РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110209720 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Г. З. З. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н.
И. на ул. „Е.“ №*********, срещу наказателно постановление №***************, издадено
на *********** година от заместник кмета на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по
БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. “М.”
№*********, представлявана от кмета В. А. Т..
Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Административнонаказателна отговорност следвало да носи И. Г. В.,
който бил проектов ръководител на строителния обект по силата на Заповед за определяне
на техническо ръководство №РД-12-028, издадена на 14. ХI. 2023 година от Изпълнителния
директор на „Монтаж строителни конструкции“ АД с ЕИК**********. Законът не давал
точно определение на понятието „устройство за измиване на ходовата част на строителните
машини“, затова и жалбоподателят не можел да се съобрази с него и да го изпълни. Не било
точно посочено къде е разлят бетон. Нарушение не било извършено, защото строителната
площадка не граничела директно с улицата. Глобата била прекомерна.
Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.
1
Като процесуална представителка на въззиваемата страна в открито съдебно
заседание се явява старши юрисконсулт С. В. П.. Оспорва жалбата и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
На 14. ХI. 2023 година Изпълнителният директор на „Монтаж строителни
конструкции“ АД с ЕИК********** издава Заповед за определяне на техническо
ръководство №**********, с която определя свидетеля И. Г. В. с ЕГН********** за
ръководител проект на строителен обект „Търговски комплекс с магазин „Технополис“ –
свързано застрояване в урегулиран поземлен имот XI-14 „за търговски комплекс, офиси,
паркинги и трафопост“ (поземлен имот с идентификатор според кадастралната карта и
кадастралния регистър 68134.200.83 в квартал II в местността НПЗ Средец в район Красно
село в гр. София“. Със същата заповед жалбоподателят е определен за технически
ръководител на обекта. Заповедта е представена по делото.
10
На 28. III. 2024 година около 15 часа свидетеля И. С. Т. с ЕГН**********, старши
инспектор в Столичния инспекторат, извършва проверка на строителната площадка на
строителния обект, чийто технически ръководител е жалбоподателят. Проверката е
извършена в присъствието на свидетелката П. Г. И.-Ч. с ЕГН**********, старши инспектор
в същия инспекторат и жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на
обекта. При проверката е установено извършване на строително-монтажни работи. На
границата е поставена плътна строителна ограда и информационна табела, посочваща
жалбоподателя като технически ръководител на обекта. Снимка на табелата е представена
по делото. На вход/изхода на обекта не е установено изграждане на устройство за измиване
на ходовата част на строителните машини. Такова било изградено в съседен имот на
разстояние от 50.00 – 70.00 метра от изхода. От дясната страна на вход/изхода бил намерен
остатъчен бетон. Според показанията на свидетеля И. Г. В. с ЕГН********** почистването
на ходовата част на строителните машини се извършвало с електрическа водоструйка. В
деня на проверката тя била прибрана.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол №***********,
представен по делото. При проверката не били представени План за безопасност и здраве
и Протокол №2, които били изискани от свидетеля.
