Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
гр. Силистра, 31.05.2023 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на единадесети май,две хиляди двадесет и трета година
,в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова при участието на секретаря Румяна
Пенева разгледа докладваното от административния съдия адм.д.№ 48 / 2023 г. по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда и на
основанията по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са два обективно съединени
иска по повод на два изменени административни акта.
„Екопродукт“ ООД претендира от
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Силистра обезщетение за
имуществени вреди под формата на законна лихва по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Твърди, че с Акт № 1 от 12.09.2019 г. и Акт. №
2 от 13.09.2019 г., издадени от ответника, оспорени по съдебен ред с приключил
съдебен контрол, са изменени главниците на обезщетения за съответни животни,
които са били умъртвени, и за определен период, в който изплащането на
определените главници се е забавило във времето ,дружеството е претърпяло вреди
под формата на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. По повод забавеното изплащане на
увеличената част от главницата по Акт № 1 / 12.09.2019 г. се претендира законна
лихва в размер на 598 509,29 лева за периода от 12.09.2019 г., (датата, на
която е издаден Акт № 1 / 12.09.2019 г. и на която дата е изплатено
първоначално определеното с Акт № 1 обезщетение), до 11.10.2022 г. (датата на
която е платена увеличената главница).
Съответно по повод на Акт № 2 от
13.09.2019 г. се твърди, че на датата на издаване на посочения акт е определено
и изплатено обезщетение за умъртвени животни в размер на 2 128 179. 15 лева.
Административният акт е бил оспорен като първоинстанционният съд с Решение № 5
от 08.02.2022 г., по адм. дело № 102 / 2021 г., по описа на Административен съд
- Силистра е завишил главницата, представляваща обезщетение за умъртвени
животни, с 555 450,85 лв. Последвал е касационен контрол и цитираното съдебно
решение, с което е определено посоченото увеличение, е влязло в сила на
22.11.2022 г. (Решение № 10 620 от 22.11.2022 г. по адм. дело № 4312 /
2022 г. по описа на ВАС). Един месец по-късно, на 20.12.2022 г. сумата
(главницата по изменението) е била заплатена от ответника на ищеца.
Претендира се обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 184 378,82 лева за периода от 13.09.2019 г., (датата, на която
е изплатено първоначално определеното с Акт № 2 обезщетение) - законна лихва
върху обезщетение за умъртвени животни (Решение № 5 / 08.02.2022 г. по адм.
дело № 102 / 2021 г. по описа на Административен съд Силистра, влязло в сила на
22.11.2022 г.) Периодът на просрочие се твърди и се претендира, че е от
13.09.2019 г., (датата, на която е изплатено първоначално определеното с Акт №
2 обезщетение с по-нисък размер, до 20.12.2022 г. (датата на изплащане на
допълнителното увеличение).
Моли се за присъждане на разноски по
делото в размер на 39 867 лева съгласно представен списък, в които се
включва ДТ в размер на 50 лева и адвокатски хонорар от 39 817 лева.
Ответникът чрез юрисконсулт И.В.
счита, че искът е недопустим, тъй като процесните административни актове не
били отменени, а изменени. В тази връзка не са налице хипотезите на чл. 203 и
чл. 204 от АПК, където се предвижда отмяна, а не изменение на акта. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че съдебното производство е
допустимо, предявява възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
“б“ от ЗЗД.
Окръжна прокуратура Силистра, чрез
прокурор Ганчева, поддържа заключение за неоснователност на исковете.
Административен съд – гр. Силистра,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на претенциите - процесните
изменения на административни актове представляват форма на отмяна на унищожаеми
административни актове - отмяна на отказа в частта над определения от
административния орган размер и постановяване на увеличението. Следователно
неоснователно е възражението за недопустимост поради липса на отменен
административен акт.
По претенцията за обезщетение за вреди
по повод на изменен Акт № 1 от 12.09.2019 г:
От писмените доказателства по делото,
както и от служебно достъпната информация по адм. дело № 101 / 2021 г. по описа
на АС - Силистра, се установява, че с Акт № 1 / 12.09.2019 г. Дирекция
„Безопасност на храните“ - Силистра е определила обезщетение за умъртвени
животни в размер на 6 771 288,20 лева. Сумата е изплатена на датата на издаване
на административния акт - 12.09.2019 г. Последният е бил оспорен от настоящия
ищец. По делото е постановено Решение № 6 от 16.02.2022 г. по адм. дело № 101 /
2021 г., по описа на Административен съд – Силистра, влязло в сила на
15.07.2022 г., с което обезщетението е завишено от 6 771 288,20 лева на
8 684 817,02 лева (т.е положителната разлика е 1 913 528,82 лв.). Три
месеца по-късно, на 11.10.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца това
увеличение в размер на 1 913 528,82 лв.
По претенцията за обезщетение за вреди
по повод на изменен Акт № 2 от 13.09.2019 г.:
От писмените доказателства по делото,
както и от служебно достъпната информация от адм. дело № 102 / 2021 г. по описа
на АС - Силистра, се установява, че с Акт № 2 / 13.09.2019 г. Дирекция
„Безопасност на храните“ - Силистра е определила обезщетение за умъртвени
животни в размер на 2 128 179,15 лева. Административният акт е бил оспорен
като първоинстанционният съд с Решение № 5 от 08.02.2022 г., по адм. дело № 102
/ 2021 г., по описа на Административен съд - Силистра е завишил главницата,
представляваща обезщетение за умъртвени животни, с 555 450,85 лв. Последвал е
касационен контрол и цитираното съдебно решение, с което е определено
процесното увеличение, е било потвърдено и е влязло в сила на 22.11.2022 г.
(Решение № 10 620 от 22.11.2022 г. по адм. дело № 4312 / 2022 г. по описа
на ВАС). Един месец по-късно, на 20.12.2022 г. сумата (главницата по
изменението) е била заплатена от ответника на ищеца.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени
иска за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД върху изплатени с твърдения за забавено
изпълнение главници по два административни акта, които, в резултат на съдебен
контрол, са с увеличени суми.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 /
Неоснователна е тезата на
ищеца, че претендираното обезщетение се дължи от датата на издаване на
административния акт, който в последствие е бил изменен с увеличена стойност на
главницата. Забава е налице при ясно знание за дължимост на главницата, каквото
знание липсва в процесните хипотези, тъй като увеличението е било стабилизирано
с приключването на съдебния контрол.
Възражението за изтекла
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД се явява неоснователно,тъй като не е
изтекла общата погасителна давност, считано от влизане в сила на
незаконосъобразния акт.
Аналогично По акт № 2 от
13.09.2019 г. падежът на дължимост на увеличението от 555 450,85 лв. е
22.11.2022 г. Сумата е платена един месец по-късно, на 20.12.2022 г. За този
период, съгласно прилагане алгоритъма за изчисляване на законна лихва по чл. 86
от ЗЗД, достъпен в интернет пространството, се дължи обезщетение в размер на
4 320,17 лв.
По изложените съображения
предявените искове за законна лихва върху съответните главници се явяват
частично основателни, в каквото връзка следва пропорционално да се редуцират
дължимите по делото разноски. Същите са поискани за присъждане и от двете
страни по делото.
Ищецът претендира за
присъждане на разноски в размер на 39 867 лева, съответни на материален
интерес от 782 888 лв.
Уважената част от исковете е
до размер на 51 095 лв., а отхвърлената – 731 793 лв.
При това положение
пропорционално изчислените дължими разноски се равняват на 2 602 лв. (х = 51 095 лв. уважена част,
умножена по 39 867 лв. претендирани разноски делено на поддържания
материален интерес 782 888 лв.)
В полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева предвид
наличието на отхвърлителна част от решението.
Разноските следва да се
присъдят при компенсация.
Така мотивиран, АС-Силистра
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните – Силистра ЕИК: ********* с адрес: гр. Силистра, ул.
„Тутракан“ № 3, да заплати на „Екопродукт“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: с. Попина, община Ситово, област Силистра, ул. „Марица“ №
17 обезщетение за забавено изпълнение на два изменени административни акта (Акт
№ 1 / 12.09.2019 г. и Акт № 2 от 13.19.2019 г.) под формата на законна лихва в
размер на 51 095 лв. (петдесет и една хиляди и деветдесет и пет) лева;
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„Екопродукт“ ООД, ЕИК: ********* за разликата в претендирания размер на
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД над 51 095 петдесет и една хиляди и деветдесет и
пет) лева като неоснователни (т.е разликата от 731 793 (седемстотин
тридесет и една хиляди седемстотин деветдесет и три лева ).
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните – Силистра, ЕИК: *********,
с адрес: гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 3, да заплати на „Екопродукт“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Попина, община Ситово, област
Силистра, ул. „Марица“ № 17 разноски в размер на 2 602 (две хиляди
шестстотин и два) лева.
ОСЪЖДА „Екопродукт“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Попина, община Ситово,
област Силистра, ул. „Марица“ № 17 да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Силистра ЕИК:
*********, с адрес: гр.
Силистра, ул. „Тутракан“ № 3, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 (двеста) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на
„Екопродукт“ ООД, ЕИК: ********* за разликата в претендирания размер на разноски,
а именно за размера от 37 265 (тридесет и седем хиляди двеста шестдесет и
пет) лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ: