РЕШЕНИЕ № 2328
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 21202 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша” № 89 Б, против И.К.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 749, 93 лв., представляваща изплатено от
ищеца в полза на третото увредено лице “Каменица” АД застрахователно
обезщетение за ремонт на увредения автомобил „Пежо Бипер" с ***при „София
Франс Ауто" АД, вследствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило
на ***г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на ***г. при движение в град П., около 11:56 ч., на кръстовището с между бул. ***и
бул. ***, лек автомобил „Шкода
Фабиа", с ***, собственост на И. А. Д., управляван от ответника, не спазва
необходимата дистанция и се блъска, като реализира пътно-транспортно
произшествие, със спрелия пред него на знак “Б-1” на бул. ***товарен автомобил
„Пежо Бипер", с per. ***, управляван от Е.К.Н., собственост на
„Каменица" АД. За произшествието бил съставен Протокол за ***от ***г., като на ответника
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № ***/***г.
Твърди, че увреденият автомобил е застрахован със застраховка “Каско +”,
сключена с ищцовото дружество по силата на застрахователна полица № ***г., със
срок на валидност от 20.01.2016 г. до 19.01.2017 г. Сочи, че при
застрахователното дружество, и по повод уведомление от собственика на увредения
автомобил е образувана щета № ***, като са установени следните увреди на
тежкотоварния автомобил: задна броня и панел – заден, ляв калник, 3 вр.
Поддържа, че с възлагателно писмо изх. № ***/***г. възложил извършването на
ремонта на автомобила на автосервиз „София Франс Ауто" АД, за което е
съставена фактура № ***г. за следните ремонтни дейности: определено време за
боя; боядисване задна броня; подготвяне задна броня за боя; боядисване заден
ляв панел; подготвяне заден ляв панел за боя; демонтаж и монтаж ляв стоп; ремонт задна броня; демонтаж и монтаж
задна броня; демонтаж и монтаж стъкло заден ляв панел; демонтаж и монтаж заден
ляв пластмасов подкалник; изправяне заден ляв панел; демонтаж и монтаж
уплътнение стъкло заден ляв панел; демонтаж и монтаж лайсна заден ляв панел;
подготвителни бояджийски материали боя. Сочи, че било определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 749, 93 лв., което било изплатено на сервиза,
осъществил ремонта с нареждане за групово плащане от 18.04.2017 г. Поддържа, че
към датата и часа на настъпване на пътно-транспортното произшествие, автомобилът,
с който е реализирано последното не е имал валидно сключена застраховка
“гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради така изложените
обстоятелства счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил
в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата - И.К.В., поканен с изпращането на две
регресни покани да заплати на застрахователното дружество, изплатеното от
последното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът И.К.В. е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който признава предявените
искове, както по основание, така и по размер, като е посочил, че предявените
искове следва да бъдат изцяло уважени.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
В случая са налице предпоставките, установени
в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил
съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно
заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК
следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на
решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични
правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е
основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с
оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен
така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя
кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска са налице, доколкото ответникът с отговора на исковата молба е заявил, че
признава иска и счита, че последният като основателен следва да бъде уважен.
Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение
при признание на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание, в
което съдът е дал ход на устните състезания.
Не са налице и отрицателните предпоставки,
установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на
тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението
на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл.
339 ГПК.
Следователно предявения иск като основателен
следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени
сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да
признава предявените искове, е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следва сумата от общо 410 лв., от която сумата от 50 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 360 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 410, ал. 1, .т. 1 КЗ И.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “ДЗИ – Общо Застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша”
№ 89 Б, сумата от 749, 93 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице “Каменица”
АД застрахователно обезщетение за ремонт на увредения автомобил „Пежо
Бипер" с ***при „София Франс Ауто" АД, вследствие на
пътно-транспортното произшествие, настъпило на ***г., ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД И.К.В. да заплати на “ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД сумата от 410 лв. – разноски в производството по
гр.д. № 21202/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка
***: ***, BIC: *** „Обединена българска банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК