Мотиви към
Присъда № 9/28.02.2017 г., постановена по
НОХД № 28/2017
г. по описа на РС Свиленград.
С обвинителен акт въз
основа, на който е образувано настоящото производство, РП Свиленград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С. Георгиус Я., роден на ***г., за това че на 05.08.2008 г., през
ГКПП „Капитан Петко Войвода” – шосе, община Свиленград, област Хасково, излязъл
през границата на страната от Република България в Република Гърция без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279,
ал.1 НК.
Представителят на РП Свиленград поддържа обвинението във
вида, в който е повдигнато. Намира
деянието за безспорно доказано и пледира за осъдителна присъда. Предлага
наказанието да бъде определено при баланс между смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, което по вид да бъде „Лишаване от свобода”, а като размер
около една година с ефективно изпълнение. Кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” следвало да бъде наложено около средния размер.
Моли постановеният акт да бъде в този смисъл.
Защитникът на подсъдимия намира, че в
проведеното наказателно производство не било установено кой е държавният орган,
следващ да даде разрешение за напускане на Р. България. Освен това наложената
на Я. забрана ограничавала правото на европейски гражданин за свободно
предвижване. Не оспорва обективната страна на деянието, но намира, че в случая
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Подсъдимият Я. се солидаризира със
становището на процесуалния представител. В последната си дума изразява
съжаление за стореното.
От събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Г.Я. е роден на *** ***, Република
Гърция. По произход е грък, гръцки гражданин е и живее в ********** Република
Гърция. Със средно образование е и притежава гръцка лична карта с № *************
в Република Гърция. Към настоящия момент Я. не е женен, но е осъждан, както
следва:
С Присъда № 114/07.10.2005г.,
постановена по НОХД № 72 по описа на РС Харманли за 2005г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 5 години. Наказателната
отговорност е ангажирана за престъпление по чл.128, ал.2, вр.ал.1 НК.
С Решение №
67/11.04.2006г., постановено по НАХД № 132 по описа на РС Свиленград за 2006г.,
на основание чл.78 А НК е освободен от наказателна отговорност с наложено
административно наказание глоба в размер от 600.00 лева за престъпление по
чл.342в, ал.2, вр.ал.1 НК.
Въз основа на
изпълнителен лист издаден по НОХД
№ 72 по описа на РС Харманли за 2005г., в СИС при РС Харманли било
образувано изп. Д № 41/2006г. с длъжник подсъдимия. В
тази връзка със Заповед № 984/26.06.2006 г. по описа на ОД на МВР
Хасково, на Я. на основание чл.43, ал.1, т.2 ЗЧРБ била наложена принудителна
административна мярка „Забрана за напускане на Република България”. /вж.
л.71-л.76 от ДП № 56/2008г. по описа на ГПУ Ново село/.
Междувременно,
подсъдимият пребивавайки на територията на страната, на 05.08.2008 г., заедно с
майка си и негов роднина се отправил към Република Гърция. Тримата пристигнали
на ГКПП „Капитан Петко Войвода” около 20.00 часа, където на смяна бил
свидетелят И.С. ***. Разпитан в съдебно заседание от 28.02.2017г., последният
заявява, че след проверка в компютърната информационна система установил
наложената забрана, след което казал на Я., че не може да премине в Р. Гърция.
Поканил го в помещение на ГКПП, като уведомил свидетелят К.Г., заемащ към онзи
момент качеството на Командир на отделение на ГКПП. Последният провел беседа с
подсъдимия на български език, в която отново му обяснил, че наложената забрана
ще е валидна докато не изпълни задължението си за заплащане на сумата по
присъдата, постановена от РС Харманли. След разговора Г. отишъл в дежурната
стая, за да приготви документите, с които Я. да бъде и писмено уведомен. В този
момент обаче, последният багайки напуснал
помещението, преодолял опита на свидетеля С. да го спре и с останалите спътници
и автомобила напуснал границата на страната.
Според свидетеля
С.Г.Ш., заемащ длъжността “мл.
разузнавач” към ГПУ Ново село, при задържането му на 14.11.2016г., подсъдимият
споделил, че е запознат с наложената му забрана, но излязъл през границата на 05.08.2008 г. без разрешение,
защото се уплашил и не знаел какви ще бъдат последствията за него. /вж. л.76 –
гръб от НОХД № 28 по описа на РС Свиленград за 2017г./.
В обясненията си
пред настоящия съдебен състав С.Я. обяснява постъпката с възрастта си към онзи
момент. Твърди, че е направил промени в живота си и изразява съжаление за стореното.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен
начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя изцяло от доказателствения материал, събран на досъдебното
производство, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и
кореспондира с възприетата фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. От доказателствената съвкупност, се налага извода
относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпление, по безспорен начин налагат извода, че Я. е автор на
престъплението, предмет на обвинителния акт.
В случая нямат тежест
възраженията на защитата относно липсата на яснота кой е компетентният орган,
следващ да даде разрешение за напускане на страната. Редно е да се отбележи, че
по отношение на граждани на държава членка на ЕС след 01.01.2007 г.,
разрешението, което е елемент от обективната страна на престъплението по
чл.279, ал.1 НК е необходимо само ако е била наложена забрана за напускане.
Такава е била налице. В случая надлежен орган на властта се явяват длъжностните
лица от компетентните служби на ГКПП на вътрешната граница, съобразно
дефиницията в чл.10 от Наредбата за гранично – контролно пропускателните
пунктове и упражняващи правомощията по чл.9 на същата. Това качество на
разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Г., С. и С.Ш. не бе оспорено от
процесуалния представител. Последните са осъществили гранична проверка по
смисъла на пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на Я., който е
подлежал на такава в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на
лица през границите.
Изследвайки
доказателствената съвкупност се намериха без опора и аргументите, касаещи
свободното движение на подсъдимия в границите на ЕС, като гражданин на държава
– членка на общността. Вярно е, че при констатирано противоречие между
националното законодателство /визирайки нормата на чл.43, ал.1, т.2 ЗЧРБ/ и
европейското право, националният съдия следва да даде превес на Общностното
право. Това обаче, е трябвало да бъде сторено в евентуално производство по
оспорване на процесната Заповед № 984/26.06.2006 г. по
описа на ОД на МВР Хасково, с която е била наложена „Забрана за напускане на
Република България”. Избирайки Свободата, на 05.08.2008 г. Я. се е лишил от
тази възможност, поради което съдът намира обвинението доказано по безспорен и
категоричен начин. Подсъдимият е излязъл
през границата на
страната, като е бил наясно с липсата на
изискуемото разрешение за това, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване. Така без
разрешение на надлежните органи на властта на 05.08.2008 г. през ГКПП „Капитан Петко Войвода” –
шосе, община Свиленград, област Хасково, излязъл
от Република България в Република Гърция с което осъществил състав на престъпление по чл.279, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им.
В специалния текст на Наказателния кодекс за
извършеното деяние е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет
години и глоба от сто до триста лева.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
съобрази принципите на законоустановеност и
индивидуализация, както и обществената опасност
на подсъдимия, предвид наличието на предходно осъждане и степента на обществена
опасност на деянието. Безспорно
анализирайки доказателната съвкупност правят
впечатление безцеремонното потъпкване на закона и установения в страната правов
ред, както и престъпната упоритост и хладнокръвието, с което Я. е осъществил
престъплението. Наличието на предходно осъждане и угрозата наложеното наказание
да бъде приведено в изпълнение не се е оказал достатъчен контра мотив при
формиране на престъпния умисъл. От друга страна съдействието на
подсъдимия в хода на наказателното производство следва да се третира като
допълнително, смекчаващо отговорността обстоятелство, макар и да не е
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението. Не е без значение и факта, че този вид деяние към
датата на извършването не е имало обществения облик, който притежава в момента
не само на регионално ниво, но и в рамките на Европейския съюз.
Анализирайки и оценяйки както смекчаващите,
така и отегчаващите вината обстоятелства за настоящия състав е без съмнение, че
късното санкциониране на престъпното деяние, макар и по вина на подсъдимия
обуславя налагане на наказание под средния размер, доколкото наказателната
репресия, предвид изтеклия дълъг период от време /повече от осем години/ не
може да постигне желаното въздействие и корекция върху личността.
Ето
защо, наказанието следва да бъде определено под средния размер, а именно 6
/шест/ месеца „Лишаване от свобода”. Съдът
намира, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като взе предвид, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно при строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като в същото време се
приспаднато и времето, през което Я. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда
на НПК, считано от 14.11.2016 г.
Едновременно с това кумулативно предвиденото наказание „Глоба” следва да се
определи в размер от 100.00 /сто/ лева, като при определяне на паричната
стойност съдът съобрази и факта, че към момента на налагане на наказанието,
подсъдимият е безработен.
Именно по този начин настоящият
състав намира, че ще се осъществят целите на генералната и специална превенция,
посочени в чл.36 НК.
В настоящия случай на
подсъдимия Я. с Присъда №
114/07.10.2005г., постановена по НОХД № 72 по описа на РС Харманли за 2005г. е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение
е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 5 години. Присъдата е
влязла в сила на 24.10.2005 г.
Процесното
деяние е извършено на 05.08.2008
г. Така е видно, че е налице хипотезата на чл.68, ал.1 НК, доколкото
подсъдимият е бил в изпитателен срок считано от датата на влизане в сила на
посочения акт - 24.10.2005 г., поради което деянието, за което е признат за
виновен и осъден по настоящото НОХД № 28/2017
г. по описа на РС – Свиленград, попада в него. Ето защо, следва да се
постанови определеното наказание по предходното осъждане в размер на „Лишаване от свобода” за срок от 3
години, да бъде изтърпяно ефективно, отделно, изцяло и преди наложеното
наказание по НОХД № 28/2017
г. по описа на РС – Свиленград, при първоначален „строг” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.112, ал.4 НПК, вещественото доказателство гръцка лична карта с № **************** от
Република Гърция трябва да се предаде на подсъдимия С.Г.Я. или на
упълномощено от него лице.
На основание чл.189,
ал.2 НПК, направените по делото разноски
за извършен устен превод, в
размер на 30.00 /тридесет/ лева от досъдебната
фаза следва да останат за сметка на органа на досъдебното производство, а тези
от съдебното производство, в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, за сметка на
Съда.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: