№ 553
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20241100900300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „АМГ К.“ ЕООД твърди, че с невлязъл в сила Ревизионен
акт № Р-22221423001970-091-001/10.10.2023 г. били установени негови
публични задължения в размер от 49 817,87 лв. Дружеството нямало парични
средства или други ликвидни активи, с които да погаси горепосочените
задължения, и поради това моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му, а евентуално –
поради свръхзадълженост.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 05.06.2018 г. с
предмет на дейност, свързан с търговия на дребно с напитки.
От Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки от 25.10.2023 г. е видно, че с Ревизионен
акт № Р-22221423001970-091-001/10.10.2023 г. са установени
публичноправни задължения на молителя по ЗДДС в размер от 49 817,87 лв.
(41 889,09 лв. главница и 7928,78 лв. лихва). Тези задължения съгласно
заключението на СИЕ са осчетоводени от молителя (вж. таблица № 3). Към
настоящия момент ревизионният акт не е влязъл в сила поради обжалването
му, но няма данни изпълнението на установените с него задължения, които
съгласно чл. 127, ал. 1 ДОПК трябва да се заплатят в 14-дневен срок, да е
спряно по реда на чл. 153, ал. 2 или чл. 157, ал. 2 ДОПК.
Изложеното сочи, че търговецът има подлежащи на изпълнение
публичноправни задължения към държавата, т.е. задължения от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, и тъй като те не са погасени към настоящия
1
момент, то е осъществена презумптивната предпоставка за
неплатежоспособност, посочена в чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Презумпцията не беше оборена от служебно събраните писмени
доказателства, нито от заключението на приетата СИЕ. Напротив,
доказа се, че дружеството не притежава бързоликвидни активи (освен сумата
от 17,23 лв., налична по единствената активна банкова сметка на молителя,
установена от служебно извършената справка в Регистъра на банковите
сметки и сейфове, воден от БНБ), ликвидността му към настоящия момент
е нулева, а нетният оборотен капитал (НОК), формиран от разликата между
краткотрайни активи и краткосрочни задължения, е с отрицателна стойност
(вж. таблица № 2). СИЕ сочи също, че към края на 2023 г. дружеството е без
финансова автономност и ако осъществяваше дейност, тя би била изцяло
зависима от кредиторите му.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие -
същият не би могъл да погаси подлежащите на изпълнение публични
задължения и това е в пряка причинна връзка с финансовото му положение.
Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
доходи и няма изразено намерение да я възстанови, нито има активи, с
които да стори това (няма право на собственост върху недвижими имоти и
върху МПС, нито налични парични средства). Тези факти дават основание на
съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на това главно основание.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Както беше посочено, молителят има непогасени публичноправни
задължения по ЗДДС, установени с ревизионен акт през 2023 г., когато
молителят вече е бил във влошено финансово състояние. Ревизионният акт
няма конститутивен характер, а само установява съществуването на вече
възникнали задължения, чиято изискуемост по правило настъпва в по-ранен
момент (задължението за ДДС е платимо ежемесечно) и съответно
неплащането им в този по-ранен момент може да е индиция за настъпила
неплатежоспособност. В случая обаче от мотивите на Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки от 26.06.2023 г. е видно, че
задълженията за ДДС, установени впоследствие с ревизионния акт, са
натрупани в резултат от начисляване и заплащане на ДДС с намалена ставка
(9 % вместо 20 %) поради неправилно приложение от търговеца на
разпоредбата на чл. 66а вр. § 15д, т. 2 ПЗР ЗДДС. Това сочи, че молителят не е
начислявал месечно установените впоследствие данъчни задължения
(формирани от разликата между данъчните ставки) и неплащането им към
съответния месечен падеж може да се дължи не само на влошеното му
2
финансово състояние, но и на непризнаването на този дълг. Ето защо датата
на неплатежоспособността следва да се определи към момента, в който тези
задължения вече са установени по предвидения в ДОПК ред и въпреки това
не са погасени в предвидения в закона срок за доброволно изпълнение, който
тече независимо от влизане в сила на ревизионния акт, а именно – 14 дни от
връчване на акта. При липса на данни относно момента на връчването, съдът
приема, че това се е случило в най-ранния възможен момент, а именно – в
деня на издаване на акта (10.10.2023г.), т.е. 14-дневният срок за доброволно
изпълнение се явява изтекъл на 24.10.2023 г. Следователно като дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата 25.10.2023 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства
за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са
привнесени и в дадения с определението от 03.04.2024 г. срок, което налага и
спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АМГ К.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 25.10.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „АМГ
К.“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„АМГ К.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА „АМГ К.“ ЕООД, ЕИК ****, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 300/2024 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „АМГ К.“ ЕООД, ЕИК ****, в едномесечен срок от
вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови
правоотношения в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за
предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на
търговеца.
ОСЪЖДА „АМГ К.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4