Решение по дело №2035/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 219, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 215, ал. 2 вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по подадена жалба от „Алика“ ЕООД срещу Решение по протокол на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ от 04.12.2023г. за определяне размера на обезщетенията на определени пазарни стойности на трайно заета площ, от стъпката на стълб и безсрочно ограничено вещно право (сервитут) в земеделски имоти – частна собственост, засягащ участък от трасето за област Бургас, община Камено, [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] по силата на ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, в частта, в която е определен размерът на еднократно парично обезщетение за част от имот с идентификатор 35883.20.43, находящ се в землището на [населено място]. Жалбоподателят развива съображения за неправилно приложени критерии при определяне на оценката на обезщетението. Оспорва определения размер на обезщетението за собствения му имот. От съда се иска да бъде постановено решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен, респ. да бъде увеличен размерът на определеното обезщетение. Претендират се разноски.

Ответникът - Община Камено, оспорва жалбата.

Заинтересуваната страна - „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира, че оспореното решение е законосъобразно и излага доводи в тази насока. Развива съображения в подкрепа на тезата си, като оспорва твърденията на жалбоподателя, че обезщетението е в занижен размер. Акцентира върху факта, че заключението на вещото лице е изготвено повече от година след определяне на обезщетението. От съда се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересуваната страна - „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че оценката е определена правилно. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 417, том III, рег. № 3203, дело № 321 от 12.06.2017г. (на л. 87 – л. 89 от делото) „Алика“ ЕООД придобило собствеността върху поземлен имот „Нива“, находящ се в местността „Кавак Дере“, с площ от 6,658 кв. м., 3 категория на земята при неполивни условия, съставляващ поземлен имот с номер 020043 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място].

За реализиране на проект с възложители „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД (видно от пълномощно на л. 77 от делото) е влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“ (за което са приложени писмени доказателства на л. 62 – л. 81 от делото). Поради тази причина от кмета на община Камено е издадена заповед № РД-09-971 от 01.12.2023г. (на л. 21 от делото), с която на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е назначена комисия, на която е възложено да изготвени оценки и да определи размера на обезщетенията по пазарни цени. От комисията е проведено заседание на 04.12.2023г. (документирано с протокол на л. 18 – л. 19 от делото), на което е приет изготвеният от „Сървей груп“ ЕООД оценителски доклад с вх. № 69-00-711 от 30.11.2023г. по описа на община Камено (възложен от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД, находящ се на л. 22 – л. 61 от делото). С доклада са определени пазарни стойности за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община Камено, съгласно чл. 210 и 211 от ЗУТ вр. чл. 64 от ЗЕ, като за [населено място] е определено обезщетение в общ размер от 334 291 лв. Конкретно за засегнатата част от имот с № 020043 и идентификатор по КККР 35883.20.43 (собственост на жалбоподателя) е определено обезщетение в размер на 2552 лв. (видно от отбелязването в раздел „парично обезщетение“ под № 111 за [населено място] на л. 33 от делото). Във връзка с решението на комисията е изготвено уведомление (на л. 4 от делото), връчено на жалбоподателя на 23.10.2024г. (видно от разписки на л. 17 от делото).

По отношение оценката на засегната част от имота на жалбоподателя по делото е изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза (на л. 152 – л. 155 от делото), която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Вещото лице по ясен и подробен начин е обосновало използваните от него методи, като е установило, че засегнатата площ от имота на жалбоподателя е от 1.946 дка и е определило справедлива пазарна оценка за тази част от имота (вкл. чрез използване на два метода – метод на пазарните сравнения и метод на поземлената рента). На тази база е достигнало до обоснован извод, че пазарната стойност на сервитутното право по отношение на 1.946 дка от спорния имот е в размер на 4639 лв. Тези изводи на вещото лице (с оглед обосноваността на експертното заключение) се възприемат изцяло от съдебния състав.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че Решение на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията при Община Камено представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 210, ал. 3 от ЗУТ и е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ – комисия, сформирана със заповед на кмета на Община Камено. Решението е съставено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването му, като препраща към изготвен оценителски доклад, който е неразделна част от решението. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Решението не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в чл. 210 от ЗУТ. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата 210 от ЗУТ (по делото няма спор, че е одобрен съответният ПУП-ПП, което е било предпоставка за сформиране на комисията и определяне на обезщетения в изрично предвидени от закона случаи – в конкретния случай чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката).

