Решение по дело №1259/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1107
Дата: 25 ноември 2014 г. (в сила от 28 април 2016 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20143100901259
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№____________

гр. В., _____.11.2014г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията М.Христова т.д.№1259/2014 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „АСАТ” ООД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***, срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. за заплащане на сумата от 78 901.54 лева, като платена без основание по фактура/дебитно известие № **********/22.098.2011 г., начислена по кл. № ********** за търговски обект с аб. № 1408006, по съставена от разпределител справка № 18142 за периода от 24.01.2011 г. до 22.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 10.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни отношения за продажба на електроенергия по кл. № **********, аб. № 1408006 за обект в гр. С., ул. ***. Месец август 2011 г. ищецът бил уведомен с писмо с изх. № 762319/22.08.2011 г. от ответника, че е установено неточно измерване на електрическа енергия за горепосочения обект. В съответствие с чл. 24 от ОУ на ДПЕЕЕМ е коригирана сметката за електроенергия, съгласно приложена справка за корекция на количествата енергия. В резултат на преизчислението е издадена фактура № **********/22.08.2011 г. на стойност 78901.54 лева за периода от 24.01.2011 г. до 22.07.2011 г. Твърди още, че за да не бъде преустановено захранването с електрическа енергия и поради страх от претърпяването на значителни финансови вреди ищецът бил принуден да заплати сумата. Твърди, че задължението е платено без правно основание, тъй като на доставчика на електрическа енергия не е предоставено надлежно правомощие за корекция на дължими от потребителя на електрическа енергия суми за процесния период. Освен това твърди, че не е подписвал констативен протокол за техническа проверка, подмяната на средството за търговско измерване е станала без негово присъствие, както и че тя противоречи на правилата, приети от ДКЕВР. Оспорва верността на изчисленията, обективирани в справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия. Излага, че като потребител при общи условия дължи на доставчика само стойността на реално месечно доставена, потребена и измерена ел.енергия, посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Твърди, че дебитно известие № **********/22.098.2011 г. не е годно основание за възникване на задължение, съгласно ЗДДС. Твърди, че правилата за корекционната процедура, съдържащо се в ОУ на „ЕОН България Мрежи” АД, са нищожни клаузи, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречат на интереса на потребителя, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Ф., поддържа предявените искове. Твърди, че с оглед заключението по допуснатата съдебно – техническа експертиза, справката за корекции е следвало да бъде извършена по реда на чл.38, ал.1, т.2, а не по т.1. По същество моли исковете да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

  Ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с писмени отговори в срока по чл.367 и чл.373 от ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва предявените искове.  Твърди, че с ищеца е налице сключен договор за продажба и съответно за доставка на ел.енергия за битови нужди. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване на посочения в исковата молба обект, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат на направените констатации е извършена корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната, за което е издал дебитно известие за процесната сума. Възразява, че е налице основание за възникване на вземането на ответника за потребена ел. енергия, тъй като при извършената корекция по чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е спазен реда по констатиране на неточното отчитане на ел.енергия в общите условия. Констатирано е, че липсва една от държавните пломби, което е наложило демонтирането на електромера и проверката му в БИМ. За извършената проверка е съставен протокол за техническа проверка, а средството за търговско измерване е демонтирано и изпратено в Българския институт по метрология за експертиза. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3.т.1 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. Излага, че ОУ имат обвързваща сила между страните, както и че ОУ са одобрени от ДКЕВР. Излага, че правилната експлоатация на средството за търговско измерване е задължение и на потребителя като негов ползвател. Ответникът следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат от такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. Излага, че клаузите в ОУ не са неравноправни, а корекционната процедура е проведена законосъобразно. По същество моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Ищцовото дружество е потребител на ел. енергия клиент  № **********  за търговски обект с аб. № 1408006 в гр. С., ул.”***, присъединен при общи условия към електроразпределителната мрежа.

Видно от протокол №0333464, подписан от служителите, които са го изготвили и Иван Цеков - свидетел, на 22.07.2011г. е извършена проверка от служители на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД на електромер фабричен №1125091000989429, находящ се в обект на „АСАТ” ООД в гр.С., ул. *** В протокола е вписано, че е демонтиран стария и монтиран нов електромер, като е измерена грешка с еталон и е констатирано F = -0,65%.

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза №465/27.07.2011г. на електромер трифазен статичен, NP73E 3-1-8, „ADD” -Молдова, изготвена от БИМ, ГД”МИУ”, рег. отдел ., Сектор В.Т.. Констатирано е, че електромерът е извън класа на точност, както и че има нерегламентирана намеса в схемата на електромера – към електронната папка е монтирано дистанционно управляемо манипулиране на показанията на електромера – при включване /задействане/ на ДУ се шунтират /изключват/ напълно първа и трета фази. При натоварване на трите фази, установената грешка е както следва: при включено ДУ - -67,63%, а при изключено ДУ +0,13%.

Съгласно представената по делото Справка за корекция на сметки при не измерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл.38 от Общите условия на ДППЕЕ, съставена за потребител с абонатен №1408006 и титуляр „АСАТ” ООД, гр. С., е отчетена грешка при отчитане на потребената ел.енергия за 158 дни за периода от 24.01.2011г. до 30.06.2011г. допълнително изчислена като 242850.0853 квтч. и за 22 дни за периода от 01.07.2011г. до 22.07.2011г., допълнително изчислена като 35937.46586 квтч.

За дължимите по справката суми е издадено дебитно известие №**********/22.08.2011г. на стойност 78 901,54лв.

Не се спори между страните, че сумата от 78 901,54лв., начислена като корекция на сметка е заплатена на ответника на 12.09.2011г.

От заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че процесният електромер е от одобрен тип. Възможно е чрез процесния СТИ по начина, по който е установено, че е свързан към електроразпределителната мрежа, да бъде измерена цялата потребена от ищеца – абонат ел.енергия в периода от 24.01.2011г. до 22.07.2011г.  Няма данни за повреда на присъединителната линия, абонатът е ползвал и заплащал консумирана ел.енергия, което означава, че начислената в Справката за корекция „енергия за доплащане” технически е възможно да бъде доставена на абоната. Установява се още, че няма данни за повреда на СТИ. Налице са данни за неправомерно вмешателство върху същото, съгласно констативния протокол на БИМ и е налице неточно отчитане от измервателната схема на СТИ, на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия, при включено устройство за дистанционно управление. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни и извършени съгласно съответната методика, като периодът е разделен на две поради промяна в цената на ел.енергията от 01.07.2011г. При изготвяне на заключението вещото лице е извършило справка на отчетеното и заплатеното количество ел.енергия за процесния период /обхванат от корекционната процедура/ и същия период от предходни години, от която се установява: за процесния период от 24.01.2011г. до 22.07.2011г. отчетеното и заплатено количество енергия е на стойност 46 482,13лв.; за периода от 27.01.2010г. до 21.07.2010г. е в размер на 37 673,92лв.; за периода от 19.01.2012г. до 23.07.2012г. е 133 280 Квтч, а за периода от 10.01.2013г. до 19.07.2013г. е 136 160 Квтч. 

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия и е заплатил процесната сума.

В тежест на ответника е да установи осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно: че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на средството за търговско измерване; че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия, както и неговия размер.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума като корекция, която е била заплатена. Спорен в отношенията между страните е въпроса доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби” АД, ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на представени от “Е.ОН България Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от проведената проверка.

Протоколът за извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен представител. В тези случаи, с подписа си потребителят удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетената ел. енергия.

Независимо от горното, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи начислените в резултат на корекциите суми, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. /в този смисъл е и решение №29/15.07.2011г. по т.д.№225/2010г. на ІІ, т.о. на ВКС/. Промените в Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ и сега действащите ПИКЕЕ в сила от м. 11.2013 г., са неприложими за процесните отношения.

От друга страна от събраните по делото доказателства не се установява наличието на въздействие в СТИ да е довело до липса на отчет на доставена и вече фактурирана енергия. Няма данни в периода на корекция или в предходни периоди да е било задействано дистанционното устройство, което да е дало отражение върху отчета на активната енергия. Още повече, че направената от вещото лице проверка на потребената ел.енергия от абоната в различни години, за същия времеви период, показва минимална разлика в потреблението, като отчетената за процесния период консумирана ел.енергия е реално съпоставима с тази от прехдодната и следващите години.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се установи по безспорен начин обстоятелството, че констатираната намеса в измервателното устройство се е отразила на отчета и е налице неотчетено потребление на ел.енергия. При липса на такова, съдът намира, че не са налице основания за коригиране на фактурираните количества енергия, използвани от потребителя.

По делото, въпреки предоставената от съда възможност, не се събраха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната сума е надлежно начислена от ответника и му се дължи за периода от 24.01.2011г. до 22.07.2011г., поради което предявеният осъдителен иск за връщането й е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца „АСАТ” ООД сумата от 6156,06лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение Възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7 ал.2 т.4 от същата, при материален интерес от 78 901,54 лева, минималният размер е 2897,04 лева, като на ищцовата страна следва да се присъди възнаграждение в размер близък до посочения, а именно от 3000лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., район ***, да заплати на „АСАТ” ООД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***, сумата от 78 901.54 лева, като платена без основание по фактура/дебитно известие № **********/22.098.2011 г., начислена по кл. № ********** за търговски обект с аб. № 1408006, по съставена от разпределител справка № 18142 за периода от 24.01.2011 г. до 22.07.2011 г., на основание чл.55 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 10.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., район ***, да заплати на „АСАТ” ООД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***, сумата от 6 156,06лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: