РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 16.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 420 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.155 ал.1 във вр. с чл.58 ал.1 т.8 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във
връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на Б.Д.Ц., ЕГН: ********** с посочен постоянен адрес: ***,
чрез адв. Х.Д.И. - ЛАК, адрес: ***.****№41, подадена срещу Решение №1762р-16937/
16.09.2020 година на Началника на РУ - Ловеч, с което на същия е отнето
разрешение за съхранение, носене и употреба №20160247480/01.04.2017 година,
ведно с приложение към него със същия номер, издадени от РУ - гр. Ловеч,
валидно до 31.03.2022 година и е разпоредено да се изземат следните оръжия: 1. Пистолет „Глок“ 9х19 мм, №
LZN647; 2.Успоредка „Бюхак“, 16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867;
Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Релевираните в жалбата доводи са за
незаконосъобразност на оспореното решение с искане да бъде отменено. Твърди се,
че оспореният административен акт, е издаден при неспазване на предвидената от
закона форма, постановен е при съществено нарушение на административно
производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта
на закона по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Сочат се нарушения на
чл.26 ал.1 от АПК за неуведовямане на оспорващият за започналото производство,
на чл.34 ал.1, чл.35 и чл.36 от АПК с доводи, че административният орган не е
събрал служебно необходимите доказателства, както и такива, че акта е издаден
на една и съща дата с предаването на вещите.
Претендира присъждане на съдебно деловодните разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, чрез редовно упълномощеният
процесуален представител поддържа жалбата. Относно посоченото акта в
съответствие с чл.6 т.10 и чл.7 т.16 от ЗМВР, изтъква, че от всичките 28 редакции на ЗМВР няма нито една,
която да актува т.10 в чл.6 и т.16 на чл.7, което счита за основание да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответника - Началника на РУ - Ловеч, редовно призован не се явява, не
изпраща представител. В писмено становище вх.№3748 сочи, че жалбата е
неоснователна. Излага, че по безспорен начин е изяснено основанието на оспореното Решение, с което на г-н Б.Д.Ц. е
отнето разрешение за съхранение, носене и употреба, както и притежаваното от
него оръжие, а именно чл.155, ал.1 във връзка с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ.
Настоящият съдебен състав, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
представената по делото административна преписка е приложено заверено копие от
Разрешение №20160247480 от 01.04.2017 година, издадено от РУ – Ловеч към ОДМВР – Ловеч, валидно до 31.03.2022 година /л.27/, видно от което, на
жалбодателя, е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него, съгласно приложение, неразделна част от разрешението, а от
приложението към това разрешение е видно /л.28/,
че същото се отнася за пистолет „Глок“ 9х19 мм, № LZN647; ИЖ /Успоредка „Бюхак“,16 кл, № 1879;
Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377
Според представената с административната преписка Докладна записка №1762р-16173/17.09.2020 година,
изготвена от началник Група ТП при РУ - Ловеч /на л.24 и сл./, на дата 02.09.2020 година около 22,00 часа в ОДЧ на РУ - Ловеч е получен сигнал за скандал в гр.Ловеч на ул. ****, на място са установени М.А.Ц.и Б.Д.Ц.. В сваленото
писмено сведение на Ц. същата е заявила, че съпругът и Б.Ц. се е прибрал в явно
нетрезво състояния, бил е агресивен към нея и е упражнил физическо насилие
спрямо нея, след което е излязъл на вън и е произвел изстрели с законно
притежаваното от него оръжие. По случая в РУ на МВР Ловеч е образувана преписка
№1762р-16173/04.09.2020 година, изпратена на доклад в Районна
прокуратура Ловеч на 17.09.2020 година.
В докладната е посочено, че в хода на работа по преписката е
свалено допълнителни сведение от Ц., където посочва, че вече има стартирана
процедура за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/, като е освидетелствана и от съдебен лекар за което и е издадено
медицинско свидетелство. Запозната е с протокол за предоставена информация на
пострадало от домашно насилие лице. Установен е и Б.Ц., който не желае да дава
обяснения по случая, съставен е протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР и е
предупреден за отговорността която носи по чл.296 НК. Докладва, че в РУ - Ловеч
е получена заповед за незабавна защита №11, от дата 09.09.2020 година на PC -
Ловеч, в полза на М. Ц.. Сочи се, че на 16.09.2020 година е издадено решение от
началника на РУ - Ловеч за това, че законно притежаваните оръжия притежавани от
Ц. да бъдат предадени на съхранение в служба КОС на РУ - Ловеч. Оръжията и
разрешителното издадено по реда на ЗОБВВПИ са предадени за което е съставен
протокол.
На 14.09.2020 година в РУ на МВР -
Ловеч е постъпило писмо от Ловешки районен съд №2514/09.09.2020 година, с което
за сведение и изпълнение изпращат заверен препис от заповед за незабавна защита
от домашно насилие №11/09.09.2020 година по гражданско дело №20204310101412/2020
година по описа на Районен съд - Ловеч срещу лицето Б.Д.Ц. ЕГН: ********** ***,
издадена в полза на М. А. Ц., ЕГН: ********** c
адрес: ***, приложена на л.23 от делото.
Въз основа на заповедтта за домашно
насилие началникът на РУ - Ловеч към ОДМВР - Ловеч е издал оспореното в
настоящото производство Решение №1762р- 16973/16.09.2020 година /л.20/, с което на на основание чл.155
ал.1, във връзка с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето
разрешение за съхранение, носене
и употреба № 20160247480/01.04.2017 година, ведно с приложение към него със
същия номер, издадени от РУ - гр. Ловеч валидно до 31.03.2022 година на
оспорващият и е разпоредено да се изземат следните оръжия: 1. Пистолет „Глок“
9х19 мм, № LZN647; 2.Успоредка „Бюхак“, 16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, №
Н04867; Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
За да издаде акта си, в мотивите
към оспореното решение административният орган е посочил, че във връзка с получена Заповед за незабавна защита с peг.
№11/09.09.2020 година на PC - Ловеч, в проведеното закрито заседание по гр.
дело №1412/2020 годи по описа на Съда, докладвано от И.Р., относно лицето Б.Д.Ц.,
ЕГН: ********** *** в съответствие с разпоредбите на чл.6 т.10 и чл.7 т.16 от ЗМВР и чл.153 т.6 и чл.155 от ЗОБВВПИ, поради което на основание чл.155 ал.1,
във връзка с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ - „Разрешения за придобиване и/или
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават, а издадените се отнемат от лице, което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него
е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ
характер”.
По преписката са приложени и са
приети като доказателство по делото и посочените в мотивите на решението Заповед за незабавна защита с peг. №11/09.09.2020
година на PC - Ловеч /л.23/ и Протокол за приемане на ОБВВПИ /л.21/.
За установяване материалната компетентност на
издателят на оспореното решение е приложено удостоверение на ОДМВР Ловеч /л.26
от делото/.
Оспорващият представя с жалбата
удостоверение от ОП Ловеч според което към 23.09.2020 година срещу него няма
обвинения по неприключили наказателни производства.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са
оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок /видно от отбелязването върху приложеното решение е връчено лично
на Ц. на 16.09.2020 година, а е заведена в РУ - Ловеч на 29.09.2020 година/, пред местно
компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Оспорен е административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. По силата на общата разпоредба на
чл.21 ал.1 на АПК, и на чл.155 ал.2 от специалният Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, приложими в настоящото производство са разпоредбите на Административно процесуалния кодекс /АПК/, уреждащи оспорването пред съд
на индивидуални административни актове. Поради
изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен
състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорения
административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма,
подписан от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с
териториална, материална и времева компетентност, а именно началника на РУ - Ловеч, изпълняващ длъжността, видно от удостоверението на лист 26 от делото,
който според чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ е оправомощен от закона орган да отнема издаденото от него разрешение. Процесното решение съдържа мотиви, от които се установяват
фактическите и правни основания и отговаря на изискването за реквизити на чл.59 ал.2 от АПК. Наличието на
материалноправните предпоставки за отнемане на разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие е обосновано с констатацията, че спрямо
оспорващият е издадена съдебна заповед по чл.18 ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие. Изложените съображения са достатъчни за извършване на
съдебната проверка за законосъобразност на решението.
Съгласно чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58
ал.1 т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58 ал.1 т.10,
издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В
конкретния случай, отнетото с оспореното
решение Разрешение №20160247480/01.04.2017 година за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, е издадено именно от началника на РУ – Ловеч към ОДМВР – Ловеч, съответно органът, издал това разрешение, е
постановил и отнемането му. Следователно оспореният акт е издаден от компетентния орган, в рамките на неговата
функционална и материална компетентност.
С оглед горното не е налице
отменително основание по чл.146 т.1 от АПК - липса на компетентност и по чл.146 т.2 от АПК - неспазване на
установената форма.
Действително, в административното
производство е допуснато нарушение на чл.26 ал.1 от АПК, като жалбоподателят не
е уведомен за започване на производството по отнемане на разрешението за
носене, съхранение и употреба на оръжие. Според настоящия съдебен състав обаче
нарушението не е съществено, доколкото не е могло да повлияе на съдържанието на
издадения административен акт, а и жалбоподателят е упражнил процесуалното си
право на жалба и защитата му е осъществена в настоящото производство.
Правилото на чл.26 от АПК задължава
органа да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо
него производство. Спазването на изискването на цитираната норма в
действителност е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на
засегнатия субект в административната процедура. В осигуряването на реална
процесуална възможност на страната да участва в производството по издаване на
индивидуален административен акт за защита на своите права и законни интереси.
Липсата на данни в административната преписка за изпълнение на това задължение
обаче не винаги води до извод за процесуално нарушение:
Съгласно чл.168 ал.4 от АПК,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички
случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. В
конкретната хипотеза, в специалния ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно
задължение на органа да уведоми гражданина за образуваното производство по
отнемане на разрешението. В хипотеза на чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл.58
чл.1 т.8 от ЗОБВВПИ органът действа при обвързана компетентност и при
постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, органът налага мярката по чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл.58 чл.1 т.8 от ЗОБВВПИ. При това, неуведомяването на
лицето, по никакъв начин не го лишава от възможността да участва като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт. Информацията по
налагане на мярката, ведно с доказателствата затова постъпват при органа по
служебен ред, като последица от установяване на факта на налагане на мярката е
отнемане на издаденото разрешение. В тази насока следва да се отчете, че
преценката за характера и тежестта на това неуведомяване е винаги конкретна, с
оглед спецификата на отделния казус. Нарушението попада в обхвата на чл.146 т.3
от АПК само, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото
волеизявление, като поради неучастието на лицето са нарушени правата му на
защита във връзка с правилното установяване на релевантните факти. В този
смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи
обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за
произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело
до друг изход на производството. Съблюдаването на административно производствените
правила има за цел изясняване от водещия орган на значимите за случая факти и
обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени
правнорелевантни факти. В рамките на осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност на акта недоволната страна би могла да обори констатациите на
неговия издател за наличие на предвидените от закона материалноправни
предпоставки. Предвид гореизложеното не се констатира допуснато нарушение и на
чл.34 ал.1, чл.35 и чл.36 от АПК. В този смисъл съдът намира, че не е налице и основание за отмяна на
оспореното
решение по чл.146 т.3 от АПК.
Съдът,
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно
основание за издаване на акта норма, респективно дали се следват разпоредените правни последици.
Според разпоредбата на чл.58 ал.1
т.8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо
което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за
защита от домашното насилие. На основание чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ при настъпване
на някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл.58 ал.1 т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа,
издал разрешението. Следователно, за отнемане на разрешението е достатъчно
издаването на заповед за защита от домашно насилие. В тези случаи
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наложена мярка за защита от домашно насилие е длъжен да приложи разпоредбата на
чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, като релевантно е единствено издаването на заповед за
защита в последните три години. В тази връзка е съдебната практика на
Върховният административен съд на Р.България, застъпена в Решение №7168 от
16.06.2015 година на ВАС по адм. д. №14242/2014 година, VII о.; Решение №1173
от 04.02.2016 година на ВАС по адм. д. № 14670/2015 година, VII о. По делото не
е спорно, а и се установява от приложените в преписката писмени доказателства,
че на 09.09.2020 година е издадена спрямо жалбоподателя Б.Д.Ц. заповед за
незабавна защита на съпругата му М. А. Ц.. Ирелевантно е обстоятелството по
представеното удостоверение от ОП - Ловеч,
че срещу Ц. няма обвинения по неприключили наказателни производства. Налице са
установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за издаване на
обжалваното решение (в 3-годишния период преди издаване на решението е издадена
заповед за защита). Обстоятелството, че в оспореният акт некоректно е посочено буквално
цитирано: “...в съответствие с чл.6 т.10 и чл.7 т.16 от ЗМВР“, край на цитата,
не рефлектира върху материалната му законосъобразност, поради изричното
посочване, че решението е издадено на основание чл.155 ал.1, във вр. с чл.58
ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ. Отнемайки издаденото разрешение на основание чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, при
наличието на предпоставките за това,
административният орган е постановил акта си в съответствие с материалния закон
и не са налице основяния за отмяната му
по чл.146 т.4 от АПК. Целта на закона е, прилагайки хипотезите на чл.58
ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, административният орган да упражни защитна функция,
предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този
закон и тя е изпълнена.
Ето защо и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган, в предвидената от закона форма и с предвиденото съдържание,
без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с
целта на закона, като по отношение на същия не са
налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид
това, оспорването срещу него е неоснователно и следва да се отхвърли.
При този изход на процеса разноски не следва
да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание
чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния
кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.Д.Ц., ЕГН:
********** с посочен постоянен адрес: ***, срещу Решение №1762р-16937 от 16.09.2020
година на Началника на РУ - Ловеч към ОДМВР - Ловеч, с което на същия е отнето
разрешение за съхранение, носене и употреба №20160247480/01.04.2017 година,
ведно с приложение към него със същия номер, издадени от РУ - гр.Ловеч валидно
до 31.03.2022 година и е разпоредено да се изземат следните оръжия: Пистолет „Глок“ 9х19 мм, № LZN647; Успоредка
„Бюхак“ , 16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна карабина
„Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: