№ 20321
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110168278 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен със „С.Г. Груп“ ЕАД, като последното
дружество на свой ред е цесионер по договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Р. М., срещу Б. И. С., с ЕГН: **********,
с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5000 лева – частичен иск от сумата в общ размер от 16
317.76 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-
R-012012/15.08.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД,
като заемодател и ответника като заемополучател, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на Софийския РС – 27.07.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, като сумата от 5000 лева представлява
сбор от главниците по погасителните вноски от кредита, падежирали в
периода от 26.07.2017 г. до 27.07.2022 г. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за банков кредит № 000LD-R-012012/15.08.2012 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД, като заемодател и ответника като
заемополучател. Посочва се, че договорът е сключен при следните параметри:
сума на кредита – 10 000 евро, срок на кредита – 120 месеца, годишен процент
1
на разходите /ГПР/ 20.59 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.00 % към
датата на договора. В тази връзка и общата сума, която ответникът следвало
да върне възлизала на 21 799.52 евро. Съгласно договора банката начислява 25
лева такса за разглеждане на искането за кредит и 2% комисионна за
отпускане на кредита върху размера на кредита. Размерът на погасителните
вноски възлизал на 179.89 евро.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит
ответникът е бил запознат с условията по същия и е приел да сключи договора
при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със
съдържанието на договора и погасителния план.
Твърди се, че след сключване на договора кредитодателят е изпълнил
надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 10
000 евро. а ответникът усвоил сумата. Ответникът обаче заплатил съвсем
малка част от задълженията си по кредита и то със забава в плащанията и в
крайна сметка прекратил същите. Така по договора останала дължима, но
незаплатена главница от общо 16 317.76 лева – като от същата се претендира
частично сумата от 5000 лева.
На последно място се твърди, че доколкото кредитът не бил обслужван
между заемодателя и дружеството „С.Г. Груп“ ЕАД бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г. По силата на цесията
„С.Г. Груп“ ЕАД придобило вземанията по процесния договор за кредит.
Впоследствие обаче „С.Г. Груп“ ЕАД на свой ред сключило анекс към
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.03.2021 г., по силата на
който ищцовото дружество придобило вземанията, произтичащи от договора
за кредит. Уточнява се, че ответникът бил уведомен за цесията като му било
изпратено уведомително писмо.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба са представени писмени доказателства: уведомлене за
цесия от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, договор за банков кредит № 000LD-R-
012012/15.08.2012 г. с погасителен план и ОУ към него. Договорът за кредит е
представен в оригинал със становище с вх. № 328267/16.11.2023 г.
Със становище с вх. № 328267/16.11.2023 г. са представени анекс към
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.03.2021 г. Самият
договор за цесия между „С.Г. Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
представен със становище с вх. № 81001/11.03.2024 г. , както и пълномощно за
съобщаване на цесията и потвърждение за цесия.
С последващо становище с вх. № 101461/27.03.2024 г. е представен и
договорът за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г. Груп“
ЕАД ведно с приложенията към него.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват.
На първо място се твърди, че ищецът не бил кредитор по вземанията,
доколкото първоначално с исковата молба не са представени договорите за
цесия.
2
Твърди се и че сумата по кредита не била усвоена, поради което и
договорът за заем не произвел действие.
На следващо място се излагат доводи, че същите са погасени по давност
– изцяло, евентуално частично. Поддържа се, че ответникът спрял плащанията
скоро след усвояване на кредита – поради което предпоставките за
обявяването му за предсрочно изискуем настъпили още през 2012 г./2013 г. В
тази връзка и договорът станал предсрочно изискуем автоматично – още през
2012 г./2013 г. – в пълен размер. Поради това и до 2022 г. вземанията били
погасени по давност. Дори да не се приемело автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост обаче се поддържа, че вземанията били частично
погасени – с пет годишен давностен срок, който за всяка вноска течал от
настъпване на падежа й.
Излагат се доводи и редица клаузи от договора за кредита
противоречали на ЗПК и ЗЗП, като в този смисъл били неравноправни и
следователно недействителни.
С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на
претенциите.
В депозираното по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на СРС възражение
ответникът е посочил, че не дължи процесните суми.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. №
324056/14.10.2024 г.
За съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за уважаване на исковата претенция.
Ответникът Б. И. С. се представлява от адв. Д. К., която изразява
становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете поради
погасяването им по давност.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 23119/12.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Б.
И. С. /лично/, който е депозирал възражение срещу същата.
От представено по делото копие от договор за банков кредит № 000LD-R-
012012/15.08.2012 г. се установява, че на 15.08.2012 г. между дружеството
„Първа инвестиционна банка“ АД като заемодател и ответника Б. И. С. като
заемополучател е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 10 000 евро, срок на кредита 120 месеца / 120 месечни
вноски/ - при първо плащане с падеж – 07.09.2012 г. и последно плащане с
падеж – 07.08.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 20.59 % и плаващ
годишен лихвен процент /ГЛП/ - към момента на сключване на договора 18.00
3
% /БЛП на банката от 7.99 % + набавка 10.01 %/. При тези параметри общото
задължение по кредита е в размер на 21 799.52 евро – като същото включва
главница от 10 000 евро и 11 799.52 евро – договорна лихва. Договорът,
погасителният план и ОУ са подписани на всяка страница от ответника
заемополучател, като подписът му е оспорен, но след представяне на оригинал
на документите – допълнителни оспорвания не са заявени.
Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди
да е обявявана. За периода от 07.09.2017 г. до 07.07.2022 г. дължимата
главница по кредита е в размер на 6796.63 евро.
На последно място от два договора за възлагане на вземания от 2019 г.
съответно от 2021 г. /датата на анекса/ се установява, че вземанията на
заемодателя по процесния договор за кредит срещу ответника са прехвърлени
първо от „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД
/вземането, вписано в приложение към договора на л. 154 от делото гръб
долу/, а впоследствие от „С.Г. Груп“ ЕАД в полза на ищцовото дружество
/вземането, вписано в анекс към договора на л. 60 от делото гръб – втора
позиция/. До ответника са отправени уведомления за цесията, които
уведомления обаче няма данни да са получени от ответника.
От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно извършена, се установява, че сумата
от 10 000 евро е усвоена чрез банков превод от ответника Б. И. С. – на
29.08.2012 г. От страна на ответника е платена сумата от 7164.85 евро – с
която са погасени 1656.93 евро главница, 5357.78 евро договорна лихва и
150.14 евро – наказателна лихва.
В тази връзка и остават непогасени 8343.07 евро главница или 16 317.63
лева. Дори да се приеме, че всички внесени суми от ответника са отишли за
погасяване на главница обаче, то остава непогасен размер от същата, възлизащ
на 2835.15 евро. На последно място видно от експертизата ответникът е
преустановил окончателно плащанията към 16.09.2016 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за главница по договор за банков кредит № 000LD-R-
012012/15.08.2012 г, за което е издадена заповед № 23119/12.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 40412/2022 г. на Софийския РС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
4
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства от страна на ответника. Ищецът следва да установи и че
съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а
претендираните суми, извън главницата, са начислени въз основа на валидни
договорни клаузи.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен
в изискуемата се писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че
между страните е налице валидно облигационно отношение. В договора се
съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя,
срока на договора (120 месеца), падежите на всяка вноска (07-то число на
съответния месец), брой на вноските (120 вноски), сумата на кредита (10 000
евро), годишен лихвен процент / който към момента на сключване на договора
е 18 % и няма данни да е променян/, размерът на всяка вноска /179.89 евро/,
посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за пресрочното
му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в срок. Горното
налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9
и 10 ЗПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори договорът да се приеме
за недействителен, то платената от ответника сума от 7164.85 евро не е
достатъчна да покрие пълния размер на чистата сума на кредита от 10 000
евро. В тази връзка и дори цялата внесена сума да се отнесе за погасяване на
главницата, то пак остава дължима главница от 2835.15 евро /или 5545.07
лева/
Съдът намира и че ответникът действително е изпаднал в забава при
плащане на вноските по кредита, доколкото видно от ССчет.Е и приложението
към договора за цесия ответникът е извършил плащания в общ размер от
7164.85 евро в периода от 07.09.2012 г. до 16.09.2016 г. като след този период
няма плащания. Няма спор обаче че по делото предсрочна изискуемост не е
обявявана.
В тази връзка и в настоящия случай основният спорен по делото въпрос
е дали процесните суми са погасени по давност.
Искове за суми за договорна лихва или обезщетение за забава не се
претендират, поради което и съдът не изследва договора за наличие на
неравноправни клаузи досежно същите. Както се отбеляза и по-горе обаче
5
дори договорът да се приеме за изцяло недействителен, то остава дължима
главница от 2835.15 евро, която не е платена от заемополучателя.
По отношение на иска за главницата по договора за кредит – частичен
иск за сумата от 5000 лева /частично от 16 317.76 лева/ - същият следва да се
приеме за изцяло основателен. В тази връзка от експертизата категорично се
установи, че сумата от 10 000 евро – заемна сума по кредита е усвоена от
ответника т.е., липсва спор, че договорът е породил своето действие. Видно от
приложения погасителен план договорът е с настъпил падеж. Няма данни,
нито са наведени твърдения вземанията по същия да са обявявани за
предсрочно изискуеми. В тази връзка и единственият спорен въпрос по делото
е дали процесната сума за главница е погасена по давност.
Съгласно трайната практика на ВКС досежно задълженията по договор
за кредит, дори същите да са разсрочени на отделни вноски, това не ги
превръща в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията
произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви)
спрямо тях винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно
чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).
Налице е обаче противоречива съдебна практика вкл. на върховната
съдебна инстанция досежно това кой е началният момент на давността при
вземанията по договор за кредит. В тази връзка и част от съставите на ВКС –
напр. Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г., 3-то Г.О. на ВКС
приемат, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по
договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила
предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
От своя страна други състави на ВКС пък приемат, че началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта
на съответната вноска – така . Решение № 45/17.06.2020 г. по гр.д. №
237/2019 г., 2-ро Т.О. на ВКС.
В настоящия случай обаче се претендира единствено сумата от 5000
лева – частично вземане от общото вземане за главница. Заявлението по
ч.гр.д. № 40412/2022 г. за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
27.07.2022 г. От своя страна съгласно погасителния план вноските за главница
в периода от 07.08.2017 г. до 27.07.2022 г. възлизат на 6796.63 евро. Поради
това което и от двете становища на ВКС да се приеме предвид конкретните
факти по делото погасителната давност за сумата от 5000 лева не е изтекла.
Това е така, доколкото от 07.08.2017 г. до 27.07.2022 г. така или иначе са
изтекли по-малко от пет години. Дори и да се приеме, както се направи
уточнение по-горе, че всички вноски от ответника отиват за погасяване на
главницата, то остават непогасени в този период падежирали вноски за
6
главници от 2658.01 евро или 5198.62 лева.
Прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищцовото дружество
се установи от двата приложени в хода на делото договора за цесия и
приложенията към тях. От ответника не се навеждат и твърдения за
извършени плащания в полза на стария кредитор, които да не са съобразени
при формулиране на претенцията. Освен това на ответника така или иначе е
връчен препис от съответните договори за продажба и прехвърляне на
вземания в хода на делото – чрез процесуален представител. Поради това и
съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания.
В тази връзка и съдът намира исковата претенция за главница за
основателна и доказана в претендирания размер.
За пълнота следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично – с неплащане на вноските по кредита в срок. В
преценка на кредитодателя е да реши дали ще се ползва от правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Ако се възползва от това си право –
губи договорната лихва до края на срока, но поставя кредитополучателя в
забава съответно може да претендира обезщетение за забава респ. давността
тече от предсрочната изискуемост. Обратно ако кредитодателят не се
възползва от това си право – има възможност да претендира договорна лихва,
но рискува – съобразно двете различни становища на ВКС част от вземанията
му да бъдат приети за погасени по давност. В настоящия случай
кредитодателят не се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Както се отбеляза и по-горе обаче което и от двете
становища на ВКС да се приеме сумата от 5000 лева, доколкото е заявена като
частичен иск, така или иначе се явява дължима.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 100 лева и за адвокат от 180 лева. Доколкото разноските са
действително извършени, то и сумата от 280 лева следва да се присъди
изцяло.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство, но с
оглед изхода на делото такива не му се и дължат.
По разноските в производството по гр.д. № 68278/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
7
В това производство на ищцовото дружество отново претендира
разноски от 100 лева за държавна такса и 360 лева за експертиза. Не се
претендират разноски за адвокат и не се представят доказателства за реално
извършване на такива. Поради това и с оглед изхода на делото на ищеца се
дължи сумата от 460 лева.
Ответната страна претендира разноски, но с оглед изхода на делото
такива не й се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе, № 35, ет. 4, ап. 12 ДЪЛЖИ НА
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София,
ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията 4-6, в качеството му на
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен със
„С.Г. Груп“ ЕАД, като последното дружество на свой ред е цесионер по
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен с „Първа
инвестиционна банка“ АД, сумата от 5000 лева – частичен иск от сумата в
общ размер от 16 317.76 лева, представляваща главница по договор за банков
кредит № 000LD-R-012012/15.08.2012 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД, като заемодател и ответника Б. И. С. като
заемополучател, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по
описа на Софийския РС – 27.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата,
като сумата от 5000 лева представлява сбор от главници по погасителните
вноски от кредита, падежирали в периода от 26.07.2017 г. /вноска с падеж
07.08.2017 г./ до 27.07.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Б. И. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, бул.
Цариградско шосе, № 35, ет. 4, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление
гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията 4-6, сумата от
общо 280 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по
описа на Софийския РС и сумата от общо 460 лева – разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 68278/2022 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 40412 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
8
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9