Посоченият протокол е представен по делото. В него като технически ръководител е
посочен жалбоподателят.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
заповеди на Изпълнителния директор на „Монтаж строителни конструкции“ АД с
2
ЕИК************
договори;
трудови договори;
констативен протокол №************ от ***********година;
заповед на кмета на Столична община;
длъжностни характеристики;
разрешение за строеж;
приложение №2 – протокол;
инвестиционен проект с обяснителна записка;
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
свидетелски показания и
веществените доказателствени средства:
снимки и
скици.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротИ.речиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 03. IV. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – свидетеля И. С. Т. с ЕГН6202132210, заемащ длъжността
старши инспектор в Столичния инспекторат, в присъствието на свидетелката П. Г. И.-Ч. с
ЕГН**********.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Същият отбелязва, че желае да сключи споразумение. Жалбоподателят не се възползва и от
правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да
представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в
законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта заместник-кмета на Столична община И. З. П.,
компетентно длъжностно лице по силата на заповед на Кмета на същата община, издадена
на ************ година под №**************, издава процесното наказателно
постановление №*************** година. В него възпроизвежда изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в
а
размер на 5 000.00 лева на основание чл. 154, ал. 2 от Наредбата за организацията на
а
движението на територията на Столична община за нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 17 от
същата Наредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
3
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 03. VI. 2024 година, а жалбата постъпва в куриерската служба на
17. VI. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представена заповед на Кмета на Столичната община, и в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
предвид представена длъжностна характеристика.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 28. III. 2024
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 03. IV. 2024
година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 23. V.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа
обективната страна на процесното нарушение – че на 28. III. 2024 година жалбоподателят
допуснал извършването на строително-монтажни работи на строителен обект „Търговски
комплекс с магазин „Технополис“ – свързано застрояване в урегулиран поземлен имот XI-14
„за търговски комплекс, офиси, паркинги и трафопост“ (поземлен имот с идентификатор
според кадастралната карта и кадастралния регистър 68134.200.83 в квартал II в местността
НПЗ Средец в район Красно село в гр. София“ без в обекта да има устройство за измиване
4
на ходовата част на строителните машини, излизащи от същия в качеството на технически
а
ръководител. С това е осъществен съставът на нарушение по чл. 29, ал. 1, т. 17 от Наредба
за организация на движението на територията на Столична община, която разпоредба
забранява извършването на строително-монтажни работи, ремонтни дейности и премахване
на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи
от строителният обект.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства за съществуването към момента
на проверката на стационарно измивно устройство или на мобилно такова, каквито са
а
твърденията в жалбата, още повече, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 29, ал.
1, т. 17 от Наредбата вменява в задължение строителния обект да разполага с устройство с
такова предназначение. Изводът за липса на такова устройство, както и за липса на
почистване по друг начин на ходовата част на строителните машини, се потвърждава и от
гласните доказателства на свидетели, посетили обекта, които възпроизвеждат сведения към
момента на извършване на проверката да е имало следи от превозни средства, следващи от
обекта. Единствено свидетелят Иван Г.ев Вучов с ЕГН********** посочва в показанията си,
че такова устройство имало, но било прибрано. Съдът намира показанията на свидетеля за
протИ.речащи на останалите събрани гласни доказателства, а и на представените по делото
веществени доказателства – снимки. Дори и показанията на свидетеля Иван Г.ев Вучов с
ЕГН********** да са достоверни, това не би имало значение за решаването на делото:
обстоятелството дали на обекта няма измивно устройство или има такова устройство, но то е
прибрано и не се използва води до един и същи резултат – невъзможност за измиване на
ходовата част на строителните машини.
Съдът намира, че е без значение и обстоятелството дали строителният обект граничи
с улица или с друг имот. Задължението за поддържане на измивно устройство тежи върху
лицата, стопанисващи строителни обекти, без значение дали те имат излаз на улица или не.
Целта на разпоредбата е строителните машини с неизмита ходовата част да не напускат
строителния обект, т. е задължението възниква на границата на имота, без значение с какво
граничи той. Съдът достига до такъв извод, тълкувайки граматически и логически
нарушената разпоредба, в която е използван изразът „строителните машини излизащи от
строителния обект“.
Съдът намира още, че е без значение дали жалбоподателят е подчинен на други
работници и служители на „Монтаж строителни конструкции“ АД с ЕИК200869353 или не.
Видно от всички представени по делото документи, жалбоподателят е бил технически
ръководител на обекта. За да достигне до такъв извод, съдът взе предвид правата и
задълженията, вменени на техническия ръководител на строителен обект от Закона за
устройството на територията, както и от Закона за камарата на строителите. Съобрази се още
и с длъжностната характеристика за длъжността Технически ръководител, строителство с
НКПД – 2011. Според нея основните функции на длъжността включват осъществяване на
техническото ръководство на съответния обект или подобект, а част от основните трудови
задължения са:
5
ръководство на организацията на труда в строителния обект или част от него и
контрол над техническата и оперативна подготовка за работа в обекти и спазването на
проектната документация,
като техническият ръководител отговаря и за правилното използване на съоръженията на
обекта и качеството на извършваните строителни работи.
Поради изложеното съдът приема, че именно жалбоподателят има задължението да
не допуска извършване на строителномонтажни работи без да са спазени изискванията на
а
чл. 29, ал. 1, т. 17 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма на вината
евентуален умисъл, като е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението,
въпреки което е допуснал настъпването на общественоопасните му последици, а именно
извършването на строителномонтажни работи без налично устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от строителният обект. В тази връзка
съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като в качеството си на технически ръководител на обекта не е следвало
да допуска извършването на нарушението.
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на
чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, доколкото не са налице
факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в
сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, видно от
показанията на свидетелите, както и приложения снимков материал, към момента на
извършване на проверката е имало замърсяване от обекта, което изключва извода за
маловажност на случая.
а
Предвидената съгласно санкционната разпоредба на чл. 154, ал. 2 от Наредбата глоба
за физически лица е в размер от 100.00 до 5 000.00 лева, като на жалбоподателя е наложена
глоба в максималния размер от 5 000.00 лева. Като аргументи, обуславящи
индивидуализацията , наказващият орган е изтъкнал, че нарушението е резултатно и
целите на Наредбата, насочени към ограничаването на източниците на замърсяване и
намаляване на емисиите на фини прахови частици, превенцията на пътнотранспортни
произшествия и цялостната програма на Столична община, насочена към предотвратяване
на нерегламентирани замърсявания и опазване на чистотата на атмосферния въздух и
градската среда. Посочвайки това, органът е приел, че деянието се отличава с по-висока
степен на обществена опасност, което обуславя налагането на глоба в максимален размер.
Липсват обаче реални мотиви точно от кои конкретни особености на нарушението се
извежда по-високата степен на обществена опасност на деянието, за да се наложи именно
максимумът на санкцията. От събраните доказателства се установява, че вследствие на
нарушението са констатирани следи от реално замърсяване от обекта, но не и мащаба им
(дали са обхващали улицата около/пред обекта или обкръжаващия параметър и т. н.). Всяко
6
замърсяване потенциално може да доведе до затруднение в движението на автомобили и
граждани, но такива конкретно не се доказаха, поради което следва да се вземат предвид
обикновените неудобства, които подобно замърсяване може да причини неминуемо. Следва
да се отчете още, че това е и първо нарушение на жалбоподателя – обстоятелство, което
наказващият орган не е взел предвид. Ето защо съдът счита, че следва да бъде определено
наказание към минималния предел, като размерът на наложената глоба бъде намален до
размер от 500.00 лева, който ще се яви справедлив, в съответствие с тежестта на
нарушението и последиците от него.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде изменено единствено в частта
относно размера на наложената глоба, като последната бъде намалена до размер от 500.00
лева.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат определени по
правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на исковите претенции по Гражданския
процесуален кодекс, доколкото по въпросите на разноските Законът за административните
нарушения и наказания се препраща към Административнопроцесуалния кодекс, а за
неуредените в същия кодекс въпроси по разноските се прилага Гражданския процесуален
кодекс по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от
д
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. Това е така, тъй като в чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично
уважаване на жалбата.
Административното наказание „глоба“ в случая се намалява от 5 000.00 лева на
500.00 лева. По делото не са представени доказателства за направени от жалбоподателя
разноски, нито е направено искане от негова страна за присъждане на такива, поради което и
д
такива не следва да му се присъждат. На основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания в полза на Столична община следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в
съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на ал. 5
е
от същата разпоредба във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, съдът счете, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева. Съразмерно на неоснователната част от жалбата в полза на страната
следва да се присъди сумата в размер на 10.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***********, издадено на
***************година от Заместник кмета на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по
БУЛСТАТ*************** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. “М.”
а
№********, представлявана от кмета В. А. Т. с което на основание чл. 154, ал. 2 от
Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община на Г.
З. З. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н. И. на ул. „Е.“ №********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева за
а
нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 17 от същата Наредба, като НАМАЛЯВА размера на
глобата от 5 000.00 лева на 500.00 лева.
2. ОСЪЖДА Г. З. З. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н. И.на ул. „Е.“ №******** да
плати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ************ със седалище и
адрес на управление в гр. С. на ул. “М.” №*********, представлявана от кмета В. А.
Т., 10.00 лева разноски по делото, съобразно с неуважената част от жалбата.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8