№ 6915
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110138472 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ВР. СТ. СТ., ЕГН **********, срещу В.
АЛБ. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските
права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на
страните – Р. В. С.а, ЕГН **********. Предявен е и
насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК относно родителските права по
отношение на детето на страните – Р. В. С.а, ЕГН **********, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени
от м. април 2020 г., когато ответницата напуснала заедно с детето общия за страните дом.
Поддържа, че ответницата оставила дъщеря си в гр. Бяла Слатина на грижите на своите
родители, като не я виждала и не се интересувала от нея. Излага, че заплаща издръжка в
размер на 600,00 лв. месечно, плаща сметката за телефон на ответницата и я подпомага
финансово. Сочи, че ответницата не притежава необходимите родителски качества за
отглеждане на дете.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца имат дъщеря, на която същият заплаща
издръжка в посочения от него размер. Сочи, че на 31.05.2021 г. ищецът й нанесъл побой в
присъствието на детето им, във връзка с което е издадена и Заповед за незабавна защита
№24/03.06.2021 г. по гр.д. №31146/2021 на СРС, 89-ти състав. Пояснява, че дъщеря й винаги
е с нея и посещава детска градина. Твърди, че ищецът употребява наркотици и е
1
упражнявал физическо насилие върху нея в присъствие на детето. Сочи, че поведението на
бащата е довело до психически травми, претърпени от детето. Няколко пъти след раздялата
си с ищеца е водила дъщеря си при родителите с цел през това време да намери подходящо
жилище в гр. София за нея и детето и за извършването на ремонт. Твърди, че ищецът я е
изгонил от общия им дом. Предявява насрещен иск за родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът ВР. СТ. СТ. заявява, че счита за най-добро
за детето то да живее в гр. София, където да посещава детска градина. Сочи, че когато
посещаваната от дъщеря му детска градина е била карантинирана през м. декември той и
приятелката му, от която има дете на 2 месеца, се грижили за нея, тъй като майката нямала
възможност. Пояснява, че живее в тристаен апартамент в кв. Банишора и притежава друг
такъв в ж.к. Дървеница. Заявява, че отношенията с дъщеря му са отлични.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата В. АЛБ. Б. твърди, че винаги се е
грижила за детето си. Сочи, че ответникът упражнява физически и психически тормоз върху
нея. Признава, че понякога оставя дъщеря си при родителите си, които не живеят в гр.
София, както и че ищецът се е грижил за нея през м. декември. Насърчава детето да
контактува с баща си, но той не се обажда. Изразява желание да упражнява родителските
права над детето.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че страните са родители на детето Р. В. С.а, ЕГН ********** /л. 6 от
делото/. Същото е записано във втора „Б“ група през учебната 2021/2022 година в ДГ №72
„Приказка без край“ /л.37 от делото/, като видно от представената по делото служебна
бележка /л. 50 от делото/, то е посещавало учебното заведение 9 присъствени дни през м.
януари 2021 г., по 5 дни през м. април и май 2021 г., 3 дни – през м. юни 2021 г., 17 – м. юли
2021 г., 8 дни - м. септември 2021 г., 11 дни – м. октомври 2021 г., 15 дни– м. ноември 2021
г., 7 дни – м. декември 2021 г.
По делото е представено и СМУ №170.06/2021 г. /л. 25 от делото/, от заключението на
което се установява, че при извършен преглед на ответницата са установени кръвонасядания
на двете ръце и оток на дясната ръка, претърпени в резултат на действието на тъпи
предмети, като същите могат да бъдат получени вследствие на побой, нанесен от мъж на
31.05.2021 г. около 18:30 часа. Във връзка с последното обстоятелство е образувано и
производство за защита по реда на ЗЗДН по инициатива на ответницата, по което е
образувано гр.д. № 31146/2021 г., СРС, 89-ти състав. По цитираното производство по ЗЗДН
е издадена заповед за незабавна защита на 03.06.2021 г. /л. 23 от делото/, по силата на която
ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата
и му е забранено да се доближава до жилището й. Няма данни към датата на устните
състезания по това дело да е постановен краен съдебен акт.
2
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори и Справка –данни за осигуряването на В. АЛБ. Б. /л. 40 и л. 42 от делото/,
към 16.12.2021 г. ответницата е полагала труд по трудово правоотношение със „С Плюс С-С.
Тимева“ ЕООД, като за периода септември 2020 г. – октомври 2021 г. е реализирала
средномесечен осигурителен доход в размер на около 1421,53 лв. За същия период
ответникът е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на 3000,00 лв. /л.41 от
делото/, като е работил по трудово правоотношение със „Сънотех“ ЕООД.
От показанията на св. А.В.Г. – лице, с което ищецът живее във фактическо съжителство,
които съдът кредитира като логични и непротиворечиви след извършена преценка по реда
на чл. 172 ГПК, се установява, че в периода 2020-2021 г. последният е пътувал до гр. Бяла
Слатина, за да вземе дъщеря си и да се види с нея. Това обстоятелство се подкрепя и от
изложеното от свидетелката К.Д.Г., според която детето е живеело в гр. Бяла Слатина до
преди 6 месеца /заседанието е проведено на 14.04.2022 г./. Св. Г. разказва, че от миналата
година на ищеца е позволено да взема детето от детска градина. Споделя, че страните често
се карат, като причина за споровете е, че ответницата не желае дъщеря й да се вижда със
свидетелката и детето й. Ответницата обиждала свидетелката, пишела й от профилите си във
Фейсбук, че й забранява да общува с детето Р., крещяла винаги, когато свидетелката е
наоколо, и децата били наплашени. Страните се уговорили през м. ноември 1 седмица за
детето да се грижи бащата, който го водил на детска градина. След това 1 седмица била под
карантина и баща й я водил със себе си на работа 2 дни, а свидетелката се грижила за нея 3
дни. Споделя, че ищецът има много добри отношения с дъщеря си и са привързани един към
друг, което кореспондира и от показанията на св. Г.. Последната отрича да е виждала
ищецът да проявява агресия. Напротив, твърди, че същият се държи добре с детето и да е
любвеобилен.
Разпитана по делото Ж.А.Н. – сестра на ответницата, заявява, че през м. април 2020 г.
ответницата напуснала семейното жилище, тъй като била изгонена от ищеца и заживяла при
родителите си в гр. Бяла Слатина, където останала до м. май 2020 г. След това си намерила
квартира в гр. София, където живеела в стая със съквартиранти. Ищецът рядко се виждал с
детето. Всеки път, когато го връщал след престой при него, то било с охлузвания и травми,
за които ищецът твърдял, че са настъпили при игра с друго дете. Свидетелката виждала
ищецът да проявява агресия към майката и детето, което се разплаквало и се страхувало от
него. Прибирал се е пиян и изнервен всеки ден. Упражнявал е насилие над майката пред
детето, пребивал я е, удрял я е в главата, виждала я е с окървавена пижама. Проявявал и
вербална агресия към ответницата, но не си спомня какви обидни думи е използвал, което
не кореспондира с изложеното от нея впоследствие относно употребяваните от ищеца
обиди. Свидетелката точно конкретизира, че ищецът е нагрубил ответницата с думите, че не
става за нищо и че е боклук. Показанията на св. Н. относно извършване от ищеца на актове
на физическо и психическо насилие над ответницата съдът намира за вътрешно
противоречиви, доколкото впоследствие същата заявява, че не е ставала свидетел на такъв
акт. Противоречие е налице и относно периода, в които свидетелката сочи, че детето е
3
живяло заедно с родителите на молителката. От събраните по делото свидетелски показания
на останалите свидетели, разпитани по делото, в т.ч. и на св. А.А.Л, съквартирантка на
молителката, детето Р. не е живяло постоянно заедно с майка си до м. август 2021 г.
Предвид установените противоречия и несъответствия с останалия доказателствен
материал, съдът не кредитира показанията на св. Н..
От показанията на св. К., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, се
установява, че в периода от началото на 2021 г. до края на м. август 2021 г. детето Р. е
живяло при родителите на ответницата и не е посещавало детска градина. Ответницата я
вземала при себе си всеки месец, за по около 2 дни седмично. Страните постоянно имали
конфликти, ищецът обиждал ответницата, която му казвала да не пие, когато взема детето
при себе си. Веднъж ищецът дошъл пиян да вземе дъщеря си, а ответницата му отказала,
поради което ищецът я пребил пред детето, докато свидетелката била в банята. Когато
излязла, видяла, че той бил счупил телефона на ответницата, натиснал я на дивана и я удрял,
след което я извлякъл навън. Твърди, че ответницата му позволявала да се вижда с детето
винаги, когато не е в нетрезво състояние, питала го е кога ще се виждат. Когато й се
обаждал, я псувал и обиждал.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения:
Страните са родители на малолетно дете Р. В. С.а, ЕГН **********, от женски пол.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, изразеното от майката изрично
желание и при съобразяване възрастта и пола на детето, полаганите до момента грижи за
него, както и твърденията за извършен акт на насилие от ищеца спрямо майката, който се
установява от показанията на св. К., които в частта относно нанасянето на травматични
увреждания се подкрепят от представеното по делото съдебно медицинско удостоверение,
съдът намира, че е в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
възложено на майката. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето,
тъй като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя,
който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7
СК за настаняването му при дядо и баба, в семейство на други роднини или близки, в
приемно семейство или в услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, като съдът намира за
подходящ предвид възрастта на детето, установената по делото емоционална привързаност
между него и бащата и от друга страна – установеното по делото домашно насилие от
страна на бащата спрямо майката в присъствие на детето: за период до навършване на
седемгодишна възраст от детето: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в
събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване; както и 10 дни през лятото, разделени на два
периода от по 5 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с
продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим
не действа; за период след навършване на седемгодишна възраст от детето: всяка първа
4
и трета седмица от месеца, от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване; 20
дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки,
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите интервали от
време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/
съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето
от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в
четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого
детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на
ответника и доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице невъзможност да дава
издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. По делото не е спорно и че ответникът има и друго
малолетно дете, както и че до момента същият е заплащал на дъщеря си Р. издръжка в
размер на 600,00 лв. месечно. Ето защо, съдът намира, че същият следва да поеме и да
продължи да заплаща издръжката на детето в размер на 600,00 лв. месечно, до който размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен в останалата си
част за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 800 лв. месечно.
Издръжката се дължи, считано от 21.09.2021 г. – датата на депозиране на насрещната
исковата молба. Издръжката се дължи в посочения размер до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законна лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено от ищцовата страна, но предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават
в тежест на страните така, както са направени /в този смисъл и определение
№385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.
5
274, ал. 3 ГПК/. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК - в
размер общо на 864,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Р. В. С.а, ЕГН **********, на
майката В. АЛБ. Б., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете Р. В. С.а, ЕГН **********, при майката В. АЛБ. Б., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата ВР. СТ. СТ., ЕГН **********, и детето Р. В. С.а, ЕГН **********, както
следва:
за период до навършване на седемгодишна възраст от детето: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване; както и
10 дни през лятото, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни
всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите
интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни
календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа;
за период след навършване на седемгодишна възраст от детето: всяка първа и
трета седмица от месеца, от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване;
20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни
всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите
интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни
календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето
от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка
четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до
19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата ВР. СТ. СТ., ЕГН
**********, да заплаща на детето Р. В. С.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. АЛБ. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 600,00 лв.,
6
считано от 21.09.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 600,00 лв. месечно до пълния предявен размер от
800,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА ВР. СТ. СТ., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 864,00 лв., представляваща държавна такса върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7