№ 826
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника "У.К.Б." АД срещу решение №
78599 от 29.04.2020г. по гр.д. № 34341/2018г. на СРС, с което жалбоподателят е осъден
да плати на Л.С. К. сумата 2757 лева, представляваща обезщетение за вреди на
стойност неразрешени платежни операции, извършени в периода 10.11.2017г.-
17.11.2017г. с дебитна карта с титуляр Л.К. и сумата 124,56 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 08.12.2017г.- 19.09.2018г. В жалбата се твърди, че в
нарушение на процесуалните правила СРС е приел за недоказано твърдението на
ответника, че ищецът е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС
(отм). На следващо място се поддържа, че извършените платежни операции изпълват
изискванията на правилата за автентичност, тъй като същите са извършени с правилно
въведен ПИН. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият Л.С. К.- ищец в първоинстанционното производство- чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение,
а обжалваното с нея решение - в сила, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
1
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Между страните по делото няма спор по част от правно- релевантните факти, а
те се установяват и от събраните по делото доказателства, а именно, че между страните
е сключен договор при общи условия за издаване на дебитна карта. Няма спор по
факта, че на датата 10.11.2017г. от процесната дебитна карта са изтеглени, чрез
въвеждане на правилен ПИН различни суми в общ размер 2757 лева.
Ищецът е оспорил посочените транзакции, като е подал формуляр за
рекламации, вх. № 0515- 72- 003150/ 17.11.2017г. до ответната банка- издател на
дебитната карта. В посочения формуляр е посочено, транзакциите са извършени без
знание на ищеца, като картата е изгубена/ открадната на 01.11.2017г. Във формуляра е
посочено, че ищецът е съхранявал дебитната карта и ПИН в автомобила си. Ищецът е
посочил, че е установил за транзакциите на 17.11.2017г., при опит да изтегли пари от
ATM устройство с една от картите. За това ищецът сезирал РУ- Полиция. В жалбата си
посочил, че при опит да изтегли пари на 17.11.2017г. установил, че в картата няма
наличност. Посочил е, че съхранявал дебитната карта и ПИН в автомобила си, който
паркирал пред блока, в който живее, а вечер- прибирал в гараж.
Приложим в отношенията между страните по повод извършените платежни
операции е Законът за платежните услуги и платежните системи, обн. ДВ, бр. 23/
27.03.2009г., отменен, считано от 06.03.2018г.
Правният спор между страните е по въпроса дали ищецът следва да понесе
риска от неразрешените от него тегления от процесната кредитна карта в пълния
размер от 2 700 лева, при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗПУПС (отм.), който е
обусловен от отговора на въпроса дали от ищеца е проявена или не груба небрежност
при изпълнение на задълженията по чл. 53 от същия закон.
При анализа на разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 и 2 ЗПУПС (отм.) се налага
изводът, че по правило банката- издател отговаря пред картодържателя в размер на
стойността на неразрешената банкова операция (чл. 57 ЗПУПС (отм.)), освен ако
картодържателят е допуснал небрежност при използване на платежния инструмент, в
който случай отговорността на банката е ограничена /при допусната лека небрежност-
чл. 58, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и с аргумент от, ал. 2 относно формата на вината/ или
изключена при условията на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.) (при допусната груба
небрежност или умисъл). Този принцип важи във всички случаи на използване на
кредитна карта- чрез терминал или чрез интернет, като в случай на извършване на
платежни операции чрез интернет отговорността на банката би могла да бъде
ограничена и при наличен платежен инструмент, но с откраднати персонифициращи
2
данни, когато това се дължи на допусната от картодържателя небрежност. Изводът, че
в хипотезите на чл. 58, ал. 1 и, ал. 2 ЗПУПС (отм.) се включва небрежността на
картодържателя, се налага от анализа на разпоредбата на чл. 57 ЗПУПС (отм.)- по
правило банката възстановява стойността на неразрешената операция, именно защото
картодържателят не е проявил небрежност при използване на платежния документ. В
останалите случаи според вида на проявената вина се прилагат разпоредбите на, ал. 1
или, ал. 2 ЗПУПС (отм.).
Релевантният въпрос е допуснал ли е картодържателя груба небрежност при
използване на платежния инструмент.
Съобразно правилото на чл. 154 ГПК, установяване на посоченото
обстоятелство- проявена от ищеца груба небрежност във връзка с изпълнение на
задължението му по чл. 53, т. 3 от ЗПУПС от 2009 г. (отм.). е в тежест на ответника.
Доколкото страните спорят за наличието на вина у ищеца е необходимо да се
има предвид, че българското гражданско право познава две форми на вина- умисъл и
небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при
общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл,
съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или
друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото
поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване
на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата
на добрия стопанин.
Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е
положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение
към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, неполагане на
значително по- елементарна степен на загриженост (Решение № 348/11.10.2010 г. по гр.
д. № 387/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г.
на ВКС).
Конкретиката на случая сочи, че в съответствие с разпоредбата на 56, ал. 1
ЗПУПС (отм.) в случая е доказана автентичността на платежните операции, извършени
с процесната дебитна карта на датата 10.11.2017г., като тегленията от процесната
дебитна карта са извършени от ATM устройства чрез прочитане на чипа на картата и
3
въвеждане всеки път на правилен ПИН код от първия път. Именно на база на тази
защитена персонализирана характеристика на платежния инструмент- ПИН кода, се
осъществява проверката на автентичността и като последица установяването й е
разрешено извършването на платежната операция. Картата е разчетена чрез нейния
чип, а не чрез магнитната лента, което е последица именно от правилно въведения
ПИН код като защитна характеристика, която доказва автентичността на платежната
операция. С оглед изложеното, към момента на извършване на процесните платежни
операции- тегления от банкомати, банката е получила категорични данни за
автентичността им, поради което и същите законосъобразно са разрешени.
Относно начина на съхранение на дебитната карта и ПИН кода за нея по делото
са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Във формуляра за рекламации
ищецът е посочил, че ищецът е съхранявал дебитната карта и ПИН в автомобила си.
Същият е посочил, че е установил за транзакциите на 17.11.2017г., при опит да изтегли
пари от ATM устройство с една от картите. В жалбата си до РУ- Полиция ищецът си
посочил, че при опит да изтегли пари на 17.11.2017г. установил, че в картата няма
наличност. Посочил е, че съхранявал дебитната карта и ПИН в автомобила си, който
паркирал пред блока, в който живее, а вечер- прибирал в гараж. В обясненията си по
реда на чл. 176 ГПК ищецът заявява, че унищожил ПИН кода веднага след
получаването му. Съдът счита, че събраните доказателства установяват, че ищецът е
съхранявал ПИН кода в автомобила си. В тази връзка съдът счита, че следва да се
зачете признанието на ищеца, направено във формуляра за рекламация и жалбата до
РУ- Полиция. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т. ч.
и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство.
Признанието на факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган (в случая пред
РУ- Полиция), е извънсъдебно и има същата доказателствена сила като съдебното
признание В т.см. решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК,
решение № 122 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1946/2014 г., II т. о., ТК. Това становище се
застъпва не само в съдебната практика, но и в правната доктрина. Съдът не кредитира
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Същите противоречат на изявленията
на същия, съдържащи се във формуляра за рекламации и жалбата му до РУ Полиция, поради
което, преценени с оглед всички останали доказателства, съдът възприема същите като
защитна теза, изградена с оглед възраженията на ответника в отговора.
Настоящият съдебен състав приема, че така доказаното съхранение на дебитната
карта и ПИН кода на същата от ищеца- в автомобила, който не е бил паркиран на
охраняемо място през цялото денонощие, безспорно представлява съществено
неизпълнение на задължението на ищеца, възложеното му с чл. 53, т. 1 ЗПУПС (отм.).
Съдът приема, че неизпълнението е при условията на груба небрежност, тъй като
посочения по-горе начин на съхранение на дебитната карта и ПИН кода (като
съществена защитна характеристика на дебитната карта, която легитимира
4
автентичността извършваните платежни операции), не би допуснал и най- небрежният
правен субект. Елементарната грижа на добрия стопанин изисква дебитната карта и
ПИН кодът да не се оставят без надзор, както и ПИН кодът да бъде съхраняван отделно
от платежния инструмент, за който се отнася и то по такъв начин, че да не може да
стане достояние на трети лица, която грижа очевидно не е положена от ищеца в
конкретния случай.
В конкретния случай, освен доказаният факт, че картата е ползвана неразрешено
от трето лице, безспорно са доказани и други два факта, от които съдът прави извод, че
е налице проявена от ищеца груба небрежност при съхраняването на ПИН кода като
защитна характеристика. А именно- след неправомерното отнемането на картата от
страна на третото лице са извършени в кратък период от време тегления от нея чрез
правилно въведен всеки път от първия път ПИН код, както и че транзакциите са
извършени чрез прочитане на чипа на картата, което както вече бе посочено по-горе в
мотивите, обосновава единствено възможния по правилата на логиката извод, че ПИН
кодът е съхраняван по такъв начин, че третото лице, отнело картата, е въвело правилен
ПИН код от първия път. Това безспорно представлява проявление на груба небрежност
по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.), тъй като и най- небрежният правен субект
би положил грижата да пази персонализираната защита на своята дебитна карта
отделно от нея и по такъв начин, че да избегне узнаването в случай на
противозаконно отнемане на картата от страна на трето лице.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че на
основание чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.) ищецът- картодържател следва да понесе
неблагоприятните последици от неправомерното използване на процесната дебитна
карта в размер на исковата сума, поради което и предявеният от него иск се явява
неоснователен.
Изложеното обуславя извод, че обжалваното решение следва да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, в тежест на въззиваемия- ищец следва да бъдат
възложени направените от въззивника- ответник разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 78599 от 29.04.2020г., постановено по гр. дело №
5
34341 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 142 състав, като вместо това
постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.С. К. против “У.К.Б.” АД обективно
кумулативно съединени искове за сумата 2757 лева (две хиляди седемстотин петдесет
и седем лева), представляваща обезщетение за вреди от неразрешени платежни
операции, извършени в периода 10.11.2017г.- 17.11.2017г. с дебитна карта, с титуляр
Л.К. и сумата 124,56 лева (сто двадесет и четири лева 56 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 08.12.2017г.- 19.09.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.С. К. да плати на “У.К.Б.” АД сумата 100 лева (сто лева),
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение и сумата 100 лева (сто лева), представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6