РЕШЕНИЕ
№ ……...…/............2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1132
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет на производството са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от П.С.М. против "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 28 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, причинени виновно от В.Д.В., който на 13.05.2017 г. като водач на
лек автомобил "***" с ДК№ ***, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е предизвикал
пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, довело до увреждането на ищеца,
както и законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането
13.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.05.2017 г. около
15.00 ч., в гр.Варна, при навлизане в кръстовището на ул."Д-р
Селимински" с ул."Райна Княгиня", В.Д.В. като водач на
л.а."***" с ДК№ *** виновно предизвикал ПТП с ищеца, който управлявал
велосипед движейки се по ул. "Райна Княгиня". Кръстовището не било
регулирано от пътни знаци и светофарни уредби, поради което ищецът като идващ
отдясно на лекия автомобил бил с предимство. Ищецът се ударил в областта на
задна дясна гума на ***-а, в резултат на което паднал на земята и получил
голяма разкъсно-контузна рана на главата, гадене, главоболие и световъртеж.
Окончателната диагноза била мозъчно сътресение. Бил съставен Констативен протокол
за ПТП от служител на СПП при ОД на МВР Варна, АУАН и Наказателно
постановление, влязло в сила на 16.08.2017г., с което било наложено наказание
на водача на лекия автомобил. По случая било образувано ДП № 464/2017г. по
описа на СПП при ОД на МВР Варна, пр.пр. № 8603/2017 г. на ВРП, което било
прекратено. Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания
ищецът претърпял негативни психични изживявания и емоционален стрес, в
следствие на което станал доста тревожен, изпитвал страх да кара колело,
нарушил се нормалния му сън, станал неспокоен и се събуждал често от кошмари.
Продължителен период от време след изписване от болничното заведение продължил
да има главоболие, не можел да се концентрира лесно, нарушил се нормалният му
ритъм на живот. В следствие на катастрофата ищецът не бил обезщетяван за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че към
момента на произшествието водачът на МПС-то имал действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество
по застрахователна полица № 30117000294256 валидна до 16.01.2018 г., поради
което застрахователят отговаря пряко пред ищеца. Ищецът предявил писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. №1923/31.07.2018г.,
като към датата на предявяване на иска застрахователната компания не била
отговорила и не била определила обезщетение за неимуществените вреди на
пострадалото лице. Иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
претендираните суми както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал
писмен отговор, в който на основание чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗЗД оспорва иска като
неоснователен, евентуално, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, оспорва размера
на претендираното обезщетение поради прекомерност и съпричиняване от страна на
велосипедиста П.М.. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 23.03.2019 г., по отношение на л.а. марка „***",
модел „***", с peг. номер ***по Застрахователна полица ГОА № BG / 30 /
117000294256, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД. Възразява,
че водачът В.Д.В. не е действал виновно и противоправно. Оспорва всички
твърдения, изложени в исковата молба, касаещи основателността на претенцията.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания и на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. По
възражението за съпричиняване твърди, че ищецът като водач на велосипед е
управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно: 0,8 на хиляда, не е използвал
светлоотразителна жилетка, не се е движил възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение, управлявал е велосипед без изправни спирачки, звънец,
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Иска евентуално определеното от
съда за справедливо обезщетение да бъде намалено с поне 80 % заради наличието
на принос на пострадалия. Твърди, че ищецът е получил незначителни по вид и
степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без усложнения.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние, защото водачът на лекия автомобил
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, спрял е преди кръстовището, огледал се е и
след като се е убедил, че няма други ППС и пешеходци е предприел маневра
преминаване през кръстовището, и когато е завършвал маневрата в него се е
блъснал велосипедиста. Оспорва вината на водача на лекия автомобил В.Д.В.,
обстоятелството, че ищецът П.М. е получил сериозни травми от ПТП – контузия в
областта на главата, която била свързана с интензивни и продължителни болки и
страдания, и че ищецът продължава да изпитва болки, физически и психически
дискомфорт. Оспорва, че описаните увреждания са причинени в резултат на
процесното ПТП. Оспорва описания в исковата молба и в Констативен протокол с
пострадали лица механизъм на ПТП. Възразява срещу искането да бъде присъдена
законна лихва от датата на непозволеното увреждане като счита, че такава се
дължи от датата на завеждане на иска.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на
ответника. Възразява, че ако е установено наличие на алкохол в кръвта на ищеца,
то това не е сторено по установения ред.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е подал
допълнителен отговор, в който повтаря вече изложените възражения и уточнява
доказателствените си искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на исковете в
предявените размери като сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди се явява адекватно на претърпените от ищцата болки и страдания. Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 3956/04.11.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приетите като доказателства по делото Постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 8603/2017 г. от 14.12.2018 г. и материали по досъдебно
производство № 464/2017 г. по описа на Сектор ПП – ОД МВР – Варна е видно, че
образуваното срещу водача на автомобил „***" с peг. номер ***В.Д.В.
досъдебно производство е приключило с мнение за прекратяване и е прекратено на
осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че извършеното деяние не
съставлява престъпление поради обективна несъставомерност, доколкото на
пострадалото лице – ищец в настоящото производство, е била причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. С оглед прекратяването на
наказателното производство разпоредбата на чл. 300 от ГПК в случая е
неприложима, като на доказване подлежат всички факти, обуславящи отговорност за
непозволено увреждане, в т.ч. извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на увреждащия лек автомобил.
Не е
спорно наличието към момента на посоченото ПТП на договор за застраховка
„гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „***", с peг. номер ***по
Застрахователна полица ГОА № BG / 30 / 117000294256, сключена със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве" АД, валидна до 16.01.2018 г. (л. 16). По делото
е приета като доказателство Застрахователна претенция с вх.№ 1923 от 31.07.2018
г., от която е видно, че застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие като са представени и необходимите доказателства за
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение.
Видно
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.05.2017 г. (л. 13), на 13.05.2017
г. около 15.10 ч. в гр.Варна, в кръстовището на ул. „Д-р Селимински“ с ул. „Райна Княгиня“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което л.а. „***“ с ДК№ ***, управляван
от В.Д.В., е навлязъл в кръстовището движейки
се по ул. „Д-р Селимински“ , а идващият от дясната му страна по ул. "Райна
Княгиня" велосипед, управляван от ищеца, се е блъснал в задната дясна част
на автомобила. В резултат на удара, ищецът е паднал на земята и е получил
контузия на главата. От протокола се установява още, че ПТП е настъпило на
нерегулирано кръстовище на равнозначни пътища.
Горните
данни се потвърждават от материалите, приложени по ДП 464/2017 г. по описа на
Сектор ПП-ОД-МВР (л. 105-220), в т.ч. Докладна записка от 19.08.2017 г. за
извършено посещение на местопроизшестието (л. 120).
Видно
от приетия като доказателство заверен препис от материалите по АНП, водена от
сектор ПП – Варна срещу В.Д.В., на датата на процесното ПТП е бил съставен АУАН
№ 783069, в който е отразено, че водачът на лекия автомобил „***“ при навлизане
в нерегулирано кръстовище не е пропуснал и е блъснат от приближаващия се от
дясната му страна велосипедист. Актът е подписан от водача В.ев без възражения.
Същият е декларирал, че при приближаване на кръстовището е намалил скоростта и,
че е забелязал велосипедиста с периферното си зрение. С наказателно
постановление № 17-0819-002485/14.06.2017 г. административнонаказващият орган е
приел, че водачът на лекия автомобил В.Д.В. виновно е нарушил чл. 48 от ЗДвП като
не е пропуснал ППС намиращо се или приближаващо от дясната му страна на
равнозначни пътища, с което е предизвикал ПТП, поради което му е наложил глоба
в размер на 200 лева. Постановлението е връчено на нарушителя на 08.08.2017 г.
като не са налице данни, същото да е обжалвано.
В
приетото по делото заключение на назначената САТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се потвърждава установения
от приложените писмени доказателства механизъм на настъпване на произшествието.
