№ 162
гр. П. 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500640 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №592 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100914/2021г. по описа на РС- П. е признато за незаконно и
отменено уволнението на ищцата С.Н. К.Ч., ЕГН ********** от гр.П. ул.“К.“
№7, ет.3, със Заповед №18/26.02.2021г. на Изпълнителния директор на
дружеството ответник- „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. ЕИК *********.
Възстановена е С.Н. К.Ч. на длъжност „Председател ТЕЛКК“ в звено
ТЕЛК- 2 състав, в „МБАЛ- П.“ АД- гр.П..
Осъдена е “МБАЛ- П. АД- гр.П. да заплати на С.Н. К.Ч. обезщетение за
оставането й без работа в резултат на уволнението за период от един месец
/01.03.2021г.- 31.03.2021г./ в размер на 2080лв., като е отхвърлен иска за
разликата над 2080лв. до 2200лв.
Определена е държавна такса в размер по 50лв. за всеки един от двата
неоценяеми иска, като е осъден „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. да заплати по сметката
1
на РС- П. сумата 183,20лв., представляваща държавна такса.
Осъден е „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. да заплати на С.Н. К.Ч., сумата от
682,13лв, представляващи разноски по делото.
Осъдена е С.Н. К.Ч., да заплати на „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. сумата
17,87лв., представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.С.В. от АК- П.
в качеството му на процесуален представител на „МБАЛ- П.“ АД- гр.П.
представлявано от Изпълнителния директор д-р К.М.Т..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В тази връзка се визира, че в конкретния казус, материалноправния
въпрос е за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
работник, който е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст без оглед на други обстоятелства.
Твърди се, че в случая, прекратяването на трудовия договор на
посоченото в заповедта основание е обективно и безвиновно, което
предпоставя необходимост работодателя да докаже единствено, че
работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
след сключване на трудовото правоотношение.
Приема се, че това е доказано по един категоричен и безспорен начин от
писмените доказателства приложени по делото.
Сочи се, че самата ищца твърди, че е придобила правото си на пенсия,
като моли да бъде назначена отново на работа и новия й трудов договор е
сключен след като същата е придобила право на пенсия.
Счита се, че съдът е следвало да стигне до други правни изводи, а
именно, че издадената заповед от Изпълнителния директор на „МБАЛ- П.“
АД е правилна и законосъобразна.
Относно претенцията за изплащане на обезщетение се приема, че с
оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, същата е
неоснователна.
2
Визира се, че в мотивите си съдът си противоречи, като един път
твърди, че ищцата следва да докаже това свое твърдение, следователно
приема, че то не е доказано по категоричен и безспорен начин, а после
твърди, че най- вероятно същата е останала без работа за съответния период
от време.
Сочи се, че претенцията в размер на 2200лв. е посочена с допълнение
към исковата молба и в нея е посочено правното основание чл.222, ал.1 от КТ,
като при тази хипотеза се дължи обезщетение на работника или служителя,
когато същия е уволнен на основания точно посочени в цитирания член от
КТ, а в конкретния казус уволнението на ищцата е на друго правно основание,
което няма нищо общо с хипотезата на чл.222, ал.1 от КТ.
Предвид на това се приема, че съдът е следвало да отхвърли изцяло
претендираното обезщетение.
Твърди се, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение, на
основание хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго
с което се отхвърлят предявените искове.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- С.Н. К.Ч., чрез пълномощника й адв.Д.М..
В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.
Сочи се, че процедурата по издаване на заповедта е незаконосъобразна,
поради това, че не е сформирана ТЕЛК К.исия да определяне на заболяването.
Липсва разрешение на Инспекцията по труда, когато са налице
предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, както и липсва мнение на ТЕЛК, в
случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба №5, което води до
нарушаване на предварителната закрила по чл.344, ал.1 от КТ и съгласно
чл.344, ал.3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда
спорът по същество.
Твърди се, че в хипотезата на чл.333, ал.1 от КТ бездействието на
уволненото лице при издаване на заповедта за уволнение е ирелевантно
3
спрямо разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Работодателят е този, които следва да извърши проверка и да събере данни и
доказателства за това дали работникът или служителя, когото желае да
уволни се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили.
Визира се, че след като не е представено доказателства по делото за
датата на пенсиониране от работодателя в първа инстанция се счита, че дори
и да бъде представено такова пред въззивния съд, то не следва да бъде ценено
с оглед разпоредбите на ГПК, тъй като въззивната инстанция не събира
доказателства.
Счита се, че това е също процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Искането е да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно
приложен договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, жалбоподателят „МБАЛ- П.“ АД гр.П. редовно
призовани, законен представител не се явява. Явява се процесуалния му
представител адв. В.. От страна на същия се поддържа подадената въззивна
жалба, като се счита, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Моли се същото да бъде отменено.
Подробни съображения в тази връзка се излагат в представени в срок
писмени бележки. Искането е обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по жалбата- С.Н. К.Ч., редовно призована не се явява. От
страна на нейния пълномощник- адв.М. е постъпило писмено становище, в
което се моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на
4
Глава 25 от ГПК, по повод на постъпила искова молба от С.Н. К.Ч. с която
същата е предявила иск срещу „МБАЛ- П.“ АД. В нея е направено искане за
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед от 26.02.2021г., на
основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ- когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия, да се възстанови на длъжността, която е заемала и да се осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа, като не е
посочен размерът на претендираното обезщетение. Допълнително е уточнено,
че обезщетението се претендира само за един месец, в размер 2200лв., с
неточно посочено правно основание чл.220, ал.1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че преди да й бъде отпусната пенсия, което
е станало на 27.11.2015г., ищцата е била освободена от работа, но веднага
след това е била назначена отново.
Визира се, че упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с
момента, от който за дадено лице е признато съществуването на правото на
пенсия с разпореждане на осигурителния орган; релевантният момент е дали
трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е придобило
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст- ако тази дата
предхожда датата на сключване на трудовия договор, той може да бъде
прекратен на посоченото основание, но ако датата на отпускане на пенсията е
по- късна, не е налице фактическият състав на т.10б. Сочи също, че се ползва
от закрилата по чл.333, ал.1 от КТ, тъй като страда от захарен диабет.
В срок е постъпил отговор от страна на ответника- „МБАЛ- П.“ АД, в
който се визира, че предходният трудов договор на ищцата е бил прекратен на
23.11.2015г. поради придобиване на право на пенсия, като е било изплатено
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. На същата дата е
бил сключен нов трудов договор. Към сключването му ищцата вече е била
придобила право на пенсия.
Сочи се, че „самото придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за
прекратяване на трудовото правоотношение“ и че основанието е обективно и
безвиновно, както и че защита по чл.333, ал. 1 от КТ не се предвижда, когато
трудовото правоотношение се прекратява на посоченото в заповедта
5
основание.
Приема се, че исковата молба е неоснователна.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Няма спор по делото, че страните са били в трудово правоотношение
преди издаването на Заповед на Изпълнителния директор от 26.06.2021г.
Видно от последната се установява, че ищцата е уволнена, на основание
чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 01.03.2021 г. Визирано е в същата,
че на ищцата се дължат обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
от 5 дни, както и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието в размер брутното трудово възнаграждение на ищцата за
периода 01- 30 март 2021г., без да са посочени размери в левове на което и да
е от двете обезщетения.
Видно от Фиш за заплата и обезщетения се установява, че към месец
ноември 2015г.- месеца на прекратяването на предходното трудово
правоотношение между ищцата и болницата- тя е получавала брутно трудово
възнаграждение от 2080лв. месечно. Към този момент- края на месец
ноември- тя е имала стаж от 36 години, 10 месеца и 11 дни. Във фиша е
отбелязано, че й се изплащат 6 брутни заплати поради пенсиониране.
От този документ не се установява, от коя дата е било прекратено
предходното й трудово правоотношение. Действително сочат се отработени
21 дни, колкото работни дни има целият месец ноември 2015г., но е известна
практика, че се издава фиш за целия месец няколко дни предварително и
извършване на корекция впоследствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в
процеса и е процесуално допустима. По съществото си, същата е частично
основателна.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а подадената
6
въззивна жалба е частично основателна.
По същество, обжалваното решение е правилно в частта му с която са
уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, и т.2 от КТ и съответно неправилно в
частта по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК.
В тази връзка няма основание да не се приемат доводите на
първоинстанциония съд в насока, че за да е налице основанието за уволнение
по чл.328, ал.1, т.10б от КТ, следва трудовото правоотношение да е
възникнало, след като работникът или служителят не само е придобил, но
освен това и вече е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Моментът на придобиването и упражняването на това право не
винаги съвпадат- възможно е лицето да не подаде заявление за отпускане на
пенсия дълго време след като го е придобило, т.е. да не упражни придобитото
право. В случаите, когато заявление е подадено до изтичането на 2 месеца от
първоначалното придобиване на правото /към м.ноември 2015г.- 6 месеца/,
пенсия се отпуска, считано от момента на придобиването на правото, а при
по- късно подаване - от момента на заявлението. За момент на упражняване
на правото на пенсия по смисъла на чл.328 от КТ в първия случай се счита
моментът на придобиването на правото на пенсия /в този смисъл например
решение №218 от 19.06.2015г. по гражданско дело № 7139/2015г. на ВКС,
IVг.о./, но във втория случай правото е упражнено, считано от датата на
заявлението.
За момента на придобиване на правото на пенсия от ищцата може да се
направи извод от нейната дата на раждане и данните за трудовия и стаж в
представения фиш. Тя е родена на 15.04.1954г. и ако към м. ноември 2015г. е
имала стаж от 36 години и 10 месеца, то изисквания от чл.68, ал. 1 от КСО
стаж от 35 години и два месеца би следвало да е придобила най-късно към м.
януари 2014г. Към тази дата тя не е имала обаче навършена възрастта от 60
години и 10 месеца - навършила я е през м.февруари 2015г. Това е и моментът
на придобиване на правото и на пенсия.
В този аспект няма основание да не се приеме констатацията, че
действително по делото не се установява каквито и да е доказателства, кога
точно ищцата тя е упражнила това свое право, т.е. кога е подала заявление и
от коя дата и е била действително отпусната пенсия.
7
Действително е налице твърдение в исковата молба от ищцата, че е
„придобила пенсия“ на 27.11.2015г., но липсват доказателства в тази насока.
От друга страна, последният твърди, че новият трудов договор е сключен на
23.11.2015г.
При тези данни няма основание да се приеме, че е налице доказаност на
това твърдение. На практика, никоя от двете страни не доказва тези свои
твърдения. В тази насока следва да се посочи в конкретния казус, в тежест на
работодателя е да докаже законността на уволнението, което включва
доказване на датите на сключване на трудовия договор, датата на
придобиване на право на пенсия и датата на упражняване на това право, тоест
на поискване и отпускане на пенсията. Доказателства по делото в случая не
са налице.
Ето защо и настоящият въззивен съд има основанието да изведе извод,
че ответникът не е доказал законността на постановеното от него уволнение.
Тази констатация е и основание да се приеме, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна и като такава правилно е отменена. Правилно, с оглед
уважаването на първия иск за отмяна заповедта е уважено и произтичащото
от изхода на първия иск, иск за възстановяване на заеманата длъжност.
От страна на защитата на ищцата в писмения отговор отново се правят
доводи за нарушена защита на ищцата по чл.333, ал.1 от КТ. Същите в
настоящият казус не могат да бъдат приети, като самостоятелно основание за
отмяна, тъй като константната съдебна практика е категорична, че на
основанието на което е постановено уволнението не може да е налице
позоваване на тази разпоредба.
Относно основанието за неправилност на обжалваното решение в
частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК, то същото се приема
от настоящата инстанция за основателно.
В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на ищцата, че е
останала без работа не е доказано. Независимо от пропуските в доклада, то от
страна на последната не е направено възражение за проблем с доклада, като
такъв не се прави и пред въззивната инстанция. Предвид на това, за
настоящата инстанция следва извод, че за факта, че ищцата е останала без
8
работа именно тя носи доказателствената тежест за пълно и главно доказване.
В този смисъл е и Тълкувателно решение№6/15.07.2014г. по тълк.дело
№6/2013г., ВКС, ОСГК, съгласно което доказателствената тежест да установи
факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение е на ищеца. От страна на последния на практика не са
положени, каквито и да е било усилия, за да установи факта на оставането се
без работа след уволнението. Ето защо се приема, че в искът на ищцата в тази
част на обжалвано решение не доказан, с оглед на което този иск следва да се
отхвърли.
Относно възражението на жалбоподателят, че първоинстанционния съд
е следвало да се произнесе с неприсъствено решение, то настоящата
инстанция намира, че следва да посочи следното:
Съгласно процесуалната уредба в чл.238 и чл. 239 ГПК, неприсъствено
решение се постановява по искане на ищеца или ответника при наличие на
посочените в ГПК предпоставки. Ищецът може да поиска да се постанови
неприсъствено решение по отношение на ответника, когато той не е подал
отговор на исковата молба и не се е явил в съдебното заседание, без да е
поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът също може да
поиска постановяване на неприсъствено решение, когато ищецът не се е явил
в първото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал от съда заседанието да се проведе в негово отсъствие- чл.238, ал.1 и
2 ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в първото съдебно заседание,
когато е и приключено делото, процесуалния представител на ответника не е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Такова е
направено едва след представяне на писмени бележки, с което същия е
реализирал това си искане.
При тези данни, съдът намира, че не е налице процесуално нарушение
от страна на първоинстанционния съд, че не е постановил неприсъствено
решение при евентуално обсъждане от негова страна за наличие
предпоставките за това, тъй като е сезиран след приключване на съдебното
заседание и същият не е имал възможността да се произнесе с определение по
реда на чл.239, ал.1 от ГПК.
9
От друга страна, във възраженията на жалбоподателят не се К.ентира
недопустимост на обжалваното решение и в този смисъл следва да се посочи,
че постановяването на неприсъствено решение не е задължение, а правна
възможност на съда.
Предвид на гореизложено, с оглед частичното съвпадане на крайните
правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния съд, решението на
първия следва да се потвърди по отношение на уважените искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ и в тази връзка тази му част, то следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно а въззивната жалба, като
неоснователна да се остави без уважение.
Относно приемането, че третия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ не е
доказан, то обжалваното решение в тази му част с която е уважен размер на
обезщетението до размера от 2080лв. следва да се отмени и се отхвърли
предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. За
разликата до размера на сумата от 2200лв., решението на практика не е
обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК решението в частта за разноските следва да бъде отменено
изцяло и да бъде преизчислен размера на дължимите разноски пред двете
инстанции като последица от частичното уважаване на предявените искове.
Съобразно чл.359 КТ и според установената съдебна практика,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и
те не заплащат такси и разноски, но такива се дължат на противната страна,
когато исковете бъдат отхвърлени напълно или частично, какъвто е и
настоящия случай.
Следователно, в полза на ищцата С.Н. К.- Ч. следва да бъдат присъдени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000лв., от
които 466лв. за първата инстанция и 534лв. за въззивната инстанция.
Внесената от ищцата държавна такса в размер на 80лв. за образуване на
делото в първата инстанция не следва да й се присъжда, тъй като на съгласно
чл.83, ал.1 ГПК е освободена от внасянето на ДТ и разноски по искове,
произтичащи от трудови правоотношения, какъвто е и настоящия случай. На
10
основание чл.4б от Закон за държавните такси има право да поиска
възстановяването й.
В полза на ответника „МБАЛ П.“ АД следва да бъдат присъдени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 466лв., или
по 233лв. за всяка от двете инстанции.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „МБАЛ П.“ АД следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметката на Окръжен съд – П. за всеки
от двата неоценяеми иска общ в размер на 100лв. съобразно размера на
уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №592/09.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100914/2021г. по описа на РС- П. в частта в която осъдена
“МБАЛ- П. АД- гр.П. да заплати на С.Н. К.Ч. обезщетение за оставането й без
работа в резултат на уволнението за период от един месец /01.03.2021г.-
31.03.2021г./ в размер на 2080лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н. К.Ч. иск, с правно основание чл.344,
ал.3, т.1, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение в
размер на 2080лв, за оставане без работа поради незаконно уволнение за
период от един месец, като неоснователен.
В останалата му част, решението с което е отхвърлен иска за разликата
над 2080лв. до 2200лв., като необжалвано е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №592/09.07.2021г, постановено по гр.д.
№20215220100914/2021г. по описа на РС- П. в частта му с която е признато
за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.Н. К.Ч., ЕГН **********
от гр.П. ул.“К.“ №7, ет.3, със Заповед №18/26.02.2021г. на Изпълнителния
директор на дружеството ответник- „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. ЕИК *********,
както е и възстановена С.Н. К.Ч. на длъжност „Председател ТЕЛК“ в звено
ТЕЛК- 2 състав, в „МБАЛ- П.“ АД- гр.П..
ОСЪЖДА „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на СН. Н.
11
К., ЕГН **********, сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща съдебни
разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА С.Н. К.Ч., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на „МБАЛ П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 466/четиристотин шестдесет и шест/лв.,
представляваща съдебни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА „МБАЛ П.“ АД, ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ по сметка
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- П. държавна такса
в размер на 100/сто/лв.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото
пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от 20.10.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12