Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..06.2020
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с.
ФИЛИП РАДИНОВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 365
по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на Г.С.Й.,
чрез особен представител адв. С.Д. против Решение № 295/20.01.2020 г. на ВРС по
гр.д. № 3361/2019 г. по описа на ВРС, в следните негови части:
В
частта, с която е осъдена Г.С.Й. от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на основание чл. 79 от ЗЗД
сумите, както следва:
-
Сумата от 46,23
лв. (четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0895/432599
от дата 29.08.2015г , дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от
61.18лв. /шестдесет и един лева и 18ст./ остатък от неплатени суми за начислени услуги по
Договор за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г, дължими по месечни
фактури за периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 221,06
лв. (двеста двадесет и един лева и шест стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0899/ 067179
от дата 08.06.2015г, дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
В частта, в която е осъдена Г.С.Й., гр. Варна
да ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на осн. чл. 342, ал. 2 от ТЗ сума, представляваща незаплатени лизингови вноски както следва:
-
79,90 лв. /седемдесет и девет
лева и деветдесет ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0899/067179 от дата 08.06.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.05/2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата;
-
103.87 лв. /сто и три лева и
осемдесет и седем ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.07/2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата и
-
100,62 лв. /сто лева и
шестдесет и две ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г. за периода от м.08/2016г. до
м.12/2017г., с абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
КАТО
в частта относно сумите от 103.87 лева и 100.62 лева се ОБЖАЛВА за разликата
над 119 лева общо по двата договора до присъдените с решението на ВРС от 204.49
лева.
Твърди се в
жалбата, че решението е постановено при неправилно приложен материален закон и
се претендира неговата отмяна в обжалваните части. Счита, че с оглед събраните
по делото доказателства се установява, че отсъства валидна обвързаност между
страните по договора от 08.06.2015 година за предоставяне на мобилни услуги /ОУ
не са подписани от ответницата/, респективно плащанията направени от страна на Г.Й.
са без правно основание и подлежат на връщане, а в условията на евентуалност за
част от сумите до 23.07.2016 година претенцията е и погасена по давност.
Идентично е и становището досежно договора за лизинг от 08.06.2015 година.
Относно сумите по останалите два договора за мобилни услуги от 29.08.2015
година и от 26.01.2016 година твърди недължимост на сумите поради настъпила
погасителна давност по чл. 111 б. В от ЗЗД. Досежно договорите за лизинг към
мобилни номера 0895-432599 и 0896-170823 намира, че и по двата договора 24-та
лизингова вноска е недължима /съответно в размер на 7.99 и 5.59 лева/, тъй като
за нея няма подписано съгласие от страна на ответницата за упражняване правото
й на събиране от лизингодателя. Относно остатъка от суми намира, че със същите,
в общ размер на 190.91 лева /204.49 лева минус недължимите 24-ти вноски/ по
двата договора следва да се извърши прихващане с недължимо платени лизингови
вноски по договора за мобилен номер 0899-067179 за периода 08.06.2015 г. –
10.03.2016 година в общ размерна 71.91 лева. Претендира присъждане на разноски.
Становището на
въззиваемата страна в депозирания писмен отговор е за неоснователност на
претенциите и законосъобразност на решението на ВРС като постановено при
правилно приложен материален закон. Оспорва твърдението, че ОУ към един от
договорите не са подписани от ответницата като се аргументира с наличието на подписана
към всеки от договорите декларация-съгласие от потребителя на мобилна услуга,
съдържаща изявление, че е запозната с ОУ, а освен това ищецът не черпи правата
си от клаузи по ОУ, респективно възражението на тази плоскост във въззивната
жалба е ирелевантно. Твърди, че при условията на пълно и главно доказване е
установил валидност на облигационно правните връзки, собствената си изправност
и размера на дължимите суми от страна на ответника. Моли за потвърждаване на
съдебния акт и присъждане на разноски за въззивно производство.
В съдебно заседание
особеният представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и
конкретизира реда за извършване на прихващането.
Ответната по
жалбата страна не се представлява в съдебно заседание, не изразява писмено становище
по жалбата.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение
е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив настоящата
инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми и доводите
в жалбата.
Пред ВРС са заявени
осъдителни претенции от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за осъждане на потребителя Г.С.Й.
от гр. Варна да заплати на мобилния оператор на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД:
-
Сумата от 47,71
лв. (четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0895/432599
от дата 29.08.2015г , дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от
61.18лв. /шестдесет и един лева и 18ст./ остатък от неплатени суми за начислени услуги по
Договор за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г, дължими по месечни
фактури за периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 222,53
лв. (двеста двадесет и един лева и шест стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0899/ 067179
от дата 08.06.2015г, дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
на осн. чл.
342, ал. 2 от ТЗ
сума, представляваща незаплатени
лизингови вноски както следва:
-
79,90 лв. /седемдесет и девет
лева и деветдесет ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0899/067179 от дата 08.06.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.05/2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата;
-
103.87 лв. /сто и три лева и
осемдесет и седем ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.07/2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата и
-
100,62 лв. /сто лева и
шестдесет и две ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г. за периода от м.08/2016г. до
м.12/2017г., с абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
Съдът с решението е
отхвърлил претенциите както следва: по договора за мобилни услуги от 29.08.2015
г. за горницата над 46.23 лева до претендираните 47.71 лева и по договора за
мобилни услуги от 08.06.2015 година за горницата над 221.06 лева до
претендираните 222.53 лева, в които части решението е влязло в сила като
необжалвано.
Ищецът сочи, че с
ответника Г.Й., притежаваща клиентски № ********* са сключени три договора за
мобилни услуги както следва: 1. от дата 08.06.2015 година с абонаментна
програма Резерв 13.99 лева и предоставен мобилен номер 0899-067179; 2. от дата
29.08.2015 година с абонаментна програма Резерв 13.99 лева и предоставен
мобилен номер 0895-432599; 3. От дата 28.11.2015 година с абонаментен план
Резерв Стандарт 39.99 лева, променен със споразумение от 26.01.2016 година на
абонаментен план Резерв Стандарт 25.99 лева и мобилен номер 0896-170823.
Сроковете на действие по трите договора са две години като за последния
крайният срок е считано от датата на допълнителното споразумение. Твърди, че
към всеки от договорите са сключени и договори за лизинг на мобилни устройства
като за всички стойността се изплаща на 23 равни лизингови вноски /съответно за
два по 7.99 лева, а за третия 5.59 лева месечно/ и 24-та вноска дължима при
изкупуване на устройството от потребителя съгласно съответните клаузи на
договорите. Твърди, че потребителят не е заплатил дължимите суми за мобилни услуги
и лизингови вноски за периодите м.03.2016 – м.05.2016 година, отчетени с
фактури издадени в м. 04.2016 – м.06.2016 година, с период на фактуриране от
10-то до 9-то число на месеца и падеж на задължението 25-то число на месеца, в
който е издаден първичния счетоводен документ. Мобилният оператор се е
възползвал от правото да прекрати занапред договорите поради неизпълнение на
задълженията за текущо и срочно заплащане на услугите и ползваната стока,
поради което и претендира дължимите суми със законната лихва от завеждане на
иска.
Особеният
представител, представляващ ответника оспорва дължимостта на сумите на следните
основания, поддържани и пред въззивния съд: ОУ към договора от 08.06.2015 г. не
са подписани от потребителя и договорът не го обвързва, плащанията, които са
направени са без правно основание. Същото се поддържа и по договора за лизинг
към този договор за мобилни услуги. Отделно по всички договори за мобилни
услуги се поддържа основание за погасяване на
претенциите по давност до м. 07.2019 година включително, който момент се
обвързва с този, в който особеният представител е получил препис от ИМ.
На самостоятелно
основание за останалите два договора за лизинг се твърди, че начислената от
оператора на мобилни услуги 24-та вноска не се дължи, тъй като не се установява
фактическия състав по чл. 1 ал.2 от съответния договор / разпоредба, идентични
за всички/. Претендира да се отхвърли претенцията, а в условията на
евентуалност да се извърши прихващане на претендираните суми с недължимо
платени по договора от 08.06.2015 г. и лизингови вноски.
Съвкупният анализ
на доказателствата сочи, че противно на изявлението на особения представител на
ответницата, последната е валидно обвързана с облигационни правоотношения,
основани на договорите за мобилни услуги и тези за лизинг поради подписване на
ОУ към тях и най-вече поради това, че осъдителните претенции се основават на
клаузи от индивидуалните договори, а не общите условия. Последните имат
отношение към развитите в ИМ доводи по прекратяване на договорите, но както
ищецът сам сочи - не претендира неустойки в рамките на остатъчните месечни
вноски по договорите, а дължими суми за конкретни отчетни периоди, поради което
и са ирелевантни към основанията на иска ОУ относно клаузите, при които може да
настъпят прекратителни условия по правоотношението.
Относно числото на
фактуриране – 10-то предпочетено от абоната, същото фигурира във всеки от
договорите за мобилни услуги, а в договорите за лизинг се препраща към това
число съгласно чл. 3 ал.2 от същите. Отделно потребителят е подписал и всички
ценови листи към договорите, в които изрично е упоменато, че плащането се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й, което е въпрос на аритметично пресмятане без затруднение от средно
грамотен потребител след като знае по договор датата на фактуриране, т.е.
същата е в забава и без покана. Въпреки това, както съдът посочи ОУ към всички
договори са подписани, което се установява от представените декларация-съгласие
към всеки от договорите, съгласно съдържанието на които и под което е положен
подпис от потребителя, ОУ са му предоставени физически.
Не се установява
нещо различно от това, че потребителят дължи начислените от оператора суми.
Особеният представител, в първа инстанция изрично се е противопоставил на
назначаването на ССЕ за установяване размера на задължението, въпреки че
положителният факт за оборване отрицателното твърдение на ищеца за отсъствие на
плащане е на ответната страна.
Отрицателен отговор
следва да се даде и на въпроса относно изтичането на кратката погасителна
давност по чл. 111 б.В от ЗЗД, приложима относно периодичните платежи, тъй като
съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД началото на давността се обвързва от изискуемостта
на задължението, т.е. падежа, най-ранният от които за дължимите суми по
посочените периоди е 25.04.2016 година, а ако се брои 18 дневен срок от
издаването първичния документ на 10-то число от месеца – 29-то число на същия.
Исковата молба е входирана на 01.03.2019 година, а получаването й от процесуалния
представител на ответника е ирелевантен момент на отчитане на погасителната
давност.
Противно на
соченото в жалбата се дължат и последните 24-ти месечни лизингови вноски за
устройствата. Към 26.01.2018 година е изтекъл срокът и по последния лизингов
договор. Няма данни за заплащане на лизинговите вноски към датата на депозиране
на ИМ като остатъкът от дължимите е начислен с фактура от 10.08.2016 година.
Дори и да е спорно прекратяването на договорите преди изтичане на сроковете,
доколкото отсъстват неоспорими доказателства за уведомяване на потребителя за
предсрочна изискуемост, на общо основание и последните лизингови вноски
падежират най-късно в м.02.2018 година. Действително съгласно чл. 1 ал.2 от
всеки от договорите за лизинг, потребителят може да заяви желание за
придобиване собствеността върху устройството и доплати съответната последна
24-та вноска, данни за каквото заявено желание отсъства. Но и не се доказва, че
е изпълнил задължението си за връщане на мобилните апарати. Освен това съгласно
последното изречение на цитираната разпоредба, ако устройството след срока не
бъде върнато, дължи се неустойка в размер на последната вноска – т.е.
допълнителна сума. Така практически отново се стига до изкупуване на вещта от
потребителя и отказ от страна на мобилния оператор да претендира връщане.
По изложените
съображения решението на ВРС в обжалваните части не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, при което отпада и необходимостта
от произнасяне по отправените възражения за прихващане.
Разноски се
присъждат на мобилния оператор в размер на 180 лева, тъй като се претендират
такива само за адвокатско възнаграждение,
по представения договор за правна защита и съдействие към отговора по жалбата.
Не са поискани разноските предплатени за особен представител.
Г.Й. следва да бъде
осъдена да заплати дължимата за настоящото производство държавна такса в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева – шест такси в минималния размерно 25 лева по
всеки от исковете /три иска по договорите за мобилни услуги и три осъдителни
иска по договорите за лизингови вноски/.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
295/20.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 3361/2019 г. по описа на ВРС в обжалваната
му част.
В останалата част е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г.С.Й.,
ЕГН **********, гр. Варна да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева разноски за процесуално
представителство пред Окръжен съд Варна, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Й.,
ЕГН **********, гр. Варна да заплати по сметка държавни такси на Окръжен съд
Варна сумата от 150 /сто и петдесет/ лева държавна такса за въззивно
производство, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.