Р Е Ш Е Н И Е № 260001/ 18.01.2022
г.
гр. Варна, ...................2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди деветдесет и първа година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 178/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадени са две
въззивни жалби, едната от Д.Й.Д., чрез адв. Г.Ш. и друга от „Дженерали
Застраховане“ АД, чрез юрк. А.П. против решение № 14 от 04.01.2019 г., постановено по търг. дело № 671/2018 г. на Варненския окръжен
съд, с което „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати
на Д.Й.Д. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди следствие на смъртта на
баща й Й.Б., починал на 26.06.2013 г., при управление на многокофов
багер с инвентарен № В 05194, ведно със законна лихва
за забава от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за разликата до 120 000 лева и за заплащане
на законна лихва за забава
от датата на увреждането до 08.05.2013 г., като погасена по давност,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Жалбоподателят - Д.Й.Д. излага доводи за неправилност
на решението в отхвърлителна част, като постановено при нарушение на
материалния закон. Счита, че определеният
размер на неимуществените вреди не съответства на причинените й болки и страдания предвид дълбоката емоционална връзка с баща й. В подкрепа на горното, сочи
и свидетелските показания за изпитан шок
от внезапната смърт. Моли за
отмяна на решението в отхвърлителната част.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от „Дженерали
Застраховане“ АД.
Жалбоподателят - „Дженерали Застраховане“ АД излага доводи за неправилност
на решението в осъдителна част, като постановено при нарушение на
материалния закон и необоснованост. Счита, че не е легитимиран
да отговаря по иска, предвид
липсата на покриване на риска.
Сочи, че увреждането е настъпило от реализиране на строителна дейност,
а дължимата от застрахователя отговорност е само за вреди,
причинени от автомобилист. Извода на съда за
настъпване на вредите следствие на поведението на водача на
багера – В.Т., намира за неправилен. Навежда доводи, че смъртта е настъпила
при вина на пострадалия, доколкото последният не е носил светлоотразителна
жилетка, обувки и каска на главата.
В продължение посочва, че пострадалият съзнателно е попаднал в обсега на багера.
В условията на евентуалност, инвокира доводи, че присъденото
обезщетение е завишено съобразно икономическата обстановка в страната и установените по делото обстоятелства. В продължение на горното, сочи липсата
на съвместно живеене между ищцата
и починалия й баща, финансовата й независимост, типичните отношения между родител и дете. Последващият страх от управление
на МПС намира, че не е в следствена
връзка с увреждането. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди счита за
несъобразен с приноса на починалото лице.
Моли за отмяна
на осъдителната част от решението.
Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Д.Й.Д., чрез адв. Г.Ш., в който се сочат твърдения
за неоснователност на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. Счита за правилни
изводите на съда за наличие
на процесуаллна легитимация на ответника. Отхвърлянето на възражението за съпричиняване намира за правилно,
доколкото липсва възможност за въприемане
на приближаващия се багер предвид
силния шум на строителния обект. Счита, че
е недопустимо във въззивната жалба да се навеждат
нови твърдения във връзка със
съпричиняването поради навлизане в обсега на багера и съзнателно
поемане на предвидим риск. Позовавайки се на съдебна практика,
излага, че изводът за наличие
на съпричиняване следва са бъде
доказан от страната, която го е въвела. Присъденото
обезщетение намира за осреднено съобразно
това, което е присъждано от касационната
инстанция по аналогични случаи. Моли въззивната жалба на насрещната
страна да бъде оставена без
уважение.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивнaта жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В
проведеното съдебно заседание на 24.11.2021 г. въззивникът Д.Й.Д.,
представлявана от адв. Г.Ш. поддържа изложеното в жалбата и оспорва посоченото
от застрахователя възражение за съпричиняване. Счита за неоснователно
възражението за съпричиняване, като развива подробни доводи за липса на
противоправно поведение от страна на пострадалия. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
същото о. с. з. въззивникът „Дженерали застраховане“ АД, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че Д.Й.Д. е законен наследник /дъщеря/ на
загиналия Й. Д. Б.. Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт, на
26.06.2013 г. е настъпила смъртта на Й. Д. Б.. Не се спори, че в резултат на настъпилото произшествие
е причинена смъртта на наследодателя на ищцата.
Безспорно установено между страните е, че към датата
на процесното събитие, ППС с ДКН В 05194 и рама JCB3CX4TC02005139, управлявано от В.Т. Т. е било застрахованo при „Дженерали Застраховане“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за
ангажиране от страна на третото
увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.), вр.
§ 22 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Пред въззивната инстанция спорни са явяват следните въпроси:
наличието на идентичност между използваното при увреждането ППС и
застрахованото, респективно наличието на пасивна легитимация на застрахователя
по прекия иск; причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилата смърт
на пострадалия; вината на пострадалия, респективно наличието на съпричиняване; и размерът на пресъденото
обезщетение.
Приетите по делото
писмени доказателства - присъда № 42 от 27.07.2020 г., постановено по НОХД № 670/2020
г. на Варненския окръжен съд, ведно с решение № 260064 от 28.05.2021 г.,
постановено по ВНОХД № 316/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, свидетелстват,
че наказателното производство спрямо В.Т. Т. е прекратено с изтичане на
абсолютната седемгодишна давност. В този смисъл не е налице хипотезата на чл.
300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, а гражданският съд сам следва да прецени тези елементи
на фактическия състав на деликта.
Представен е протокол № 42 от 21.10.2013 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 26.06.2013
г., от който се установява, че на тази дата Й. Д. Б., изпълняващ длъжността
шофьор в с. Червенци на строителен обект „Реконструкция на селскостопанска
сграда за съхранение на селскостопанска продукция и очакъляване
на маневрена площадка“ е бил прегазен от комбиниран многокофов
багер, управляван от В.Т. Т., в резултат, на което е получил
травматични увреждания, констатирани в Съдебномедицинска експертиза Аутопсия № 116/2013, издадена от
МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, отделение по Съдебна медицина /приложена на 32-39
от делото на ВОС/. Като последици от злополуката е посочена настъпилата смърт
около 10:30ч.-11ч. на 26.06.2013 г.
От приложения протокол за оглед на местопроизшествие се
установява, че лицето Й. Д. Б. е починал на работна площадка в с. Червенци, обл. Варна на 26.06.2013 г. Посочено е в него, че на 13.5
м. от трупа се намира багер JCB с надпис на него „Темпо Транс“ с „№ в 05194“. На предната кофа на багера от
долната страна на 43 см. от левия край и на 40 см. от предния край е намерено
петно от червеникава течност с полепнали по него косми, които са иззети.
Настоящият съдебен състав кредитира събраните гласни
доказателства в производството пред първоинстанционния
съд, чрез разпита на двама свидетели, базирани на преки впечатления, които не
противоречат на установените факти, с оглед съвкупната преценка на всички
останали доказателства по делото. Свидетелят П. сочи, че е работил заедно с Й.Б.,
когато е настъпил инцидентът. Сочи, че тяхната работа на площадка е била да я
подготвят за асфалтиране. Й. бил техник, не носил специално облекло и каска.
Свидетелят не е видял някой да гази пострадалия, а го е видял паднал на земята.
Съгласно показанията му, на обекта е било много шумно и работниците комуникирали
с клаксони.
Свидетелката Тодорова сочи, че ищцата живее в чужбина
за постоянно, но въпреки това между починалия и ищцата /дъщеря му/ е имало
много силна връзка като вследствие на смъртта на баща си, последната е
изпаднала в депресия. Изпитва страх да управлява превозно средство, което й
създава дискомфорт, тъй като се налага да ползва
обществен транспорт, за да отиде до работата си. Според впечатленията на
свидетелката, ищцата все още не е преживяла внезапната загуба на своя баща.
От комплексната съдебно-медицинска и съдебно-автотехническата експертиза /СМАТЕ/, назначена в първоинстанционното производство, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорена от страните
се установява, че на 26.06.2013 г. е настъпило произшествие на строителна
площадка в с. Червенци, обл. Варна, през светлата
част на деня, като на площадката освен колесен багер JCB с ДКН В 05194, са работили и две
строителни машини – грейдер и валяк. В заключението
се сочи, че инцидентът настъпва, когато при движение назад по площадката, багерът
удря и прегазва стоящия зад него /вероятно с гръб/ пострадал Й.Б.. Излага се,
че в резултат на инцидента пострадалият е получил съчетана травма, изразена с
черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и множество пръснати контузно-разкъсни рани, ожулвания и кръвонасядания.
Приема се, че с оглед разположението на строителните машини на работната
площадка и намерените следи по багер JCB с ДКН В 05194, потвърждават получаването на нараняванията именно от
движещия се на заден ход колесен багер. Уточнява се
механизмът на настъпване на травмите, позицията на пострадалия /с гръб/, както
и причината за смъртта – несъвместима с живота съчетана травма. Сочи се, че
инцидентът е настъпил вследствие на много комплексни фактори като се приема, че
ако са работили и трите машини е възможно комуникацията да се ограничава заради
шума.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда достига до следните правни
изводи:
В първоинстанционното
производство са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 226, ал. 1, от КЗ /отм./, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: 1). наличие на деликт при съответното авторство, 2). противоправност, 3). вина, 4). наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и „Дженерали Застраховане“
АД по застраховка „Гражданска
отговорност“, 5). настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
С оглед липсата на влязла в сила присъда на
наказателния съд относно наличието на деликт, вина и противоправност на деянието, настоящата съдебна инстанция
съобразява в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с процесния инцидент.
Страните не спорят
относно факта, че в резултат на настъпилото произшествие е причинена смъртта на
Й.Б.. Безспорно, към
датата на процесното събитие, ППС с ДКН В 05194 и
рама JCB3CX4TC02005139, управлявано от В.Т. Т. е
имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при „Дженерали Застраховане“ АД. От събраните в съвкупност
доказателства /застрахователна полица; протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.06.2013 г. и протокол № 42 от 21.10.2013 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 26.06.2013 г./ и експертизи в хода на
производството, може да се заключи, че е налице идентичност между
застрахованото ППС и това ползвано при увреждането.
Съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 от КЗ /отм./, обект на
застрахованите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. Безспорно е, че процесният
багер съставлява МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и превозно
средство по смисъла на чл. 1, т. 1 от Директива 2009/103/ЕО.
Доколкото по делото е установено, че инцидентът е
настъпил при използването на багера съобразно обичайната му функция и при
движение назад с оглед придвижването му, то следва да се приеме, че се покрива
понятието „използване на МПС“, което не зависи от характеристиките на терена,
на който се използва превозното средство. Съобразно предходното, правилно първоинстанционният съд се е позовал на практика на СЕС,
съгласно която използването на превозни средства включва всяко използване на
превозното средство, което отговаря на обичайната му функция, стига към момента
на настъпване на произшествието основната функция да е по транспорт, а не да
генерира като работна машина, двигателна сила, която е необходима за задвижване
на допълнителен инвентар към превозното средство. В тази връзка са: Решение от
04.09.2014 г. по дело С-162/13 на СЕС; Решение от 28.11.2017 г. по дело
С-514/16 на СЕС.
Още повече, съобразно регламентираното в чл. 40 от ЗДвП, задължение на водачите на МПС е при движение на заден ход да се убедят,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или
затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението
си назад са длъжни непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да им сигнализира за
опасности. Обстоятелството, че водачът на багера не е изпълнил тези задължения
е довело до настъпването на процесното произшествие.
От заключението на назначената от първоинстанционния съд експертиза, прието и кредитирано
като обективно и компетентно дадено, се установява причинната връзка между
произшествието и травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия.
