№ 888
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110140375 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор
ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Д. ЕН.
против Столична община, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от вещ, собственост
или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез,
намиращ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски
проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от Г. Д. ЕН. против
Столична община за сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка
и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от бездействие на
служители на ответника да поддържат в изправно състояние вещта – решетка на
шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в София, на
кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
1
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.06.2021 г. около 14:50 часа, при влизане
в подлеза, находящ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на
бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, левият й крак попаднал в счупена
шахта, вградена в най-горното стъпало на подлеза. Цялото й ходило се заклещило в
дупката на счупената шахта, на която две от напречните железа били счупени, с
опасно стърчащи ръждясали краища. В следствие на предходното, ищцата загубила
равновесие и паднала странично на лявата си страна, при което получила натъртвания
и посинявания. Поддържа, че в продължение на няколко минути останала със заклещен
крайник, лежейки безпомощно на земята, без възможност да извади крака си.
Виждайки случилото се, към ищцата се притекли на помощ минаващи от там хора,
като една жена опитала да извади ходилото й от дупката. След дълги усилия,
придружени в остра болка, ищцата успяла с ръка, дърпайки обувката, да измъкне и
крака си от дупката. Повикала такси и отишла в спешната помощ към Пирогов, където
при извършения преглед било установено изкълчване, навяхване и разтягане на
ставите и ставните връзки на ниво глезен и стъпало. Предписано и било лечение с
полагане на студени компреси, вземане на болкоуспокояващи и слагане на ортеза
/обездвижваща превръзка/. Твърди още, че на следващия ден не могла да се движи
самостоятелно и свободно използвайки крака си, поради което се наложило приятел да
й помага при обслужване и извършване на текущи нужди. Твърди, че и до настоящия
момент не е възстановила в пълен обем функцията на наранения крайник, като изпитва
болка при продължително ходене и при промяна на времето. Отделно от предходното
твърди, че е претърпяла и психоемоционална травма, която е довела до изпадане в
депресивно състояние, станала затворена, тревожна, напрегната, плачлива, без
възможност да се отпусне. Оценява претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени болки и страдания – страх, стрес, безпокойство и тревожност за здравето и
живота й, продължаващи и към настоящия момент, на сумата от 3000,00 лева. Изразява
становище, че отговорността за вредите е на Столична община, на която съгласно
разпоредбите на ЗП е вменено задължение за изграждане, ремонт и поддържане на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези и др. в границите на урбанизираните територии. Сочи се, че отводнителната
шахта е собственост или е поставена под надзора на ответника, като увреждането се
дължи на липсата на предпазна решетка. В условията на евентуалност се твърди
вредите да са настъпили от бездействие на служители на общината, които не са
изпълнили задълженията си за поддръжка в изправно състояние на подлезите, които са
общинска собственост. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на исковата претенции.
Претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на
увреждането, както и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, в
2
предявения иск се оспорва поради липса на пасивна процесуална легитимация. По
същество на спора се оспорва изложеното в исковата молба твърдение за настъпил
инцидент с ищцата на посочената дата и място, който да се дължи на бездействие на
общината по отношение на ремонтите и поддържането на решетка на шахта. Оспорва
се твърдението в исковата молба за причинно-следствена връзка между депресивното
състояние на ищцата като последица от процесния деликт, поради липса на
доказателства в тази насока. Поддържа се становище, че от изложеното в исковата
молба не ставало ясно дали неимуществените вреди се претендират като последица от
непозволено увреждане, причинено от вещ, или от действие или бездействие на
общински служители. Оспорват се твърденията на ищцата относно причините и
механизма на настъпване на уврежданията, като се сочи, че след направена вътрешна
проверка е установено, че в районната администрация не е постъпвал сигнал за лошо
или компрометирано състояние на шахта, която да се намира на посоченото в исковата
молба място. Излагат се доводи, че в случая липсват доказателства, от които да се
обуслови извод, че е налице деяние от страна на СО, изразяващо се в бездействие, а
именно, че не се поддържа тротоара в състояние, позволяващо използването му по
предназначение - за движение на пешеходци, което обстоятелство изключва
отговорността на ответника. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване, като се възразява срещу размера на претендираните вреди с доводи, че
същия е завишен и не е съобразен с принципа за справедливост. По изложените
съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото лист за преглед на пациент се установява, че на
20.06.2021 г. в 17:06 часа на ищцата е извършен преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
при който е отразено, че пациентът Г.Е. е с болка и оток, след пропаднал крак в шахта.
Поставена е диагноза „Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзка
на ниво глезен и стъпало“. Предписана е терапия с ортеза и медикаменти. Предходното
се установява и от приложената по делото Амбулаторна книга, в която е вписан
извършения преглед.
По делото е приложено заключението от извършената рентгенография – лицева и
профилна, изготвено от д-р Петров при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в което е отразено
„Не личат убедителни рентгенови данни за фрактури“.
По делото е приложено писмо от Директора на Дирекция „Аварийна помощ и
превенция“ до Кмета на СО, район „Средец“, в което се съобщава, че в ДАПП не е
постъпвал сигнал за счупена/отворена отводнителна шахта, намираща се при подлеза
на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“ и не е
3
обработван такъв.
По делото е приложено електронно писмо в превод на български език, от което се
установява, че ищцата е била в платен годишен отпуск през периода от 16.06.2021 г. до
27.06.2021 г., като след това - за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г., е ползвала
неплатен годишен отпуск.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Вера
Стоянова Боздева и Йорданка Ангелова Гаджева.
В показанията си св.Боздева разказва, че не познава ищцата, но е било очевидец
на случилия се с нея инцидент на 20.06.2021 г., около 14:50 часа. Свидетелката
разказва, че ищцата вървяла пред нея, когато при подлеза на Румънското посолство
кракът й попаднал в счупена шахта, която се намирала на най-горното стъпало на
подлеза. Жената паднала странично, а ходилото на левия й крак останало заклещено.
Свидетелката се опитала да й помогне, като първо издърпала крака, а след това
извадили и обувката. Описва, че решетката била широка около педя и дълбока до
човешки глезен, ръждясала. Върху решетката имало боклуци, които пречели да се
вижда. Разказва още, че ищцата била притеснена и стресирана, личало си, че изпитва
болка и не можела да стъпва самостоятелно.
В показанията си св.Гаджева разказва, че на процесната дата ищцата й се обадила
по телефона, за да й каже, че е претърпяла инцидент и се намира в Пирогов. Помолила
да отиде при нея. Когато свидетелката пристигнала, ищцата излязла от вътре
куцукайки, а кракът й бил увит в ластичен бинт. Разказала й, че по-рано през деня
заклещила крака си в шахта. Същия ден правили компрес с риванол и лед, а на
следващия ден взели ортеза – ботуш, закопчаващ се с няколко ленти за обездвижване
на крака. Ищцата се оплаквало от силни болки, независимо от обезболяващите. За три
дни ищцата била на лежащо лечение, а след 5-6 дни заминала за Англия, където
живеела. След това се чували по телефона, като и до ден днешен ищцата се оплаква
при лошо време, иначе болката в крака отшумяла за около две месеца.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
в което вещото лице е констатирало, че при липсата на достатъчно данни в
приложените по делото медицински документи /относно констатирания оток,
функционалното състояние на глезенната става, срок на назначена имобилизация,
проследяваща медицинска документация/, не може да се прецени тежестта на
възникналото увреждане. С оглед предходното, вещото лице е описало характера, вида
и степента на увреждане както при изкълчване на глезенна става, така и при навяхване
на същата. При отговор на въпроса каква и продължителността и интензивността на
претърпените болки и страдания в резултат на увреждането, вещото лице е съобразило
отговора на първия въпрос, като е посочило, че същите отново са в зависимост от това
дали се касае за разтегнати или скъсани сухожилия. Според вещото лице, настъпилото
увреждане може да се случи по време и начин описан в исковата молба, като срокът на
4
възстановяване отново зависи от конкретното увреждане.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
По така предявения главен иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) че ответникът е собственик на
процесната вещ; 2) настъпилите вреди в посочения размер вследствие на вредното
въздействие на посочената вещ.
В съдебната практика /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./ е изяснено, че ако
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е
възложил работата по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не
на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава
отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на чл.45,
съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл.50 ЗЗД.
В конкретния случай, в исковата молба се твърди, че при влизане в подлеза,
находящ се на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“,
левия крак на ищцата пропаднал в счупена шахта и ходилото й се заклещило в дупката,
образувана от счупване на две от напречните железа на отточната (отводнителна)
шахта. От показанията на св.Боздева, която е очевидец на инцидента се установява, че
върху решетката имало боклуци, които пречели да се види дупката.
С оглед предходното, съдът приема, че в случая не се събраха доказателства, от
които да се установява, че инцидента е възникнал от обективните качества на вещта,
т.е. твърдяното увреждане на ищцата да е в резултат на свойствата на решетката на
шахтата. В случая са налице данни за ангажиране на гаранционно-обезпечителна
отговорност на ответника, доколкото твърдяното увреждане на ищцата не се дължи на
виновното неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със
закон задължения по ремонта и поддръжката му в изправност.
Ето защо, предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
и разгледан предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
По предявения в условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
5
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени
вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
Настоящият съд намира, че горепосочените правопораждащи факти бяха доказани
в хода на производството. От показанията на св.Вера Боздева се установява, че мястото
на настъпване на процесното събитие е именно на територията на Столична община –
подлеза на кръстовището на бул.»Шипченски проход» и ул.»Михай Еминеску». Между
страните не се спори, че този участък се стопанисва и поддържа от Столична община.
В тази насока е и обективираното в писмения отговор признание.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините
са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и
ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12,
13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за
защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици. В качеството си на
юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или
други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и
доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка
на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като препятствие за безопасно
преминаване.
Предвид гореизложеното, неизпълнението на вменените от закона задължения на
Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота
и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
6
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, съдът приема за безспорно установено и настъпването на неимуществени
вреди за ищцата. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищцата се установява от гласните доказателства –
показанията на св.Боздева и св.Гаджева и писмените доказателства – амбулаторен лист
за извършен преглед, рентгенови изследвания. Съдът кредитира показанията и на двете
свидетелки, тъй като същите кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Първата свидетелка е пряк очевидец на инцидента, не познава ищцата и
категорично не е заинтересована от изхода на делото. Втората свидетелка е била
непосредствено до ищца през първите три дни от инцидента и има преки впечатления
от изпитваните от последната болки и страдания. Отделно от предходното, показанията
й са обективни, тъй като има медицинско образование.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение, което
следва да бъде присъдено за претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да
се отбележи, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така например в
редица решения на ВКС, а именно: решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г.
на ІІ т.о.; решение № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д.
№ 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. Следва да се има предвид още, че при определянето
7
на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /в този смисъл са
решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на
ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II т.о. на ВКС /.
В конкретния случай по делото няма категорични доказателства относно тежестта
на възникналото увреждане /видно от заключението въз основа на направените
ренгенографии е, че «не личат убедителни ренгенови данни за фрактура»/. Ето защо,
съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, в която описва телесното
увреждане като «навяхване на глезенната става». В тази част същото кореспондира и с
показанията на св.Гаджева, която в показанията си разказва, че болката в крака на
ищцата е отшумяла за около 2 месеца.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.51, вр.чл.52 ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
полученото увреждане на крайника на ищцата. Доколкото паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то
настоящия съд намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 2 000,00 лева. При определяне на същите, съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания – че при навяхване на глезенната
става функционално възстановяване настъпва за около два месеца след инцидента, т.е.
причинени са болки и затруднения при придвижването на ищцата за период по-дълъг
от 30 дни, нейната възраст към датата на инцидента /64 г./, начина на получаването им
– поради заклещване на ходилото, същата е загубила равновесие и е паднала
странично. По делото липсват данни за понесени болки и страдания над обичайните за
периода на възстановяване. Видно от приложеното по делото електронно писмо от
работодателя на ищцата е, че същата се е върнала на работа още на 06.07.2021 г., т.е. 15
дни след инцидента.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че обезщетение в размер на 2000,00 отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. В останалата част над този размер до предявения
от 3000,00 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -
20.06.2021г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД:
8
С оглед изводите за основателност на евентуалната искова претенция, следва да
бъде разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на ищцата, което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на
вредите. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В конкретния случай такива данни липсват. Напротив - от показанията
на св.Боздева се установява, че решетката е била покрита с боклуци. С оглед
предходното, настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска. По делото не е представен
списък на разноските по чл.80 ГПК, но това обстоятелство препятства единствено
възможността ищцата да иска изменение на решението в частта за разноските. При
обективирано още в исковата молба искане за присъждане на разноски, съдът е длъжен
да се произнесе съгласно доказателствата по делата за тяхното извършване. Видно от
данните по делото е, че ищцата е направила разноски в общ размер на 385,00 лева
/120,00 лева – платена държавна такса, 5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение и 260,00 лева – внесен депозит за вещо лице/. Съразмерно на уважената
част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 154,00
лева. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват
доказателства за реално заплащане на такова.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед предходното и като взе предвид,
че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило в две открити
съдебни заседания, без да се събират допълнително доказателства, на основание чл.78,
9
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на
ответника сумата от 60,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. ЕН., ЕГН ********** против Столична община,
с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 иск с правно основание чл.50 ЗЗД, вр.чл.45,
ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от
20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и непосредствена последица от непозволено
увреждане, причинено от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника –
решетка на шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в
София, на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД Столична община, с адрес:
гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на Г. Д. ЕН., ЕГН ********** сумата от 2
000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и непосредствена последица
от непозволено увреждане, причинено от бездействие на служители на ответника да
поддържат в изправно състояние вещта – решетка на шахта, находяща се пред подлез,
намиращ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски
проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
сумата над 2000,00 до пълния предявен размер от 3000,00 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Столична община, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 да заплати на Г. Д. ЕН., ЕГН ********** сумата от 154,00 лева,
представляваща направени по производството разноски съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. Д. ЕН., ЕГН ********** да заплати на
Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 сумата от 60,00 лева,
представляваща направени по производството разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11