Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 №68

                                                гр. Габрово,27.02.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  дванадесети февруари през  две  хиляди  и  деветнадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№1029 по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

          Предявен  е  установителен  иск  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

          Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника В.П.  М. е образувано ч.гр.д.№2759/2017г., по описа на PC - Габрово. Против ответника е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 206.11лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и в рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок постъпило            възражение от страна на ответника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Поради установеност, че част от вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 47.51, представлява дължима сума за далекосъобщителни услуги за периода  01.03.2016г.- 30.06.2016г. по  договор  с  абонатен  №*********, ищецът заявява, че предявява установителен иск за вземането по заповед за изпълнение до размера на  47.51лв.

          Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

          Между „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника В.П.  М. , с абонатен номер №*********   при оператора е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 28.11.2013г., сключен за мобилен номер 0890****** по програма Globul Universe 10.99лв. за срок до 09.06.2017г.. С допълнително споразумение от 09.06.2015г. страните подновили условията за ползване на мобилен номер 0890****** по програма Резерв Стандарт 14.99лв., като условията били валидни за същия срок  на  ползване  до   09.06.2017г..

          Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №*********. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 01.03.2016г. до 30.06.2016г. ищецът издал  фактура с №********** от  01.07.2016г. Плащане на дължимата сума за мобилни услуги не било направено и до момента.

Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 01.07.2016г.  крайна фактура №**********  за отчетния период 01.06.2016г.-30.06.2016г., с начислена обща сума за плащане в размер на 206.11лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната- ответник остатък в размер на 47.51лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 158.60лв.

         Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл" ЕАД /понастоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и  приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника

ИСКА СЕ съдът  да  признае   за  установено , че ответника В.  П.М.   дължи  на  „Теленор България” ЕАД,  сумата от 47.51лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода  01.03.2016г.- 30.06.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на  заявлението  до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

             В  законоустановения срок  по  чл.131 от ГПК ответникът не  е подал отговор на  исковата молба.

Ответникът  е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК  в заповедното  производство, в което  посочва че не дължи изпълнение на вземането, поради изтичане  на давност.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за основателност на исковата претенция.

В съдебно заседание, ответникът е поискал да му бъде дадена  възможност   да заплати  дължимата сума.

            От  събраните по  делото писмени доказателства се установява от  фактическа  и правна  страна следното:

            Видно от приложеното ч. гр. д.№2759/2017г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу  В.П.М., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за  сумата в размер на 206.11лева – главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.11.2013г. и  фактура №**********/01.07.2016г.; 6.46 лева – мораторна лихва.

           В  срока  по  чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК „Теленор България” ЕАД е предявило  установителен иск за част от вземането по издадената заповед за изпълнение, а именно за сумата от 47.51лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  01.03.2016г.-30.06.2016г..

          Видно от представения по делото договор за мобилни услуги от дата 28.11.2013г. същият е сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника В.П.М., за предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма сключен за мобилен номер 0890****** по програма Globul Universe 10.99 лв. за срок до 09.06.2017г..

          С допълнително споразумение от 09.06.2015г. страните новирали условията за ползване на мобилен номер 0890****** по програма Резерв  Стандарт 14.99лв., като условията били валидни за същия срок на ползване до  09.06.2017 г..

        Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила ОУ на договора за предоставяне на мобилни услуги.

        Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №*********. За потребените от абоната-ответник услуги  за периода  от  01.06.2016г. до 30.06.2016г. ищецът издал  фактура с  №**********  от  01.07.2016г.

          По делото е представена  фактура с №********** от  01.07.2016г., издадена от ищеца, с получател ответника, с клиентски №*********, с начислена обща сума за плащане в размер на 206.11лв., представляваща: сумата от 47.51лв.- задължения  за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.06.2016г.-  30.06.2016г.; начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 158.60лв.. Фактурата  е със срок за плащане -16.07.2016г.

         Съгласно  чл.20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца. Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

         Съгласно чл. 49 от ОУ, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от т ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

         При така установената фактология, съдът  намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представените договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадената  фактура, макар и едностранно съставена от ищеца и неподписана от ответника, при условие, че не е оспорена от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.          

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 47.51лв. за ползваните от него мобилни услуги за отчетен период 01.06.2016- 30.06.2016г. (негова е доказателствената тежест).

          В първото съдебно заседание  на 29.11.2018г., ответникът е поискал  да се отложи делото, за  да му бъде дадена  възможност   да заплати  дължимата сума. Съдът е насрочил  ново съдебно заседание  на  12.02.2019г., в което от  ответникът не  се е явил, и не е представил доказателства  за извършено плащане.

Ответникът е направил възражение в заповедното производство, че вземанията на ищеца са погасени по давност, което съдът намира за неоснователно. В случая е приложима тригодишната давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД и тя не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.

           По изложените  съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 47.51 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за отчетен период 01.06.2016г.-30.06.2016г. съгласно договор за мобилни услуги от 28.11.2013 г. и допълнително споразумение към него от 09.06.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.11.2017г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2759 / 2017г.  по  описа на  PC – Габрово.

С  оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство общо в размер на 205 лева, от които д.такса- 25.00лв. и адвокатско възнаграждение-180лв., съгласно  разпоредбата на  чл.78,ал.1 от ГПК.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на производство  общо в размер на 205 лева, от  които  д.такса- 25.00лв. и адвокатско възнаграждение-180лв.

        Воден  от  горното   съдът

 

             

                                Р      Е      Ш      И:

 

        ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че В.П.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, страда 6, п.к. 1766, със законен представител Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, сумата от 47.51лв./четиридесет и седем лева и петдесет и една ст./- незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода  01.06.2016г.- 30.06.2016г., ведно  със  законната  лихва  считано  от  29.11.2017г.  до  окончателното й изплащане, по  Заповед за  изпълнение на парично задължение по  чл.410 от ГПК с №4872/01.12.2017г. по ч.гр.д.№2759/2017г.  по  описа  на РС- Габрово, на  основание чл.422,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА В.П.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, страда 6, п.к. 1766, със законен представител Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:*** , направените разноски в исковото производство, в  размер  на  205лв./двеста и пет  лева/, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА В.П.  М., ЕГН**********, с адрес:г***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, страда 6, п.к. 1766, със законен представител Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:*** , направените разноски в заповедното производство  по ч.гр.д.№2759/2017г.на РС-Габрово, съразмерно с уважената част от исковете в  размер на  205лв./двеста  и  пет  лева/.

         Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

                                                                                     

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