Решение по дело №746/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.П.В. *** против Решение № 286/21.02.2023г. по НАХД № 4599/2022г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5974572 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т. 2от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 50лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е осъден да заплати на ОД на МВР-варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението на РС е незаконосъобразно. Неправилно била установена фактическата обстановка. Твърди се, че РС необосновано приел, че в протокола за използване на АТСС са отразени относимите за използването на системата данни. Не били попълнени задължителни полета с данни, от които да се „установява технически изправна употреба на АТСС“. Въззивният съд не разгледал доказателствата за невъзможността нарушението да е извършено от касатора, поради отсъствието му от страната по това време. Развиват се подробни съображения за недоказаност на нарушението и за неправилното приложение на материалния закон. Иска се отмяна на Решението на РС и отмяна на ел. фиш, с присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Моли да бъде уважена и да бъде постановено решение, с което решението на РС да бъде отменено и да бъде отменен електронния фиш. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. ВРС правилно анализирал доказателствата и направил установяванията си за фактическата обстановка. Счита за основателни изводите в Решението, че не са допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че не е нарушено правото на защита на санкционирания, че са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в съответствие с което било посочено правното основание за издаване на НП. В съответствие с обществената опасност на деянието била преценката на ВРС, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при претендирано от касатора адвокатско възнаграждение над минималния размер, е направено възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Предлага решението на ВРС да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 02.06.2022г. в 15,56 часа, лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.№ В **** НВ се движел по бул.“Първи май“ в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, в посока кв.“Галата“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до сграда на БАН на посочения булевард процесният автомобил се движел със скорост от 65 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120сс8е. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на С.П.В. ***, поради което му е издаден Електронен фиш серия К №5974572 за налагане на глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т. 2 от ЗДвП, като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната разписка, дължи 70% от нейния размер възлизащ на 35лв.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че Електронен фиш серия К № 5974572 на ОД на МВР- Варна е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката снимки на разположението на автоматизирана техническа система ARН САM S1 -120сс8е на 02.06.2022г. в гр.Варна по бул.“Първи май“ в ж.к. „Аспарухово“, срещу посоката на движение е заснело как по булеварда в посока кв.“Галата“ се е движил лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.№ В **** НВ със скорост 65 км/час, при въведено по закон в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение в населено място до 50км/час. Правилно ВРС намерил за доказано извършено с него нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. По силата на закона с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е възведена забрана да се превишават определените в закона стойности на скоростта на движение в населено място на МПС. Правилно това нарушение е описано в ел. фиш, установената скорост на движение от 65 км/час и скоростта от 15 км/час, с която е превишена разрешената в закона максимална скорост за движение на МПС в населено място от 50км/час. ВРС установил от доказателствата, че засечената с автоматичната система скорост на движение на автомобила с рег.№В****НН е била 68 км/час, но изцяло в полза на нарушителя е приспаднато максималното по спецификация на системата отклонение от 3км/час, и така установена скорост от 65 км/час е възприета в ел. фиш като скорост на движение на МПС. Поради това неоснователни са оплакванията за неправилно функциониране на АТС, за неправилно и неточно установяване на скоростта на движение на автомобила в ел. фиш и в Решението. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че след като в протокола за използване на АТСС не са попълнени всички полета не може да се направи извод за нейната изправност. Въззивният съд е приел като доказателство Протокол за проверка на използваната система от който е видно, че тя е от одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите за този тип устройство.

С преписката ответникът представил писмени доказателства за обстоятелствата свързани с техническата годност на АТС, за датата на издаване на ел. фиш и т.н., за установяване на които в жалбата са били направени доказателствени искания. Представените от ответника писмени доказателства са приети и приложени по делото без оспорване от страните и въз основа на преценката им по отделно и в съвкупност въззивния съд е направил фактическите установявания и извода, че ел. фиш е законосъобразен и не е налице основание за отмяната му.

Правилно ВРС посочил, че за ел. фиш са изискуеми само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, за да бъде спазено изискването за форма, сред които не са име и подпис на издателя му и дата на издаването му. Изисква се посочване само на териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Тази разпоредба в ЗДвП е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН и изискванията към съдържанието на АУАН и НП, с оглед на което правилно ВРС намерил ел. фиш за издаден със съдържание, отговарящо на законово необходимото и отговарящо на дефиницията на ел. фиш в §6 т.63 от ДР на ЗДвП като електронно изявление. На снимката на нарушението направена от АТСС е отразено в „Локация“ точно участъка от бул.“Първи май“ до сграда на БАН в гр.Варна, ж.к. „Аспарухово“, в посока кв.“Галата“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а е заснето движението на МПС собственост на В. със скорост над разрешената. Правилно ВРС отчел, че в изпълнение на нормативните изисквания с протокола за използваната АТСС в преписката е налична и снимка на разположението на АТСС и участъка от булеварда, на който е осъществявало контрол за скорост чрез заснемане на МПС, с които се нарушава максималната скорост в населено място. Локацията в случая е в населено място, на ясно индивидуализиран участък от булеварда вкл. и с посоката на движение, което е достатъчно като описание на място на нарушението в ел. фиш. Няма законово изискване в ел. фиш мястото на нарушението да е посочено с географски координати, но в процесния ел. фиш са посочени и те. Заснетата от АТСС снимка на нарушението е ясна, видно е МПС с което е извършено конкретното нарушение и рег. му номер, както и всички други данни за скорост, разстояние и т.н., които АТС е отчела, което кореспондира изцяло с установеното от ВРС, че АТСС е била в техническа изправност, за което има извършена проверка и отбелязване вкл. в Протокола от 02.06.2022г. за използването и предаването на 11броя изображения заснети на 02.06.2022г. с конкретната АТСС. Касационният състав намира за направен в съответствие с доказателствата извода в Решението на ВРС, че ел. фиш е законосъобразно издаден, че скоростта е измерена и нарушението е заснето от автоматизирана техническа система от одобрен тип, която е преминала периодичната проверка за техническа изправност. Обосновано ВРС посочил в мотивите на решението, че нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с автоматизирано техническо средство – „Преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип “ARH CAM S1“ с №120СС8Е, която е мобилна с оглед преносимостта й, но е била стационарно разположена на пътя, когато е работила и регистрирала движението на автомобила на жалбоподателя с превишена скорост. Правилно съдът отчел като доказано от ответника с представения протокол от проверка №60-СГ-ИСИС/09.11.2021г. на Българския институт по метрология какви са характеристиките на конкретната система ARH CAM S1 с №120СС8Е , че през периода 28.10.2021г.-09.11.2021г. е преминала проверка в лаборатория на института и са му поставени защитни стикери и знак за проверка, че системата е одобрен тип средство за измерване до 07.09.2027г., съгласно удостоверението №17.09.5126 от 07.09.2017г. издадено от Българския институт по метрология. Поради това неоснователни и опровергани от ангажираните с преписката и в съдебната фаза от ОД на МВР-Варна писмени доказателства са оплакванията в касационната жалба, че автоматизираната техническа система с която е установено нарушението е била с дефект и неизправна.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и доказателствата ВРС посочил в Решението, че правилно и законосъобразно при издаване на електронния фиш е установен собственика на МПС като лице, което носи отговорност за конкретното нарушение. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В съответствие с тази правна уредба и данните в централната база, че С.П.В. е физическото лице на което като собственик е регистрирано конкретното МПС- лекия автомобил Пежо 508 с рег.№В****НН на него е издаден ел. фиш за нарушението. Правилно ВРС отчел, че В. не е твърдял и предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лицето, което да е управлявало по време на нарушението неговия автомобил. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП в Решението е намерена за правилно ангажирана с ел. фиш отговорността на В. в качеството му на собственик, за заплащане на глобата за извършеното с автомобила нарушение. Размерът на глобата наложена с ел. фиш е фиксирана в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на 50лв., който по действащата редакция на закона по време на нарушението е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 11 km/h до 20 km/h разрешената максимална скорост при движение в населено място. Поради това правилно ВРС потвърдил като законосъобразен издадения ел. фиш на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с фиксирания в тази норма размер на глобата за нарушението.

ВРС е приложил правилно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и при формиране на извода, че конкретното деяние не се отличава като такова с явно незначителна обществена опасност, че не съставлява маловажен случай и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. В заключение не е налице касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286/21.02.2023г. по НАХД № 4599/2022г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА С.П.В. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно .

	Председател:
	Членове: