хора с трайни увреждания и обозначени със знак Д21, а на място за платено паркиране. Причините за това се извличат от представеното по делото Експертно решение №1447 от 23.08.1999 г. на ТЕЛК, с което се установява, че И. Т. е с трета група инвалидност и срок – пожизнен и на следващо място жалбоподателят обяснява, че на 06.10.2022 г. е имал час за доктор Яхобян, срещу полицията на „Св. Петка".

От друга страна от приетата по делото Справка от директора на ОП "Паркиране и репатриране" се установява, че на ул. "***", в участъка от бул. „Цар Борис III Обединител“ до ул. „Родопи“, които са в обхвата на "Синя зона", са обособени паркоместа за безплатно паркиране до 3 часа за автомобили обслужващи хора с увреждания. Местата са маркирани със знак Д21 и допълнителни табели Т17. Представена е схема на вертикална и хоризонтална пътна сигнализация, изискана от съда служебно, но не е представена схема на паркоместата, обозначени със знак Д21, както и не е дадена информация колко са местата за паркиране в "Синя зона", обозначени със знак Д21 "Инвалид" на процесната улица, а само данни общо за местата за безплатно паркиране в "Синя зона" за територията на гр. Пловдив.

С оглед липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за наличните места в "Синя зона", обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на паркиране на автомобила на жалбаподателя на ул. „***“, по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на общинските органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания.

Действително в административната преписка се съдържа писмо на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания при Министерство на труда и социалната политика, от което става ясно, че агенцията е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Няма данни обаче дали този проект на наредбата е представен със съответната схема на паркоместата, а в Приложение № 1 на наредбата се посочват само местата с разрешено краткотрайно платено паркиране. С други думи не се установява по категоричен начин, че извършеното съгласуване е въз основа на направен анализ за броя на хората с увреждания в град Пловдив, съответно издадените инвалидни карти за паркиране на ППС.

С оглед на гореизложеното Съдът приема, че в случая приложената мярка по отношение на автомобила на жалбоподателя се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като водач на МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес.

В този смисъл е и постановеното решение № 7055 от 27.06.2023 г. па адм. д. № 11383 по описа на Върховния административен съд, който приема, че "Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В тежест на ответната страна е да докаже, че в района на паркиране на процесния автомобил са спазени тези нормативи като се има предвид, че жалбоподателят е паркирал пред лечебно заведение за доболнична помощ.

Съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, но не е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

При очерталия се изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява частично основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното производство се установиха в размер на 70 лева-заплатена държавна такса за водене на производството пред ВАС, доколкото при първоначалното разглеждане на делото до неговото приключване не е налице претенция за заплащане на сторените разноски.

На адв. А.Н.Н. се дължи възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на И.Т. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в общ размер на 2000 лв., осъществена по настоящото и касационното дело, определена по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото при първоначалното разглеждане на делото до неговото приключване от адв. Н. не е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Такова е заявено едва с писмените бележки.

Ето защо съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.Т., ЕГН **********, Принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0111097 от 06.10.2022 г., издаден от блокиращ екип С.Д.А.и х.к.г.към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е извършено принудително блокиране на автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ***.

ОСЪЖДА Община-Пловдив да заплати на И.Д.Т., ЕГН ********** сумата от 70(седемдесет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Община-Пловдив да заплати 2000 /две хиляди/ лева адвокатско възнаграждение на адвокат А.Н.Н. от Адвокатска колегия – Хасково.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Съдия: