№ 14380
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110100488 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „...................“ АД с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул . „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Р....... Б......... и .............. – изп.директори чрез процесуален представител юрисконсулт
.............. против ЗАД „.....“ с ЕИК ..........., представлявано от .............. и ........... –
изп.директори, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „........“ № 59, с
която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцовото сумата от 2 260, 48 лв., представляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/25.02.2021 г. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
119, 33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2021 г. до 07.01.2022
г. Претендират се разноски.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 23.02.2021 г. в района на гр.
София, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС с рег. №
........... и МПС с рег. № СВ7232АР. За настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, видно от който водачът на МПС с рег. № 7232АР
поради движение с несъобразени с пътната обстановка скорост и дистанция удря
движещото се пред него МПС с рег. № ..........., вследствие на което с поведението си
водачът става причина за настъпване на ПТП.
Ищцовото дружество твърди, че между него и „Уникредит лизинг“ ЕАД -
собственик на увредения автомобил с рег. № ..........., е сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100343362/09.01.2020 г., валиден към
датата на ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е предявена
1
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е образувана щета при
застрахователя, като са извършени огледи на нанесените щети. Въз основа на
изготвените протоколи е определено застрахователно обезщетение в размер на 9800,
22 лв., което на 20.05.2021г. е изплатено по сметка на автосервиза, извършил ремонт на
застрахования автомобил.
Ищецът твърди, че към момента на настъпване на произшествието гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество ЗАД „.....“, поради
което и ищецът насочил към него регресните си претенции. След получена регресна
покана на 01.06.2021 г. ответникът ЗАД ,.....“ АД е изплатил доброволно по сметка на
ищеца сумата от 7554, 74 лв.
Ответникът не оспорва настъпването на процесното ПТП, валидността на
застрахователните правоотношения по застраховка „Каско“ и застраховка „Гражданска
отговорност“ на процесните автомобили, изплащането на застрахователно
обезщетение от ищцовото дружество, както и че ЗАД „.....“ е възстановило на ЗД
„Евроинс“ АД сума в размер на 7554, 74 лв.
Ответникът оспорва размера на иска, както и наличието на причинно-следствена
връзка между всички претендирани вреди и конкретното ПТП. Твърди, че изплатеното
застрахователно обезщетение е достатъчно за репариране на вредите и е съобразено с
експлоатационния срок на увреденото МПС.
Оспорва обстоятелството, че увреденият автомобил „Мазда“, модел 6 с рег. №
........... е бил в добро техническо състояние и без съществуващи увреждания към датата
на настъпилото произшествие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже: сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже:
основанието, от което произтича вземането му и забавата, т. е. да установи момента на
изискуемост на главното вземане, изпращането на покана и изтичането на срока за
плащане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка по
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения автомобил, сключена с
ЗД „Евроинс“ АД, наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношения на автомобила с рег. № ..........., управляван от
виновния водач, сключена с ЗАД ‚.....“, настъпването на процесното произшествие на
23.02.2021 г., изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка на застрахованото лице, изплащането на сумата от 7554, 74
лв. от застрахователя по „Гражданска отговорност“ по регресната претенция на
застрахователя по имуществената застраховка.
За установяване причинно-следствената връзка и размера на претендираните
вреди по делото е приета съдебна автотехническа експертиза, от която се установява,
че всички увреждания по т.а. „Мазда 6“, рег. № ......... АС се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като вещото лице посочва, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 9 716,69 лв.
Настоящият съдебен състав на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира заключението
на експертиза, като приема, че същото е дадено обективно и в изпълнение на поставените
задачи.
Доколкото страните нямат спор, че ответникът е заплатил на ищеца по процесната
щета сумата в размер на 7554, 74 лв., то исковата претенция се явява основателна за сумата
от 2 161,95 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2 260,48 лв. искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се
застраховател е с източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане,
поради което приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е
срочно – падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен
срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От
приложените на л. 33 и л. 34 по делото регресна покана и известие за доставяне се
установява, че изпратената от ищеца покана за доброволно изпълнение е получена от
ответното дружество на 01.06.2021г., респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3
ответникът е в забава от 02.07.2021г. Акцесорната претенция за мораторна лихва е
заявена за периода 02.07.2021г. – 07.01.2022г., за сумата от 119.33лв. За процесния
период размерът на лихвата за забава върху уважената част на претенцията с правно
основание чл. 411 ГПК, изчислен с помощта на компютърна програма е 112,90 лв. за
периода от 02.07.2021г. до 05.01.2022г., като за разликата до пълния предявен размер
от 119.33лв. и за периода 06.01.2022 г. – 07.01.2022 г. искът се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 421 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 25,40 лв., представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран съдът,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „.....“ с ЕИК ..........., представлявано от .............. и ........... –
изп.директори, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „........“ № 59 да
заплати на „...................“ АД с ЕИК ......, представлявано от Р....... Б......... и .............. –
изп.директори чрез процесуален представител юрисконсулт .............., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул . „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 2 161,95 лв., представляваща остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/25.02.2021 г. с включени ликвидационни разноски
в размер на 15 лв. от реализирано на 23.02.2021 г. в гр. София ПТП, вследствие на
което на т.а. „Мазда 6“, рег. № ......... АС са нанесени вреди, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2 260,48
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „.....“ с ЕИК ..........., представлявано от .............. и ........... –
изп.директори, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „........“ № 59 да
заплати на „...................“ АД с ЕИК ......, представлявано от Р....... Б......... и .............. –
изп.директори чрез процесуален представител юрисконсулт .............., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул . „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 112,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.07.2021г. до 05.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 119.33лв. и за периода 06.01.2022 г. – 07.01.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „.....“ с ЕИК ..........., представлявано
от .............. и ........... – изп.директори, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „........“ № 59 да заплати на „...................“ АД с ЕИК ......, представлявано от Р.......
Б......... и .............. – изп.директори, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул .
„Христофор Колумб“ № 43 сумата в размер на 421 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „...................“ АД с ЕИК ......,
представлявано от Р....... Б......... и .............. – изп.директори със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на ЗАД „.....“ с ЕИК
..........., представлявано от .............. и ........... – изп.директори, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „........“ № 59, сумата в размер на 25,40 лв., представляваща
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4