Видно от експертизата инцидентът е настъпил в светлата част на деня при сухо и
слънчево време, при движение на багера на заден ход, при което същият удря и
прегазва пострадалия. Отчетено е, че са налице детайли, че багерът е нямал
устройство за звукова сигнализация при движение на заден ход, което от своя
страна е изисквало наличието на човек, който да следи движението му. Горното
кореспондира с показанията на свидетеля П., според които на площадката е било
шумно и инцидентът се е случил към обяд, т. е. през светлата част на
денонощието. Наведени са твърдения във въззивната
жалба на застрахователя, че пострадалият не е носил светлоотразителна
жилетка, обувки и каска на главата, които биха помогнали за неговото
позициониране. От разясненията, дадени от вещото лице Доков в о. с. з. на
09.10.2018 г. пред първоинстанционния съд, се
установява, че теглото на цялото устройство е около 7 тона, което след като се
раздели на 4, налага извода, че натискът който е бил оказан около тон и нещо би
могъл да причини установените увреждания на гръдния кош. Логично е, че в случая
дори пострадалият да имаше жилетка, то същата не би могла да възпрепятства
настъпването на уврежданията, предвид масата на ППС, а отделно от това
инцидентът се е случил по време на светлата част от денонощието, което не
налага различен резултат с оглед възприемането му с или без светлоотразителна
жилетка, каквато по принцип се носи през тъмната част на денонощието. Уточнено
е, че не самият удар е причината за настъпване на уврежданията, тъй като
багерът се е движел с много малка скорост. Съдът кредитира житейски обоснования
извод, че ударът просто е допринесъл тялото да бъде съборено и самата скорост
от 5-6-7 км/ч предполага, че едно съборено тяло няма време да се осъзнае и
отмести. Логичен и обоснован на базата на целия събран доказателствен
материал е и изводът, че при продължилото движение на заден ход на багера се е
получило притискане на гръдния кош на пострадалия. Както бе посочено по-горе на
обекта е било шумно, комуникацията се е осъществявала с клаксони и багерът не е
имал звуково устройство за движение назад. Твърдението на въззивното
застрахователно дружество, че пострадалият е работил на обекта отдавна и е
знаел факта, че звуковото устройство на багера не е функционирало, а и поради
шумната среда комуникацията с клаксон не е била от полза, е недоказано и в този
смисъл представлява предположение.
С оглед всичко гореизложено, следва, че е налице причинно-следствена връзка
между инцидента и настъпилата смърт на пострадалия. Неоснователни са
оплакванията, че поведението на пострадалия е причината за настъпване на процесния инцидент.
Предвид горното, настоящият състав намира за
правилен изводът на Варненския окръжен
съд, че се установяват всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, а именно извършено от същото лице виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното, а по делото липсват данни, които да оборват така
установената презумпция, с оглед на което предявеният иск се явява доказан по
основание.
По
отношение на претенцията относно размера на пресъденото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“,
съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г., задължително за съдилищата разяснение, не
е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт
обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на
даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както
от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011
г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д.
№ 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В процесния
случай, размерът на обезщетението в случай на смърт на бащата неминуемо следва
да е обусловен от съществуването на връзка между родител и дете, нейния
характер, степен на близост в отношенията, мястото, което починалият е заемал в
живота на увредената и т. н. Настоящият съдебен състав взе предвид, родствените
отношения между бащата и дъщеря му, както и показанията на свидетелката, които сочат
висок интензитет на претърпени болки и страдания от страна на Д.Д..
В допълнение, съдът съобразява от една страна,
възрастта на починалия, внезапността на настъпването
на леталния изход, обстоятелствата, че дъщерята и баща са имали изключително
близка връзка въпреки, че тя е живеела в чужбина, стресът, който дъщерята е
изживяла от внезапната смърт на баща си, фактите, че е изпаднала в депресия, не
виждала смисъл в живота, изпитвала е страх да не загуби майка си, както и страх
да управлява превозно средство, лимита на застрахователна отговорност по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и
имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист
израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При смърт на родител или дете в периода от 2011 г. до
2015 г., се установява, че съдилищата присъждат обезщетения в размер между 70
000 лева и 140 000 лева в зависимост от горесъобразените
фактори. В тази връзка са Решение № 141 от 28.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
1398/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 227 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
53676/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 15 от 26.02.2019 г. на ВКС по т. д. №
1277/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 107 от 16.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
2448/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на настоящия казус, както и с оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг начин за обезщетяване
на неимуществените вреди, настоящият състав намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от Д.Й.Д. неимуществени вреди е
правилно определен от първоинстанционния съд и е в
размер на 100 000 лева, поради което исковата претенция за заплащане на
допълнителната сума от 20 000 лева, се явява неоснователна.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по
чл. 51 от
ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
За определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата
да се определи обективния му принос. Съобразно дадените указания в т. 7 от ППВС
№ 17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е
допринесъл с поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В разглеждания случай, както бе установено по-горе, инцидентът е настъпил
при движение на багера на заден ход без устройство за звукова сигнализация, в
резултат на което същият удря и прегазва пострадалия. Вещите лица обосновават
още извода, че вероятно пострадалият е бил с гръб към багера, а от
свидетелските показания се установява, че на обекта е било шумно и
комуникацията се е осъществявала с клаксони. Предвид посочените обстоятелства,
следва да се приеме, че загиналият не е имал знание за предприетата от водача
на багера маневра, а още повече липсват безспорни доказателства за това, че е
била налице възможност за узнаването му при проявена дължима грижа. От друга
страна, обаче, безспорно е установена вината на водача предвид вменените от
ЗДвП отговорности и задължения на водачите на МПС във връзка с осигуряване
безопасността при движение на заден ход. С оглед механизма на ПТП, следва да се
приеме, че не е налице причинна връзка между поведението на Й. Д. Б. с противоправния резултат, поради което наведеното възражение
за съпричиняване е неоснователно, както бе посочено и
по-горе в мотивите на настоящото решение.
Правилно Варненският окръжен съд е обсъдил
направеното възражение за погасителна давност по отношение на законната лихва
за забава, приемайки че в случая такава се дължи върху присъдената главница за
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 09.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя по гражданска отговорност на деликвента,
се погасява с кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП, откогато е изискуемо вземането за
непозволено увреждане. В тази връзка е и цитираната в първоинстанционното
решение съдебна практика: Решение № 67 от
24.06.2011 г.на ВКС по т.д. № 323/2010 г. и Решение № 96 от 18.07.2011 г.на ВКС по т.
д. № 610/2010 г., както и Решение №
133 от 23.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2399/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 95
от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3060/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 69 от
8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 685/2010 г., I т. о., ТК.
По делото липсват данни, от които да е видно, че
давността е спирана или прекъсвана, а действията по извънсъдебно заявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя не са такива по смисъла на чл.
116 от ЗЗД. С оглед на предходното, задължението за заплащане на законна лихва
върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане – 26.06.2013 г. до
08.05.2015 г. вкл. е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно
установената съдебна практика - когато и двете
страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено
изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им
въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.
Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу
подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. В тази връзка Определение № 336 от 07.05.2013 г., постановено
по ч. т. д. № 638/2012 г., II т.
о. на ВКС; Определение № 401 от 15.10.2020 г. по ч. т.
д. № 1810/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
С оглед на горното, разноски се дължат само в полза
на Д.Й.Д., тъй като
застрахователното дружество не е осъществявало защита срещу въззивната
жалба на насрещната страна. Последната претендира заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 4 900 лева, от
които 3 600 лева по защита срещу въззивната
жалба на „Дженерали
Застраховане“ АД и 1 300 лева по собствената си въззивна жалба, въз основа на представените по делото
списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие № 164053/22.11.2021
г. Предвид
цитираната практика на ВКС, в полза на Д.Й.Д., следва да се присъди сумата в размер на 3 600 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по защита срещу въззивната жалба на „Дженерали Застраховане“
АД.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 14 от 04.01.2019 г., постановено по т. д. № 671/2018 г. на Варненския окръжен
съд, с което „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 68, е осъдено
да заплати на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта на баща й Й. Д. Б., починал на 26.06.2013 г., при управление на
многокофов багер JCB с инвентарен № В 05194, ведно със законна лихва за забава
от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена
претенцията за разликата до 120 000 лева и за заплащане на законна лихва за
забава от датата на увреждането 26.06.2013 г. до 08.05.2013 г., като погасена
по давност, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 68, да заплати в полза на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3
600 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение по защита срещу насрещната въззивна жалба.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.