Настоящият съдебен състав констатира, че в частта на определения размер на обезщетението решението е издадено в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. По делото не е спорно, че е влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, поради което в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират обектите (в случая възложителите „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД и „Био Пи Ди Солар Енерджи“ ЕООД) е възникнало сервитутно право по отношение на 1.946 дка от имот с № 020043 и идентификатор по КККР 35883.20.43 (собствен на „Алика“ ЕООД).

По смисъла на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ сервитутите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В случая не е спорно, че такъв ПУП е влязъл в сила, като за завършване на фактическия състав е било необходимо определяне и внасяне на обезщетение по реда на ал. 6. Последният текст предвижда, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права. Действително е извършена оценка от независим оценител, която е възприета изцяло от комисията по чл. 210 от ЗУТ. Този размер (от 2552 лв.) обаче е оспорен от жалбоподателя, като в рамките на настоящото съдебно производство с допустимите доказателствени средства се доказа, че справедливата пазарна пазарна стойност на сервитута върху 1.946 дка от процесния имот е в размер на 4639 лв. По арг. от чл. 65, ал. 1 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Видно е, че вещото лице е взело предвид всички тези критерии и е приложило съответните методи за определяне на справедливата пазарна оценка на имота, като вече бяха изложени мотиви, че експертизата се кредитира изцяло. Показателно е, че същата не е оспорена от страните. Единственият довод на представителя на „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД е, че оценката не следва да се взема предвид, тъй като е определена около година след оценката на комисията. Това възражение е неоснователно, тъй като от една страна вещото лице е посочило оценка към 2024г., а от друга страна нормата на чл. 143, ал. 2 АПК задължава съда да съобрази в рамките на съдебното производство и новите факти, поради което следва да се вземе предвид и актуалната пазарна оценка на сервитута.

В заключение може да се посочи, че съдът възприема изцяло заключението на приетата по делото експертиза, поради което обезщетението за процесния имот следва да бъде определено в справедлив размер от 4639 лв. След като с решението на комисията същото е определено в размер на 2552 лв., то е налице частична незаконосъобразност на това решение (в частта относно определения размер) и същото следва да бъде изменено, а размерът на обезщетението увеличен от 2552 лв. на 4639 лв.

При този изход на спора с оглед изрично даденото в чл. 64, ал. 6 от ЗЕ право на обжалване единствено на размера на обезщетението, то жалбата следва да се приеме за изцяло основателна, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски. В случая „Алика“ ЕООД е направило следните разноски: 50 лв. за платена държавна такса, 400 лв. – платен депозит за експертиза (платежно нареждане на л. 101 от делото) и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение – договор на л. 162 от делото и извлечение за постъпила сума по банкова сметка на адвоката на основание договора – на л. 161 от делото. Ето защо Община Камено следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер от 1050 лв.

Настоящото решение е окончателно – арг. от чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на „Алика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, офис 5А, Решение на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията при Община Камено, обективирано в протокол от 04.12.2023г., в частта, в която е определен размерът на еднократно парично обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 35883.20.43 по КК на КР на [населено място], във връзка с учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от трасето, определено с ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС, към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, като УВЕЛИЧАВА определения размер на парично обезщетение за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право за част от поземлен имот с идентификатор 35883.20.43 по КК на КР на [населено място] от 2552 лв. на 4639 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Камено, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на „Алика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, офис 5А, сумата от 1050 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. – платена държавна такса, 600 лв. – платено възнаграждение за един адвокат и 400 лв. – платен депозит за експертиза.

Решението не подлежи на обжалване.