№ 364
гр. Ямбол, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100659 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., против „ЮтеКредит
България“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните
договор за кредит от 15.06.2023 год., поради противоречие с добрите нрави и
разпоредби на ЗПК, евентуално съединен с иск за прогласяване на нищожност на
договорни клаузи, поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК, както и
иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 949, 61 лв., след изменението на
иска като получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор
за кредит за сума в размер на 4000, 00 лв., усвоена на *** г., като ищцата следвало да
върне сумата по кредита в общ размер на 5933, 24 лв. за срок от 24 месеца, при ГПР
49,67% и ГЛП 22 %. Също така съгласно посочения договор за кредит ищцата следвало
да заплати и такса за разглеждане в размер на 949, 61 лв. В тази връзка ищцата при
погасяване на кредита заплатила по него сумата от 200 лв. такса за разглеждане.
Твърди се, че клаузата по договора за кредит № : L*** от *** г., предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане в размер на 949, 61 лв. била нищожна на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, като се развиват
подробни съображения в тази насока.
Иска се приемане от съда, че клаузата в посочения договор за кредит,
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 949, 61 лв. била
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и поради това, че била сключена при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и
чл.146 ЗЗП.
Ищеца посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила по него сумата
от 200 лв.- такса за разглеждане. В този смисъл се твърди, че сумата от 200, 00 лв. е
получена от ответното дружество по недължимо платена по недействителна клауза
съдържаща се в договора и предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, поради
1
което претендира да бъде осъдено да й я заплати.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил
недопустим, поради липса на правен интерес, като кредитополучателя получил сумата
по кредита от дружеството и в 14- дн. срок не бил упражнил правото си на отказ, като
ползвал кредита и нямал възражения, относно договорните отношения.
По основателността на иска се счита, че същите са изцяло неоснователни, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Описва се начина на сключване на
договора за кредит на *** г., чрез заявка онлайн на интернет страницата, като ищцата
била представила личните си данни, посочила е размера на желания кредит, срока на
кредита, наименованията на кредитния продукт и условията при които желае да ползва
кредита. Договора бил сключен при спазване на условията ЗПФУР със средства за
комуникация от разстояние, по електронен път. Таксата за разглеждане била за
предварително разглеждане на документи на кандидат- кредитополучателя, като между
страните все още нямало сключен договор за кредит, било налице преддоговорно
взаимоотношение между тях, поради което кандидат- кредотополучателя, все още
нямал качеството на потребител, за да се ползвал от изричната законова закрила.
Таксата за разглеждане била включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 ЗПК не
надвишавало императивно определената от законодателя граница. Отделно от това се
твърди, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане била индивидуално уговорена.
Твърди се, че таксата за разглеждане не била такса по усвояване, като с оглед размера
на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени
обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, възражението за
нищожност та тази клаузи било неоснователно. Твърди се, че неоснователно било
твърдението, че договора за кредит бил нищожен на основание чл.11, ал.1, вр.чл.22
ЗПК.
В случай, че се приемело от съда, че предявения иск бил допустим, заявявали
съгласието си за сключване на съдебна спогодба.
Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството.
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с
молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят
за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн.
чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като
не изпращат законен и процесуален представител, като с писмена молба поддържат
подадения отговор на исковата молба и искането си за отхвърляне на иска, като правят
възражение за размера на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а съдът с доклада по делото е отделил за безспорни и
ненождаещи се от доказаване в отношенията между страните фактите, че на *** г.
между тях е бил сключен договора за кредит № : L*** за сума в размер на 4000, 00 лв.
и същата е усвоена от кредитополучателя на *** г. , при фиксиран лихвен процент от
2
22% и ГПР 49, 67 % и срок на погасяване 24 месеца.
По силата на посочения договор ответното дружество в качеството му на
заемодател предоставила на заемателя Р. Г. П. парична сума в размер на 4000 лв. Както
беше посочено и по-горе кредита бил отпуснат със срок за погасяване 24 месеца, с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 22%, обща сума на лихвите за периода
в размер на 983, 63 лв., такса за разглеждане в размер на 949,61 лв., годишен процент
на разходите в размер на 49, 67 %, като общия размер на кредита възлизал на стойност
5 933, 24 лв.
От представения договор се установява, че кредита се изплащал наведнъж, по
избран от клиента метод с банков кредит или в касата на „Easy pay“, като сумата от
1 137, 11 лв. щяла да се използва за плащане на парични задължения, които клиентът
имал към кредитора и което било договорено в индивидуален договор за кредит №
L***. Кредитът следвало да бъде погасен на вноски в съответствие с погасителен план,
приложен като Приложения № 1 към настоящия индивидуален договор за кредит, като
23 парични вноски били в размер на по 247, 09 лв. и последна изравнителна 24 вноска в
размер на 250, 17 лв., като всяка една от тях включвала главница, лихва и такса, като в
последната графа от погасителния план бил за остатъка от кредита.
Като писмени доказателства са представени още стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация, рамково
споразумение за потребителски кредити № ***, справка за плащанията по договор за
кредит № L*** от *** г. сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Р. Г. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во и III- то ЗЗД и чл.
55,ал.1,предл.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 вр.чл.143 от Закона за защита на потребителите. За
да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на
договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и
с уважаването му да се постигне определен правен резултат. По делото няма спор
относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който
лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 ЗКИ , а другият е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор за заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от
договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за разглеждане,
която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира, че въпросната
клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна
3
по облигационното отношение. В самия договор е записано, че таксата за разглеждане
се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата
бивала възстановено от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата за
разглеждане бил посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се избегнели
всички съмнения, таксата за разглеждане се дължала изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да била причина. Тази такса е във фиксиран размер на 949, 61 лв.
и е около 1/6 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и
да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води
единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера
на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност
при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.
На следващо място, изрично нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, предоставя
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с
усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява
услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и
изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция,
свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита,
отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все
действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са
включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява
действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на
искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално
за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на
добросъвестност и справедливост. На трето място, изцяло недоказани са твърденията
на ответника за това, че клаузата е била индивидуално договорена и, че предварително
ищецът е бил запознат с нея. Не се представя попълненото от заемателя предложение
за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на
таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с
размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали
е информирано за това. Съгласно чл.144, т.9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които
налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл.146, ал.1 ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл.146, ал.2 ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не
доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според
настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9
ЗЗП, като по изложените съображения в тяхната цялост предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и задължения
за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя - ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо
платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Оттук
следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД е
основателен.На основание чл.214 ГПК осъдителният иск е увеличен на 949, 61 лева и в
4
такъв размер следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищeцът е заплатил държавна такса в размер на 100
лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от
решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адв. Мирослав М.- ПАК, поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер
на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на исковете тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., предвиждаща
минимален размер на адвокатско възнаграждение за един иск в размер на 400 лв. , като
за двата съединени иска респективно 800 лева. В настоящия случай са представени
доказателства, че адв. М.- ПАК е регистриран по ДДС, като на същия следва да се
присъдят разноски в размер на общо 960,00 лв. с ДДС. В настоящия случай от страна
на процесуалния представител на ответника е направено своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно с оглед на това,
че адвокатския хонорар е определен на миниума по Наредба № 14.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните "Юте Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *** и Р. Г. П. , ЕГН: **********, че е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и закона, клаузата от сключения между страните договора за кредит №
L***/*** г. - клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в
размер на 949, 61 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД " Юте Кредит България"
ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: ********** , сумата от 949, 61 лв.,
представляваща заплатена такса за разглеждане по недействителната клауза от
договор за кредит № L***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Юте Кредит България" ЕООД, ЕИК: *** да заплати на Р. Г. П. , ЕГН:
********** направените по настоящото дело разноски в размер на 100, 00 лева.
ОСЪЖДА "Юте Кредит България" ЕООД, ЕИК: *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв., вр. с чл.7, ал.1, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. М. В. М., АК - П., сумата от общо 960,00 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
настоящето производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5
6