Решение по дело №44/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 30/17.03.2010 г., постановена по НОХД № 208 по описа за 2010 г., Кърджалийският районен съд е признал З. Ш. Р., роден на **.**.**** г. в с.Ч., обл.К., живущ в Г.К., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като съдружник и управител на СД “Р.” – с.Ч., с ЕГН *, за виновен в това, че на 04.03.2010 г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Пежо 307” с ДК № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.37 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложил наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години при периодичност 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години. На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК от НК на З. Ш. Р. е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 13 месеца. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – К. сумата от 30 лв. – разноски за вещо лице.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят З. Ш. Р., който я обжалва чрез своя З. като неправилна поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства било установено по безспорен начин извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Подсъдимият признал вината си, като напълно съдействал за разкриване на обективната истина, което се потвърждавало от показанията на разпитания служител на РУ – К.. Твърди се, че наложените наказания “пробация” и “лишаване от правоуправление на МПС” били явно несправедливи и очевидно не съответствали на обществената опасност на подсъдимия. Целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК биха постигнали целите си с налагане на минималния размер на наказанието “пробация”. Срокът на наложеното наказание по чл.343г от НК бил завишен с оглед обстоятелството, че З. Р. нямал груби и драстични нарушения на ЗДвП, което се установявало от представената справка. Моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като намали срока на наложените пробационни мерки към минималния, предвиден от закона срок, както и да намали наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от около 9 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление. В съдебно заседание, лично и чрез своя З., жалбодателят поддържа жалбата си. Твърди се, че подсъдимият имал няколко не драстични нарушения на ЗДвП, които били осъществени преди дълъг период от време.

Прокурорът от О. П. – К. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че наложеното наказание съответства на степента на извършеното деяние и на личността на дееца. Не били събрани нови доказателства, които да водят до извод за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З. Ш. Р. е роден на **.**.**** г. в с.Ч., обл.К., живущ в Г.К., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като съдружник и управител на СД “Р.” – с.Ч., с ЕГН *.

На 03.03.2010 год. вечерта подсъдимият З. Ш. Р. посетил питейно заведение в Г.К., където консумирал алкохол. Около 00.10 часа следващия ден – 04.03.2010 г., подсъдимият решил да се прибере в дома си с лек автомобил марка “Пежо 307” с контролен ДК № ** **** **, собственост на “Д С М.” ООД – Г.С. З.. Р. се качил в автомобила и потеглил към дома си по У.”Ген. В. С.” в Г.К., когато бил спрян за проверка от полицейски автопатрул в състав свидетелите В. З. и С. С. Полицейските служители изпробвали подсъдимия за алкохол с техническо средство “Дрегер 0178”, който отчел 1.44 промила алкохол. На З. Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба за алкохол, след което същият бил отведен в ЦСМП – Г.К., където му била взета такава. Със заповед № 65/04.03.2010 год. на ВНД Началник на РУ на МВР - К., временно било отнето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, до решаване на въпроса с отговорността му, но за не повече от 6 месеца. От съставения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 138/04.03.2010 г., се установява, че в изпратените проби кръв, взети от З. Ш. Р., се доказва етилов алкохол в количество 1.37 на хиляда, като не е установено наличие на упойващо вещество.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от дадените пред първоинстанционния съд обяснения от подсъдимия З. Р., които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитания по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетел С. С. и показанията на свидетеля Валери Заимов, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.3, във вр. с ал.1, т.5 от НПК (в редакцията на ал.3 от Д.в. бр. 86/2005 г.); както и от останалите писмени доказателства по делото.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият З. Ш. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на 343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – на 04.03.2010 г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Пежо 307” с ДК № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.37 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на Ж. по същество касае справедливостта на наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказания “пробация” и “лишаване от право да управлява МПС”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Р., първоинстанционният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – самопризнанието, съжаление за извършеното, добри характеристични данни, чисто съдебно минало, като е приложил чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, заменяйки наказанието “лишаване от свобода” с “пробация”, като е наложил следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години при периодичност 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени множеството административни наказания, както и факта, че престъплението е извършено през нощта при намалена видимост. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и е приложил чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, заменяйки наказание “лишаване от свобода” с “пробация”, като е наложил двете задължителни пробационни мерки - “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”. При определяне размера на наложените пробационни мерки, обаче първоинстанционния съд не е отчел обстоятелството, че употребеното количество алкохол е близо до инкриминираната граница, визирана в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК. Неправилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство множеството административни наказания по ЗДвП, като не са съобразени разпоредбите на чл.82 от ЗАНН относно предвидената давност, чл.158, ал.2 от ЗДвП, §8 от ПЗР на ЗДвП относно възстановяването на контролни точки, както и обстоятелството, че нарушенията на подсъдимия са извършени преди един доста дълъг период от време. Неправилно е отчетено и като отегчаващо отговорността обстоятелство управление на МПС нощно време при намалена видимост, което би застрашило в по-голяма степен живота и здравето на околните. Управлението на МПС в този час на денонощието – 00.10 часа, едва ли е по-опасно от управление на МПС през деня, при натоварен трафик от хора и автомобили. Отчитайки тези обстоятелства като отегчаващи, първоинстанционният съд неправилно е наложил наказание “пробация” над средния размер от по 2 години и за двете пробационни мерки. Впрочем, в мотивите си районният съд приема, че наказанието “пробация” следва да бъде определено под средния размер и въпреки това е наложил размер на това наказание над средния. При така описаните смекчаващи отговорността обстоятелства, при липса на отегчаващи, размерът на наказанието “пробация” и за двете пробационни мерки – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” следва да бъде определен под средния размер или по 12 месеца за всяка пробационна мярка. Размерът на така определеното наказание “пробация” съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Ето защо присъдата на Кърджалийския районен съд следва да бъде изменена в тази й част като бъде намален размера на наложените пробационни мерки.

По отношение на наказанието “лишаване от правоуправление на МПС”, то същото е определено съобразно отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства и напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а присъдата на Кърджалийския районен съд в тази й част е обоснована и правилна.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде изменена присъдата на Кърджалийския районен съд, в частта, с която на З. Ш. Р. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е наложено наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години при периодичност 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години, като размерът на така наложените пробационни мерки бъде намален от по 2 години на по 12 месеца за всяка от тях. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл.337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 30/17.03.2010 г., постановена от Кърджалйския районен съд по НОХД № 208 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА Й, с която на З. Ш. Р. от Г.К., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е наложено наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години при периодичност 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години, като НАМАЛЯВА размера на наложените пробационни мерки от по 2 години на по 12 месеца за всяка пробационна мярка.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.