Решение по дело №456/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ж. А. Ф., с ЛНЧ ..............., [държава], с адрес РПЦ на ДАБ при МС – [населено място] срещу Решение № 8766/16.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че [държава] е трета сигурна държава за оспорващия. Счита, че същата не отговаря на определението в § 1, т. 9 б. „б“, б. "г" и б. „д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", тъй като фактически той не можел да упражнява правата си там, поради политиката на тази държава към с. б.. Позовава се на статия от медията „Дойче веле“, информацията в която съвпадала с приет през 2021 г. Регламент на ЕП относно конфликта в [държава], според които източници се призовавала [държава] да преустанови депортирането на с. обратно в [държава] против волята им. Тези данни сочели, че спрямо с. б. в [държава] и в частност спрямо него не съществува защита от принудително връщане на територията на [държава]. Презумпцията за сигурност на дадена държава в списъците на МС, на които се позовавал ответният орган била оборима по силата на чл. 99 от ЗУБ, ако търсещият закрила може да представи доказателства или доводи, че за него тази страна не е сигурна поради твърдяните обстоятелства. Счита, че при анализа на ситуацията в [държава] административният орган е подходил формално, доколкото в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудително извеждане на лицето в предложената държава на връщане. В оспорения акт липсвали изложени мотиви, че [държава] би го приела обратно и би му предоставила международна закрила. Моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Н. С. от АК – [област], която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява се материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното административно решение. При неговото постановяване не били анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да се установи обективната истина и се прецени правилно необходимостта от закрила на Ж. Ф.. В решението никъде не било споменато че той е пребивавал в [държава] 8 месеца, а не 8 години, а интервюто се провело чрез видеоразговор и връзката била много лоша, с прекъсвания и недоразумения между превеждащия и интервюираното лице. Макар по документи да се считала [държава] за трета сигурна страна, то това на практика не било така. К. били у., б. и принудително връщани в страната си на произход от т. в.. Никъде в решението не било упоменато още, че неговите с. и д. са принудително върнати в [държава] и той няма информация за тях, а са били заедно в [държава]. Ако сега бъдел върнат в [държава], щял да бъде принудително върнат в [държава], където съществувала възможност да бъде у.. Много нормативни актове защитавали човешките права и връщайки го в [държава], не само ще бъдат нарушени техните норми, но и щяло да е налице съгласие да бъде у. един ч. ж.. Моли се съда да постанови отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне, с провеждане на ново интервю, поради това, че интервюто се е провело чрез видеоразговор и съответно се е получило разминаване в информацията.

В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк З. Т. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че РТ. се явява трета сигурна страна. В писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че доказателствата по приложената административна преписка дават основание да се приеме, че решението е взето въз основа на изяснени факти и обстоятелства и при наличие на достатъчни писмени и други източници, които да обосновават формираните в акта изводи. Заявява мотивираност, последователност и логика при анализа на безспорни документи, доказващи най – значимия факт в настоящото производство – е ли, или не е РТ. в настоящия момент трета сигурна страна. Счита, че изложените от оспорващата страна твърдения са останали недоказани и неподкрепени от доказателствената съвкупност по делото. Моли съда да приеме жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед рег. № 6865ПАМ-467/27.05.2024 г. на Началник гранично полицейско управление - Е. по отношение на Д. Ф., [държава] била приложена принудителна административна мярка, обективирана като „Връщане до страна на произход“. От съдържанието на акта, съставляващо фактическо основание за неговото постановяване се установява, че на същата дата на главен път I-7, район Т. служители на ГД „Гранична полиция“ са спрели и извършили проверка на у. товарен автомобил, управляван от у. г., като в полуремаркето са установени 5 лица без документи за самоличност, които не могат да установят влизането си в страната по законоустановения ред.

По силата на настанително решение № 124/11.06.2024 г. Ф. бил настанен в РПЦ – [населено място] при ДАБ. С молба до Държавна агенция за бежанците вх. № УП3825/11.06.2024 г. настоящият жалбоподателя Ж. Ф. поискал закрила от властите в РБългария. На същата дата чужденецът в присъствие на преводач бил запознат с реда за подаване на молба за международна закрила и процедурата, която ще се следва, както и с правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБългария, компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБългария, задължения на чужденците, настанени в центрове на ДАБ и информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, видно от Указания УП 3825/11.06.2024 г., ведно с допълнение към тях, Инструкция № УП3825/11.06.2024 г. и Информация № УП3825/11.06.2024 г. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, заведена с рег. № УП3825/11.06.2024 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с и. Ж. (с. и.) А. (б. и.) Ф. (ф. и.), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с. п. - [семейно положение]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП3825/11.06.2024 г. като Ж. А. Ф., г. - [държава], е. п. - к., р. – м., с., п. а., о. – н., с. п. – [семейно положение], д. – А. Ф. на 6 г. и А. Ф. на 4 г., с м. в РТ., м. З. Б. и б. А. Ф. с м. в РТ., б. и с. в РТ. и б. М. Ф. на 29 г. в [държава] (л. 60).

С Покана рег. № УП3825/11.06.2024 г. Ф. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – [населено място] на 19.06.2024 г. (л. 58).

С Писмо рег. № УП3825/13.06.2024 г. Директор на РПЦ – [населено място] при ДАБ поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от Ж. А. Ф. молба за закрила (л. 53). С отговор рег. № М-10458/15.07.2024 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил към момента на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ (л. 47).

На 19.06.2024 г. с молителя Ж. А. Ф. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП3825, проведено в присъствието и с участието на преводач от к. е.. (л. 48). Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от з. или п. характер за провеждане на интервюто; потвърдил казаното при попълване на регистрационния лист, имал б. в [държава] – М. на 29 години, със закрила, хуманитарен статут; при напускане на държавата по произход не носел документ за самоличност, семейната му книжка била в [държава], а личната му карта била открадната; напуснал нелегално за [държава] през 2015 г., като там пребивавал 8 години в [населено място], преди около месец с товарен автомобил успял да премине през б.-т. граница; опитал да вземе документи от т. в., но не успял и живял н.; опитал да премине границата с [държава] през 2019 г., поради което му отказвали многократно издаване на документи; р. в място за г. на д.; в РТ. не е имал проблеми, напуснал, поради липсата на документи и с., че ще бъде д. в [държава]; д. му се намирали в [държава] и за тях се грижели неговите м. и б.; д. му били р. в РТ. в [населено място]; м. на д. му и съответно – те имали издадени от РТ. документи за самоличност; в [държава] бил а. за 15 дни поради н. на к. без о. през 2013 г.; не бил о. в държавата по произход, нямал проблеми заради е. си п.; бил м. и нямал проблеми заради р. си, не у. в р. о., о., с.; с. му п. бил [семейно положение] от 2022 г.; на р. му, които живеели в РТ. и имали з. п. помагал по-м. му б., те също нямали „к.“, живеели в РТ. от 2016 г.; в [държава] имал в.; ако се върнел в [държава] щял да има проблеми заради в.; у. до ш. к., но не помнел у. си; бил м. на к.; в. си с. о. от 2011 до 2015 г.; не е бил ч. на в. .; не влизал във в. с а. или п. в родната си страна; напуснал заради в. и липса на е. у. за ж., ако се върнел в [държава] в неговия район имало з. за ж. на к., н. ги защото са в. м., с. а., които са с. о. се о. много л. към тях, не ги искали; лично не е бил свидетел на в. д.; решил да напусне страната си, поради липса на с., целта му била да отиде в някоя държава и да се с. със с. си; не иска да се връща в [държава], защото има в.; искал да получи закрила в България, за да се с. със с. и д. си; в телефона имал документ, че е [семейно положение]. Съгласно вписаното в протокола, интервюто е осъществено чрез видео конферентна връзка, като изрично е посочено в декларативната част, че текстът е преведен на чужденеца на разбираем за него к. е. и не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него.

Младши експерт в РПЦ – [населено място] представил пред Председателя на ДАБ Становище рег. № УП3825/17.07.2024 г., в което предложил на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 16.08.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 8766, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ж. А. Ф.. Решението било връчено на неговия адресат на 27.08.2024 г., а жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 29.08.2024 г.

По доказателствата са приети като част от преписката изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-1558/01.07.2024 г. относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в С. а. р. и Справка вх. № ЦУ-1554/01.07.2024 г. относно Р. [държава] относно общото положение в страната, обществено-политическата обстановка, как т. законодателство регламентира и защитава правата на бежанците в [държава], положение на с. б. в [държава] и отговаря ли РТ. на определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на [държава], търсещи международна закрила.

Към доказателствата е приобщено и Решение № 247/03.04.2024 г. на Министерски съвет на РБългария за приемане на Списък на сигурни страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, съобразно чието Приложение № 2, Р. [държава] е посочена в Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност е регламентирана в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание, съдът приема за валиден. Обжалваното решение е съответно и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, обосноваващи крайното формирано волеизявление за отказ на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От събраните по делото писмени доказателства - административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от оправомощено длъжностно лице, в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – к.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, като по отразеното Ф. е декларирал липса на комуникативни пречки, както и че добре е разбрал смисъла на написаното и няма възражения по него. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С. а. р.. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ п., релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в Р. [държава], където е пребивавал последните 8 години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от п., основано на р., р., н., п. м. или п. му към определена с. група. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено п. от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - [държава], нито в страната, в която е пребивавал в продължение на 8 години след това - [държава]. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е в. и желание да получи закрила, за да се събере със с. д. и б. с.. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на с. а. и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за п. или д. към с. г.. Той не е бил з. и върху него не е било о. н., както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от официалните власти, не е бил з. или п. по е. или р. причини нито в [държава], нито в [държава]. Напротив – заявеното от него сочи, че водещият мотив за напускане на страната по произход са водещи се в. д., а на РТ. този мотив е от личен и икономически характер. Заявената бежанска история сочи, че Ф. е напуснал [държава] не за да търси убежище, а да се събере с д. и б. си с.. В заявеното от кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на п., или п. с мащаб, достигащ границата на п., нито за риск от такова както в [държава], така и в РТ.. Правилно органът е приел за недоказано и необосновано твърдението на Ф., че е напуснал [държава], поради опасения, че ще бъде д. в [държава] заради липсата на документи. Тези си опасения чужденецът не подкрепя с доказателства, нито излага доводи, обосноваващи такива. Напротив, той заявява, че д. му са р. в РТ. и те и б. му с. притежават документи за временна закрила, издадени там. Едновременно с това, в продължение на 8 години същият живее и р. в [населено място], бил е з. от т. в. през 2019 г. при опит да премине границата с [държава], след което до 2024 г. е продължил без проблеми живота си там. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с. б. в РТ., с. б. се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, в т.ч. право на здравеопазване, образование, достъп до пазара на труда, социално подпомагане и др., като с. б. са защитени от принудително връщане в [държава]. Нещо повече – Р. [държава] е включена в одобрен от Министерски съвет на РБългария Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата [държава] да е и. на реална о. от т. п., като с. н. или е., или и. или н. или у. отнасяне, или н., каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че Ф. е пребивавал на територията на РТ. в продължение на около 8 години и в настоящия момент с. му се намира там. Според заявеното в бежанската история по време на пребиваването си там чужденецът не е имал основания да се о. за ж. или с. си поради р., р., н., п. към определена с. група или п. мнение. Липсват твърдения от чужденеца да е бил п. да се върне в [държава], нито да е имал п. с властите, да е бил з., или спрямо него да е о. н.. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата [държава], в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на [държава], да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. Съгласно § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ, "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се о. за ж. или с. си поради р., р., н., п. към определена с. група или п. мнение, не е и. на о. от п. или т. п., като и., н. или у. отнасяне, или н.. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Р. [държава], следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че [държава] се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от т. в.. В подкрепа на това е и заявеното от Ф., че през годините, в които е живял там не е бил п. да н. и да се завърне в [държава], в която насока изразява единствено опасения. Както се отбеляза по – горе, от справката, касаеща [държава] се установява, че на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие, а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, както и: „Всички с. б. в [държава] са защитени от принудително връщане в [държава].“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. В светлината на събраната информация за Р. [държава] следва да се възприеме извода, че на територията на тази страна кандидатът за закрила в конкретния случай не би имал основания да се о. за ж. или с. си поради р., р., н., п. към определена с. група или п. м.. В бежанската история не са изложени никакви доводи, които да сочат подобни основания, напротив - става ясно, че кандидатът е пребивавал в продължение на 8 години в [държава], където е п. т., а твърдението му, че не му е бил издаден документ, както правилно е приел ответният орган, е необосновано, поради заявеното, че документи за временно пребиваване са били издадени на д. му и б. му с.. Още повече, че заявява, че през 2019 г. е бил з. от т. в. при опит да премине нелегално границата с [държава], с. са му п. о., но спрямо него не са предприети никакви действия, вместо което той се е завърнал в [населено място] и е продължил да р. на предишната си м.. Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение на липсата на о. от п. или т. п., като и., н. или у. отнасяне, или н.. В заявената бежанска история липсват твърдения, че кандидатът е бил п. на подобни п., което се подкрепя и от представената справка за РТ. в частта й досежно статута на с. б., а последните са защитени срещу принудително връщане в [държава], като им се предоставя достъп до здравеопазване, социално подпомагане, образование и пазара на труда. Самият кандидат за закрила Ф. също сочи, че е р., докато е пребивавал в [държава]. Въз основа на това и осемгодишния безпрепятствен престой на лицето в [държава], основателно може да се очаква то да се завърне и да бъде прието в тази страна. Актуалната информация за [държава], достъпна и на интернет страниците на ВКБООН и Европейската агенция за подкрепа в областта на убежището, с която националните съдилища са длъжни да се съобразят, съгласно чл. 10, § 3, б. "б" от Директива 2013/32 също не дава основание за съмнение в по-горе изложените положения по отношение на с., на които вече е предоставена закрила, какъвто е случаят на настоящия кандидат. При постановяване на своето решение органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се о. за ж. или с. си на тази територия поради р., р., н., п. към определена с. група или п. м., както и че не е и. на о. от п. или т. п., като и., н. или у. о., или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в [държава], не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Твърдението на жалбоподателя, че при проведеното интервю чрез видеовръзка са били налице прекъсвания, поради което неправилно било възприето от органа, че той е пребивавал в [държава] 8 години, а реално периодът е бил 8 месеца, се опровергава изцяло от съдържанието на протокола от проведеното интервю. Първо, в същия „8 години“ са споменати само веднъж, като едновременно с това неколкократно кандидатът сочи 2015 г. като такава, през която нелегално е влязъл в Р. [държава], 2019 г. е опитал да премине границата с [държава], след което се е завърнал и е продължил да р. на същата м., ясно е заявил още, че в периода от 2015 година до 2024 е р. в [населено място]. Нещо повече, след прочита на съдържанието на протокола, Ф. е декларирал, че текстът му е преведен на разбираем за него к. е. и не са съществували комуникативни пречки, добре разбира написаното и няма възражения по него.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Решение № 8766/16.08.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ж. А. Ф., [държава] е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на закона.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. А. Ф., с ЛНЧ .............., [държава], с адрес РПЦ – [населено място] на ДАБ при МС срещу Решение № 8766/16.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.