Вещото лице констатира, че конкретното кръстовище не е било регулирано
хоризонтално и вертикално. Началният удар за автомобила е бил в задна дясна
част, а за велосипеда в предно колело. По делото липсват категорични данни за
да се изчислят скоростите на движение на двете ППС-та, поради което вещото лице
е приело, че при движение с определени скорости на автомобила (30/50 км/ч),
последният се е движил време по-кратко от времето за реакция на велосипедиста
или неговата собствена реакция, поради което технически не е имало възможност
ПТП-то да бъде предотвратено от един от двамата. При потегляне от място на
автомобила, и водачът на автомобила и велосипедиста са имали възможност да
установят наличието на ППС по линията си на движение и да предприемат аварийно
спиране или маневра, с оглед времетраенето на опасните зони от 2-2.4 секунди и
времето за движение на автомобила от потегляне до точката на ПТП от 2.9
секунди. Поради липса на достаъчно данни по делото, вещото лице не е могло да
отговори на въпросите, относно дължината на „опасните зони за спиране" на
двете ППС, попадал ли е лекият автомобил в опасната зона за спиране на
велосипеда, момента на възникване на опасността на пътя от гледна точка на
всеки от участниците в ПТП и разстоянието, на което са се намирали ППС едно от
друго в този момент, както и дали реакцията на велосипедиста е била навременна,
респ. могъл ли е велосипедистът да спре или да извърши спасителна маневра.
Според заключението при разгледаните стойности на изминати разстояния и
конкретни скорости на движение на двете ППС-та удърът е бил непредотвратим от техническа
гледна точка.
В
съдебно заседание вещото лице сочи, че в района на настъпване на процесното ПТП
не е налице наклон на улиците. Вещото лице е отчело в експертизата, че
автомобилът е ударен в задната част и именно поради този факт са разгледани и
съответните разстояния и скорости в няколко варианта, според които поради
късото разстояние на изминати пътища от единия и от другия водач на пътно
превозно средство, произшествието е било непредотвратимо. Според в.л. М.,
поради застрояването плътно по очертанията на имотите в процесния ъгъл,
видимостта е била ограничена. Експертът е приел, че велосипедистът се е движил
по средата на пътното платно, тъй като няма налична маркировка и не са налице данни
дали той се е движил най-вляво, най-вдясно или в средата. Посочва още, че времената
за реакция се завишават обичайно при наличие на алкохолно опиянение, но в конкретния
случай завишаването на тези времена за реакция отново биха потвърдили, че
технически не е имало възможност да се предотврати пътнотранспортното
произшествие. Потвърждава, че автомобилът не е спирал на кръстовището, тъй като
категорично при спиране и потегляне от място времетраенето за достигане точката
на ПТП се увеличава многократно.
С
цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца М. болки и
страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и
съдебнопсихиатрична експертизи, писмени и гласни доказателства.
От приобщената към доказателствата по делото
медицинска документация, изискана от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в т.ч.
История на заболяването № 7958 на П.М.; Фиш за спешна медицинска помощ от
13.05.2017 г.; Епикриза; Лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/Спешно отделение на П.М.; резултати от
рентгеново изследване, Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 553/15.05.2017 год. и др., се установява, че след преглед в
спешното отделение ищецът е бил приет в Клиника по неврохирургия при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД на 13.05.2017год. в 17:34 ч. и е изписан на 18.05.2017
год. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. Постъпил е с голяма зееща разкъсно-контузна рана с размери около 10-12
см с активно кървящи два кръвоносни съда, без данни за фрактури на черепни кости.
След започване на лечение състоянието на болния се е подобрило и е настъпило първично заздравяване на разкъсно-контузната
рана. Изписан е с клинично подобрение, без отпадна неврологична симптоматика. В
изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето П.С.М. при постъпването
му за лечение, е доказан етилов алкохол в количество 0,86 ‰ в кръвта.
От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като
обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че на 13.05.2017 год. в
резултат на ПТП като велосипедист П.С.М. е получил мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в областта на главата. Установеното
мозъчно сътресение е наложило прием в Клиника по неврохирургия. Извършени са
компютъртомографско изследване на главен мозък, рентгенографии, проведено
лечение с противооточни, обезболяващи и антибиотични средства. Престоят в
болницата е бил 5 дневен, след което пострадалият е изписан с указания за
прегледи при общопрактикуващ лекар и сваляне на конците на раната на 12-я ден.
Към момента на проведения клиничен преглед на 11.12.2019 год. е установен белег
по окосмената част на главата. Не са налице данни за усложнения във връзка с
претърпените травми в резултат на процесното ПТП. Според заключението
установените травми съответстват на описаните травми в исковата молба. Обичайно
оздравителният процес на такива травматични увреждания преминава в рамките на
2-3 седмици. В случая липсват данни за съпътстващи заболявания, които да
попречат на нормалния оздравителен процес. Не се налага провеждане на
рехабилитация. Вещото лице сочи, че ако пострадалият М. е бил с поставена
предпазна каска, не би се реализирала описаната разкъсно-контузна рана, но установеното
мозъчно сътресение и подкожните хематоми могат да се реализират и при поставена
предпазна каска. Посочва се, че при приемането в МБАЛ „Св.Анна-Варна" на
13.05.2017 год. е взета проба кръв от П.С.М., която е изследвана по специфичен
газхроматографски метод и е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта
0,86 ‰, която съответства на лека степен на алкохолно повлияване, при която,
според вещото лице, е налице нарушение в координацията на движенията,
адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д.
пояснява, че при установените травматични увреждания в рамките на първите около
5-7 до 10 дни са налице болки, отпадналост, нарушена работоспособност, като
тези оплаквания във връзка с мозъчно сътресение могат да продължат и значително
по-дълъг период от време. По отношение на установената концентрация на алкохол
в кръвта на ищеца сочи, че установената концентрация на етилов алкохол
съответства на лека степен на алкохолно повлияване, при която обичайно са
налице неоценяване на собствените възможности, собствените постъпки, еуфория,
известни леки нарушения в координацията на движението и в адекватната преценка на собствените постъпки
и околната действителност. Тази концентрация на етилов алкохол при един средно
статистически, употребяващ продължително време алкохол, дори не би му повлияло
на преценката. Ако такава концентрация е при човек, който рядко употребява
етилов алкохол, несъмнено това ще има по-голямо значение за самия човек относно
реакциите му и възприемането му на околната действителност.
От заключението на изслушаната съдебнопсихиатрична
експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно
и изчерпателно, се установява, че претърпяното от ищеца на 13.05.2017 год. ПТП е
предизвикало негативни емоции, които са били до известна степен омекотени от
това, че той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен.
Първата степен на обикновеното алкохолно опиване се проявява с повишено
настроение, емоционална неустойчивост, отслабване на вниманието, разстройства
във фината координация /вкл. и в говора/ и др. За кратък период от време
ежедневието на пострадалия М. е било нарушено от болничния престой, но вследствие
на мозъчното сътресение той не е получил късни органични усложнения – травмена епилепсия,
органична промяна на личността и др. Страховете от каране на велосипед за крато
време са отзвучали и не се е наложило консултация или лечение от специалист
психиатър или психолог. В този смисъл случилото се от 13.05.2017 год не е
изиграло ролята за М. на остра или хронична психотравма и не е възникнало психогенно разстройство. Към момента на
прегледа, извършен от вещото лице, у ищеца не се регистрират психични
разстройства причинени от претърпяното ПТП. Не е налице психичен дискомфорт и
по никакъв начин събитието не се е отразило върху личността му.
От показанията на свидетелката Д. П. М.,
майка на ищеца П.М., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че при първото посещение на свидетелката в болницата – няколко часа
след инцидента, ищецът е бил с превързана глава с дренаж. Същият лежал и според
свидетелката не бил адекватен. Същевременно сочи, че като го прегърнала, казал
„не, няма нищо, няма нищо“. На следващия ден бил по-добре, но му се виело свят.
След изписването го водили на превръзки през ден, като за честотата
свидетелката не е сигурна. Сочи, че белегът е доста голям, над челото около 10-11
см. Според свидетелката синът й се е възстановявал около два-три месеца, не
можел да спи, имал главоболие, бил стресиран и сънувал кошмари. Посочва, че с
ищеца живеят в едно домакинство. Относно проведеното лечение заявява, че синът
й е взимал антибиотици и болкоуспокояващи. Не й е известно да е провеждал
някаква рехабилитация. През месец ноември заминал за чужбина. Сочи, че синът й
не е употребявал често алкохол, само бира през лятото и то като се събере с
приятел, примерно.
Правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия
иск с правно основание чл. 432 от ГПК е функционално обусловена от
отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено
увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което
е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” покриваща
отговорността на водача на л.а. марка „***", модел „***", peг. номер
В 4663 ВК, съгласно застрахователна полица полица ГОА № BG / 30 / 117000294256, сключена
със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, валидна до 16.01.2018 г., което обуславя
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска и възникване на
задължение на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от
деликта, в случай че същият бъде доказан.
По отношение на деянието, извършено от
водача на л.а. „***" с peг. номер В 4663 ВК, съдът намира, че същото е
противоправно. Съгласно чл. 48 от ЗДвП, на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна. В случая е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на кръстовище
на равнозначни пътища като ищецът М. управлявайки велосипед е приближавал от
дясната страна на лекия автомобил „***" с водач В.Д.В.. Последният е бил длъжен да пропусне
велосипедиста, но не го е сторил.
Съгласно законовата презумпция на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. По делото не са събрани доказателства, които да
оборват презумпцията за вина на делинквента. Приближавайки кръстовище на
равнозначни пътища водачът на лекия автомобил е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че е възможно от дясната му страна да приближи пътно превозно
средство, в резултат от което в конфликтната зона на кръстовището да настъпи
противоправен резултат, съответно, е бил длъжен да осигури предимство на
идващият от дясната му страна велосипедист. След като не го е сторил, водъчът е
проявил непредпазливост, която форма на вина е достатъчна да обуслови
гражданската отговорност на извършителя.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в установените от събраните доказателства физически и психически болки и
страдания, вследствие на процесното ПТП.
Причинната връзка между противоправното
поведение на делинквента и причинените вреди се установява по несъмнен начин от
изслушаната по делото САТЕ, според която във всички разгледани варианти на
скорости на движение на двете ППС, освен ако водачът на МПС беше спрял на
кръстовището, респ. пропуснал велосипедиста, катастрофата е била
непредотвратима от техническа гледна точка.
Отговорността на застрахователя на
виновния учстник в ПТП по застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Ето
защо, прекият иск срещу застрахователна
компания "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Съобразно критерия за
справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането;
видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В момента на извършване на деликта ищецът
е бил на 27 години, т.е. в активна трудоспособна възраст. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза безспорно
се установява, че е получил мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана и
подкожен хематом в областта на главата. Престоят в болницата е бил 5 дневен, не
са налице данни за усложнения във връзка с претърпените травми, а
оздравителният процес е приключил в рамките на 2-3 седмици. Не е било
необходимо провеждане на рехабилитация. Вследствие на мозъчното сътресение ищецът
не е получил късни органични усложнения – травмена епилепсия, органична промяна
на личността и др. Страховете от каране на велосипед за крато време са
отзвучали и не се е наложило консултация или лечение от специалист психиатър
или психолог. Към момента у ищеца не са налице психични разстройства или психичен
дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП. По същество изводите на приетите по
делото заключения на СМЕ и СПЕ не се опровергават и от показанията на
свидетелката М., майка на ищеца. Същата сочи период на възстановяване 2-3
месеца, но с оглед категоричните становища на експертите, съдът намира, че в
този период по-скоро се касае за сравнително интензивни негативни спомени от
случилото се, но не и за съществени здравословни проблеми.
Преценени в съвкупност, всички изброени
обстоятелства обосновават извод на настоящия състав, че справедливо, по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 18 000,00 лева. Тази
сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди,
причинени както от физическите болки, така и от психическите страдания в
резултат от инцидента. Този размер съдът намира за съобразен и с конкретните
икономически условия към датата на увреждането – 13.05.2017 г.
По възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с
отговора на исковата молба, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е основателно.
Съгласно практиката на ВКС на РБ,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от
24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д.
№ 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването
на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение
трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния
резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
Няма категорични данни ищецът да се е
движил неправилно по платното за движение. Вещото лице М. допуска движение в
средата на пътното платно, отколкото най-близо до дясната граница на платното
за движение, каквото е изискването на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, но това е по-скоро
предположение. Липсата на протокол за оглед на местопроизшествието и албум със
снимков материал, както и на други приети по делото доказателства водят до
неустановеност на този факт, поради което възраженията на ответника в тази
насока са недоказани. Ответникът не е ангажирал доказателства и за твърденията
си за техническа неизправност на велосипеда, а твърденията за липса на
светлоотразителни елементи и предпазна каска са ирелевантни с оглед настъпване
на произшествието в светлата част на денонощието и липсата на законово
задължение за велосипедистите да управляват с предпазна каска. Безспорно е
установено, обаче, че ищецът е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол
в кръвта 0,86‰, което е със 72% над допустимата граница, установена с
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП. Според категоричното заключение на вещото
лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза установената
концентрация на етилов алкохол в кръвта на ищеца съответства на лека степен на
алкохолно повлияване, при която обичайно са налице неоценяване на собствените
възможности, собствените постъпки, еуфория, известни леки нарушения в
координацията на движението и в адекватната преценка на собствените постъпки и
околната действителност. Тази концентрация на етилов алкохол има по-голямо
значение при човек, който рядко употребява етилов алкохол, относно реакциите му
и възприемането му на околната действителност. Установено е от събраните гласни
доказателства, че ищецът рядко е употребявал алкохол, което обуславя и
по-сериозното въздействие, което алкохолното опиянение е оказало върху
бързината на неговите реакции и адекватната преценка на пътната обстановка.
От установения механизъм на процесното ПТП
е видно, че велосипедистът се е блъснал в областта на задното дясно колело на
автомобила. Установено е също, че сблъсъкът е настъпил някъде по средата на
кръстовището. Като се има предвид и обективно не много високата скорост на
велосипеда по равен пътен учатък, може да се направи обоснован извод, че при
по-бърза реакция от страна на велосипедиста и по-адекватно избрана траектория
на движение, сблъсъкът би могъл, ако не да се избегне, то поне да се намали
неговият интензитет. Възможността за по-бързи реакции и по-адекватна на пътната
обстановка преценка е била пряко повлияна в негативен аспект от употребата на
алкохол от страна на ищеца. При това положение съдът намира, че поведението на
ищеца, изразяващо се в нарушаване на забраната за употреба на алкохол от
водачите на ППС, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Съгласно Решение № 117 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК, при извод, че поведението на
пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. С оглед на установения по делото механизъм на настъпване
на произшествието, конкретният принос на делинквента е много по-голям от
приноса на ищеца, поради което настоящият състав намира за адекватно
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %.
Предвид приетия размер на съпричиняване на
вредоносния резултат следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на сумата от 14 400,00 лева.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта – 13.05.2017 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Поканата за изплащане на застрахователно
обезщетение е получена от ответника на 31.07.2018 г. Ответникът не е ангажирал
доказателства за изискани от него допълнителни документи. Съгласно чл. 496, ал.
3, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените документи,
между които и констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто в
случая е бил представен с поканата. Ето защо, срокът за изплащане на
застрахователното обезщетение е изтекъл на 21.08.2018 г., след която дата
ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
Следва, обаче, да се има предвид, че
съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция. В случая,
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 31.07.2018 г. с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. Независимо, че за периода от 31.07.2018 г. до 21.08.2018
г. вкл. застрахователят не е в забава за плащане на застрахователното
обезщетение по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, но на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента
(Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК).
С оглед на гореизложеното, основателна се
явява акцесората претенция за присъждане на законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 31.07.2018 г. За периода от 13.05.2017
г. до 30.07.2018 г. претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде отхвърлена, доколкото по делото не са налице данни застрахователят да е
бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие преди датата 31.07.2018 г.
Видно от представените доказателства ищецът
е заплатил 1365,17 лева държавна такса и 500,00 лева за възнаграждение на вещи
лица или общо сумата 1 865,17 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно на уважената част от иска,
сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер 959,23 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ответното дружество дължи на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер
на 704,57 лева.
Ответникът е представил списък на разноски
в общ размер 600 лева, от които 300 лева за възнаграждение на вещи лица и 300
лева за защита от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество съразмерно на отхвърлената част от иска съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 291,42 лева, от които 145,71 лева депозити за вещи
лица и 145,71 лева юрисконсултско възнаграждение, което за конкретното дело
съдът определя в размер на 300,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
След извършена от съда компенсация,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 667,81 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1172, бул. „Г. М.
Димитров” № 1, да заплати на П.С.М., ЕГН **********,***, сумата 14 400,00 (четиринадесет
хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 13.05.2017 г. в гр.Варна пътнотранспортно
произшествие, виновно причинено от В.Д.В. като водач на л.а."***" с
ДК№ ***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, съгласно полица № ГОА № BG / 30 / 117000294256, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т.
1, чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1172, бул.
„Г. М. Димитров” № 1, да заплати на П.С.М., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на
разликата над 14 400,00 лева до предявения размер от 28 000
лева, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 13.05.2017 г. до
окончателно погасяване на задължението, както
и за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
13.05.2017 г. до 30.07.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1, да заплати на П.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 667,81 лева,
представляващи сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС,
изчислени по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1, да заплати на адвокат С.Б.С.,***, сумата от 704,57
лева на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: