Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1974 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 12905/02.09.2021г.
на В.С.Л., ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-03-90/28.07.2021г. на Директора
на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане
№ **********/13.05.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Варна. Със същото разпореждане
на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, във вр. с чл.10, ал.2 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е изменена отпусната лична пенсия на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата са изложени аргументи за
незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, поради нарушение
на материалния закон. Счита, че административния орган неправилно е изчислил
размера на пенсията, вследствие на което жалбоподателя е бил ощетен. Моли съда
да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт, да върне
преписката за ново произнасяне на административния орган. В съдебно заседание
оспорващият се представлява лично, поддържа жалбата, твърди, че попълвайки
заявлението за отпускане на пенсия, не са му дадени указания какво трябва да
посочи в заявлението – какъв период, какви години.
Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално
поделение - Варна на НОИ, представляван от главен юрисконсулт Л , изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с
което да я отхвърли.
Административен съд-Варна, след като обсъди
и прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заявление № 2113-03-430/10.03.2020г. В.Л. е поискал отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил документи за
осигурителен стаж и за осигурителен доход. С разпореждане № **********/13.05.2021г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване
в ТП на НОИ гр. Варна е било изменено предходно разпореждане № **********/11.05.2020г.
и е изменена отпуснатата на Л. по чл.69б, ал.1 от КСО лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, и определен размер на лична пенсия 341.46 лева. В.Л.
възразил срещу разпореждането с твърдението, че неправилно е изчислен размера
на отпуснатата му пенсия поради неправилно приравняване на трудовия му стаж на
трета категория.
С решение 2153-03-90/28.07.2021г., Директорът на
Териториално поделение – Варна на НОИ е отхвърлил жалбата на Л..
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи
административната преписка по издаването на акта.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от
лице притежаващо активна легитимация да го оспори.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл.146
от АПК.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО – ръководителят на териториално поделение на
НОИ, какъвто се явява Директорът.
Оспорваният в настоящото производство акт е издаден в
хода на административното производство, започнало въз основа на заявление за
отпускане на лична пенсия, подадено от В.Л.. В рамките на законоустановената
компетентност, ръководителят по пенсионно осигуряване е постановил
разпореждане, с което е определил пенсията по реда на КСО. Процесното решение е
постановено по жалба от осигуреното лице срещу издаденото разпореждане. С оглед
на това съдът приема, че решение № 2153-03-90/28.07.2021г. на Директорът на
Териториално поделение – Варна на НОИ е акт, издаден при липса на съществени
нарушения на процедурните правила. Издаденият и оспорен акт обаче не съдържа
всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт,
установени с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК., като съдът намира, че липсват
фактическите основания, мотивирали постановеното решение. Между страните няма
спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до това, дали правилно
осигурителният орган е определил личната пенсия на жалбоподателя за
осигурителен стаж и възраст, по какъв начин е бил изчислен индивидуалния
коефициент и съответно кой ред на изчисляване е по-благоприятен за него.
Индивидуалният коефициент за определяне размера на пенсията съгласно
действащата към настоящия момент законова уредба се определя по два начина: по
правилата на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО, съгласно нормативната
уредба приложима до 01.01.2019г., като се взема предвид осигурителния доход,
върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните
15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 01.01.1997г. и от
дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като съгласно пар.22ц от
ПЗР на КСО, до 01.01.2022г. едновременно с подаването на заявление за отпускане
на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018г., лицето
има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален
коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е
по-благоприятно за него; и по правилата на чл.70, ал-8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след 31.12.2018г., като се взема
предвид осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след 31.12.1999г. до датата на отпускане на пенсията. В
настоящия случай са приложени правилата на чл.70, ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО. Административният орган е посочил, че при подаване на заявлението Л. не е
заявил, че желае размерът на пенсията му да бъде изчислен по правилата на
чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО. Както беше посочено по-горе съгласно §22ц
от ПЗР на КСО, до 01.01.2022г. едновременно с подаването на заявление за
отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след
31.12.2018г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде
определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10,
т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него; и по правилата на чл.70,
ал-8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО. За жалбоподателя е възникнала възможността
за еднократно упражняване на правото на избор по §22ц, ал.2 от КСО и противно на изложеното в
решението, жалбоподателят се е възползвал от това си право, като в заявлението
за отпускане на пенсия /т.5/ посредством поставени дата и подпис е заявил
своето желание при отпускане на исканата от него пенсия, размерът да бъде
изчислен по реда именно на чл.70,
ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. В разпореждане
№ **********/13.05.2021г. ръководителят
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.
Варна се е ограничил и посочил само част от релевантните за неговото издаване
факти, които според съда се явяват крайно недостатъчни за доказване на правото
за по-благоприятен размер на пенсията, поради което и съставляват само част от
фактическите основания за издаване на разпореждането. Съдът намира, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в
съответствие с целта на закона, изразяваша се в защита интересите на пенсионера
и своевременно осигуряване на минимални средства за живот при най-благоприятния
режим на изчисления на пенсията, предвиден от законодателя. След като
заявителят се е възползвал от правото си съобразно разпоредбата на §22ц от КСО,
необходимо е било да му се укаже посочването на три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди
01.01.1997г., респ. определянето на пенсията да бъде извършено при
най-благоприятния режим.
С оглед изложеното настоящият състав на
Административен съд гр.Варна приема, че жалбата на В.С.Л., ЕГН: **********,***,
против Решение № 2153-03-90/28.07.2021г. на Директора на Териториално поделение
– Варна на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане № **********/13.05.2021г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване
в ТП на НОИ гр. Варна е основателна.
Предвид липсата на искания за
присъждане на разноски по делото, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-90/28.07.2021г. на Директора
на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е оставено в сила
разпореждане № **********/13.05.2021г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ гр. Варна.
ВРЪЩА административната преписка на Териториално
поделение на НОИ гр. Варна за ново произнасяне по подадената от В.С.Л., ЕГН: **********,***
жалба при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: