Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13905 по описа на състава за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 2в
от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 от ДЕС.
Ищецът Б.Д. твърди, че е понесъл значителни имуществени вреди, в резултат
от нарушение на правото на ЕС, което било допуснато от органите на Държавата, в
качеството й на член на Европейския съюз. В обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът твърди, че на 27.01.2013г. при преминаване през митническата
граница на Република България, той не декларирал притежанието на сумата от 262
242,70 евро, с левова равностойност от 513 062, 13 лева и това деяние, след
като било установено от митническите органи, станало основание за образуване на
наказателно производство срещу него. Така образуваното НОХД №476/2013г. по
описа на Районен съд-Сливница приключило със осъдителна Присъда №102 от
28.05.2014г., потвърдена с Решение от 13.12.2014г. по ВНОХД №391/2014г. по
описа на Софийски окръжен съд. На ищеца било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, а на
основание чл.251, ал.2 от НК паричната сума предмет на престъплението била
отнета в полза на Държавата. Вследствие на осъществената законодателна и правораздавателна дейност от овластените
Държавни органи, която според твърденията на ищеца, била в явно противоречие с приложимото
право на ЕС, с утвърдената практика на СЕС и с принципа на лоялно
сътрудничество - ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди, съизмерими със
стойността на отнетата в полза на Държавата сума. Според твърденията на ищеца -
искът следвало да бъде насочен срещу три отделни субекта, които следвало да
понесат солидарно деликтна отговорност за това нарушение на общностното право. Привличането
на първия ответник - Държавата, ищецът обосновава с отнемането на споменатата
парична сума в полза на Държавата, посредством съдебен акт, постановен в
противоречие с общностното право. Надлежната материална легитимация на втория
ответник- Народно събрание – ищецът обосновава с функцията на този
конституционно установен законодателен орган на Държавата, който е задължен да
предприема всички необходими мерки за отстраняване на неправомерните последици
от нарушение на общностното право – а в конкретния случай – да отстрани
съществуващото противоречие в режима на санкциониране на правните субекти за недеклариране
на парични суми при преминаване през границите на ЕС, установени при сравнение
между текстовете на разпоредбите на чл. 251, ал. 2 от НК и чл. 9 от Регламент/ЕО
№ 1889/2005г. По отношение надлежната материална легитимация на третия ответник
– Софийски окръжен съд, ищецът поддържа тезата, че с Решение от 13.12.2014г. по
ВНОХД №391/2014г. по описа на СОС с което била потвърдена Присъда №102 от
28.05.2014г. по НОХД №476/2013г. съгласно описа на Районен съд-Сливница, този съд допуснал пряко нарушение
на общностното право – чл. 4, ал.3 от ДЕС, чл.9 от Регламент/ЕО №1889/2005г.,
чл.5, ал.4 от КРБ и чл. 382, ал. 7 от НПК, а нарушението предизвикало
настъпване на имуществената вреда, в резултат отнемане на недекларираната
парична сума в размер на 262 242,70 евро и 194, 15 турски лири в полза на
Държавата. За да аргументира твърдението си за допуснато нарушение, ищецът се
позовава на постановеното преюдициално заключение по дело С-707/2017г. на СЕС в
Люксембург, касаещо недопустимостта на национална правна уредба, в която се
предвижда санкции за недеклариране на парични суми при преминаване на
митническите граници на ЕС заедно с конфискуване на сумите. Отделно ищецът
изтъква наличието на относима съдебна практика на Съда за защита на човешките
права и основни свободи в Страсбург. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност, да
му заплатят сумата от 513 062, 13 лева, представляваща левова равностойност на
отнетата в полза на Държавата сума от 262 242,70 евро и представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди,
в резултат от предприети в
нарушение на правото на Европейския съюз действия по упражняване на
властнически правомощия от страна на органите на Държавата.
Ответникът Софийски окръжен съд оспорва допустимостта и основателността на
исковата претенция, като излага подробни съображения и правни доводи в
депозирания отговор. Изтъква наличието на висящо тълкувателно дело образувано
пред ВКС, по което са поставени въпроси касаещи определянето на родовата
подсъдност и процесуалния ред по който следва да бъдат разглеждане споровете за
реализиране на отговорността на държавата и общините при нарушение на правото
на ЕС.
Оспорва основателността на предявената искова претенция
като посочва че при постановяването на окончателното решение въззивният съд е
спазил материалните и процесуалните норми, с което е постановил законосъобразен
краен съдебен акт. Излага становище, че цитираната общностна правна уредба не
се намира в противоречие с вътрешното законодателство, съответно не е допуснато
нарушение на правото ЕС, от което да са възникнали вредоносни последици.
Ответникът Народно събрание на Република България оспорва допустимостта на
иска, а при условията на евентуалност – оспорва и неговата основателност.
Оспорва допустимостта на предявените искове срещу него, поради неприложимост на
ЗОДОВ по отношение на дейността на законодателния орган и липса на законово
придадено качество на процесуална фигура, годна да отговаря за
законотворческата си дейност – съответно отсъствие на надлежна пасивна
процесуална легитимация. Този ответник поддържа тезата, че Народното събрание
не разполага с качеството на процесуален субституент на държавата по смисъла на
чл.31 от ГПК и не следва да бъде ангажирана отговорността му като публичен
орган, а независимо от този довод- актовете
на законодателния орган подлежат на контрол единствено от Конституционния съд, а
гражданските съдилища не разполагат с компетентност да осъществяват инцидентен
контрол върху тях. Независимо от
изложеното, не била налице надлежна процесуална легитимация по отношение на
действащото 44-то Народно събрание, поради липса на правоприемство между него и
43-то Народно събрание, което било мандатоносител при приемането на процесната
нормативна уредба в НК през 2015г. Излага становище за неприложимост на
цитираното преюдициално заключение по дело С-707/2017г. на СЕС. Инициираната
наказателна процедура от страна на ЕС срещу Република България не следвало да
се счита за основание за ангажиране на отговорността на законодателния орган,
доколкото той в качеството си колективен орган не разполагал със законодателна
инициатива. Разпоредбата на чл. 251,
ал.2 от НК съответствала на общностното право. В допълнение с акта
на сключване на споразумение в хода на наказателното производство ищецът
изрично е заявил, че признава вината си и безусловно се е съгласил с
последиците, включително с отнемането на недекларираните парични суми. След
последните законодателни промени в чл. 251 от НК от 2017г. конфискацията на
недекларираните парични суми била запазена като възможна наказателна мярка, без
да е поставена в зависимост от произхода на средствата. Излага доводи срещу
допустимостта на искането за осъждане на посочените ответници при условията на
солидарност. Моли за отхвърляне на предявената претенция и претендира за
осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена и от ответника Държавата, представлявана от М.НА
Ф.. Този ответник оспорва надлежната си процесуална и материална легитимация в
така образуваното исково производство и поддържа становище за недопустимост на
предявения спрямо него иск. Поддържа становище за неприложимост на цитираната
съдебна практика на СЕС, а при условията на евентуалност – релевира аргументи в
посока за неприложимост на гаранционно-обезпечителната отговорност за чужди
действия по чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД поради липса на възлагане от страна на
Държавата на функции и правомощия на публичните органи, привлечени като
ответници в настоящото производство. Оспорва наличието на правно основание за
ангажиране на извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, произтичащи от
осъществени действия/бездействия от страна на законодателния орган и
правораздавателните органи. Посочва, че цитираното преюдициално заключение е
постановено след приключване на наказателното производство срещу ищеца, поради
което не обвързвало първоинстанционния съд при формиране на правните му изводи,
а при това ищецът не твърдял да са били предприети действия за ревизиране на
влезлия съдебен акт по специалния ред в НПК, във връзка с новонастъпило обстоятелство
– постановеното преюдициално заключение по дело №С-707/2017г. на СЕС. Оспорва
възникването на солидарност между държавата и останалите ответници, която да се
основава на изрична правна норма или постигната договореност помежду им. Моли
за отхвърляне на предявената претенция и претендира за осъждане на ищеца да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приложената към делото преписка по НОХД № 476/2013г. по
описа на Районен съд-Сливница и ВНОХД №391/2014г. по описа на Софийски окръжен
съд мотивира извод за извършените в хода на делото процесуални действия и за
съдържанието на постановените съдебни актове. Делото е образувано по
обвинителен акт, внесен от РП Сливница срещу Б.Д., срещу когото е било повдигнато
обвинение в извършването на престъпление от общ характер – по чл. 251, ал.1 от НК. Установява се, че с осъдителна Присъда №102 от 28.05.2014г. постановена по НОХД
№476/2013г. съгласно описа на Районен съд-Сливница, която е била потвърдена с
Решение от 13.12.2014г. по ВНОХД №391/2014г. по описа на Софийски окръжен съд, Б.Д.
е осъден за това, че не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във валутна митническа декларация сумата от 262
242,70 евро, които са с левова равностойност 513 062, 13 лева, както и сумата
от 194, 15 турски лири, които суми са били пренесени през границата на страната-
външна граница на Европейския съюз. Според постановената присъда, подсъдимият Б.Д.
е нарушил разпоредбите на Валутния закон – чл.11а, ал.1 вр. с ал.5, чл.14г,
чл.2, ал.1, чл.8, ал.3, чл.9, ал.1 и ал.2 и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, поради което и на основание чл.251,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание
чл.66 от НК. Веществените доказателства, предмет на престъплението – сумите от 262
242,70 евро и 194, 15 турски лири, с обща левова равностойност 513 062, 13 лева
са били отнети в полза на държавата, на основание чл. 251, ал.2 от НК.
Не е спорно, че към момента на извършване на инкриминираното деяния на
ищеца Б.Д., в националното право е действала изрична материалноправна норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 251,
ал. 1 от НК, която предвижда, че при нарушение на закон, на акт на МС или на
обнародван акт на БНБ, относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията
за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъплението е в особено
големи размери – деецът се наказва с лишаване от свобода или с глоба, а разпоредбата
на чл. 251, ал.2 от НК (отм. - ДВ, бр.
83 от 2019 г.) предвижда, че предметът на престъплението се отнема в полза на Държавата, а когато той липсва или е
отчужден – се присъжда неговата равностойност.
На настоящия състав на съда е служебно известно, а при това би следвало да
се счита за обществено известно обстоятелството, че в проведено производство
пред Съда на ЕС в Люксембург по поставено преюдициално запитване от Районен съд
– гр. Свиленград този съд се е произнесъл с Определение от 12.07.2018г. по дело
С-707/2017г. по описа на СЕС. В постановеното определение е прието, че чл. 9, пар.1 от Регламент /ЕО/
№1889/2015г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
която предвижда, от една страна, отнемане
на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга страна, наказание
от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Компетентен съд и приложим процесуален ред за разглеждане на искове срещу Държавата
за вреди от нарушение правото на ЕС е уреден чрез действащата към момента на
постановяване на настоящото решение разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ, приета със
ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/2019 г., съответна на чл.4, § 3 от ДЕС.
По отношение заварените производства, каквото е настоящото, образувано на
09.10.2018год. , съдът намира че е приложим
общия съдопроизводствен ред, като по отношение на дължими държавни такси
и разноски, следва да се приложи реда на ЗОДОВ с оглед принципа на
равностойност и ефективност.
Относно пасивната процесуална
легитимация на ответниците:
Пасивната процесуална легитимация на
всеки от привлечените ответници се извлича от фактическите твърдения на ищеца
на които се основава и предявената искова претенция. В конкретния случай се
твърди нарушение от страна на Държавата на общностното право, в резултат на
дейността на законодателната и правораздавателна власт. Паричното обезщетение
се претендира от държавната, в качеството на субект на нарушението, действаща
чрез упълномощените държавни органи при осъществяване на предоставените
държавновластнически правомощия.
Съгласно чл.31, ал.1 от ГПК Държавата се представлява от М.НА Ф., освен
когато в закон е предвидено друго, а доколкото с оглед датата на депозиране на
исковата молба не са приложими нормите на ЗОДОВ сочещи, че участието на Държавата
се осъществява чрез процесуален субституент - то ответникът Държавата следва
да участва в процеса, чрез изрично посочения в ГПК процесуален представител,
какъвто е Министърът на финансите.
Отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен
против самата нея иск, а в случаите, когато това е процесуално допустимо и чрез
иск предявен против причинилия увреждането неин орган, но в този случай
последният има качеството на процесуален субституент - Държавата не става
страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение.
Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко
държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички тези
органи при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на
един и същи правен субект- Държавата. Недопустимо е обаче, в рамките на едно и
също производство - предявяване на иск за обезщетение едновременно /солидарно/както против Държавата, така и против
нейния орган, който е причинил вредите,. Предявеният иск не може да бъде
разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и по отношение
на неговия процесуален субституент, който извършва действия в процеса от свое
име. Това е така, доколкото законовото представителство на Държавата изключва процесуалната суброгация,
в този смисъл предявеният иск не може да бъде разгледан и
съответно-уважен или отхвърлен едновременно по отношение на носителя на
задължението - Държавата и по отношение на процесуалния субституент-съответния
държавен орган или органи, които извършват съдопроизводствените действия от
свое име. Споменатата теза настоящият състав на съда възприема независимо от
факта, че получи указания в друг смисъл, посредством постановеното от състав на
АС София Определение № 362/06.02.2020г., защото същата теза е възприета и в
константната практика на ВКС на РБ (напр. Решение № 71/06.04.2019г., постановено
по гр.д.№3804/2019год. по описа на ВКС ІV ГО, Решение № 72/21.04.2020г., което
е постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./. При така
изложените правни доводи, настоящият състав на Софийски градски съд намира, че производството
по предявените искове срещу Народно събрание на Република България и срещу Софийски
окръжен съд, следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
По същество следва да бъде разгледана само претенцията на ищеца, която е
насочена срещу Държавата, представлявана от М.НА Ф..
Съгласно утвърдената практика на СЕС, отговорност на държавата за вреди, които
са причинени на частноправните субекти, вследствие нарушения на правото на
Съюза, може да възникне независимо от това, кой е публичният орган, извършил
нарушението и независимо от вида нарушението: неправилно транспонирана
директива или поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи
на правото на ЕС; или пък решение на национална юрисдикция, която се произнася
като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС /виж Решение от 26
януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales, C 118/08, EU: C:2010:39,
т. 29 и е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в
този смисъл и Решение от 19 ноември 1991
г. по дело Francovich и др., C 6/90 и C 9/90, Recueil, стр. I 5357, точка 35,
Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pêcheur и Factortame, C
46/93 и C 48/93, Recueil, стр. I 1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по
дело Danske Slagterier, C 445/06, Сборник, стр. І 2119, точка 19/.
Извъндоговорната отговорност на Държавата, за нарушение на общностното
право може да бъде ангажирана при наличието на три кумулативно дадени предпоставки,
а именно: Първо- нарушената правна норма
на общностното право да предоставя права на частноправните субекти; Второ- нарушението
да е достатъчно съществено; Трето- да е налице пряка причинно-следствена връзка
между извършеното нарушение и претърпяната вреда.
Съгласно чл. 1 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2005год. - същият следва да допълни разпоредбите на Директива
91/308/ЕИО, по отношение на операциите през финансови и кредитни институции и
относно определени професии, като предвиди хармонизирани норми за контрол от
страна на компетентните органи на парични суми в брой, които влизат в или
излизат от Общността.
Изрично в т. 2 на чл.1 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и
на Съвета от 26.10.2005год. се посочва, че не се засяга националните мерки за
контрол на движението на пари в брой, в рамките на Общността, когато такива
мерки се предприемат в съответствие с член 58 от Договора 1.
Според чл.3 на Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005год. - всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и
носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира
тази сума пред компетентните /митнически/ органи на държавата-членка, през
която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
Задължението за деклариране се счита за неизпълнено във всеки случай, когато
декларираната информация е невярна или е непълна.
Съгласно чл.4, пар. 3 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и
на Съвета от 26.10.2005год. - ако предвиденото в чл. 3 задължение за
деклариране, не е било изпълнено
- парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно
решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Регламент 1889/2005 - всяка държава-членка въвежда
санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по член
3, като тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Следователно
чл. 9 от Регламента предоставя право на държавата – членка на общността, да
прилага санкция спрямо частноправните субекти, в хипотеза на осъществен
митнически контрол и установено неправомерно поведение, ако наложената санкция е
съразмерна с извършеното нарушение.
На поставени преюдициални запитвания за съответствието на националната
правна уредба, поместена в чл. 251 от НК и общностните норми на чл. чл.4, пар.2
и чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005т., Съда на ЕС в Люксембург дава тълкувание, според което е налице
противоречие между вътрешната нормативна основа и европейската правна рамка
(в т.см. Определение от 12.07.2018г. по дело С-707/2017г., Определение от
30.01.2019 по дело С-335/2018г. и по дело С-336/2018г.).
Доколкото постановеното от Съда на ЕС в Люксембург преюдициално заключение
разпростира своята задължителност по отношение на всички правни субекти на
територията на общността и от момента на влизане в сила на тълкуваната норма на
общностното право – приложимите норми на Регламент 1889/2005г. е следвало да
бъдат тълкувани от правоприлагащия съд /РС Сливница и Софийски окръжен съд/ във
връзка с вътрешните норми на чл. 251, ал.2 от НК. В контекста на одобреното от наказателния съд споразумение
между органите на Прокуратурата и ищеца Б.Д. - решаващият съд е бил длъжен да
съобрази и съдържанието на общностното право, третирайки последиците от извършеното
от ищеца нарушение на задължението за деклариране на парична сума. При това,
решаващият съд е бил длъжен да съобрази, че според чл. 267, ал. 3 от ДФЕС - когато
в производството бъде повдигнат въпрос относно тълкуването на договорите,
валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или
агенциите на Съюза, юрисдикцията на държава-членка е длъжна да сезира Съда на
Европейския съюз, ако решението по висящото дело повдигнато пред национален съд
не подлежи на обжалване.
С други думи, постановявайки осъдителна присъда срещу ищеца, националния
съд /в случая на РС Сливница и Софийски окръжен съд/ са допуснали нарушение на
правото на ЕС, като е постановил съдебен акт, чието съдържание е в противоречие
с установената съдебна практика на Съда на ЕС в Люксембург – Решение от
16.07.2015г. по дело С-225/2014г. Допускането на споменатото нарушение е било
предпоставено от друго нарушение - на задължението на националния съд,
произтичащо от чл. 267, ал.3 от ДФЕС.
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз еднозначно установява
възможността да се ангажира отговорността на Държавата за вреди, причинени на
частноправни субекти, защото при
ангажиране на отговорността на Държавата, тя се разглежда като единен правен
субект, независимо дали нарушението е осъществено от орган на изпълнителната,
законодателната или съдебната власт (виж Решение от 5 март 1996 година по съединени дела
Brasserie du pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU:C:1996:79). Типичен пример
за подобно нарушение всъщност е приемането и прилагането на норма от
националното законодателство, противоречаща на правото на ЕС, каквато е и
конкретната хипотеза.
Съгласно чл. 4, пар. 3 от ДФЕС държавите-членки са длъжни да осигурят
спазването на правото на ЕС, а придържайки се към принципа на лоялно
сътрудничество, те следва да гарантират преимуществото на правото на ЕС над
вътрешното законодателство, както и да осъществяват ефективно прилагане на
общностното право.
Относно признаците на същественост на нарушението- настоящият състав на
съда съобрази периода, през който е продължило бездействието на законодателния
орган на Държавата, да хармонизира вътрешното право с правото на ЕС, считано в
периода от присъединяване на страната към ЕС на 01.01.2007г. до датата на влизане в сила на отмяната на разпоредбата
на чл. 251, ал.2 с ДВ. бр. 83/2019 год. поради предприетата т.нар. „наказателна процедура“ срещу България.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда приема заключителния
извод, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло,
поради което Държавата, представлявана от М.НА Ф., следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 513 062, 13 лева, представляваща левова
равностойност на сумата от 262 242, 70 евро и 194, 15 турски лири, като
обезщетение за имуществените вреди, които са понесени от ищеца в резултат от
отнемането в полза на Държавата на същата парична сума.
Заедно с главницата на присъденото обезщетение – ответникът- Държавата,
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца и законната лихва върху
обезщетението, за периода, считано от предявяването на иска - на 19.10.2018г. -
до деня на окончателното плащане.
По задължението за присъждане на съдебни разноски:
Разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК предвижда, че при този изход на
спора, на ищеца по принцип следва да се
дължат съдебни разноски, но доколкото такива не са претендирани при условията и
по реда на чл. 80 от ГПК – в настоящия процес такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М.НА Ф., с адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на Б.Д. – гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ***г., с адрес
гр. Влаардинген, Кралство Нидерландия, ул. “********, със съдебен адресат:
адвокат В.Н.В.,***, на основание чл.2в от ЗОДОВ вр. с чл.4, § 3 от ДЕС - сумата от 513 062, 13 лева (петстотин и
тринадесет хиляди шестдесет и два лева и 13 ст.), представляваща обезщетение за
понесени имуществени вреди, в резултат от нарушение на правото на ЕС, заедно със законната лихва
върху същата сума, изчислена за периода, считано от предявяването на иска - на
19.10.2018г. - до деня на окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК, производството
по гр. д. № 13210/ 2018год. съгласно описа на
СГС, І ГО, 8 състав, в частта,
по предявените от Б.Д. – гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ***г., с
адрес гр. Влаардинген, Кралство Нидерландия, ул. “********, срещу Народното
събрание, със седалище и адрес: гр. София, пл. „********, и срещу Софийски
окръжен съд, със седалище и адрес: гр. София, бул. „********искове с правно
основание чл.2в от ЗОДОВ вр. чл.4, § 3 от ДЕС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните. В прекратителната част, решението може да бъде обжалвано по реда на
обжалване на определенията, чрез частна жалба, подадена в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: