Присъда по дело №732/2021 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №732 по описа за 2021г. на ШРС

На 19.04.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №63/2021г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу С. Д. С. с ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и7,
във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт
е посочено, че: на 06.01.2021г. в гр. Шумен, от жилище на адрес бул. „Преслав“ №3, вх.2,
ет.4, ап.7, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване
на технически средства / щанга, френски ключ и отвертка/, отнел чужди движими вещи -
парична сума от 25 500 лв. и 2 бр. детски златни гривни по около 5 грама всяка - двете на
стойност 640 лв., всичко на обща стойност 26 140 лева, от владението и собственост на Г. С.
Й. от гр. Шумен, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 20.05.2021г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде определено наказание 2 години и 9 месеца
“лишаване от свобода “, което на основание чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС да бъде определен строг режим на изтърпяване.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения
пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години и 3 месеца,
което да бъде редуцирано с 1/3. Също така намира, че следва да бъде определен общ режим
на изтърпяване на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, излагайки съображенията си за това.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият С. Д. С. живеел в жилище под наем в гр.
Шумен, бул. „В. Преслав“ № 21, вх.3, ет.8, ап.71. Същият обитавал имота заедно с жената, с
която живеел на семейни начала – Р.В.В. и общото им дете. С. и Р.В. били безработни и
нямали постоянни трудови доходи, поради което не им достигали парични средства.
Подсъдимият решил, че трябва да се сдобие с такива по неправомерен начин.
На 05.01.2021г. сутринта влязъл във вход №2 на бул. „Преслав“ № 3, в гр. Шумен, като
постоял известно време на междуетажната площадка между 4 и 5 етаж. Така установил, че в
ап. 7 на ет.4 живеели мъж и жена – св. Г. С. Й. и П.С.Ф. с малкото им дете, като мъжът
излизал всяка сутрин за работа, а жената излизала около 11.00 часа на разходка с детето.
Забелязвайки, че семейството очевидно е заможно, подс. С. решил, че ще влезе в техния
1

апартамент с цел да открадне пари. На следващия ден – 06.01.2021г., около 9.00 часа, отново
влязъл във вх. 2, на бул. „Преслав“ №3 в гр. Шумен и на междуетажна площадка изчакал
докато около 11.15 часа св. П.С.Ф. излязла с детето си. Тъй като не видял мъжът й да
излиза, обвиняемият позвънил няколко пъти на звънеца на жилището и след като никой не
му отворил, той разбрал, че в имота няма хора. Тогава чрез френски ключ, който носел в
себе си, счупил патрона на входната врата, като едната част на патрона поставил под
изтривалката, за да не се вижда, а другата част останала на вратата. След като влязъл в
жилището той се насочил в детската стая и от най-горното чекмедже на скрин взел 2 бр.
детски златни гривни – всяка по около 5 грама, поставени в червена торбичка, както и
сумата от 500.00 лева, собственост на св. Й.. След това отишъл в спалнята и там видял, че
има метална каса с електронен заключващ механизъм. В тази каса пострадалият Й.
съхранявал собствените си две законно притежавани оръжия, документи и пари.
Подсъдимият преместил гардероб, който бил до касата, за да има повече пространство за
действие. С помощта на щанга и отвертка, които също носел в себе си, успял да отвори
вратата на касата, като направил следното: пъхнал първо щангата между вратата и касата и
оказал натиск, който окривил вратата на касата, а след това с отвертката натиснал
показалите се при натиска шипове, които пък излезли от местата си и вратата се отворила.
Вътре в самата каса имало незаключено метално шкафче, което обвиняемият отворил и
видял в него няколко пачки с левове – една пачка с поставен бандерол от банка, с банкноти с
номинал 100 лева и други пачки с пари с поставени на тях ластички. С. взел всички пари –
общо 25 000 лева, собственост на св. Г.Й. и ги прибрал в джобовете на дрехите си. Вътре в
касата имало и три кутии от парфюми / едната от които черна кутия с надпис „Karl
Lagerfeld“/, които подсъдимият също проверил за пари, но те били празни и ги оставил на
пода в стаята. След това той излязъл през входната врата, като я затворил и напуснал входа
с отнетите вещи. Малко след 13.00 часа, св. П.Ф. се прибрала от разходка с детето си и
констатирала, че от жилището е извършена кражба. Впоследствие подс. С. използвал
отнетите пари за закупуване на дрехи, маратонки, аудио техника, почивка в спа – хотел във
Велинград, връщане на кредит от 4000 лева с кредитор Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД –
Шумен /където било заложено МПС, собственост на Р.В./ и др., а златните гривни продал на
неизвестно лице.
От заключението на изготвената по досъдебното производство икономическа
експертиза се констатира, че стойността на отнетите 2 бр. златни детски гривни е 640.00
лева. / всяка по 320.00 лева/.
В хода на разследване е била назначена ДНК експертиза, видно от заключението на
която, по една от трите кутии, които обвиняемият е извадил от металната каса - черна кутия
от парфюм с надпис „Karl Lagerfeld“, е изолиран клетъчен материал, от който е определен
ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на подс. С.. Този факт, както и
установените обстоятелства по делото – че пострадалият и обвиняемият не се познават, а
единственият човек, който е имал достъп до вътрешността на касата е бил св. Й. е
категорично доказателство за съпричастността на подсъдимия към извършената кражба.
Видно от справката за съдимост на С., деянието е извършено при условията на
повторност предвид осъждането му по НОХД № 3826/2017г. по описа на РС – Бургас, като
наложеното му по това дело наказание лишаване от свобода за извършена кражба е било
изтърпяно на 15.03.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия
2

по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.195 ал.1 т.3, 4 и7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху вещите и са
установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца
-квалификацията по т.3 на чл. 195 от НК е налице ,тъй като подсъдимият повредили
прегради здраво направени за защита на имот, взломявайки входната врата и вратата на
касата;
-квалификацията по т.4 на чл. 195 от НК е налице по отношение на подсъдимия, тъй
като за осъществяване на деяние е използвал техническо средство – щанга, френски ключ и
отвертка, с помощта на които е счупил патрона на входната врата, изкривил е вратата на
касата, което е способствало извършването на престъплението;
- квалификацията по т.7 на чл.195 е налице, тъй като престъплението е извършено от
подсъдимият при условията на повторност, тъй като същият е извършил деянието след като
е бил осъден с влезли в сила присъди за престъпления по чл.195 от НК;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало фактическа
власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е
намерение противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в досъдебното
производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания;
3

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.195 ал.1 т.3, 4 и7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1
от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години. Съдът,
съобразявайки от една страна смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга
отегчаващите такива счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще
бъде определяне на наказание 2 години и 9 месеца «лишаване от свобода». На основание
чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от свобода» съдът
намали с 1/3, съответно на 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието, тъй като не намери основания за приложение на чл.57
ал.3 от ЗИНЗС. Предвид предходните осъждания на лицето, както и механизма на
извършване на процесното деяние, не може да се приеме, че подсъдимият не е с висока
степен на обществена опасност.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подс. С. е бил
задържан, считано от 10.02.2021г.
Съдът определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия според
данните за личността му, както прецени и факта, че следва да му бъде даден шанс да се
поправят и превъзпитат. Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Веществени доказателства по делото - 3 бр. СД диска и 1 бр. тупфер се оставят по
делото.
Веществените доказателства - 3 бр. картонени кутии и 2 бр. части от секретен патрон
на входна врата /оставени на съхранение при домакина на РУ – Шумен/ след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	7
Дата:	20 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20213630200732
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №732/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите